№ 180
гр. Пазарджик, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220200449 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Й. М., ЕГН **********, от гр.Пазарджик,
против Наказателно постановление №13-2400056/15.03.2024г., на директор на
Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Пазарджик, с което на жалбоподателя в
качеството му на работодател на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414, ал.3
КТ е наложена глоба в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска
отмяната му с подробни и твърдения за нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Това становище се поддържа и в с.з. от процесуалния представител на
жалбоподателя на базата на оспорвани факти по нарушението чрез
ангажираните доказателства.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да
се потвърди НП.
И двете страни претендират разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
1
Синът на жалбоподателя - Д. М. от години работи и живее в чужбина.
На 27.08.2019г. той придобил чрез покупко-продажба поземлен имот -
УПИ XXVI 104, ПИ55155.503.1104, идентификатор 55155.503.1104.1,
находящ се в гр. Пазарджик, ул. "Струма” № 13 ( н.а. 198 по н.д. 359/19 - л. 44
и сл.) .
Решил да застрои имота и през 2022г. успял да се снабди с разрешение за
строеж - за строителен обект „Жилищна сграда с магазини етапно" ( л. 41).
Тъй като рядко се прибирал в България , още през 2021г. упълномощил
баща си - жалбоподателя по делото, да го представлява през физически,
юридически лица и държавни и общински органи във връзка със
строителството в имота.
Жалбоподателят сключил договор със св. Н. за изработка с предмет
изграждане на основите на сградата и първия етаж. Договорът ( неформален
) бил постигнат на неустановено дата чрез устни уговорки, според които Н.
срещу сумата от 29 000 лева бил длъжен да положи основаните на сградата и
да изгради първия етаж, като сумата съставлявала само възнаграждение за
труда ( 16 000 лева - за основите, т.нар. нулев цикъл и 13 000 за първия етаж).
Двамата се уговорили, че строителните работници ще си ги наема Н..
В изпълнение на договора св. Й. Н. наел на работа няколко лица, едно от
които св. Д. П.. Н. възлагал и организирал работата им, следял за
изпълнението й и ги контролирал. Плащал на работници, вкл. на П., според
постигнатата с тях уговорка - по 60 лева на ден, надник.
На 12.12.23г. екип инспектори от ДИТ Пазарджик – свидетелите М. и С.
извършили проверка на строителния обект и установили там няколко лица да
извършват различни дейности. Сред тях бил св. П., който подавал тухли за
зидария .
На заварените на място работници били предоставени декларации и
такава била изготвена и подписана от П..
Изискани във връзка данните от информационната табела за строежа
били документи от управителя на фирмата, осъществяваща строителен
надзор, както и от самия жалбоподател, който присъствал по време и на
втората проверка на обекта - на 28.12.24, извършена отново от инспекторите
М. и С..
2
Въз основа на впечатленията си при фактическите проверки,
представените документи и изготвените справка относно действащи трудови
договори, актосъставителят М. счел, че между жалбоподателят като
физическо лице и завареното да работи лице Д. П. били възникнали трудови
правоотношения при полагане на труд на 12.12.23г. в полза на
жалбоподателя, който нямал сключен трудов договор с работника.
Затова против жалбоподателя бил съставен процесния АУАН за
нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса. Актът е съставен в
присъствието на законовия представител на дружеството , предявен му е
надлежно и му е връчен препис.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което за описаното и
квалифицираното в акта нарушение е наложена глоба в размер на 1800 лв.
Претенциите против атакуваното НП са общи и с жалбата- в
процесуално - правен и конкретни - материално -правен аспект и са заявени в
становището по същество. Основателни са обаче само възраженията за
противоречие на НП с материалния закон.
Двата административни акта са издадени от материално и териториално
компетентни органи ( виж заповед на л. 22 и нормите на раздел І, гл.ХІХ
КТ ).
В описателната част на двата акта се съдържат достатъчно по обем и
яснота обстоятелства по извършеното нарушение, което е получило и своята
съответна правна квалификация, като и двата акта отговарят на изискванията
за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са били
нормативно- установените процедури по съставянето, предявяването и
връчването им.
В хода на цялостния съдебен контрол не се установиха никакви
нарушения на процедурата по образуване на административно-
наказателното производство със съставянето на АУАН, предявяването му и
връчването на препис.
Основателни се оказаха обаче възраженията по същество.
Твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че
изграждането на основите и първия етаж от строежа по разрешителното на л.
41 е по договор за изработка между св. Н. и жалбоподателя са напълно верни
3
и подкрепени от доказателствата по делото.
Не е спорно и се установява от представените документи, че синът на
жалбоподателя от 27.08.2019г. е собственик на процесния имот , находящ се в
гр. Пазарджик, ул. "Струма” № 13 ( нот.а. 198 по н.д. 359/19 - л. 44 и сл.), за
строителство в който на 25.10.22г. било издадено разрешение за строеж на
„Жилищна сграда с магазини етапно" ( л. 41).
Не спорно и се установява от гласните доказателствени средства и
представеното пълномощно на л.12, че още през 2021г. синът упълномощил
баща си - жалбоподателя по делото, да го представлява пред физически,
юридически лица и държавни и общински органи във връзка с извършването
строителство в имота. За фактическата работа по строежа жалбоподателят се
договорил със св. Н. , с когото сключил договор за изработка - строителство
на посочени имот, поетапно - първо основите ( т.нар. нулев цикъл) , после
първи етаж.
