№ 122
гр. Свиленград, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200740 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000606 от
02.07.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на М. Р. ЮС. с ЕГН ********** от град ************, със
съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 42, област Хасково, чрез
адвокат Д.З., за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 150 лв.
и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за
срок от 3 месеца.
Жалбоподателят М. Р. ЮС. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
бил неправилен и незаконосъобразен – издаден в нарушение на процесуалния
и на материалния закони.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. Р. ЮС., не се
1
явява. За него се явява адвокат Д.З., която пледира за отмяна на обжалвания
акт, тъй като липсвало нарушение както от обективна, така и от субективна
страна – Ю. бил спрял в първия възможен и безопасен момент както за него,
така и за патрулния автомобил, т.е. доброволно (поради което липсвал
субективният елемент от състава на нарушението) и не било установено да е
видял подадения сигнал за спиране (липсвал и обективния елемент) и поради
допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие в кои
точно моменти от процедурата по съставянето на Акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) е присъствал свидетеля Д..
Алтернативно от Съда се иска да намали размерите на санкциите до
минималните такива, предвидено в ЗДвП. Претендират се разноски по делото.
Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 16.06.2021 година на свидетеля Д. Г. Г. е разпоредено да спре МПС –
лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е280 ЦДИ с държавен
регистрационен номер Х 84 20 КС. Около 04.00 часа виждайки посочения лек
автомобил, който се движи по автомагистрала „Марица” – А4 (път Стара
Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево”), в посока от ГКПП „Капитан
2
Андреево” към град Хасково, не го спира, тъй като е на смяна сам, т.е.
патрулира сам със служебния автомобил; като подава сигнал по телефона на
колегата си – свидетеля Д. П. Д., който се намира по-надолу по
автомагистралата в посока град Хасково, да спре посочения автомобил.
Свидетелят Г. потегля с патрулния автомобил след лекия автомобил марка
„Мерцедес”, модел Е280 ЦДИ с държавен регистрационен номер Х 84 20 КС.
Свидетелят Д. подава сигнал на цитирания лек автомобил да спре, но той не
спира и продължава да се движи в посока град Хасково, а след него
продължава да се движи и свидетелят Г. с патрулния автомобил. Тогава
когато между патрулката и лекия автомобил марка „Мерцедес” няма
автомобили, т.е. когато се движат непосредствено един след друг, свидетелят
Г. подава звуков и светлинен сигнали от маяците на патрулния автомобил на
лек автомобил марка „Мерцедес” да спре, но водачът не спира, а продължава
движението си в посока към град Хасково като ускорява скоростта.
Свидетелят Г. многократно използва светлинен и звуков сигнали от
патрулния автомобил, за да спре лекия автомобил марка „Мерцедес”, но не
успява, както и не успява да го настигне, тъй като лекият автомобил е по-
мощен и свидетелят Г. се отказва да го преследва. Малко по-късно и по-
надолу по пътя лекият автомобил спира. Тогава свидетелят Г. отива при
спрелия лек автомобил, където пристига и свидетеля Д.. Лекият автомобил,
заедно с водача му, е екскортиран (транспортиран) до РУ – Свиленград.
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Д. Г. Г. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено
„Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП),
съставя против жалбоподателя Ю. и в негово присъствие АУАН със серия GA
и с № 410869. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с неспиране при подаден
сигнал за това от контролен орган, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която вписва за
нарушена. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН чрез
прочитането му от страна на свидетеля Г., т.е. предявен му е. Сочи, че няма
възражения против констатациите на Акта, което и е вписано в съответната
3
графа. Връчен му е лично, като с подписа си Ю. удостоверява получаването
на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ,
датирана от 16.06.2021 година.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 21-
0351-000606 от 02.07.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 103
от ЗДвП и налага на жалбоподателя Ю. административни наказания „Глоба”
в размер на 150 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 26.08.2021
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена – датирана и подписана (в същия смисъл са и информацията,
съдържаща се в Справката за нарушител/водач, както и изявлението на
жалбоподателя, направено в Жалбата). Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
МВР, вземайки предвид факта, че Д. Г. Г. заема длъжността в Младши
автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№
351000-5603 от 20.09.2021 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е
назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ
– Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
4
е отбелязано че Ю. има налагани множество санкции с влезли в сила НП и
Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП, както и са му
налагани принудителни административни мерки.
