Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.04.2023
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2716 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 28.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 62482/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 73 състав, З. „Л.И.“ АД- *** /ЕИК ******/ е осъдено да
заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“- с адрес в гр. София, на основание чл.432, ал.1 КЗ
вр. чл.45 ЗЗД сумата 72.94 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за
претърпени на 21.10.2017 г. имуществени вреди- повредено защитно съоръжение на
републикански път 1-4 „Севлиево- В. Търново- Търговище“, при км.104 + 500, от
ПТП, което е предизвикано от застрахован при ответника- договор за застраховка
„Гражданска отговорност“- полица № BG/22/ l16008254780, собственик на л.а. с
peг.№ С ***ВР, ведно със законната лихва от 17.05.2018 г. до изплащане на
сумата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 4.24 лв.- обезщетение за забава при
плащане на главницата за периода 21.10.2017 г.- 17.05.2018 г.; а също и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 57.87 лв.- разноски по делото, съразмерно на
уважената част от исковете, като исковете са отхвърлени: относно главницата- за горницата над сумата 72.94 лв.
до пълния предявен размер от 820.34 лв., и относно лихвите за забава- за
горницата над сумата 4.24 лв. до пълния предявен размер от 47.63 лв. На
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК ищецът Агенция „П.И.“ е осъден да заплати на
ответника З. „Л.И.“ АД сумата 227.77 лв.- разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Постъпила
е въззивна жалба от Агенция "П.И."-
гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в
частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните
обезщетения, ведно с разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна З. „Л.И.“ АД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като
правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени
са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от Агенция „П.И.“ осъдителни искове по чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за горниците над присъдените обезщетения, като
неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
Спорен в настоящото въззивно производство,
предвид наведените във въззивната жалба доводи, е въпросът за размера на
дължимото на ищеца Агенция „П.И.“ обезщетение за причинени в резултат на ПТП
имуществени вреди. Съобразно нормата на чл.269 ГПК относно наличието на
законовите предпоставки за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност
на ответника З. „Л.И.“ АД при условията на чл.432, ал.1 КЗ, за което доводи в
жалбата не се и съдържат, настоящият въззивен съд не дължи произнасяне.
Според нормата на чл.499, ал.2, изр.1 КЗ, при
вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност
на причинената вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.499,
ал.2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе
увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние,
в какъвто смисъл е и постановената по приложението на чл.273, ал.2 КЗ /отм./ и
чл.499, ал.2 КЗ /норми с идентично съдържание/ съдебна практика на ВКС, касаеща
вреди по МПС /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І
ТО; Решение № 109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010 г.; Решение № 153/
22.12.2011 г. по т.д.№ 896/ 2010 г. и др./. За постигане на горепосочената цел
следва да се вземат предвид извършените разходи за ремонт с нови части или в
конкретния случай- след увреждане на процесната ограничителна система за пътища
/ОСП, мантинела/- с дължина 12 м, на съответния пътен участък следва да бъде
монтирана нова ОСП със същите характеристики и същата дължина. Действителната
стойност на вредата по смисъла на чл.499, ал.2 КЗ /чл.273, ал.2 КЗ /отм.// е
пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на
имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО/.
В настоящия случай за установяване
действителната стойност на вредата от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/, е представена само съставена от
него количествено- стойностна сметка /л.37 от делото на СРС/, според която
щетите по процесния Протокол за ПТП от 21.10.2017 г. за увреждането на 12 м единична
ограничителна система за пътища /ОСП/- мантинела, на път І- 4 „Севлиево- В.
Търново- Антоново“ при км 104 + 500, са на стойност 1 548.02 лв., с
включен ДДС. Като частен документ, съдържащ изгодни за издателя си факти, тази
сметка /КСС/ е непротивопоставима на ответника и не се ползва с доказателствена
стойност, поради което и въз основа на нея не могат да бъдат направени изводи
за размера на причинената на ищеца вреда и нейната действителна стойност.
Фактура за извършени въз основа на договор за възлагане на обществена поръчка
дейности по отремонтиране на увредената мантинела, доставката и поставянето на
нова такава по делото не е представена. Не е спорно между страните, а се установява
и от представените писмени доказателства, че по процесната щета застрахователят-
ответник е определил и заплатил на ищеца АПИ обезщетение от 727.68 лв. /писмо
от 25.04.2018 г./.
Според първоначалното заключение на вещото
лице по изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа
експертиза, прието като неоспорено от страните, стойността на ремонта на
увредената ОСП „по средни пазарни цени“ е определена на 893.28 лв., която сума
включва цена на детайлите, включени в ОСП /шина, стълбчета и скрепителни
елементи/, както и стойност на труда по демонтаж, доставка и монтаж на ОСП.
Съгласно допълнителното експертно заключение, прието като неоспорено от
страните, средната пазарна стойност, необходима за възстановяване на процесното
имущество с добавен преходен елемент от 4 м /на стойност около 450 лв./,
необходим за свързването на един вид ограничителна система /мантинела/ към
друга, възлиза на 1 187.39 лв.
