№ 3805
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н. М. УРУМОВ
СъдебниМИМО-ГАРСИЯ СТ. ГРУЕВ
заседатели:ПАВЛИНКА СТ. А.ОВА Г.А
като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Наказателно дело от общ
характер № 20231110208190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Производството е образувано по искане на председателя на
Националното бюро за правна помощ /НБПП/ за присъждане на направените
от НБПП разноски в хода на съдебното производство по процесното дело за
възнаграждение на защитника на осъденото лице Г. К. С. – адв. Н. Г..
Наказателното производство по посоченото дело е приключило с
присъда, с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото
обвинение и която е влязла в сила.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК повелява, че когато подсъдимият
бъде признат за виновен, то последният следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски.
Видно от решение № СФ-11492-17148/2024 от 04.07.2024 г., НБПП е
определило на адв. Г. възнаграждение за осъществената защита на първа
инстанция в съдебното производство в размер на 200 лева.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Искането се явява процесуално допустимо, като подадено от
активно легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма.
Разгледано по същество, искането се явява неоснователно.
1
Следва да се зачете доказателствената стойност на приложеното по
делото решение на НБПП, от което се установява, че на служебния защитник
на осъденото лице, от страна на НБПП, е изплатено, на основание чл. 22, ал. 2,
вр. чл. 17, ал. 2 от НЗПП, възнаграждение от 200 лева за предоставената по
делото правна помощ във фазата на първоинстанционното съдебно
производство.
Съдът счита, че в конкретния случай подсъдимият не следва да бъде
осъждан да заплати сторените разноски, защото защитата е била
задължителна, с оглед обстоятелството, че лицето е било задържано под
стража (макар и по друго дело).
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПП, правната помощ по чл. 21, т. 1 и 3 е
безплатна, а нормата на чл. 23, ал. 1 от същия закон сочи, че системата за
правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които по силата на закон
задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или
представителство. Тук следва да се отбележи, че правилото на чл. 23, ал. 2 от
ЗПП предвижда, че системата за правна помощ обхваща и случаите, когато
обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или
административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат,
желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези
случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената
правна помощ.
Имайки предвид установените по-горе фактически обстоятелства, както и
посочените правни разпоредби, съдът намира, че в този случай С. не следва да
бъде осъждан да заплаща стойността на правната помощ, която му е оказана
от НБПП.
Воден от горното, СРС, НО, 112-и състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на НБПП за осъждане на Г. К.
С. да заплати стойността на предоставената му правна помощ по НОХД
8190/23 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред СГС, в 7-
2
дневен срок от съобщаването му на СРП, осъденото лице и защитника.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3