РЕШЕНИЕ
№ гр.Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори състав, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х. КОЙЧЕВ
при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 645 по описа на ДРС за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от ЗЗД.
В ИМ ищецът твърди че по силата на нотариален акт № 33, дело№ 63/1996г. е придобил собствеността върху хавра с площ от 1 ОООкв.м., находяща се в землището на гр.Проводия, м. „Селвиите", като кмета на Община Проводия е издал Заповед № 588/15.09.1999г. с която е одобрил попълването на кадастъра на изградения уличен обращач в кв. 126 в очертанията на парцел ХVІ-общ. по плана на гр.Провадия; твърди се че с решение по адм. дело № 172/2000г. на ВОС процесната заповед е отменена, а с решение № 1060/2006г. на ВКС е осъдена Община Провадия да предаде владението на парцел XVI в кв. 126 с площ от 483кв.м. на ищецът, както и че с решение по гр.дело № 447/2008г. ВОС е осъдил ответната община да му заплати обощетение за ползването на имота за периода 01.02.1999г. до 30.05.2000г. и че ответната община продължава да ползва имота за уличен обръщач и площад за периода 10.08.2004г.до 10.02.2005г. Моли съда да постанови решение по силата на което да се осъди Община Провадия, представлявана от кмета да му заплати сума в размер на 900лв., представляваща обещетение за безоснователно лишаване от ползване на част от собствения му недвижим имот - ПИ XVI в кв. 126 по плана на гр.провадия с площ от 483кв.м. за посочения по-горе период. Претендират се и разноските по делото.
Ответната страна, е подала писмен отговор на ИМ в която се счита че иска е неоснователен, като на първо място се прави възражение за изтекла давност на основание чл. 111 от ЗЗД, а в алтернативност се твърди че имота след като е бил възстановен на ищецът с решение на ВКС не се ползва от Община Провадия. Моли съда да отхвърли иска, като в с.з. се поддържа това становище от процесуалния представител на ответникът.
Съдът предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 33, том I, дело № 63/1996г. ищецът е придобил хавра, находяща се в землището на гр.Провадия, м. „Селвиите", цялата с площ от 1 ОООкв.м., при граници : път, И.Д.., Д.Н.., Н.К., П.К. и Я.Р.. Със Заповед № 588/15.09.1999г. е одобрен попълване на кадастъра на изградения уличен обръщач в кв.. 126 в очертанията на парцел ХVІ-общ. По плана на гр.Провадия, като с решение от 17.01.2003г. В ОС е отменил тази заповед и решението е влязло в законна сила на 21.02.2003г. С решение № 778/17.09.2007г. постановено по касационно гр.дело № 1060/2006г. ВКС е признал за установено по отношение на Община Провадия че ищецът е собственик на следния недвижим имот : парцел ХVІ-общ. В кв. 126 по плана на гр.Провадия с площ от 483кв.м. и е осъдил Община Провадия да му предаде владението на имота.
Видно от заключението на допуснатата СТЕ, приета от съда като обективно и компетентно дадена е че пазарния наем за недвижим имот в гр.Провадия с площ от 483кв.м. и с предназначение - уличен обръщач за времето 10.08.2004г. до 10.02.2005г. е в размер на 540.00лв.
По делото са допуснати и гласни доказателства - свидетелските показания на свидетелите Д.Д. и К.Д. - приети от съда като резултат на лични възприятия. От тях се установява че процесния имот представлява обръщач и има площадче; използва се от Община Провадия, като нейни автобуси обръщат там; знаят че ищецът води дела с общината за това място, но и че тя не му го е върнала; знаят че имота не е ограден от него,нито го използва.
Останалите приети по делото доказателства, а именно решение № 508/27.03.2009г. постановено по адм.дело № 2118/2008г. на Адм.съд Варна и решение № 335/06.03.2009г. постановено по адм. дело № 2171/2008г. на Адм. съд Варна нямат касателство към настоящия гр.спор, който касае обещетение за това че ищецът не е можел необезпокоявано да ползва своя собствен имот.
