ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37273
гр. София, 20.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Гражданско
дело № 20231110112852 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХVІ ГПК.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.12.2023 г. от
13:00 часа, за когато да се призоват страните.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Подадена е искова молба от И. Ж. П. срещу И. И. П., с която е предявен иск с
правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК за прекратяване на сключения между
страните граждански брак по вина на съпруга, обективно кумулативно съединен с
небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК – за упражняване на родителските права,
местоживеенето, личните отношения и издръжката на роденото по време на брака дете,
ползването на семейното жилище и фамилното име.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна И. И. П. е подал отговор
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна по насрещните претенции И. Ж. П. е
подала отговор, с който оспорва изложените в насрещната искова молба твърдения.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че носи доказателствената
тежест да установи по делото съществуването на брак, всички положителни факти,
които счита, че са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
УКАЗВА на всеки от ищците по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК,
че носи доказателствената тежест да установи своята пригодност като родител, както и
интереса на детето от конкретните претендирани мерки, свързани с родителската
отговорност спрямо детето; нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и
възможностите на другия родител да я предоставя в този размер; полаганите до
момента преки и непосредствени грижи за детето.
УКАЗВА на страните, че относно исковете по чл.59, ал.2 СК за издръжка на
1
детето, не сочат и не представят по делото доказателства за доходите и имуществото
си, от които зависят възможностите им да дават издръжка на детето в претендираните
размери.
По доказателствата:
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото, като тяхната релевантност съдът ще цени по съществото на спора.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно регистрирани трудови
правоотношения и размер на декларирани доходи на страните за периода от 24 месеца
преди издаване на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ относно размер на осигурителния доход на
страните за периода от 24 месеца преди издаване на справката.
ДОПУСКА на ищеца по първоначалната искова молба – ответник по
насрещната молба, един свидетел при режим на довеждане за установяване на
изложените в исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА на ответника по първоначалната искова молба – ищец по
насрещната молба, един свидетел при режим на довеждане за установяване на
изложените в насрещната искова молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за допускане на втори и
трети свидетел, тъй като не са посочени различни обстоятелствата, които ще бъдат
установявани чрез техния разпит.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно – психологическа експертиза, като вещото
лице след преглед на наличните по делото материали и провеждане на необходимите
събеседвания със страните поотделно и с детето да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е родителският капацитет и годност на всеки един от родителите,
включително с оглед съобразяване здравословното състояние на детето Кристиян,
способни ли са същите да предоставят своевременни, достатъчни и адекватни
родителски грижи на детето?
2. Каква е емоционалната привързаност на детето към всеки един от родителите,
съществуват ли различия в тази насока и в какъв аспект са тези различия?
3. Налице ли са данни за конфликт на лоялност и родителско отчуждение у
детето и при наличие на такИ. в каква степен са развити, както и проявявал ли е някой
от родителите отчуждително поведение?
4. Вещото лице да предложи подходящ с оглед охраняване интересите на детето
режим на лични отношения с неотглеждащия го родител и налице ли е необходимост
от супервизирани срещи и ако да за какъв период от време?
НАЗНАЧАВА за вещо лице
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит по допуснатата експертиза в общ размер от
600 (шестотин) лева, вносим от страните по равно (всеки по 300 лв.) по депозитната
сметка на Софийски районен съд, в десетдневен срок от датата на съобщението, в
който срок следва да бъде представен по делото документ за изцяло внесения депозит
от страните.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на в.л. Й. при изпълнение на
задачите по допуснатата експертиза, като ги УВЕДОМЯВА, че с оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснатата експертиза.
2
ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза със задачи, поставени в отговора
на исковата молба при депозит в размер от 300 лева, вносим от ответника и ищец по
насрещната искова молба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице
Вещите лица да се уведомят за поставените задачи и да се призоват за
откритото съдебно заседание след представяне на документ за изцяло внесените
депозити и с указания за спазване на срока по чл. 199 ГПК.
По доказателственото искане на ответника за допускане на съдебно-
психиатрична експертиза, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание
след изслушване на страните.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се
явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за
прекратяване на брака им, производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или
чл. 49, ал. 4 СК – развод по взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в
едно съдебно заседание, както й че дължимите за производството държавни такси
са по-ниски. Разяснява на страните, че при останалите два начина за уреждане на
спора – медиация и/или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може
да бъде прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помирение
помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване на
споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще
запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице -
медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде
започната по инициатИ. на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или
СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-
рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако
прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като
са свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
3
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора
притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки
интересите си, страните са в състояние да възприемат най-благоприятния път за
тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат
повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение
предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в
случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни
въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат
към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
(http://mediator.mjs.bg/Users/MList.aspx). Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват безплатно услугите на действащия
по Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ”Спогодби” страните
могат да се обърнат към Мариана Николова/Мария Георгиева на тел. 02/8955 423,
мобилен телефон: 0889 515 423, електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Съгласно чл. 40, ал.1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 40, ал.2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те
трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал.1 ГПК Страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл.41, ал.2 ГПК При неизпълнение на задължението по ал.1 всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната
трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца по насрещната
искова молба да се изпрати и препис от отговора на насрещната молба и приложенията
към него.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5