Представена е и приета по делото Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на жалбоподателя, видно от която притежава
недвижим имот в град Харманли и четири МПС, има месечен доход в размер
на 800 лв. и още толкова от други дейности и семейството му се състой от
него, съпругата му и трите му деца.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 18.10.2021
година свидетели – Д. Г. Г. и Д. П. Д.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Д.Г. и Д.Д., които са логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното качество –
служители в Група „Охранителна полиция” на РУ – Свиленград при ОДМВР
- Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. От друга страна те не се компрометират и
при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
5
показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на неспиране в най-дясната част на платното за движение
при подаден сигнал за това от контролен орган. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът кредитира и представената Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, тъй като не е в противоречие с другите
събрани по делото доказателства.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на
пощенското клеймо, поставено на плика, с който Жалбата е изпратена в
6
ОДМВР – Хасково, от където е препратена на АНО, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. Действително е налице
противоречие между свидетелските показания относно това на кои точно
действия във връзка със съставянето на АУАН е присъствал свидетеля Д., но
и двамата свидетели са категорични, че е присъствал при написването
съдържанието (техническото набиране на текста) на АУАН и че е подписал
същия, като именно с подписването на Акта от свидетеля Д. приключват и
неговите задължения във връзка с участието му при съставянето на Акта. От
там нататък действията по предявяването му, по връчването му и
подписването му са задължение на актосъставителя, за което не е необходимо
присъствието на свидетеля по Акта. Т.е. по аргумент от разпоредбата на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН, съставянето на АУАН приключва с подписването му от
актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, като
действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се запознае със
7
съдържанието му и да го подпише са последващи неговото съставяне.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е
описано точно и ясно. Съдържанието на АУАН и НП при описание
на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че начинът на изписване
на нарушената правна разпоредба в АУАН не създава неяснота относно това, коя
точно разпоредба е нарушена. Допуснатото техническо разместване при
посочване на нарушената разпоредба не съставлява съществено процесуално
нарушение, което да е ограничило правото на наказаното лице да разбере
вмененото му нарушение, респ. да организира надлежно правото си на защита
срещу същото.
Вярно е и че в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Д.Д., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и адреса по местоработата му, е налице
пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с
неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна
констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По
същите съображения Съдът не приема, че е налице допуснато съществено
процесуално нарушение предвид факта, че в НП и в АУАН е посочено, че
жалбоподателят притежава Свидетелство за управление на МПС, а в
8
Справката за нарушител – че не притежава.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
16.06.2021 година актосъставителят Д. Г. Г. е заемал длъжността Младши
автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски
орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР.
В тази насока е и изявлението на свидетеля Г., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 18.10.2021 година. Предвид изложеното
актосъставителят Д. Г. Г. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР
– Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР –
Хасково
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
9
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството
на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите
– полицейски служители, са категорични, че именно Ю. е бил водач на
процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като на него е съставен
АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил
подобно възражение и в Жалбата си. Тъй като в случая жалбоподателят не
оспорва това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е бил определен
субектът на административнонаказателната отговорност.
Като водач, управляващ МПС - лек автомобил, жалбоподателят е субект
на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват
правилата за движение по пътищата, изискванията към водачите и
конкретните техни задължения, така и относно движещите се ПС. В кръга на
тези задължения от императивен порядък е и установеното с чл. 103 от ЗДвП,
съдържащо изрично предписание, според което при подаден сигнал за
спиране от контролните органи, всеки водач на ПС е длъжен да спре по
начина, указан в разпоредбата на закона (плавно, в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място) и да изпълнява дадените му указания.
За съставомерността на нарушението по чл. 103 от ЗДвП е необходимо,
от обективна страна, подаденият сигнал да е възприет от водача, същият да не
е спрял или да не е изпълнил дадени указания. В случая, по делото, доказани
по категоричен начин са фактите, свързани с поведение и действия на
жалбоподателя, разкриващи обективното неизпълнение от негова страна на
10
обсъжданото задължение, обвързващо го в качеството му на водач на МПС,
да спре при подаден сигнал от страна на контролен орган. Правните изводи в
тази насока са безспорни, тъй като от гласните доказателства - показанията на
свидетеля Г. несъмнено се установи, че на посочените в НП дата и място –
16.06.2021 година по автомагистрала „Марица”, жалбоподателят като водач
на лек автомобил след подаден сигнал да спре, не е спрял, а е продължил
движението си в посока град Хасково и дори е ускорил скоростта си. Т.е. не е
спрял на подадения сигнал за спиране от представител на службата за контрол
- полицейски служител към МВР, който сигнал е отправен към
жалбоподателя. На тази доказателствена основа изяснени са и фактическите
обстоятелства относно естеството и формата на дадения сигнал от
контролните органи; така и относно средствата, използвани за изпълнението
на дадения сигнал чрез звуков и светлинен сигнали от патрулния автомобил,
както и относно възприемането му от страна на водача. Подаденият към Ю.