За да се основе претенцията с равно основание чл. 59 от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки : намаляване на имуществото на ищецът, увеличаване на имуществото на ответникът, липса на правно основание за разместването на имуществата, липса на друга възможност за правна защита на обеднелият. В настоящия собственостт на ищецът върху спорната част от 483кв.м. е установено безспорно чрез представеното влязло в сила решение № 778/17.09.2007г. на ВКС. Не са представени доказателства от страна на Община Провадия че впоследствие имотът е станал общинска собственост по съответния ред, като дори и да е налице АОС по силата на разпоредбата на чл.5 ал.З от ЗОС акта за общинска собственост няма правопораждащо
действие. От
свидетелските показания и останалите писмени доказателства
приложени по делото се установява че процесната част
от имота на ищецът
се
ползва за уличен обръщач включително и през
релевантния период
август 2004г. до февруари
2005г. Поради изложеното е налице разместване
на имуществени блага между страните - ищецът
- собственик е лишен от
възможността да се ползва от имота си, като същевременно този имот се
ползва от ответникът - несобственик
без да има валидно правно основание
за това. Предявената осъдителна претенция за обещетяване
на настъпилото
безоснователно разместване на имуществени блага се явява доказана по
основание и следва да се уважи. Относно
размера на същата съдът цени
заключението на СТЕ според която месечния наем за ползването на част от
483кв.м. за процесния
период възлиза на 540лв, като следва да се
оттхвърли иковата
претенция за над тази сума до предевявения размер от
900лв. Без касателство
е представеното по делото доказателство -
Протокол № 26/24.02.2006г. на заседания на ОбС
Провадия, тъй като касае
одобряване на изменения в размерите на
администриране на местни такси
и цени на услуги на територията на Община Провадия, поради факта че се
$ претендира обещетение за период който е предхождащ постановяването на
одобрените изменения по посочения протокол на ОбС Провадия.
Неоснователно е твърдението на ответната страна че е налице
настъпила давност на
вземането. Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД гласи че с
изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. В
настоящия случай се касае за
обещетение по чл. 59 от ЗЗД и следва да се приложи общата
норма, а не
тази на чл. 111 от ЗЗД която касае по ниска погасителна давност - три
годишна и обхваща трудови възнаграждения, вземания за обещетения и
неустойки от неизпълнен договор и вземания
за наем, лихви и други
периодични вземания. Не сме изправени в настоящия казус пред вземане
от наем, тъй като такъв не се
претендира а и такъв не е бил сключван
|между страните. Касае
се за заплащане на обещетение от страна
на
ответникът поради незаконното ползване от негова страна на процесния
имот, а не наличие на наем, което облигационно отношение предполага законово основание т.е. изправени сме пред деликт а не пред неделиктно правоотношение. Исковата претенция е предявена на 10.08.2009г. и се претендира обещетение за периода 10.08.2004г. до 10.02.2005г. т.е. предвидения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок не е бил изтекъл при предевяване на иска от страна на ищецът. Предвид изразеното становище в Постановление № 1/28.051979г. на Пленума на ВС вземанита произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, къдетосе намира и нормата на чл.59 от ЗЗД, се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД и срока започва да тече когато е настъпило разместването на имуществените права - това е започнало още през 1999г., когато е издадена Заповед на кмета на Община Провадия
/впоследствие отменена/ за одобряване попълване на кадастъра на изградения уличен обръщач в кв. 126, като до настоящия момент имота, собственост на ищецът се използва от ответната община като автобусен обръщач.
Следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да се осъди ответната страна да заплати на ищецът разноските по делото - 50.00лв. д.т. по иска, 110.00лв. за СТЕ и 50.00лв. за призоваване на свидетели.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Провадия да заплати на Д.И.П., ЕГН ********** сума в размер на 540.00лв. /петстотин и четиридесет/, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения му недвижим имот, находящ се в гр.Провадия, ПИ ХVІ-общ, в кв 126 по плана на града с площ от 483кв.м. за периода 10.08.2004г.- 10.02.2005г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сума над 540.00лв. до 900.00лв., на основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Провадия да заплати на Д.И.П., ЕГН ********** сума в размер 210.00лв. /двеста и десет/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
|
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ :