Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Провадия, 25.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н. С., след като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 100/2018г.
на РС Провадия, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Ю.С.Т. ЕГН **********,*** срещу Т.И.Т., ЕГН ********** *** с искане ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца рентни плащания.
В исковата молба и
уточнителните се излага, че на 01.02.2013 г. с ответника е сключен договор за
аренда на притежаваните от ищеца земи общо 28.899 дка ниви, по силата на който
договор последния се задължава да заплаща за срок от 4 години арендна цена в
размер на 30 лв./дка. Твърди се, че отнетникът не е изплатил никаква арендна
цена и към момента на подаване на исковата молба дължи на ищеца следните суми:
- 866,97 лева с падеж 31.12.2013г., представляваща арендна цена за 2013г.
по Договор за аренда от 04.02.2013г., сключен между Ю.Т. в качеството му на арендодател
и Т.И.Т. в качеството му на арендатор, обезщетение за забава върху главницата в
размер на 356,18 лева за периода 01.01.2014г. – 15.01.2018г.;
- 866,97 лева с падеж 31.12.2014г., представляваща арендна цена за
2014г. по Договор за аренда от 04.02.2013г., сключен между Ю.Т. в качеството му
на арендодател и Т.И.Т. в качеството му на арендатор, обезщетение за забава
върху главницата в размер на 268,05 лева за периода 01.01.2015г. –
15.01.2018г.;
- 866,97 лева с падеж 31.12.2015г., представляваща арендна цена за 2015г.
по Договор за аренда от 04.02.2013г., сключен между Ю.Т. в качеството му на
арендодател и Т.И.Т. в качеството му на арендатор, обезщетение за забава върху
главницата в размер на 180,02 лева за периода 01.01.2016г. – 15.01.2018г.;
- 866,97 лева с падеж 31.12.2016г., представляваща арендна цена за 2016г.
по Договор за аренда от 04.02.2013г., сключен между Ю.Т. в качеството му на
арендодател и Т.И.Т. в качеството му на арендатор, обезщетение за забава върху
главницата в размер на 91,70 лева за периода 01.01.2017г. – 15.01.2018г.;
- 866,97 лева с падеж 31.12.2017г., представляваща арендна цена за 2017г.
по Договор за аренда от 04.02.2013г., сключен между Ю.Т. в качеството му на
арендодател и Т.И.Т. в качеството му на арендатор, обезщетение за забава върху
главницата в размер на 3,62 лева за периода 01.01.2018г. – 15.01.2018г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от
ответника.
В него той прави възражение за недопустимост на
предявения иск. Твърди, че вземанията по договора за аренда за 2013г. и за
2014г. били погасени по давност. Излага, че с ищеца имали устна уговорка и
ответникът заплатил претендираните от ищеца вземания на трето лице, спрямо
което ищецът бил длъжник. Иска се отвхърляне на предявените искове.
В съдебно
заседание ищецът не се явява, чрез процесуалния си представите пледира за уважаване
на предявените искове.
Ответникът се
явява, чрез процесуалния си представител пледира за отвърляне на предявените
искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От Договор за аренда от 04.02.2013 г.;
нотариален акт № 91, том І, дело № 98/2013 г., вх.рег. № 252/23.01.2013 г.; Нотариална покана до Т.И.Т., връчена на 05.05.2017 г.
чрез нотариус Велин Майсторов; Разписка № 7/2017 г. удостоверяваща получаване
на нотариална покана се установява,
че ищецът е закупил от Е. И. Т. на 22.01.2013г. две ниви, находящи се в
землището на с.***, а именно: Нива в
местност „***“ с площ 18 400 дка, съставляваща имот с № 070045 по плана за
земеразделяне и Нива, находяща се в местност „***“ с площ 10.499 дка с № 002031
по плана за земеразделяне.
На
04.02.2013г. страните по делото са сключили аренден договор по силата, на който
ищецът в качеството си на собственик на горепосочените ниви ги отдава под
аренда на ответника за срок от 4 години. Договорът се прекратява с изтичане на
уговорения срок. Страните са се договорили, че в случай, че до 1 месец от
изтичане на уговорения срок една от страните не отправи предизвестие за
прекратяването му договорът се счита за продължен. Уговорено е годишното
арендно плащане да бъде съобразено с даваната арендна цена в землището, но не
по-малко от 30 лева на декар. Плащането е дължимо от 01.10 до 31.12 на текущата
година и може да бъде прихванато от дължимо задължение на арендодателя към
арендатора.