Предвид горното, при съобразяване нормата на
чл.499, ал.2 КЗ и с оглед събраните в процеса доказателства въззивният съд
намира, че действителната стойност на причинената вреда към датата на
настъпване на застрахователното събитие, до която ответникът З. „Л.И.“ АД дължи
плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде определена на 893.28
лв. Направеното в тази насока възражение за несъответствие между претендираното
от ищеца обезщетение и действителната стойност на вредата към датата на
настъпване на събитието се явява неоснователно. Определената от вещото лице
стойност на вредата от 893.28 лв., включваща цена на включените в ОСП детайли
/шина, стълбчета и скрепителни елементи/, стойността на труда по демонтаж и
монтаж на ОСП и транспортни разходи /“доставка“/, отговаря на изискването за
привеждане на увреденото имущество в изправно и годно за употребата му
техническо състояние вследствие отремонтирането му с влагане на нови части /без
прилагане на коефициент за овехтяване/, поради което и представлява
действителна стойност на вредата по смисъла на чл.499, ал.2 КЗ и база за
определяне на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение.
Ирелевантни са изложените във въззивната
жалба на ищеца съображения, че е длъжен да поставя на републиканските пътища ограничителна
система тип БДС ЕN1317, при която за
свързването на шините е необходимо поставянето на т. нар. преходен елемент
между звената, а не ограничителна система тип СПО 86, каквато е увредената в
процесния случай, тъй като обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе
увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние,
като критерий за определяне на това обезщетение е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия
вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Спазването
на посочената от въззивника Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 19.11.2008 г., възприета в българското законодателство- ЗИД ЗП- обн.
ДВ- бр.39/ 2011 г./, дори да рефлектира върху изпълнението на задълженията на
АПИ за поддръжка и обезопасяване на пътищата, няма отношение към определяне
обема на гаранционно- обезпечителната отговорност на застрахователя- ответник.
Доказателства ищецът да е извършил плащане на
претендираната по делото сума в полза на трето лице по сключен договор за
изработка, въз основа на който да е била извършена работата по демонтаж на 12 м
стара единична ограничителна система за пътища /ОСП/ и всички свързани с това
разходи и доставка и монтаж на 12 м нова ограничителна система за пътища /ОСП/
и всички свързани с това присъщи разходи, по делото не са представени.
Доколкото процесната ОСП /мантинела/ не представлява вещ за търговско
потребление, т.е. не се касае за съоръжение в обхвата на осъществяваната на
свободния пазар търговия, не може да се приеме както, че сумата 1 187.28 лв.,
определена от вещото лице като „стойност по средни пазарни цени“, така и
сумата, посочена в съставената от ищеца количествено- стойностна сметка /КСС/, представляват
действителна стойност на причинената вреда.
При тези данни и доказателства, при зачитане
принципа за обезвреда, залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, претенцията на ищеца за
присъждането на обезщетение в размер над присъдения с обжалваното решение, се
явява неоснователна. Присъдената с обжалваното решение сума от 72.94 лв.
/главница/, представляваща разлика между дължимото и изплатено от З. „Л.И.“ АД обезщетение,
покрива действителните понесени от АПИ вреди, поради което и искът за
присъждане на останалата част до размер на сумата 820.34 лв. правилно е
отхвърлен като неоснователен. Предвид акцесорния му характер, искът по чл.86 ЗЗД също правилно е отхвърлен като неоснователен с обжалваното решение.
С оглед изложеното, при наведените във
въззивната жалба на АПИ доводи, които са неоснователни, въззивникът не може да
постигне като резултат присъждане на останалата част от претендираните на
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетения. Жалбата, с която е
сезиран настоящият въззивен съд, като неоснователна следва да бъде отхвърлена,
а постановеното от СРС решение като правилно следва да бъде потвърдено в
отхвърлителната му част и в частта относно присъдените на ответника
разноски.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна
сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 28.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 62482/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 73 състав, в
обжалваната част, в която предявеният от АГЕНЦИЯ "П.И."- гр.
София срещу З. „Л.И.“ АД- *** /ЕИК ******/ иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен за горницата над сумата 72.94 лв. до пълния предявен размер от
820.34 лв., претендирани като разлика между дължимо и заплатено обезщетение за
имуществени вреди по щета № 0004-1000-00-17-7472/ 2017 г. /Протокол за ПТП от 21.10.2017
г./, ведно със законната лихва от 17.05.2018 г. до окончателното й плащане, и
предявеният на основание чл.86 ЗЗД вр. чл.432, ал.1 КЗ иск е отхвърлен за
горницата над сумата 4.24 лв. до пълния предявен размер от 47.63 лв.,
претендирани като лихви за забава при плащане на главницата за периода 21.10.2017
г.- 17.05.2018 г., а също и в частта
относно присъдените на З. „Л.И.“ АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 227.77
лв.
ОСЪЖДА Агенция "П.И."-
гр. София да заплати на З. „Л.И.“
АД- *** /ЕИК ******/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението по гр.д.№ 62482/ 2018 г. на СРС, ІІ
ГО, 73 състав, е влязло в сила като
необжалвано в останалата му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.