№ 12
гр. Петрич, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100936 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Д.
Т., ЕГН ********** от село Ч., община П., действащ чрез адвокат Г. Б., срещу
“А.П.С. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление град С., пк
****, район „Т.“, бул.“Б.“ № ** *, ап.*, представлявано от Хр. М. М., П.В. и
В. Т..
Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 319/2023 г. по
описа на ЧСИ Г. Ц., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд Бл..
Твърди, че е получил покана за доброволно изпълнение на сумите по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано цитираното
изпълнително дело, и който лист е издаден в полза на „Т. Б. А. К.“ ЕАД с
ЕИК **** по гр.д. № 47909 /2014 г. по описа на РС град С. за сумите от
1 878,36 лева и 710,99 лева разноски, от които 91,33 лева държавна такса и
619,66 лева възнаграждение на юрисконсулт.
Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист поради: липса на
доказателства за образуване на изпълнително дело срещу ищеца преди 2023
г.; липса на доказателства относно придобивното основание, легитимиращо
дружеството-ответник като кредитор на вземането по изпълнителния лист.
1
Ищецът сочи, че са изминали повече от 8 години от издаване на
изпълнителния лист, поради което вземането по него е погасено по давност с
изтичане на 5 г., по аргумент на чл.117, ал.2 ЗЗД.
С горното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск – да се постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи в
полза на “А.П.С. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
град С., пк ****, район „Т.“, бул.“Б.“ № ** *, ап.*, сумата от 2 588,36 /две
хиляди петстотин осемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ лева по
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 47909 /2014 г. по описа на РС град С.,
от която сума 1 878,36 лева главница и 710,99 лева разноски, от които 91,33
лева държавна такса и 619,66 лева възнаграждение на юрисконсулт.
Към молбата са приложени писмени доказателства : покана за доброволно
изпълнение до ищеца по изпълнително дело № 319/2023 г. по описа на ЧСИ
Г. Ц., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд Бл., Сметка за размер на
дълга по същото изп.дело, изпълнителен лист, издаден по реда на чл.410 от
ГПК на 24.10.2014 г. по гр.д. № 47909/2014 г. на СРС, извлечение от ТР по
партида на дружеството-ответник, пълномощно, доказателство за платена по
сметка на съда държавна такса, препис от исковата молба и доказателствата
за ответника.
В исковата молба е сторено искане за допускане обезпечение на
предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 319/2023 г. по описа на ЧСИ Г. Ц.,
рег. № ***, с район на действие Окръжен съд Бл., което съдът е уважил –
определение № 644/04.08.2023 г.
Препис от исковата молба, ведно с доказателства и препис от разпореждане
по чл.131 от ГПК са надлежно връчени на ответника, който депозира в
законоустановения срок писмен отговор на исковата молба. Счита за
неоснователен предявения иск, с което обосновава искане за отхвърлянето му
като такъв. Сочи, че на 11.10.2007 г. между ищеца и „Т. Б. А. К.„ ЕАД
/понастоящем „Р. **“ ЕАД/ е сключен договор за кредит № **********. Сочи,
че на 23.02.2015 г. между „Т.“ ЕАД /предишно наименование „Т. Б. А. К.“
ЕАД/ - цедент и „А.П.С. Б. Б.“ ЕООД – цесионер, е сключен договор за цесия,
по силата на който вторият е придобил вземането на кредитора по договор за
2
кредит № ********** / 11.10.2007 г. Твърди, че кредитополучателят по
процесния договор за кредит не е изпълнил задълженията си в уговорения
срок, поради което „Т. Б. А. К.“ ЕАД се е снабдил с изпълнителен лист,
издаден по гр.д. № 47909 /2014 г. по описа на РС град С., за сумата от 1878,36
лева, ведно със законната лихва за периода от 03.09.2014 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 2 675, 44 лева, за периода от
01.04.2009 г. до 08.08.2014 г. и 710, 99 лева разноски по делото, от които
91,33 лева държавна такса и 619,66 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът сочи, че въз основа на този изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело № 6530/2015 г. по описа на ЧСИ Н. М., преобразувано по-
късно под № 4350/2019 г. по описа на същия ЧСИ. С молба от 10.01.2020 г.,
подадена от взискателя/ответника изпълнителното дело е било прехвърлено
на ЧСИ Г. Ц., по описа на който изпълнителното дело е с № 319/2023 г.
/образувано на 22.05.2023 г./
Ответникът счита, че с издаване на изпълнителния лист на 24.10.2014 г.
погасителната давност по отношение на вземането е прекъсната, като е
започнала да тече нова давност. С образуване на изпълнително дело №
6530/2015 г. по описа на ЧСИ Н. М. давността отново е прекъсната – с
подаване на молбата за образуване с искане за извършване на изпълнителни
действия – запор на банкова сметка, 2015г. и 2017 г.
Сочи се в отговора, че след 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване,
дадено от ВКС – т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК.
Твърди се в отговора, че дружеството-кредитор е извършвало множество
действия по събиране на вземането си, с които многократно е прекъсвал
давността: 11.06.2015 г. – образуване на изпълнително дело № 6530/2015 г. по
описа на ЧСИ Н. М. с искане за извършване на изпълнителни действия;
08.2015 г. – наложен запор на банковите сметки на длъжника; 2017 г. – запор
на банковите сметки на длъжника; 2019 г. – молба за образуване на ново
изпълнително дело, ведно с искане за запори на банкови сметки; 2023 г. –
молби за изпълнителни действия.
Ответникът счита, че последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
са от процесуален характер, като изпълнителният лист не губи характера си
на изпълнително основание, т.е. материалното право продължава да
съществува. Сочи, че перемирането е основание за прекратяване на
3
процесуалното правоотношение по изпълнителното дело, но то не заличава
ефекта на предприетите принудителни действия /резултатни или
безрезултатни/, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този
ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок /сочи
решение № 257/30.04.2020 г. по гр.д. № 694/2019 г. 3 г.о. ВКС/. За
прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата
са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е
предмет на принудително изпълнение е погасено по давност. Цитира съдебни
решение на ВКС.
С гореизложеното обосновава извод, че в случая погасителна давност за
процесното вземане не е изтекла, поради което искът е неоснователен.
Същевременно се сочи в отговора на исковата молба, че уведомяването на
длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на
цесията, поради което няма правни последици за валидността на цесионния
договор, а именно отношение за момента, от който новият кредитор може да
иска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Цитира практика на ВКС, съгласно която с подаването
на исковата молба, ведно с приложения, ответникът се счита за уведомен за
извършената цесия.
Въз основа на изложеното ответникът прави искане за отхвърляне на иска
като неоснователен и недоказан.
Заявява воля за разглеждане на делото в негово отсъствие. Претендира
съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник. Поддържат
предявения иск и сторените с исковата молба писмени доказателства. По
същество на делото пледират за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител.
Депозира писмена молба, обективираща воля за разглеждане на делото в
отсъствие на страната. Поддържа отговора на исковата молба. Претендира
съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства.
4
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, и като взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 24.10.2014 година, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. №
47909/2014 г. по описа на Районен съд гр.С., е издаден изпълнителен лист, с
който С. Д. Т., ЕГН ********** от село Ч., община П., е осъден да заплати на
„Т. Б. А. К.“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 1 878,36 лева, ведно със законна лихва
за забава за периода от 03.09.2014 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 2 675,44 лева за периода от 01.04.2009 г. до 08.08.2014 г.,
неустойка за забава в размер на 12,84 лева за периода от 01.04.2009 г. до
08.08.2014 г. и 710,99 лева разноски по делото, от които 91,33 лева държавна
такса и 619,66 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Вземането по изпълнителния лист е прехвърлено по силата на Договор за
цесия, сключен на 23.02.2015 г. от „Т. Б. А. К.“ ЕАД, ЕИК **** / с
последващо наименование „Т.Ю.“ ЕАД/ на „А.П.С. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****.
По силата на надлежно упълномощаване /лист 7 в изпълнително дело дело №
20158410406530/, „А.П.С. Б. Б.“ ЕООД е изпратило до ищеца уведомление за
извършената цесия. Видно от известие за доставяне /обратна разписка /на
лист 11 в изпълнително дело дело № 20158410406530/ уведомлението не е
връчено на адресата.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и молба от 11.06.2015 г. на
„А.П.С. Б. Б.“ ЕООД на 11.06.2015 г. е образувано изпълнително дело №
20158410406530 по описа на ЧСИ Н. Л. М., рег. № *** с район на действие
района на С. градски съд. С молбата за образуване на делото взискателят е
сторил искане за проучване имущественото състояние на длъжника и
предприемане на действия по налагане на запор върху движими вещи на
длъжника, както и върху банкови сметки на същия, също и възбрани върху
недвижимо имущество на длъжника. В хода на предприетите действия по
установяване имущественото състояние на длъжника Т., ЧСИ е наложил на
27.08.2015 г. запор върху банкови сметки на длъжника, налични в „Б. ДСК“
ЕАД, до размера на вземанията по процесния изпълнителен лист. Установи
се, че на 12.01.2017 г. ЧСИ Н.М. е наложил запор и върху банкови сметки на
5
длъжника, налични в „П.и.б.“ АД, до размера на вземанията по процесния
изпълнителен лист. На същата дата на длъжника е изпратена и покана за
доброволно изпълнение на задълженията по процесния изпълнителен лист. С
Постановление от 24.06.2019 г. изпълнително дело 20158410406530 по описа
на ЧСИ Н. Л. М., рег. № ***, с район на действие района на С. градски съд, е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на длъжника
С. Д. Т.. На същата дата /24.06.2019 г./ ЧСИ е вдигнал наложения запор върху
всички банкови сметки на длъжника Т. в Банка ДСК“ ЕАД и „П.и.б.“ АД.