Ищецът е
изпратил на ответника нотариална покана, с която претендира заплащане на
арендни плащания по горепосочения аренден договор за периода 2013-2016г.
главница – 3 468 лева и обезщетение за забава – 618 лева. Ответникът е
получил нотариалната покана чрез майка си на 27.04.2017г..
От показанията
на св.Т., които съдът кредитира в една част като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че тя е продала
нивите предмет на арендния договор на ищеца, посредник по сделката е бил брат й
– ответник по делото. Брат й обработвал земите.
Съдът не кредитира показанията на св.Т. в частта, в която твърди, че тъй
като тя искала по-висока цена за имотите си, а купувача не й я дал имало
договорка между страните по делото след сключване на договора за аренда
арендната цена за 4 години да бъде плащана от ответника на св.Т. като
компенсация за по-ниската продажна цена на нивите. Св.Т. като сестра на ответника съдът намира
за предубедена от изхода на спора, поради това не кредитира показанията й в
тази насока. Овен това в арендния договор страните не са уговорили клауза
арендното плащане да бъде давано на св.Т., което е следвало да бъде така в
случай на подобна договорка между страните още преди сключването на арендния договор.
Въз основа на гореустановената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.8 ЗАЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца арендни
плащания за периода 2013-2017г. ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от първия ден на забавата в изплащането на арендната цена до
15.01.2018г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от
предявяване на исковата молба.
Направено е възражение за погасяване по давност на претендираната арендна
цена за 2013г. и за 2014г..
За
основателността на искoвете ищеца следва да
докаже сключването на валиден договор за аренда, с предмет процесните земеделски земи, по който
е изправна страна, че претендираният размер на арендното плащане е този, който е
уговорен в договора за аренда.
От страна на ответника следва да бъде
установено, че е погасено по давност задължението за заплащане на арендната
цена за 2013г. и 2014г., както и твърдението си, че е изпълнил задължението по
договора изплащайки цената на трето лице.
Страните
не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установи, че са сключили
процесния договор за аренда, че арендодателят е собственик на отдадените под
аренда земи, че арендното плащане е в размер не по малко от 30 лева на 1 декар
и се дължи от 01.10. до 31.12 на текущата година. Ответникът като арендатор
дължи по силата на договора сключен между страните заплащане на арендна цена.
Ответникът не успя да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на арендна
цена по арендния договор. Показанията на св.Т. в тази насока съдът не кредитира
предвид гореизложените мотиви. В арендния договор страните изрично са
договорили, че задължението за заплащане на арендна цена може да бъде прихванато от дължимо
задължение на арендодателя към арендатора. По делото не се доказа наличие на някакво
задължение на ищеца към ответника, с което да е било направено прихващане на
дължимата рента цена. Поради това ответникът дължи заплащането й.
По
възражението за изтекла погасителна давност за задължението за заплащане на арендна
цена за 2013г. и 2014г. съдът го намира за основателно. На основание чл. 111, б.”в” ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Заплащането
на арендната цена по договора за аренда е периодично плащане, тъй като е
повтарящо се задължение за предаване на пари, които имат единен правопораждащ
факт – процесния договор за аренда, падежа на вземанията за арендна цена
настъпва през предварително определени интервали от време - 01.10. до 31.12 на
текущата година, размерите на плащанията са изначално определени в договора за
аренда. Падежът за заплащането на арендата цена за 2013г. е 01.10.2013 до
31.12.2013г., а за заплащането на арендна цена за 2014г. е 01.10.2014 до
31.12.2014г., искът е предявен на 17.01.2018г. т.е. искът е предявен след
погасяване на задълженията за заплащане на арендна цена за 2013г. и 2014г.,
поради което е неоснователен по отношение на тези плащания. Акцесорният иск за
заплащане на обезщетение за забава по отношение на рентните плащани за 2013г. и
2014г. също е неоснователен, поради неоснователността на главния иск.
