№ 5
гр. Ловеч , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
Секретар:ПЕТЯ С. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20204310101454 по описа за 2020 година
Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник адв.
Виолета Герова, против П. К. Г., с адрес: *********, за установяване на вземане по реда на чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК в размер на сумата 125.05 лева, представляваща главница за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер ********** с подновени
условия от 27.02.2017 г., сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД, както и мораторна лихва за
забава в размер на 35.36 лева за периода от 20.06.2017 г. до 01.04.2020 г.
Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания“ /„БТК“/ ЕАД, ЕИК
*********, и ответницата П. К. Г., е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ********** от 24.02.2017 г. за ползване на мобилен номер: **, като на
27.02.2017 г. било подписано допълнително споразумение, с което абонатът подновил условията за
ползване на мобилния номер, като е добавил за ползване интернет и телевизионна услуга с избран
тарифен план, съответно VIVACOM Ultra Fix, с месечна абонаментна такса 13.98 лева с ДДС,
добавена интернет услуга VIVACOM Mobix 30, с месечна абонаментна такса 15.80 лева с ДДС и
VIVACOM TV GO 30, с месечна абонаментна такса 8.90 лева с ДДС, със срок на договора 24
месеца, съответно до 27.02.2019 г. Въз основа на горепосочения договор, абонатът потребил, но не
е заплатил мобилни услуги на обща стойност 125.05 лева, фактурирани за четири последователни
отчетни месеца, със следните фактури - № **********/01.03.2017 г., № **********/01.04.2017 г.,
№ **********/01.05.2017 г., № **********/01.06.2017 г., за периода от 01.02.2017 г. до 31.05.2017
г., като към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. Неплащането в срок на издадените от оператора на абоната
1
фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 125.05 лева, се твърди, че е обусловило
правото на „БТК“ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната П. К. Г., на
основание чл. 50 във връзка с чл. 43, т. 1 от Общите условия на мобилния оператор. След
едностранното прекратяване на индивидуалния договор на ответницата, мобилният оператор издал
по клиентския й номер крайна фактура № ********** от 01.07.2017 г. с начислена обща сума за
плащане в размер на 125.05 лева, като датата на деактивация на процесния абонамент била
19.06.2017 г. Уточнява се, че главницата от 125.05 лева е формирана от месечните абонаменти за
периода от 24.02.2017 г. до 30.06.2017 г. и представлява единствено незаплатени абонаментни
такси по избраните тарифни планове по договора, като в нея не е включена неустойка, нито
обезщетение, а отделните потребени услуги. Отделно била начислена мораторна лихва за забава,
на основание чл. 86 от ЗЗД.
Посочва се, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него,
вземането спрямо длъжника е прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а то от
своя страна е прехвърлило така придобитото вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия
от 01.10.2019 г. и Приложение № 1. Изтъква се, че към исковата молба е приложено уведомление
за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Ищецът излага съображения и цитира съдебна практика
на ВКС, че ответницата следва да се счита за надлежно уведомена за двете цесии с факта на
връчването й на исковата молба, към която са приложени документи, удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера. Твърди се също, че ответницата не е
изпълнила задължението си нито на мобилния оператор, нито на „С.Г.Груп“ ООД, поради което
дружеството-ищец е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № 928/2010 г. по описа на РС-Ловеч, е постъпило възражение
от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
С оглед на това и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищецът – цесионер по
втората цесия предявява настоящия установителен иск и моли да се признае за установено по
отношение на ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в
размер на сумата 125.05 лева, представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер ********** с подновени условия от
27.02.2017 г., сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД, както и мораторна лихва за забава в
размер на 35.36 лева за периода от 20.06.2017 г. до 01.04.2020 г.
Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото
исково производство, както и адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на
180.00 лева.
С протоколно определение от 08.12.2020 г. са приети като доказателства по делото
представените от ищеца заверени преписи от: пълномощно от 24.10.2018 г.; уведомление за цесия
от 21.08.2020 г.; договор за прехвърляне на вземания /цесия/ №**********/16.10.2018 г.; договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.; кредитна сметка №**********/01.07.2017 г.;
кредитна сметка №**********/01.06.2017 г.; кредитна сметка №**********/01.05.2017 г.;
кредитна сметка №**********/01.04.2017 г.; кредитна сметка №**********/01.03.2017 г.;
декларация от П. К. Г. от 24.02.2017 г.; заявление/договор от 24.02.2017 г.; декларация от П. К. Г.
2
от 27.02.2017 г.; допълнително споразумение от 27.02.2017 г. към договор за електронни
съобщителни услуги; декларация от П. К. Г. от 24.02.2017 г.; допълнително споразумение от
24.02.2017 г. към договор за електронни съобщителни услуги; Общи условия на договора между
„БТК“ АД и абонатите на услуги, както и Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД.
Приложено е и ч.гр.дело № 928/2020 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 6441 от 14.07.2020 г., подадено от
„ЮБЦ“ ЕООД против П. К. Г. за същите вземания, произтичащи от същите обстоятелства.
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 500/15.07.2020 г., с
която заявлението е уважено изцяло, като в полза на заявителя са присъдени и направените
разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 25.00 лева и 180.00 лева – адвокатско
възнаграждение с ДДС.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът П. К. Г. е подала писмено възражение срещу
горната заповед.
След дадени указания от заповедния съд, заявителят е предявил иск за установяване на
вземанията си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена
молба-становище, пълномощникът му адвокат Виолета Герова, заявява, че поддържа исковата
молба и моли да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответницата. Моли за
присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата П. К. Г. не е представила в законоустановения едномесечен срок писмен
отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призована, но не се явява
и не изпраща представител, както и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за
допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответницата са указани последиците от
неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. С оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е
вероятно основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна
да обоснове основателност на исковата претенция.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1
и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу
ответницата като предявения положителен установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, не е
претендирана, поради което не се присъжда.
Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество,
3
тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски за настоящото исково производство, а
именно: 25.00 лева – държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания
размер от 180.00 лева, или общо разноски: 205.00 лева.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените разноски за
заповедното производство също в общ размер на 205.00 лева, от които: 25.00 лева – държавна
такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение
на П. К. Г., ЕГН **********, с адрес: ********, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1404, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. „В“,
ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., следните суми: 125.05 лв. /сто двадесет и пет лева и пет
стотинки/, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договор с клиентски номер ********** с подновени условия от 27.02.2017 г., сключен между П. К.
Г. и „БТК“ ЕАД, както и мораторна лихва за забава в размер на 35.36 лв. /тридесет и пет лева и
тридесет и шест стотинки/ за периода от 20.06.2017 г. до 01.04.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 500/15.07.2020 г. по ч.гр.дело
№ 928/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА П. К. Г., с горните данни, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с горните данни,
сумата 205.00 лв. /двеста и пет лева/, представляваща разноски в исковото производство, както и
сумата 205.00 лв. /двеста и пет лева/, представляваща разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответницата.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.дело № 928/2020 г. на ЛРС.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4