На 16.12.2019 г. въз основа на процесния изпълнителен лист и молба от
„А.П.С. Б. Б.“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 20198410404350 по
описа на ЧСИ Н. Л. М., рег. № ***, с район на действие района на С. градски
съд. С молбата за образуване на делото кредиторът е направил искане за
проучване имущественото състояние на длъжника и предприемане на
действия по налагане на запор върху наличните банкови сметки на същия. На
17.01.2020 г. във връзка с молба на взискателя от 10.01.2020 г. изпълнително
дело № 20198410404350 по описа на ЧСИ Н.Л. М. е изпратено по
компетентност на ЧСИ Г. Н. Ц., рег. № ***, с район на действие района на
Окръжен съд гр.Бл.. Видно от материалите по изпълнително дело №
20198410404350 по описа на ЧСИ Н.Л. М. /които са приложени в кориците на
изпълнително дело № 20237020400319 по описа на ЧСИ Г. Н. Ц./, по
изпълнителното дело / № 20198410404350/ няма извършени изпълнителни
действия към датата на препращането. На същото обстоятелство се сочи и в
Постановление на ЧСИ Н.М. от 17.01.2020 г. намиращо се на лист 12 в
изпълнително дело № 20237020400319. Видно от известие за доставяне,
намиращо се на лист 10 в изпълнително дело № 20237020400319 по описа на
ЧСИ Ц., изпратеното на 17.01.2020 г. изпълнително дело № 20198410404350
по описа на ЧСИ Н.Л. М. е получено в кантората на ЧСИ Ц. на 20.01.2020 г.
От материалите по изпълнително дело № 20237020400319 по описа на ЧСИ Г.
Ц. се установи, че на 08.06.2023 г. същият е предприел действия по проучване
имущественото състояние на длъжника Т.. На същата дата /08.06.2023 г./ до
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на вземанията по
процесния изпълнителен лист, която е редовно връчена на Т. на 19.06.2023 г.
на адрес в село Ч. , община П..
На 15.08.2023 г., във връзка с молба от длъжника и наложената по
настоящото исково производство обезпечителна мярка, изпълнението по
6
изпълнително дело № 20237020400319 по описа на ЧСИ Г. Ц. е спряно.
На 16.08.2023 г. взискателят е депозирал по изпълнително дело №
20237020400319 по описа на ЧСИ Г. Ц. молба вх. № 07737 за извършване на
справка за регистрирани трудови договори на длъжника Т. и за налагане на
запор на наличните.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК вр. с чл.439 ГПК, с оглед на който в тежест на ищеца е да докаже
твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства, от които черпи
правата си, а именно липса на годни изпълнителни действия в хода на
процесните изпълнителни дела и изтекла погасителна давност към датата на
депозиране на исковата молба в съда /въз основа на която е образувано
настоящото дело/.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Т.е. в това
производство ищецът може да навежда всички правопогасителни,
правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за
настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника
вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
С оглед на изложеното съдът намира за неотносими и недопустими
наведените от страните твърдения и доводи за обстоятелства, настъпили
преди издаването на процесния изпълнителен лист, с които се обоснова теза
за започнала да тече погасителна давност преди на издаване на изпълнителния
лист.
Относно релевираното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност, считано от издаване на процесния изпълнителен лист:
Тъй като ищецът не релевира конкретен период на давността, на която се
7
позовава, и във връзка с която твърди, че не са били предприети годни
изпълнителни действия, съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на
давността. В тази връзка намира следното:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съдебната практика
е категорична, че в случаите, когато изпълнителният лист е издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК или влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК /какъвто е настоящият случай - въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. №
47909/2014 г. по описа на Районен съд гр.С./ погасителната давност е винаги
пет години, считано от датата на влизане в сила на заповедта, като влязлата в
сила заповед за изпълнение установява вземането със СПН, поради забраната
за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства
/чл.424 ГПК/.