Искът
по отношение на арендните плащания за периода 2015г. – 2017г. е основателен,
предвид гореизложното. Съдът не споделя становището на ответника, че договорът
за аренда е прекратен поради изтичане на срока му, тъй като според глава 1, т.3
от договора, след изтичане на срока му той продължава действието си в случай,
че в 1-месечен срок от изтичане на срока никоя от страните не е отправила
предизвестие до другата за прекратяването му. По делото липсват доказателства
за такова предизвестие, поради което съдът заключва, че договорът за аренда
продължава да действа между страните и ответникът дължи на ищеца заплащане на
аренда цена за 2015г., 2016г. и 2017г. в размер на 866,97 лева за всяка година
или общо в размер на 2600,91 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба – 17.01.2018г. до погасяване на задълженията.
На
основание чл.86 ЗЗД при забава в заплащане на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Обезщетението се дължи
от първия ден на забавата, който в случая е 01.01.2016г. за арендна цена за
2015г., 01.01.2017г. за арендна цена за 2016г., 01.01.2018г. за арендна цена за
2017г. с крайна дата 15.01.2018г. посочена от ищеца. Съдът използвайки
програмен продукт http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html изчисли
обезщетението върху главниците от 866,97 лева за следните периоди: 01.01.2016г.
– 15.01.2018г. в размер на 180,01 лева; 01.01.2017г. – 15.01.2018г. в размер на
91.70 лева, 01.01.2018г. – 15.01.2018г. в размер на 3.62 лева, поради което
предявените искове по чл.86 ЗЗД се явяват основателни с изключение на иска за
периода 01.01.2016г. – 15.01.2018г., който е неоснователен по отношение на 0.01
лева и на исковете за 356,18 лева за периода 01.01.2014г. – 15.01.2018г. и в
размер на 268,05 лева за периода 01.01.2015г. – 15.01.2018г., последните две
поради погасяване по давност на главните задължения.
По разноските:
Страните
по делото претендират разноски, като такива следва да им бъдат присъдени на
ищеца съразмерно с уважената част от иска, на ответника съразмерно с
отхвърлената част от иск. Ищецът е сторил разноски в размер на 209,40 лева –
държавна такса по делото и 15 лева за съдебни удостоверения. Ответникът е
сторил разноски в размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ищеца е направил възражение срещу
възнаграждението заплатено на процесуалния представител на ответника. Съдът
намира възражението за неоснователно предвид участието на процесуалния
представител на ответника по делото и възнаграждението му, което надвишава с
няколко лева минималния размер на адвокатско възнаграждения според интереса на
делото определен в Наредба №/09.07.2004г.. Предвид гореизложеното на ищецът
следва да се присъдят 123,31 лева, а на ответника 270.31 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание
чл.8 от ЗАЗ, Т.И.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Ю.С.Т. ЕГН **********,*** сума в размер на 2600,91 лева, представляващи арендна цена за 2015г.,
2016г. и 2017г. по Договор за аренда от 04.02.2013г., сключен между страните, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата
молба – 17.01.2018г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по отношение на сумата от 1733,94 лева,
представляващи арендна цена за 2013г. и 2014г. по Договор за аренда от
04.02.2013г., сключен между страните, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба – 17.01.2018г. до погасяване на
задълженията.
ОСЪЖДА, на основание
чл.86 от ЗЗД, Т.И.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Ю.С.Т. ЕГН **********,*** следните суми: в размер на 180,01 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху арендна цена за 2015г., в размер на 866,97 лева
за периода 01.01.2016г. – 15.01.2018г., като ОТВХЪРЛЯ предявения иск за разликата от уважения до претендирания
размер от 180,02 лева; в размер на 91.70
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху арендна цена
за 2016г., в размер на 866,97 лева за периода 01.01.2017г. – 15.01.2018г.; в
размер на 3.62 лева обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху арендна цена за 2017г., в размер на
866,97 лева за периода 01.01.2018г. – 15.01.2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на обезщетения за забава в
размер на законната лихва върху арендна цена за 2013г., в размер на 866,97 лева
за периода 01.01.2014г. – 15.01.2018г. в размер на 356,18 лева и върху арендна
цена за 2014г., в размер на 866,97 лева за периода 01.01.2015г. – 15.01.2018г.
в размер на 268,05 лева.
ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН **********
*** да заплати на Ю.С.Т. ЕГН **********,*** сумата от 123,31
лева разноски по делото съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.С.Т. ЕГН **********,***, да заплати на Т.И.Т., ЕГН ********** *** от 270.31 лева, представляваща направените по делото разноски от ответника, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред
Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………………….