Р Е Ш Е Н И Е
№ 260858
гр. Перник, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II
състав, в публичното заседание на втори юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА
КИРИЛОВА
при секретаря Катя
Василева, като разгледа докладваното гр. дело № 5282 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235,
ал. 1 ГПК.
Образувано
е по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу К.Н.Н., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 493,58 лева
– главница по договор за кредит № 30034472928 от 18.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 77,32 лева
– възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 31.07.2019 г. Предявява
се още искова претенция за осъждане на К.Н.Н. да заплати сумата в размер на 592,94
лева – възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги по
договора за кредит.
В исковата молба се твърди, че страните
по делото са сключили договор за кредит, с който на ответника били предоставени
парични средства в размер на 500 лева. Уговорен бил ГЛП 38,30% и ГПР 45,38%.
Ответникът поел задължение за заплащане на сумата от 618,72 лв. за предоставен
пакет от допълнителни услуги по договора. Ответникът се задължил на 24 месечни
вноски да върне главницата, възнаградителната лихва и възнаграждението за
предоставения допълнителен пакет услуги. Твърди се, че ответната страна
извършвала частични плащания, поради което настъпила предсрочна изискуемост. С
тези съображения се иска уважаване на предявените искове и се претендират
разноски.
Ответната страна не е подала отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като съобрази, че исковата претенция за връщане на заемната цена и плащане на
възнаградителната лихва е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 2596/2020 г., намира, че за
ищеца е налице интерес от търсената защита по отношение на исковете за главница
и лихва.
По
отношение осъдителния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 592,94
лв., представляваща непогасено възнаграждение по пакет за допълнителни услуги,
съдът намира, че същият следва да бъде разгледан, тъй като се касае за последващо
обективно съединяване на искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК.
Доколкото обаче ищецът е депозирал иска на 30.09.2020 г., т.е. в период, надхвърлящ
един месец от получаването на разпореждането (06.08.2020 г.), с което
заявлението му е отхвърлено в тази част и са дадени указания за осъдителен иск
в едномесечен срок, той не може да се ползва от държавната такса, платена в заповедното
производство.
Съгласно
легалната дефиниция, установена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Следователно, касае се за двустранна,
възмездна, консенсуална, формална и реална сделка, при която срещу предоставеното
ползване на определена парична сума заемодателят /кредиторът/ получава като
насрещна престация цената за това под формата на възнаградителна лихва.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и лихва е обусловено
от установяване, при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на твърдяното
облигационно отношение, предаването на заемната сума на заемополучателя,
уговорения падеж на погасителните вноски; 2) настъпването на основанието за
предсрочна изискуемост на вземането и обявяването ѝ на ответника; 3)
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
кредита с договорна лихва и нейния размер.
Съдът
намира за установена по делото първата материална предпоставка, обуславяща
основателността на исковата претенция, а именно – възникването на валидно
облигационно правоотношение при посочените в исковата молба условия. От представените
искане за отпускане на потребителски кредит „Стандарт“ и от договор за
потребителски кредит № 30034472928 се установява, че на 18.01.2019 г. „Профи
Кредит България“ като кредитодател и К.Н.Н. като кредитополучател са постигнали
съгласие на кредитополучателя да бъде предоставена парична сума в размер на 500
лв., която следва да бъде върната на кредитора в срок от 24 месеца на равни
месечни вноски от 30,07 лева. Уговорен е ГПР 45,38% и годишен лихвен процент
38,30%, като по този начин общата сума, която подлежи на връщане възлиза на
721,85 лева. С договора е уговорено и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 618,72 лв., като месечната вноска за погасяване на посоченото
вземане възлиза на 25,78 лв. По този начин общият размер на всички задължения
по договора възлиза на 1340,57 лева, при вноска 55,85 лв., платима на 20-ти
календарен ден от всеки месец. Последното се изяснява и от приложения погасителен
план към договора, като в същия е посочена и банковата сметка на кредитора. Към
договора са приложени Общи условия – Версия 10/07.01.2019 г., които носят
подписа на кредитополучателя на всяка страница. Съгласно чл. 8.1 от ОУ клиентът
се задължава да върне отпуснатия кредит, както и да погаси всички задължения,
възникнали във връзка с него, по банковата сметка на кредитора. Към договора за
приложени и Декларация по образец, информация относно обработката на личните
данни, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити – всички подписани от К.Н., с което са удовлетворени
специалните изисквания на ЗПК.
