Решение по дело №867/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 372
Дата: 2 юни 2022 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Атанас Стоилов Атанасов
Дело: 20221100600867
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов

Калина В. Станчева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600867 по описа за 2022 година
, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частната тъжителка ЦВ. Г. М. срещу
определение от 26.01.2022 г. на СРС, НО, 116-ти състав по НЧХД №
15155/2017 г., с което е прекратено наказателното производство по тъжбата
на Ц.М. срещу С.А.С. и Е.Б.С. за престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК,
извършени на 19.04.2017 г. и 16.07.2017 г., поради изтекла давност за
наказателно преследване.
В жалбата се излагат доводи, че в хода на съдебното следствие са установени
обстоятелства за правна квалификация, за която не е изтекла давността за
наказателно преследване, както и че съдебното производство е протекло в
период от време, надвишаващ изискването за разглеждане на делото в
разумен срок по смисъла на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС. Предлага се да бъде
отменено обжалваното определение.
В съдебно заседание на въззивния съд тъжителката и нейният повереник не се
явяват, редовно уведомени.
1
Защитникът на подсъдимите Е.С. и С.С. оспорва жалбата и пледира да бъде
потвърдено обжалваното определение, с което правилно е приложен
материалният закон за давността за наказателно преследване.
Подсъдимите Е.С. и С.С. подкрепят заявеното от своя защитник.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона,
извърши цялостна проверка на атакуваното определение в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Правилно първоинстанционният съд е приложил закона за давността.
С тъжбата са били повдигнати обвинения за деяние, извършени съответно на
19.04.2017 г. и 16.07.2017 г. Тези деяния и съобразно изложените в тъжбата
изрично обстоятелства, и съгласно разпореждането на съдията-докладчик от
районния съд, с който е даден ход на тъжбата, са били квалифицирани като
съставомерни по чл. 130, ал. 2 от НК, за които се предвижда наказание
"лишаване от свобода" за срок от до шест месеца или "пробация", или "глоба"
от 100 лв. до 300 лв.
Както, в съответствие с разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, е посочил първоинстанционният съд, давността за наказателно
преследване по така повдигнатите с тъжбата обвинения е изтекла съответно
на 19.10.2021 г. и на 16.01.2022 г. При така изтеклата давност и изрично
декларираното от двамата подсъдими нежелание от тяхна страна
наказателното производство да продължи, правилно първоинстанционният
съд е прекратил същото.
Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба доводи за това, че
първоинстанционният съд е следвало да изследва въпроса дали не е налице
друга, по-тежка квалификация на инкриминираните деяния. Правната
квалификация на обвинението е обусловена от изложените в тъжбата
фактически обстоятелства, сред които са били и тези, че на тъжителката
подсъдимите са причинили лека телесна повреда, изразяваща се в претърпени
болки и страдания. Правната квалификация на обвиненията е определена и в
разпореждането на съдията-докладчик за даване ход на тъжбата и тя също е
за деяния, представляващи престъпления па чл. 130, ал. 2 от НК.
Неоснователни са и доводите за разглеждане на делото в неразумен срок.
2
Тези доводи не са относими към въпроса налице ли са били основания за
прекратяване на наказателното производство, поради изтекла абсолютна
давност за наказателно преследване. Оплакванията за продължило извън
разумните предели наказателно производство са основания за защита на
съответното право на тъжителката по друг ред, но не и за отмяна на
първоинстанционното определение, с което е приложен законът за давността.
Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ІV
въззивен състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.01.2022 г. на СРС, НО, 116-ти състав по
НЧХД № 15155/2017 г., с което е прекратено наказателното производство по
тъжбата на Ц.М. срещу С.А.С. и Е.Б.С. за престъпления по чл. 130, ал. 2 от
НК, извършени на 19.04.2017 г. и 16.07.2017 г., поради изтекла давност за
наказателно преследване.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3