сигнал да спре, е бил достатъчно ясен, както и е бил разбираем за
жалбоподателя. Т.е. всички събрани по делото доказателства сочат, че в
момента на подаване на сигнала от контролния орган със звук и светлина от
патрулния автомобил, водачът на МПС е бил в състояние да възприеме
подадения сигнал (, тъй като между неговия автомобил и служебния на
патрулиращия полицай Г. не е имало други автомобили, които да
възпрепятстват видимостта или звука), както и фактът, че той е подаден
достатъчно ясно и недвузначно – в този смисъл е и изявлението на
процесуалния представител на жалбоподателя, който посочи в съдебно
заседание, че жалбоподателят е спрял малко по – надолу по пътя, където било
безопастно и сигурно място, т.е. жалбоподателят е възприел сигнала за
спиране. В подкрепа на изложеното е и факта, че ако полицейския служител
не искаше лекия автомобил да спре в най-дясната част на платното за
движение, нямаше да се движи с включени светлини и със звуков сигнал, а
щеше да се движи нормално като всеки един участник в движението по пътя.
Наведените доводи, касаещи голямото разстояние между двата автомобила
Съдът не кредитира, тъй като е нормално при голямо разстояние да не чуеш
звуков сигнал, но да не видиш светлинен такъв е невъзможно – изложената
теза на защита звучи още по – нелогично предвид факта, че нарушението е
извършено в тъмната част на денонощието, т.е. няма как да не видиш
светлинен сигнал, подаден от патрулния автомобил. Поради това Съдът
11
приема, че жалбоподателят от обективна страна е нарушил чл. 103 от ЗДвП.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че свидетелите
Г. и Д. са полицейски органи по смисъла на чл. 57, ал. 1 и чл. 38, т. 1 от ЗМВР
и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 и чл. 64, ал. 3 от същия закон, които при
изпълнение на функциите си по контрол на правилата за движение по
пътищата могат да издават разпореждания чрез положение на тялото и/или
ръцете, действия или знаци, посочени в закон, както е подходено и в
конкретния случай - указанието към жалбоподателя да спре е подадено със
звуков и светлинен сигнал от патрулния автомобил.
Налице е субективният елемент от състава на нарушението – извършено
е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не изпълнява
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради
неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
12
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Т.е. Съдът
приеме, че описанието на нарушението в НП съответства на правната му
квалификация, така и наказанията приема, че са законосъобразно наложени на
посоченото правно основание по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - обосновано и в
съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността за
нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4, вр.чл. 103 от ЗДвП.
Наложените на жалбоподателя наказания „Глоба” в размер на 150 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” в размер на 3 месеца са определени
на съответното правно основание – по вид и размер, в рамките на
предвиденото в приложимата, действаща към датата на деянието, санкционна
норма - чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като същите са индивидуализирани около
средните установени размери. В случая, така проведената индивидуализация
от АНО съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се обосновала
напълно от доказателствата по делото, поради което очевидно органът е
изпълнил процесуалното си задължението съгласно посочената норма, при
отмерване на санкцията да отчете тежестта на нарушението, личността на
нарушителя и всички други релевантни за отговорността обстоятелства.
Видно от данните, отразени в Справката за нарушител/водач, изведена от
АИС на МВР, М. Р. ЮС. е многократно наказван, с влезли в сила НП и
Фишове за различни административни нарушения по ЗДвП, а именно
налични са около 20 на брой НП и Фишове, както и са му налагани
принудителни административни мерки, т.е. обществената опасност на дееца е
завишена, тъй като множеството наложени му административно санкции явно
13
не са повлияли върху неправомерното му поведение. Отделно от това следва
да се посочи, че при подаден сигнал за спиране Ю. не само не е спрял, но е и
увеличил скоростта си. Съдът съобрази и обществената опасност на деянието,
която също е завишена, тъй като не са спазени правилата за движение по
пътищата, което обстоятелство води до рискове за живота и здравето не само
на жалбоподателя, но и на участниците в движението. Посочените
фактически обстоятелства несъмнено следва да се ценят за отегчаващи
такива, обуславящи по-висока степен на обществена опасност от типичната за
този вид нарушение, резонно завишават и тази на личността на нарушителя.
Ето защо, последните в съвкупност интерпретирани убедително подкрепят
проведената от АНО индивидуализация на наказанията, поради което
наложените наказания се явяват правилно определени и справедливи,
доколкото съответстват по тежестта си на извършеното деяние. В тази връзка
не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на
жалбоподателя, доколкото възрастта от 47 години предполага житейски опит,
който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по
начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази
възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове
наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Смекчаващи вината
обстоятелства не се констатираха. Представената Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние не променя горните изводи на
Съда. С тези съображения, Съдът счете наложените наказания „Глоба” в
размер на 150 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца, за законосъобразно определени, справедливи и съответни на
конкретното нарушение, съгласно установеното по делото, което и по своя
характер е чисто формално. Така наложените с обжалваното НП
административни наказания, Съдът намира за необходими за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административните наказания – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
По разноските:
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски е неоснователно.
14
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 21-0351-
000606 от 02.07.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, с което на М. Р. ЮС. с ЕГН ********** от град
************, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 150 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя М. Р. ЮС. с ЕГН
********** от град ************, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15