№ 8374
гр. ., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110130901 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление
адрес, представлявано от A., с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответницика Х. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. ., ул. „адреса“ №адрес, че същия дължи
на ищеца следните суми: сумата от 1238,69 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за
имот, находящ се на адрес: гр. ., ул. „адреса“ №адрес, отчитан под абонатен № 338745,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение –28.03.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от
246,67 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 17.03.2022
г., сумата от 40,77 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.03.2022 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 9,56 лева за периода от 31.03.2019 г. до
17.03.2022 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на
дружеството. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
1
съображения за недопустимост и неоснователност. Оспорва, че дължи процесните суми, тъй
като за периода 05.2017г.-05.2020г. ищеца бил приел извънсъдебно направено от ответника
възражение за настъпила погасителна давност на задълженията. На следващо място се
излагат съображения, че ответника е заплатил дължимите на ищеца суми с платежно
нареждане от 24.10.22г.
С определение от 04.01.2023 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. П., която поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 16250/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от сумата от 1238,69 лева (хиляда двеста
тридесет и осем лева и 69 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес:
гр. ., ул. „адреса“ №адрес, инсталация **********/аб.№ 338745, ведно със законна лихва от
28.03.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 246,67 лева (двеста
четиридесет и шест лева и 67 стотинки), за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г.,
сумата от 40,77 лева (четиридесет лева и 77 стотинки), представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 9,56 лева
(девет лева и 56 стотинки), за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г. С възражение от
21.04.2022 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „фирма .“ АД на клиентите в гр. ., се установява съдържанието
на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. ., ул. „адреса“
№15, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили
дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Техем Сървисис“ ООД и със
същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 03.09.2002г. Представени са
доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР –
договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „Техем Сървисис“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.18г. до 30.04.19г. и
01.05.19г. до 30.04.20г. и 2 бр. формуляр за извършен отчет на 02.06.2019г. и 08.06.2020г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2019г., обща фактура №
**********/31.07.2020г. и справка за задължения на абонатен № **********.
С Решение №20047914/14.07.2022г. по гр.д. №57918/2020г. по описа на СРС, е
признато за установено, че ответника дължи на ищеца суми за доставена и неплатена ТЕ за
периода 01.09.2016г.-30.04.2017г.,
С платежно нареждане №172371/24.10.22г. ответника е заплатил на ищеца сумата от
1230.94 лв. за периода м.05.2020г. до 30.09.2022г.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Техем Сървисис“ ЕООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е
разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба
2
№ 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 1210,28 лв., от която сумата от
617,61 лв. за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., а сумата от 592,67 лв. за периода
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим, като
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че за процесния период ответника е бил собственик на
процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна
енергия. В този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по
иска съобразно чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с решение на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. . и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., сумата за изразходвана ТЕ е 1210,28 лв. или иска следва да бъде разгледан до
този размер.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 338745, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна
3
енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна
на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 28.03.2022г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 28.03.2019г. Т.е. от включените в исковия период задължения,
погасени по давност са тези от 01.05.2018г. до 31.01.2019г., като последното е с падеж
17.03.2019г. Задължението за м. февруари 2019 г. е с падеж 14.04.2019 г., поради което
същото не е обхванато от погасителната давност. – вярно
С оглед на това съдът приема, че ответника дължи на ищеца сумата от 839,29 лв.
(1210,28-370,99=2139,87) за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., определена след
приспадане на погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2018г. до 31.01.2019г. в
размер на сумата от 370,99 лв. (23,81+23,81+33,37+33,37+33,37+36,04+54,22+66,65
+66,35=370,99). За разликата над тази сума и за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019г.,
иска следва да се отхвърли като погасен по давност.
Неоснователно е възражението на ответника за плащане на дължимите суми,
доколкото видно от представеното платежно нареждане №172371/24.10.22г., със същото за
погасени задължения за различен от процесния период, а именно за периода м.05.2020г. до
30.09.2022г.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г. в
размер на 157,31 лв. (251,60-94,29=157,31), определен като разлика от посочената от вещото
лице по ССчЕ на стр.6 общо дължима лихва от 251,60 лв., след приспадане на дължимата
лихва върху погасената по давност главницата от 370,99 лв. за периода 15.09.2019 г. –
17.03.2022 г., която съгласно служебните изчисления на съда е в размер на 94,29 лв. За
разликата над тази сума иска следва да се отхвърли.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Техем сървисис”
ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради
което и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 16250/2022 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 345,27 лв., от които сумата от 385,27 лв. за внесена държавна
такса и депозит за експертизи, а сумата от 82,21 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 134,23 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Б. Б., ЕГН: **********, с
адрес гр. ., ул. „адреса“ №адрес, че дължи на „фирма .“ ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и
адрес на управление: гр. ., ул. „адрес, сумата от 839,29 лв. (осемстотин тридесет и девет
лева и 29 стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. ., ул. „адреса“ №адрес, отчитан под абонатен № 338745, ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 28.03.2022 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от
157,31 лв. (сто петдесет и седем лева и 31 стотинки), представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., за които суми е издадена Заповед
№9694/08.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
16250/2022 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1238,69 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
31.01.2019 г. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 246,67 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „фирма .“ ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „адрес, за признаване за усатновено по отношение на ответника Х. Б.
Б., ЕГН: **********, с адрес гр. ., ул. „адреса“ №адрес, че дължи на ищеца суми за дялово
разпределение на имот, находящ се на адрес: гр. ., ул. „адреса“ №адрес, отчитан под
абонатен № 338745, както следва: сумата от 40,77 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 9,56 лева за
периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г.
ОСЪЖДА Х. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. ., ул. „адреса“ №адрес, да заплати
на „фирма .“ ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „адрес,
сумата от 345,27 лв., (триста четиридесет и пет лева и 27 стотинки), представляваща
направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 16250/2022 г. по описа на
СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „фирма .“ ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: гр. .,
ул. „адрес, представлявано от A., да заплати на Х. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. ., ул.
„адреса“ №адрес, сумата от 134,23 лв. (сто тридесет и четири лева и 23 стотинки),
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 16250/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5