От
съвкупната преценка на представените доказателства се установява и вторият
правно-релевантен факт, а именно – реалното предоставяне на заемната сума.
Видно от приложената извадка-движение по сметка, в полза на ответника е била
наредена сумата от 500 лв. Фактът, че кредитът е бил усвоен, се подкрепя и от
заключението по приетата ССчЕ, която съдът кредитира изцяло като изготвена компетентно,
подробно и безпристрастно. Същата установява, че кредитът е усвоен с разписка
за извършено плащане № 2000000170007743 от 18.01.2019 г. Индиция относно
реалното предоставяне на заемната сума е и фактът на извършеното частично
погасяване в размер на 69 лв. с дата 18.01.2019 г.
С
това в правната сфера на заемополучателя Н. е възникнало насрещното задължение
да върне заемната сума заедно с уговорената договорна лихва на 24 равни месечни
вноски с размери и падежи, подробно индивидуализирани в погасителния план,
представляващ неразделна част от договора.
В
исковата молба се излагат твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита на основание клаузата на т. 12.3 от приложимите към правоотношението
Общи условия. Съгласно чл. 9.4, вр. чл. 12.3.1 от представените ОУ, кредиторът
има право да обяви договора за потребителски кредит за предсрочно изискуем, ако
клиентът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.
На основание чл. 12.4 ОУ при обявяване на предсрочната изискуемост кредитополучателят
дължи останалите непогасени вноски, включително лихви за забава и възнаграждението
при закупен пакет от допълнителни услуги. Видно от уведомително писмо от
12.03.2020 г., кредиторът е обявил, че считано от 31.07.2019 г. кредитът е обявен
за предсрочно изискуем. Същото обаче не е получено от длъжника, видно от
удостоверяването на „Български пощи“, че пратката е останала непотърсена.
Съдът,
при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е
надлежно упражнено от кредитора преди образуване на настоящото производство. В конкретната хипотеза няма данни, сочещи, че
ответникът К.Н. е надлежно уведомен за отнемането на преимуществото на срока по
процесния договор от страна на кредитора. Няма такъв характер изпращането на
приложеното по делото уведомително писмо от 12.03.2020 г. с оглед липсата на
доказателства за редовно проведена процедура по връчването му на адресата.
Липсата
на изпратено уведомление до длъжника за довеждането до знанието му на
изявлението за предсрочна изискуемост прави процесното вземане, основано именно
на упражненото от кредитора право за отнемане преимуществото на срока,
неизискуемо към датата на подаване на заявлението. Същевременно съдът съобрази,
че изискуемостта на всички 24 погасителни вноски по процесния договор, с падеж
на последната на 20.01.2021 г. е настъпила към момента на приключване на устните
състезания в настоящия процес – на 02.07.2021 г. Този факт следва да бъде
съобразен от съда, въпреки че не са налице последиците на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът –
ответник по иска, дължи изпълнение за тази част от дълга, по отношение на която
е настъпил падежът, договорен от страните – в случая за цялото вземане, тъй
като не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен
изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на това вземане по отношение
на вече падежиралите вноски – в този смисъл са и разясненията в мотивите на т.
2 от ТР/02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017
г. на ОСГТК на ВКС.
От
заключението на вещото лице се установява, че ако не се вземат предвид други
задължения по договора, от направените вноски е погасена главница в размер на
29,78 лв. и договорна лихва в размер на 39,02 лв., с което непогасеният остатък
от главницата възлиза на 470,22 лв.
и 52,91 лв. лихва за посочения в
уточнението към исковата молба период от 20.03.2019 г. до 31.07.2019 г.
Мотивите
на съда да не вземе предвид погасявания към други задължения по договора (а
именно – възнаграждението за пакета от закупени допълнителни услуги), са
свързани със служебната констатация за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на
посочената клауза поради противоречие със закона (ЗПК) и добрите нрави. Съгласно
чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и
/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени, което в случая не е направено.