Относно уговорките между двамата за изграждането на тези нива от
строежа, Съдът възприема напълно безкритично показанията на св. Н.,
предвид непосредствените си впечатления при разпита му , добросъвестните
му признанията, че договорът ( на л. 42) с дата 01.07.23г. и страни Д. М.,
действащ чрез своя баща Т. М. и св. Й. Н., бил подписан само преди десети
дни, а не на посочената в него дата. Последното признание и начинът на
възпроизвеждане на представената информация гарантираха достоверността
й.
Така се изясни, че жалбоподателят е сключил договор за изработка със
св. Н. чрез няколко устни уговорки. Този вид договор по своите
характеристики :
- двустранен (и престационен) – “създава задължения и за двете страни:
за едната - да изработи нещо; за другата - да приеме изработеното и да плати
- консенсуален - задълженията и правата се пораждат с постигане на
съгласието,
- комутативен – облагата е предварително известна и определена
- възмезден – “срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата
страна дължи възнаграждение
- неформален- не се изисква спазването на форма за действителност ( за
4
разлика от трудовия договор, който следва да е писмен)..
Като се има предвид очертаната чрез представените характеристики
дефиниция за договора за изработка, уговорката между Н. и жалбоподателя е
довела до сключване точно на такъв вид договор. Тя била постигналата преди
полагане на основите - за тях и за първия етаж, като след изпълнението на
основите, страните се разбрали да продължат изграждането на първия етаж
от сградата при същите условия, само че при различна цена . Цената била
16 000 лева - за изграждане на основите/ т.нар. нулев цикъл ( л.61) и 13 000
лева - за първия етаж. Цената за всяко от нивата на строежа била само за
работата по изграждането. От нея Н. следвало да задържи за себе си като
възнаграждение за извършената работа по възмездната сделка, но и да
заплаща на работниците, които да му помагат да изпълни работата по
строителството.
Н. трябвало да прецени и да реши колко и какви лица да наеме , за да
изпълни строителството на двата етапа, колко да им плаща, как да работят.
Той трябвало да ги контролира, организира и следи за изпълнението на
работата им, което и изпълнявал , като предоставял и материалите за работа,
закупени от жалбоподателя.
Изясни се, че последният не е вземал никакви решения във връзка със
строителните работници. Той е платил на Н. въз основа на договора им за
изработка. Строителните работници на обекта, вкл. заварените на работа на
12 и 29.12.23г. по време на проверките, са били наети от Н. . Той, като
физическо лице, е бил техен работодателя по смисъла на дефиницията на
§1,т.1 от ДР на КТ - той ги е наел по трудово правоотношение, защото точно
такова е възникнало за престирането на труда, вкл. на Д. П.а ( но не и с
работодателя жалбоподателя).
Неоснователно се възразява, че паричните средства били предоставени
от сина на жалбоподателя. Източникът на паричните средства не е фактор за
дефиниране на работодател, дефиницията за който е нормативноустановена с
посочената горе норма и нея отсъства такъв обективен елемент. Освен това,
получавайки сумите от 16 000 лева и 13 000 лева , Н. ги е получил по
възмездния договор срещу крайния резултат, който е трябвало да предостави
и те са станали неговата собственост. Така, че разпорежданията, които е
правил с тези пари са били от негово име и за негова сметка. Той е плащал на
5
работниците си от своите пари, получени по договора за изработка.
Неоснователни са и възраженията относно данните в попълнените
декларации от заварените лица на място и съставения списък на тези лица. В
тези документи е отразено до данните за лицата, за кого работят ( л.14, л.17)
,но както се изясни от твърденията на инспекторите М. и С. и тези на П. и Н. -
отразено е това, което самите лица съобщили. Тоест - лицата са казвали „ за
кого работят“. Само, че въпросът за дефинирането на работодател не е
въпрос на субективно решение или знание, а правен въпрос и основен за
решаване на настоящото дело. Разбира се, че за строителните работници
работата е за строителя , а за тях такъв е бил жалбоподателя. Това мнение е
напълно без значение, каквото следва да бъде и посочването в наличните
декларация ( виж на л. 14) на трудово ( ???) възнаграждение . Не
деклариращият ( подписът е на П., въпреки собствената му колебливост по
въпроса - л. 46 и л.49) определя вида на правоотношението, по което е страна,
а и проверката, по повод на която е изготвената коментираната декларация,
цели да провери тъкмо дали е възникнало трудово правоотношение, защото
само по него се дължи на работника от работодателя трудово
възнаграждение.
Отделно от некоректното бланково съдържание на декларацията
на л.14, изготвено от администрацията, самата тя съставлява: частен
свидетелстващ документ, без обвързваща доказателствена сила относно
характера на процесното правоотношение ( като всички останали в
наказателния процес, чл.84 ЗАНН вр. 14, ал.2 НПК). Точно поради това тя бе
подложена на горния доказателствен анализ, резултат от който е изводът, че
възникналото правоотношение при престиране на труда на работниците на
строежа, е действително трудово, но страна по него като работодател -
физическо лице не е жалбоподателят, а св. Й. Н.. Респективно, този извод е
напълно важим за св. П. по отношение на полагания от него труд на
процесния строеж. Затова неоснователно с процесното НП е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за неуреждане на отношенията с Д. П. по
предписания с посочените в постановлението норми формален начин.
Горното обосновава отмяна на НП, което прави неоснователна
претенцията за разноски на процесуалния представител на ДИТ.
Жалбоподателят не е сторил и не претендира разноски.
6
На основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №13-2400056/15.03.2024г., на
директор на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на Т. Й.
М., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, е наложена глоба в размер на 1800,00
/хиляда и осемстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7