Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 45 02.06.2010 год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на двадесети май две хиляди и десета година
в публично заседание в следния
състав: Председател:
М. Т.
Секретар: П.Б.
като разгледа докладваното от
съдия М. Т.
гражданско дело № 88 по описа на
съда за 2009 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано но
постъпила искова молба от ищец ******************* ***************************,
против ответник Е.Г.С., ЕГН **********,***, с която се иска от съда, да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 24000,00 лв. с ДДС и законната лихва върху същата
сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, която сума представлява
частичен иск от общо дължимите на ищеца от ответника 130530,19 лв. както и да
присъди на ищеца направените по делото разноски.
С исковата
молба се твърди, че с договор от *** год. сключен между страните, ответникът е
възложил на ищцовото дружество извършването на строително монтажни работи до
груб строеж на обект- *** на ул. ********,
по плана на гр. ********. Ищеца
твърди, че към момента на предявяване на иска, ищцовото дружество е извършило
по- голяма част от уговорената по вид и количество работа, която е на обща
стойност 158503,19 лв. описана в представената количествено-стойностна сметка.
За стойността на извършената работа ищцовото дружество е издало фактура № ***/***
год. на стойност 130503,19 лв. с ДДС, като за извършената работа ответникът е
заплатил само авансова вноска от 28000,00 лв. а останалата част от дължимото е
останало неплатено. Ищеца ангажира писмени доказателства. Претендира направените
съдебно- деловодни разноски.
Ответникът, в отговора на исковата молба счита исковата претенция за допустима, но по същество- неоснователна.
Според ответника, ищецът претендира да му се заплати
сума по фактура, която не е предявявана и без да е приета извършената от
изпълнителя работа. Счита, че не е установено какви строителни работи са били извършени
от ищцовото дружество в строителния обект, тъй като извършената работа не е
приета по надлежния ред. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства- фактури с
№***/*** година и фактура №**/** година; фактура № **/** година; фактура № **/**
година- издадени от "И.” ***; фактура №**/** година и фактура №**/**
година-и двете издадени от ** "Я.", фактура № ** от ** год. издадена
от ** "И. А.", фактура № **/** година издадена от ** „Т. А.",
приложение № ** представено заедно с договора. Ответника ангажира писмени
доказателства. По негово искане по делото беше назначена техническа експертиза.
В съдебно заседание, ищеца се представлява от
упълномощен представител- адвокат. Пледира за уважаване на иска, като доказан
по основание и размер. Представя доказателства във връзка с оспорваните от
ответника документи.
В съдебно заседание, ответника се представлява от
упълномощен представител- адвокат. Пледира за отхвърляне на иска.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представения по делото договор между страните, за изпълнение на строително-
монтажни работи, сключен на ** год. ответникът Е.С. е възложил на ”С.” ** да извърши срещу определено възнаграждение, строително-монтажни работи на обект – ** „С. п.” находяща се на ул. „**” № **, в
УПИ **, кв.**, на гр.*** Стойността
на договора е била определена от страните в размер на ** лв. без ДДС, като е
посочено, че възнаграждението на изпълнителя ще се заплаща на база подписани от
страните актове за извършени работи и при задължение за издаване на надлежно
оформена данъчна фактура. Ищеца твърди, че към момента на предявяване на иска,
ищцовото дружество е извършило по- голяма част от уговорената по вид и
количество работа, която е на обща стойност 158503,19лв. Тази сума след
направено изчисление на свършената работа е записана в представената
количествено-стойностна сметка (сумите по която са изчислени на база Приложение
№** към договора за СМР), в която също е посочено, че ответникът е заплатил
авансова вноска от 28000 ,00 лв. и дължи остатък за плащане в размер от 130503.19
лв. За тази стойност на извършената работа ищцовото дружество е издало фактура
№ **/** год. която е на стойност 130503,19 лв. с ДДС, които съгласно неговите
твърдения не са платени от ответника. Ищцовото дружество е представило и списък
от фактури за закупени строителни материали на обща стойност от 105232.53 лв.
за които твърди, че са били вложени в обекта на ответника.
Съгласно заключението на приетата по
делото техническа експертиза, процесната сграда е изградена в груб строеж, а
материалите чието заплащане се претендира от ищеца, са вложени в строежа.
При така установената фактическа обстановка и след като
съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени в условията на главност и акцесорност, искове с правно
основание в чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
В обстоятелствената част
на исковата молба, се съдържат твърдения че ответника не е изпълнил изцяло валидно, облигационно
отношение, поради което е налице интерес от съдебното разрешаване на
възникналия спор. В тази връзка, съда намира, че иска е предявен от лице, имащо
правен интерес от неговото предявяване, произтичащ от претендираните от него
права, поради което той се явява допустим.