В допълнение съдът счита за необходимо да посочи, че съгласно
действащия ГПК, когато длъжникът не възрази в рамките на преклузивния
срок по чл.414, ал.2 ГПК /в случая липсват такива твърдения/, заповедта за
изпълнение влиза в сила, добива стабилитет, което има за последица
окончателно разрешаване на правния спор относно съществуването на
вземането по заповедта. Съгласно т.14 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
действащия ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес, поради което заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Последната се прекъсва с предявяване на
иск за съществуване на вземането, като съгласно чл.422 ГПК предявяването
на иска има обратно действие само ако е спазен срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Ако установителен иск по чл.422 ГПК не е предявен или ако е предявен след
изтичане на срока по чл.415, ал.1 от ГПК, давността не се счита за прекъсната
със заявлението. Наред с това, неподаването на възражение по чл.414, ал.2 от
ГПК създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което с
изтичането на срока заповедта влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, съгласно чл.416 от ГПК.
Поради горното настоящият съдебен състав намира за приложим в случая
чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото безспорно е по делото, че процесният
8
изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия по принудително изпълнение. Същинско действие по принудително
изпълнение може да предприеме само съдебния изпълнител или друг орган на
принудително изпълнение – напр. публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но последната е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова когато искането е направено от взискателя своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок по причина, независеща от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането /дори и когато то е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа по
изпълнението/. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването
давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия
:запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на продан, разгласяване,
приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаването и т.н. до
влизане в сила на постановлението за възлагане.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
налагането на запор или възбрана в изпълнителното производство съставлява
насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника,
поради което прекъсва давността. С налагането на запора или възбраната
длъжника започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите
актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
Съгласно горецитираното тълкувателно решение давността в
изпълнителния процес се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
9
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка и предвид
категоричните данни по делото, че на 11.06.2015 г. е било образувано
изпълнително дело № 20158410406530 по описа на ЧСИ Н. Л. М., рег. № *** с
район на действие района на С. градски съд, следва, че в периода 11.06.2015
г. – 25.06.2015 г. вкл. погасителна давност не е текла. Погасителната давност е
започнала да тече на 26.06.2015 г., когато е загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Предвид на изложеното и установените по делото факти, съдът приема, че
в казуса на 26.06.2015 г. е започнала да тече нова давност по отношение
вземането на кредитора по процесния изпълнителен лист. Тази давност е била
прекъсната на 27.08.2015 г. с налагането на запор върху банковите сметки на
длъжника, открити в „Б. ДСК“ ЕАД, а след нея / дата 27.08.2015 г./ давността
е прекъсвана и на 12.01.2017 г. - с налагането на запор върху банкови сметки
на длъжника в „ПИБ“ АД; на 19.12.2019 г. - с молба на взискателя за
налагане на запор върху установените банкови сметки на длъжника Т.; на
16.08.2023 г. с молба от взискателя за налагане на запор на наличните
банкови сметки на длъжника. Т.е. не се доказа ищцовото твърдение за
бездействие на кредитора в продължение на повече от пет години.
По отношение на релевирания по делото от ответника довод за перемпция
настоящият съдебен състав приема, че перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността.
Приетото от съда от фактическа и правна страна в казуса води до извод за
недоказаност и несъстоятелност и на релевираното от ищеца възражение, че
не е бил надлежно уведомен за процесния договор за цесия.
По изложените съображения съдът счита предявения иск за недоказан и
неоснователен и като такъв следва да го отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора неоснователно е искането на ищеца за съдебни
10
разноски. Същевременно и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 200 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на С. Д. Т., ЕГН ********** от
село Ч., община П. срещу “А.П.С. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление град С., пк ****, район „Т.“, бул.“Б.“ № ** *, ап.*,
представлявано от Хр. М. М., П.В. и В. Т., да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът С. Д. Т., ЕГН ********** не дължи на
“А.П.С. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление град С., пк
****, район „Т.“, бул.“Б.“ № ** *, ап.*, на основание изтекла погасителна
давност, сумата от 2 588,36 /две хиляди петстотин осемдесет и осем лева и
тридесет и шест стотинки/ лева по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
47909 /2014 г. по описа на РС град С., от която сума 1 878,36 лева главница и
710,99 лева разноски, от които 91,33 лева държавна такса и 619,66 лева
възнаграждение на юрисконсулт.
ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН ********** от село Ч., община П., да заплати на
“А.П.С. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление град С., пк
****, район „Т.“, бул.“Б.“ № ** *, ап.*, представлявано от Хр. М. М., П.В. и
В. Т., съдебни разноски в размер на 200 /двеста/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11