№ 155
гр. Разград, 24.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Д. Р. Н.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно частно наказателно
дело № 20253300600319 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от
Районна прокуратура – гр. Разград против определение рег. №630/07.10.2025 г.
по частно наказателно дело № 20253330200563 по описа за 2025 година на
Районен съд Разград.
Оплакването в протеста е, че определението е неправилно и
незаконосъобразно в частта, в която съдът отказал да увеличи, на основание
чл. 24 от НК, определеното общо наказание на осъдения М. с 1/2, поради
което и се иска изменение н съдебния акт, като на основание чл. 24 от НК,
определеното общо наказание на осъдения Н. Г. М. по влезли в сила съдебни
актове по НОХД №56/2025 г. по описа на РС - Кубрат, НОХД №368/2025 г. по
описа на РС - Разград и по НОХД №119/2025 г. по описа на Районен съд - гр.
Разград, в размер на 3 години „лишаване от свобода“, при първоначален строг
режим на изтърпяване, да бъде увеличено с ½ - с 1 година и 6 месеца.
Прокурорът излага доводи, че неправилно съдът приел, че липсва
повишена обществена опасност, поради това, че две от деянията са останали
във фазата на опита и с оглед стойността на чуждите вещи, деянията били с
по-ниска степен на обществена опасност. Също така неправилно съдът приел,
че по-високата степен на обществена опасност на дееца била отчетена при
квалифициране на деянията по чл. 196 от НК.
Прокурорът намира, че предвид обстоятелството, че М. е осъждан с
общо 40 съдебни акта за извършени 56 престъпления независимо, че част от
осъжданията на М. са за леки престъпления, голяма част от осъжданията са за
престъпления по чл. 206, ал. 1 от НК, чл. 195 от НК, по чл. 196 от НК, чл.
198,ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, чл. 199 от НК, чл. 211, пр. 3 във вр. с чл. 209, ал.
1
1 от НК, които представляват тежки умишлени престъпления. Поради това, че
М. е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления, като
многократно е изтърпял и ефективно наказание „лишаване от свобода,
прокурорът счита, че осъденият представлява личност с изключително висока
степен на обществена опасност, водещ престъпен начин на живот и придобил
трайни престъпни навици. Намира, че за да бъдат постигнати целите, по чл. 36
от НК, определеното общо наказание на осъдения М., следва да бъде
увеличено с 1 година и 6 месеца.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че определението на
РС Разград е постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като е следвало да бъде назначен защитник, ако осъденият не си
е бил упълномощил такъв на осн. чл. 93, ал. 1, т. 6 НПК, тъй като лицето се
счита задържано и участието на защитник е задължително в производствата от
наказателен характер по отношение на същия.
Алтернативно, ако съдът счете, че няма съществени нарушения на
процесуалните правила, намира, че следва наказанието да бъде увеличено на
основание чл. 24 НК, защото той е личност с висока степен на обществена
опасност.
Осъденият Н. М. в съдебно заседание заявява, че не желае да му се
увеличава наказанието. Посочва, че няма работа в затвора, жена му е с два
инсулта, има внуци.
Съдът след като се запозна с делото и взе предвид доводите и
становищата на страните, установи:
С обжалваното определение Районен съд – гр. Разград, на основание чл.
25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, определил на осъдения Н. Г. М. с ЕГН
********** по влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 56/2025 г. по описа
на Районен съд – Кубрат, НОХД № 368/2025 г. по описа на Районен съд -
Разград и НОХД № 119/2025 г. по описа на Районен съд - Разград, едно общо
наказание в размер на най – тежкото – три години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК приспаднал изтърпяната до момента
част от наказанието, зачитайки и предварителното му задържане.
Осъденият М. е бил задържан. Видно от материалите по делото се е
намирал в Затвора Белене (л. 53 от ЧНД №563/25 г.) и не е имал защитник.
Съгласно чл. 94, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НПК поради това, че М. е задържан,
участието на защитник е задължително. Съдът счита, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като не е
назначен защитник на М. и е ограничено правото му на защита.
ВКС в практиката си приема, че ако подсъдимият е задържан,
независимо на какво основание, участието на защитник е задължително
(решение №546/18.12.2009 г., №241/25.06.2013 г. по н.д. №708/2013 г. I н.о., №
499/4.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1788/2013 г., I н.о., №27/17.04.2018 г. по н.д.
2
№132/2017 г., № 254 от 12.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 842/2014 г., III н. о.).
Според Решение № 77 от 2.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 17/2014 г., II н.
о., в хипотезите на задължителна защита, неучастието на процесуален
представител на подсъдимия в наказателното производство е абсолютен повод
за отмяна и връщане на делото в стадия, в който е допуснато нарушението.
Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото да се върне за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
Поради това съдът, на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение, постановено в открито съдебно заседание на
06.10.2025 г., протокол рег. №630/07.10.2025 г., по частно наказателно дело №
20253330200563 по описа за 2025 година на Районен съд Разград.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3