По основателността на исковете:
По отношение
на иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД: Не се спори между страните и видно от представения
по делото писмен Договор за изграждане в груб строеж на обект, ** «**» находяща се на ул. «**»
№ **, УПИ **, кв.**, гр. **,** област, ищеца и ответника са били в
правно валидно облигационно правоотношение, което се е регулирало от
разпоредбите на цитирания договор и от съответните разпоредби на действащото
българско законодателство, по отношение на неуредените с договора въпроси. Безспорно
е по делото, че на определен етап от изграждане на обекта /първа плоча/,
отношенията между страните са прекратени, като към този момент ищцовото
дружество е извършило част от договорените СМР. Между страните няма спор и относно факта, че ответника е заплатил
частично с авансова вноска, сумата от 28000,00 лв. но до настоящия момент не е заплатил изцяло
договорената цена по договора.
При
това положение, съда приема,
че ищеца е изправен кредитор и ответника му дължи, съобразно договорните
обвързаности които сам е поел, заплащане на стойността на извършените
строително- монтажни работи. Стойността на тези строително- монтажни работи е
определена чрез количествено- стойностна сметка, извършена от ищцовото
дружество на база договорените между страните цени. От заключението на вещото
лице, по техническата експертиза се установи, че част от договорените СМР са
извършени, а претендираните материали са вложени от ищцовото дружество в
изградения обект. Част от тази стойност е заплатена авансовото от ответника, а
за другата част ищцовото дружество надлежно е издало фактура в тежест на
ответника.
В
тази връзка съдът счита, че искът трябва да се уважи като частичен до размера в
който е предявен- 24000,00 лв. с ДДС.
Заплащането на ДДС се дължи съобразно ЗДДС и зависи от това дали търговецът в
чиято полза се извършва плащането е регистриран по този закон и има необходим
паричен оборот за единица време (индиция, че това е така, е начисляването на
данъка по фактурата от *** год.). ДДС се дължи
в полза на държавата, а не в полза на кредитора и макар реалният платец по него
да е длъжника, задължено лице пред данъчните органи е кредитора. Следователно
ако данъкът не бъде заплатен от длъжника (в случая бъде присъдена само
главницата), държавата ще го търси не от него, а от задълженото лице-
кредитора, затова ДДС трябва да се счита за част от главницата и следва да се
присъди в определения от закона размер.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД: При неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата и без да е уговорена. С оглед приетото от съда, че ответника
не е изпълнил парично задължение по договор за СМР към ищеца, то и тази ищцова
претенция се явява основателна и доказана. В случая, деня на в който длъжника е
изпаднал в забава, е датата на подаване на исковата молба-** год. и
обезщетението се дължи от тази дата.
По отношение на оспорените от ответника документи- по
делото не бяха ангажирани достоверни доказателства от ответника, които да
убедят съда, че представените от ищеца и оспорени от ответника фактури са
неистински. В тази връзка, ищеца представи оригиналите на фактурите с касовите
бележки към тях. Ответника не ангажира и доказателства, с които да докаже
неистинността на
Приложение №** от Договора за строителство. По тези причини, съда приема че
направеното оспорване е недоказано.
Отделно от всичко изложено до тук, следва да се има
предвид, че между същите страни, на същото основание, по същия Договор за
строителство има влязло в сила Решение № **/** год. на ЦРС, с което е прието за
доказано по основание и размер вземането на ищеца против ответника.
Мотивиран от
всичко изложено по горе, съдът намира, че предявените искове са основателни и
доказани в предявения размер и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед
уважаването на ищцовата претенция, ответника следва да бъде осъден и да заплати
на ищеца и направените по делото разноски в размер на 3750,00 лв. съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Е.Г.С.,
ЕГН **********,***, да заплати
на ”С.”***, **, рег. ф.д.**/** год. на СГС, ЕИК *****сумата от 24000,00
(двадесет и четири хиляди) лева с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от *** год. до окончателното
плащане, представляващи частично предявен иск
от общо дължимите 130530,19 лв. дължимо от ответника възнаграждение по
сключен между страните договор от *** год. за
изработка на жилищна сграда в гр. К.
ОСЪЖДА Е.Г.С.,
ЕГН **********,***, да заплати
на ”С.”***, ***, рег. ф.д.**/** год. на СГС, ЕИК ***,
сумата от 3750,00 (три хиляди седемстотин и петдесет) лева представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: