№ 373
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ирена М. ДЯ.ва
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000502719 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261841/02.06.2022г., постановено по гр.д.№2237/2020г., СГС е
отхвърлил предявените от „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК831094393 срещу М. Г. М.,
ЕГН********** установителни искове по чл.422 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1,
предл.1-во от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.82 и чл.92 от ЗЗД за следните суми :
12 273.87евро – представляваща главница по Договор за кредит 000LD-R-016795 от
25.10.2023г. ; 7 563.42евро – договорна лихва за периода от 02.05.2015г. до 01.09.2019г. ;
3 586.29евро – обезщетение/неустойка/ за забава за периода от 03.05.2015г. до 01.09.2019г. ;
51.14евро – обезщетение/неустойка/ за забава за периода от 02.09.2019г. до 16.09.2019г. ;
30.68евро – разноски за връчване на покана, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от 26.09.2019г. по ч.гр.д.№53218/2019г. по описа на СРС, 120-ти
състав.
Срещу решението е била подадена жалба от ответника „Първа инвестиционна
банка“АД, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Неправилни са изводите
на съда относно действителността на договорите, по които задълженията се погасени с
процесния договор за кредит.Банката претендира вземания по сключения с ответницата
договор за кредит, който е действителен и обвързва страните.Претенцията на кредитора е
установена по основание и размер от представените по делото доказателства и
1
заключението по допуснатата по делото експертиза.Процесният договор за кредит е
сключен за погасяване на задълженията по договор за кредит от 2011г., който от своя страна
е сключен за погасяване задълженията на ответника произтичащи от 2008г.Налице са
всички изискуеми елементи на новация.Всеки един от трите договора за кредит е сключен в
интерес на кредитополучателя, за рефинансиране на предходно възникнали негови
задължения по друг договор за кредит.Всички клаузи в договора са индивидуално
уговорени, което се установява от представените по делото доказателства.Необосновани са
изводите на съда относно погасяване по давност на част от вземанията по договора за
кредит, тъй като вземането на банката не е периодично, а се погасява с изтичането на 5г. от
настъпване на изискуемостта на всяка една от периодичните вноски.Моли съда да отмени
обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да уважи предявения по реда
на чл.422 от ГПК иск.Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ответницата М.М., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
Жалбата на ищеца е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо. Разгледана по същество частично основателна.
Не е спорно по делото, че на 25.10.2013г. между страните е сключен договор за
банков кредит №000LD-R-016795, по силата на който ищецът „ПИБ“АД е предоставил на
ответницата М.М. кредит в размер на 13 480евро, усвоен изцяло от кредитополучателя,
който е отпуснат за погасяване на съществуващите задължения по договор за кредит
№000LD-R-005996/16.03.2011г.
В т.4 на договора е уговорено задължение за кредитополучателя да заплаща на
банката - кредитор годишна лихва, формирана от базовия лихвен процент на банката по
този вид кредити, определян периодично от кредитора, и надбавка от 10.01пункта.Към
датата на сключване на договора базовия лихвен процент е 7.99%.Лихвата се заплаща
ежемесечно със съответната част от главницата, съгласно изготвения към договора
погасителен план.При просрочие на която и да е вноска вземанията на банката се отнасят в
просрочие и се олихвяват с договорения между страните лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска.
С отговора на исковата молба е направено възражение, че на кредитополучателя не
са били връчени общите условия на банката.В първото по делото с.з., при отделяне на
спорното от безспорното ищецът не е изразил становище по направеното възражение и не е
представил действащите към момента на сключване на договора общи условия, подписани
надлежно от длъжника.При липса на доказателства кредитополучателят да е заявил
писмено, че приема общите условия на банката, тези общи условия не го обвързват и са му
непротивопоставим.Договорът е сключен преди приемането на чл.11, ал.2 от ЗПК, поради
2
което не може да се постави въпроса за неговата нищожност на основание чл.22 от ц.з.
Безспорно е по делото, че след сключване на договора за кредит не са били
предприемани действия от кредитора за промяна/увеличение/ на годишния лихвения
процент, който до момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е останал 18%.
От заключението по допуснатата по делото ССЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че общият размер на дължимата главница
към 02.09.2019г. е 12 273.87евро, представляваща сбор от просрочени вноски по главница от
6 374.65евро и обявена за изискуема главница в размер на 5 899.22евро. Размерът на
дължимите, но непогасени възнаградителни лихва за периода от 02.05.2015г. до 02.09.2019г.
е 7 363.42евро.Наказателната лихва за периода от 03.05.2015г. до 02.09.2019г. е в размер на
3 484.34евро, а тази за периода от 02.09.2019г. до 16.09.2019г. е 133.7евро.Разноските за
извънсъдебното връчване на поканата за доброволно изпълнение са 60лв./равностойността
на 30.68евро/.
Съобразно т. 18 на ТР № 4/13 г. от 18.06.14 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.В т.10 от договора е
предвидено, че при просрочени плащания, банката има право да обяви кредитът за
предсрочно изискуем.Не е дефинирано какво съставлява просроченото плащане по
договора, поради което следва да се приеме, че забавеното изпълнение на която и да е
погасителна вноска дава право на банката да упражни правото да обяви остатъкът от
задължението за предсрочно изискуемо.Към момента на надлежното връчване на покана вх.
