№ 19673
гр. София, 04.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20211110160366 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 109935/31.05.2022 г. от ответната страна АЛ. ИВ. ИВ. и Н.
ИВ. ИВ., чрез тяхната майка и законен представител Н. СТ. ИВ., чрез пълномощника им адв.
И.М., с искане за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските,
като в полза на молителката бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 ГПК. Към молбата са приложени копия
от договор за правна помощ и съдействие от 18.02.2022 г., платежно нареждане за кредитен
превод от 27.05.2022 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 21.02.2022 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна –
ищецът ИВ. Д. ИВ., чрез пълномощника му адв. Д.П., обективиран в писмено становище от
05.07.2022 г., в което са изложени твърдения, че при допускане на искането, предвид това,
че определението, чието допълване се иска не е влязло в законна сила, намира същото за
частично неоснователно – по отношение на сумата от 300 лв. Счита, че на присъждане
подлежат единствено разноските, които са извършени от страната преди постановяване на
крайния съдебен акт, но не и когато същата само се е задължила за извършването им,
позовавайки се на мотивите, изложени в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012
г. ОСГТК на ВКС. Намира, че в случая ответникът е представил доказателство за заплащане
на една част от адвокатското възнаграждение – в размер на сумата от 300 лв. след
постановяване на определението, с което производството по делото е прекратено, поради
което тази сума не представлява разноски по делото съгласно чл. 78 ГПК и се явява
недължима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК,
от легитимирана страна с правен интерес.
В тази връзка и с оглед изложения довод в депозираното от ответника писмено
становище, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 248,
ал. 1 ГПК именно в срока за обжалване на решението, в случай, че последното подлежи на
обжалване, съдът може да допълни същото в частта му за разноските, при направено искане
на страните. Законодателят не поставя като изискване към допустимостта на такова искане
актът, чието допълване се иска, да е влязъл в законна сила, определяйки срока за искането
1
по чл. 248 ГПК именно чрез срока за обжалване на постановения акт.
Разгледано по същество искането се явява частично основателно, предвид следните
съображения:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от ИВ. Д.
ИВ. срещу АЛ. ИВ. ИВ. и Н. ИВ. ИВ., чрез тяхната майка и законен представител Н. СТ.
ИВ., с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на АЛ. ИВ. ИВ. сумата от 4 250 лева - законна лихва за периода от 06.11.2018 г. до
06.10.2021 г. върху издръжка, присъдена с решение от 18.06.2019 г. по гр. дело № 70967/
2018 г., по описа на Софийски районен съд, 139 състав, както и, че не дължи на Н. ИВ. ИВ.
сумата от 1 200 лева - законна лихва за периода от 06.11.2018 г. до 06.10.2021 г. върху
издръжка, присъдена със същото съдебно решение.
По делото е депозиран писмен отговор от ответниците АЛ. ИВ. ИВ. и Н. ИВ. ИВ., чрез
тяхната майка и законен представител Н. СТ. ИВ., чрез пълномощника им адв. И.М., с който
последните изразяват становище за недопустимост на предявените искове. Направено е
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
С Определение № 10759/28.04.2022 г., постановено по делото, съдът, след като е
приел, че процесните искове са процесуално недопустими, доколкото ищецът разполага с
друг път за защита на правата си, което обуславя липсата на правен интерес от предявяване
на процесните претенции, на основание чл. 130 ГПК е постановил връщане на исковата
молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 60366/2021 г. по описа на съда.
Съдът, като съобрази изхода на делото, а именно връщане на сезиращата го искова
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство поради недопустимост на
заявените със същата искови претенции от ищеца И.И., като предявени при липсата на
правен интерес, при което ответниците не са дали повод за завеждане на делото и с оглед
действително осъществената защита от адвокат И.М., чрез изготвяне и депозиране на
писмения отговор, намира, че на ответниците АЛ. ИВ. ИВ. и Н. ИВ. ИВ., чрез тяхната майка
и законен представител Н. СТ. ИВ., се следват разноски за адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по делото.
С молбата от 31.05.2022 г. ответната страна претендира присъждане на сумата от 800
лв., представяйки договор за правна помощ и съдействие от 18.02.2022 г., удостоверяващ
действителното уговаряне между страните на конкретния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение – 800 лв. и начина на заплащането му – по банков път, наведнъж или на
части – чл. 2 от договора, както и доказателства – платежни нареждания за кредитен превод
за превеждането на сума в общ размер от 800 лв. в полза на адв. И.М. като възнаграждение
за осъществена защита по гр. дело № 60366/2021 г. по описа на СРС. Първият превод е
осъществен на 21.02.2022 г. – в хода на процеса, а вторият на 27.05.2022 г. – след
постановяване на определението от 28.04.2022 г., с което исковата молба е върната.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 78 ГПК следва изводът, че на присъждане
подлежат единствено реално извършените от страните разноски по делото под формата на
направени разходи във връзка с неговото водене - държавни такси и разходи за
производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Последното подлежи на присъждане
само когато страната е заплатила това възнаграждение към момента на постановяване на
съдебния акт, с който същите се присъждат – в този смисъл т. 1 от от ТР № 6/2013 г., ВКС.
В настоящия случай, само една част от уговореното между ответниците и
пълномощника им адвокатско възнаграждение в общ размер от 800 лв. е заплатено в хода на
процеса, а именно сумата от 500 лв. и представлява сторени разноски по смисъла на
законовата норма. Останалата част от уговореното възнаграждение в размер на сумата от
300 лв. е платена след постановяване на крайния съдебен акт, чието допълване се иска,
2
поради което няма характера на действително сторени разноски по водене на делото, а само
на уговорени такива към момента на постановяване на крайния съдебен акт.
Предвид изложеното, процесното искане следва да бъде уважено частично, като бъде п
постановеното определение от 28.04.2022 г. бъде допълнено и ищецът бъде осъден да
заплати в полза на ответниците сумата от 500 лв., представляваща сторени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, и отхвърлено в останалата част, с която се иска
присъждане на сумата от още 300 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 10759 от 28.04.2022 г.,
постановено по гр. дело № 60366/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I-во
Гражданско отделение, 51-ви състав, с което е постановено връщане на исковата молба на
ИВ. Д. ИВ., въз основа на която е образувано делото, като ОСЪЖДА ИВ. Д. ИВ. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Гергьовче“ № 4, ет. 2, ап. 2 да заплати
на ответниците АЛ. ИВ. ИВ., с ЕГН: ********** и Н. ИВ. ИВ., с ЕГН: **********, чрез
тяхната майка и законен представител Н. СТ. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ул. „Цар Асен“ № 112, ет. 3, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 500 лв.,
представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част, с която се иска присъждане на сумата от
още 300 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3