В противоречие на императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се претендира
общо възнаграждение за множество услуги, което освен това е уговорено да се
заплаща предварително. Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за
услуга, от която кредитополучателят би могъл и да не се възползва по
време на действието на договора за кредит противоречи на принципа на
добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да
заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за хипотетично ползване
на такава.
Същевременно
следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението
от потребителя, без значение е дали тези услуги ще бъдат използвани от
потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2.
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата
на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга,
а не при хипотетично ползване на такава. С оглед на естеството на част от
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя
да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните
да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на
вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски),
което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение,
тъй като на практика излиза, че едната страна – потребителят, заплаща за
правото си да договоря с другата страна – кредитор, за изменение на параметрите
на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат,
а той зависи от волята на другата страна – кредитора.
Всичко
това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Насрещната престация – възможност за
ползване на допълнителни услуги, на които потребителят има право по закон, при
това срещу възнаграждение, равняващо се на 123,75% от главницата, е до такава
степен нееквивалентна, че практически може да се счете, че престация липсва.
По
изложените съображения съдът намира, че исковете за заплащане на главница и
лихва следва да бъдат уважени за сумите от 470,22
лв. и 52,91 лв. лихва за
посочения в уточнението към исковата молба период от 20.03.2019 г. до
31.07.2019 г., и отхвърлени за разликата до пълния претендиран размер. Осъдителният
иск за заплащане на сумата от 592,94
лева – възнаграждение по пакет за допълнителни услуги, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, поради констатираната нищожност на клаузата, въз
основа на която сумата се претендира.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноските, които е сторил в исковото производство, съразмерно на уважената
част от исковете – 123,61 лв. (държавна такса, депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна сложност съдът
определя в минимален размер от 100 лв.). Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното
производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в
заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 33,71 лева съразмерно на
уважената част от исковете, които също следва да му бъдат присъдени.
Същевременно
съдът констатира, че е необходимо да бъде внесена държавна такса за разглеждане
на осъдителния иск за заплащане на сумата от 592,94 лв. Заповедният съд е
отхвърлил заявлението на „Профи Кредит България“ в тази част с Разпореждане от
06.07.2020 г., като е указал на заявителя, че разполага с едномесечен срок да
предяви осъдителен иск за вземането, като разпореждането за отказ с указания за
осъдителен иск е връчено на заявителя на 06.08.2020 г. В настоящия случай искът
е депозиран на 30.09.2020 г. – в срока за установителните искове, след
постъпилото възражение срещу заповедта, но извън срока за депозиране на осъдителен
иск, указан от заповедния съд. Ето защо в процесния случай е налице последващо
обективно съединяване на искове в производството по чл. 422 ГПК и ищецът не
може да се ползва от внесената по заповедното производство държавна такса,
поради което следва да заплати такава в пълен размер от 50 лв. по ТДТТРГПК.
Същевременно
след влизане в сила на решението препис от същото следва да се изпрати на заповедния
съд, за да обезсили издадената заповед за изпълнение в частта, с която е постановил издаването на заповед за сумата от
11,89 лв. – лихва за забава, доколкото в настоящото производство ищецът изрично
е посочил, че не претендира посоченото вземане /л.3-4 от ИМ/.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк.
Георги Георгиев срещу К.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес *** обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Профи
Кредит България“ ЕООД съществува изискуемо вземане спрямо К.Н.Н. за сумата от 470,22 лева – главница по договор за кредит № 30034472928 от
18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 52,91 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 г. до
31.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над 470,22 лева
до пълния предявен размер 493,58 лева, както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 52,91 лева до пълния претендиран размер
от 77,32 лева като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ********* срещу
К.Н.Н., ЕГН ********** осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 592,94 лева – възнаграждение за предоставен допълнителен
пакет от услуги по Договор за кредит № 30034472928 от 18.01.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Н.Н., ЕГН **********
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 123,61
лева – разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
, ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд Перник сумата в размер на 50,00 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане
в сила на решението, същото ДА СЕ
ДОКЛАДВА на заповедния съд за извършване на съответните процесуални
действия по частично обезсилване на издадената заповед, с оглед мотивната част
на съдебния акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
В.А.