№35917/13.08.2019г. по описа на ЧСИ С. Я. кредитополучателят е имал непогасени
задължения за главница с настъпил падеж и договорна лихва в общ размер на 13 738.07евро,
което е дало правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Неоснователни са възраженията на ответника, че процесният договор съставлява
по своето естество договор за обективна новация, с който страните са погасили
съществуващите задължения по договор за кредит №000LD-R-005996/16.03.2011г. и на
мястото на старото задължение е възникнало ново, поради което следва да се приеме, че
договорът за новация на задължение, което е поето по нищожен договор не е породило
своето действие.Правна уредба на подновяване на задължението е дадена в разпоредбата на
чл.107 от ЗЗД.Освен задължителните предпоставки за новиране на задължението,
включващи : съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява ; валидно
възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и новосъздаденото
задължение ; намерение за новиране; способност за новиране от страните - новацията
предполага още и нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата
между новото и старото правоотношение трябва да засяга някои от съществените му
3
елементи. Безспорно при обективната новация новият елемент се отнася до предмета на
паричното задължение - длъжникът поема по споразумението нов дълг с нов предмет или
ново основание, в замяна на старото по договора.От съдържанието на процесния договор не
може да се приеме, че страните по него са имали намерение за новация на задълженията по
договор за кредит №000LD-R-005996/16.03.2011г., тъй като не са посочили, че старото
задължение са погасява, а на негово място възниква ново, което е с различен
предмет.Отразено е само, че с отпуснатата с процесния договор сума се погасяват
задължението по договора за кредит от 2011г.
Частично основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по отношение на част от претендираните от ищеца вземания.В своята константна
практика, обективирана в редица решения, вкл. и решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1
157/18 г. на ВСК, ІІ т. о, ВКС приема, че „приложима по отношение на задълженията за
погасяване на вноските по погасителния план е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а
не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД“.В случая следва да се приеме, че
давността е била прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 17.09.2019г., тъй като след подаденото от длъжника възражение в срок,
кредиторът е предявил иск за установяване на своето вземане.Погасени по давност само част
от акцесорните вземания за договорна и наказателна лихва – за периода от 02.05.2015г. до
02.09.2016г.Размерът на погасената договорна лихва е 1 934.55евро, а на наказателната
319.33лв.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени до размерите, които
са установени от заключението на вещото лице, като се съобрази частта от тях, която е
погасена по давност.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
в частта, в която исковете за заплащане на главницата по договора за кредит са отхвърлени
изцяло, а по отношение на вземанията за лихва/договорна и наказателна/ са отхвърлени за
непогасената част, поради което решението в посочената част като неправилно следва да
бъде отменено, а исковете уважени.В полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски, в т.ч. и тези, които са направени в заповедното производство, както и
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции от общо 600лв.
На процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв, което за въззивната инстанция е в размер на
190.92лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261841/02.06.2022г., постановено по гр.д.№2237/2020г. на СГС
в частта, в която са отхвърлени предявените от „Първа инвестиционна банка“АД,
ЕИК831094393 срещу М. Г. М., ЕГН********** искове по реда на чл.422 от ГПК за
4
следните суми : 12 273.87/дванадесет хиляди двеста седемдесет и три цяло и осемдесет и
седем/евро – представляваща главница по Договор за кредит 000LD-R-016795 от
25.10.2023г. ; 5 628.87/пет хиляди шестстотин двадесет и осем цяло и осемдесет и
седем/евро – договорна лихва за периода от 02.10.2016г. до 01.09.2019г. ; 3 266.96/три
хиляди двеста шестдесет и шест цяло и деветдесет и шест/евро – обезщетение за забава за
периода от 02.10.2016г. до 01.09.2019г. ; 51.14/петдесет и едно цяло и четиринадесет/евро –
обезщетение за забава за периода от 02.09.2019г. до 16.09.2019г. ; 30.68/тридесет цяло и
шестдесет и осем/евро – разноски за връчване на покана, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от 26.09.2019г. по ч.гр.д.№53218/2019г. по описа на СРС,
120-ти състав, както и в частта на присъдените в полза на ответника разноски за разликата
над 221/двеста двадесет и един/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА за установено по отношение на „Първа инвестиционна банка“АД,
ЕИК831094393, че М. Г. М., ЕГН********** дължи следните суми : 12 273.87/дванадесет
хиляди двеста седемдесет и три цяло и осемдесет и седем/евро – представляваща главница
по Договор за кредит 000LD-R-016795 от 25.10.2023г. ; 5 628.87/пет хиляди шестстотин
двадесет и осем цяло и осемдесет и седем/евро – договорна лихва за периода от 02.10.2016г.
до 01.09.2019г. ; 3 266.96/три хиляди двеста шестдесет и шест цяло и деветдесет и
шест/евро – обезщетение за забава за периода от 02.10.2016г. до 01.09.2019г. ; 51.14/петдесет
и едно цяло и четиринадесет/евро – обезщетение за забава за периода от 02.09.2019г. до
16.09.2019г. ; 30.68/тридесет цяло и шестдесет и осем/евро – разноски за връчване на покана,
за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от 26.09.2019г. по
ч.гр.д.№53218/2019г. по описа на СРС, 120-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261841/02.06.2022г., постановено по гр.д.№2237/2020г.
на СГС в останалата му част.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН********** да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД,
ЕИК831094393 сумата от 3 067.52/три хиляди шестдесет и седем цяло и петдесет и два/лв.,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК831094393 да заплати на адв.Я. П.
А. от АК-гр.Бургас сумата от 190.92/сто и деветдесет цяло и деветдесет и два/лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5