Решение по дело №319/2020 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

16.09.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №319 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „КАРАКАШ ЮЗГЮР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.А…, ул.”…” №.., представлявано от управителя Г.Е. М. против Наказателно постановление №13-001847 от 29.01.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на дружеството за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 лева.

Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата, Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата Дирекция “ОИТ” гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител поддържа, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и по съществото НЕОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение, затова, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително предписание по т.4 от Протокол №ПР1909365/28.03.2019 г. на гл.инспектор Васил Данчев със срок за изпълнени до 15.04.2019 г., а именно: „Работодателят писмено да определи лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа по безопасни и здравословни условия на труд, които се провеждат на основание чл.2, ал.2, т.4 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осъгуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Дв. бр.102/22.12.2009 г.)“.

Нарушението било извършено на 16.04.2019 г., т.е първия работен ден, следващ срока за изпълнение на задължителното предписание.

Нарушението било констатирано на 24.09.2019 г. в сградата на Дирекция „ОИТ” Пазарджик, при преглед на фирмената документация, свързана със спазване на трудовота законодалество, когато не са били представине доказателства за изпълнението на дадените предписания в т.4 от Протокол №ПР1909365/28.03.2019 г.. Същите били изискани с презовка по чл.45, ал.1, от АПК, с изх. №19081126/18.09.2019 г.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната  фактическа обстановка се установи от показанията наа свидетелите В.Д., Айхан Местан и писмените докателства представени по делото.

Съдът намира, че са възлражението за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН, поради пропускане на давносния срок по чл.34 от ЗАНН е неоснователно.

Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението,

Съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

Хипотезите са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно-наказателно производство. Когато са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя, се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване на нарушението.

Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството.

Откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.

От представените по делото Протоколи от извършени проверки и показанията на свидетелката Д. е видно, при проверка извършена на 22.03.2019 г., завършила с протокол от 28.03.2019 г. са дадени писмени задължителни предписания, едно от които в т.4 е процесното. Последващата проверка за изпълнение на предписанията е направена на 18.09.2019 г., при която не са представине документи за изпълнение на конкретното предписание. Поради това на дружеството е изпратена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която е изискано на 24.09.2019 г. да се представят доказателства за изпълнение на предписанията, която е получена от собственика на дружеството на 18.09.2019 г. На посочената дата 24.09.2019 г. не са представени заповеди по организация на инструктажа по безопасни и здравословни условия на труд, т..е. заповеди за определяне на лицата, които ще провеждат инструктажа, документирано с Костативен протокол от същата дата, което е и датата на установяне на нарушението и нарушителя.  Именно от тогава - 24.09.2019 г. е започнал да тече 3-месечния срок за образуване на административнонаказателно производство. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 01.10.2019 г., т.е. в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. 

Съгласно чл.2, ал.2, т.4 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят писмено определя лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа.

Тази разпоредба освен, че е посочена цифрово в обжалваното НП, конкретното задължение кодифирано в посочената разпоредба, част от предписанието, което не е изпълнено е изписано максимално пълно и ясно, и словесно. Посочени са датата и мястото на извършване, както и нарушителя, в кочеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.

В тази връзка, възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, поради непълно и неясно описание на нарушението в НП е неоснователно. 

Видно от представения протокол Протокол №ПР1909365/28.03.2019 г., от инспектори в Дирекция „ИТ” гр.Пазарджик е извършена проверка относно спазване на трудовото законодателство и ЗЗБУТ в склад за търговия с бяла техника и други стоки втора употреба, стопанисван от „Каракаш Юзгюр“ ЕООД, находящ се в гр.П., ул.”…” №.... При проверката са дадени задължителни предписания, като по т.4 е предписано „Работодателят писмено да определи лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа по безопасни и здравословни условия на труд, които се провеждат на основание чл.2, ал.2, т.4 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осъгуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Дв. бр.102/22.12.2009 г.).“.

От показанията на свидетеля Д. се установява, че при последващата проверка на същия обект на 18.09.2019 г. не са представени доказателства, че даденото предписание е изпълнено. Такива не са представени и на 24.09.2019 г. и при явяване на представител на дружеството, след като са изрично поисквани с призовка, връчена на основание чл.45, ал.1 от АПК. 

В подкрепа на възраженията си, че даденото задължително предписание е било изпълнено в указания срок от страна на жалбоподателя е представена Заповед №1/08.02.2018 г. на управителя на дружеството.

От същата обаче е видно, че работодателят е определил видовете обучения и инструктажи; лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани; програма за провеждане на обучението и/или инструктажа, но не и лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа.

При тези данни съдът счита, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Санкцията на чл.415, ал.1 от КТ е предвидена за проявено от страна на задълженото лице бездействие, водещо до неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая, от доказателствата по делото е безспорно установено, че дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател е проявило такова бездействие, като не е изпълнило в срок даденото предписание по т.4 от Протокола №ПР1909365/28.03.2019 г..Този факт обуславя ангажирането на административно-наказателната й отговорност по чл.415, ал.1 от КТ.

При определяне размера на санкцията наказващият орган не е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, че нарушението е извършено за първи път.

При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията е правилно определен в  установения в закона минимум за съответното нарушение, а именно 1 500  лв.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ИА „ГИТ“ София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Разноските по делото са дължими на ИА „ГИТ“ София, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.1 от  Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

С оглед изхода на делото, претенцията на жалбподетеля за присъждане на разноски в размер на 300 лв. следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №13-001847 от 29.01.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „КАРАКАШ ЮЗГЮР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.А…, ул.”…” №.., представлявано от управителя Г. Е. М. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 лева.

ОСЪЖДА К. .“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ИА „ГИТ“ София, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на „КАРАКАШ ЮЗГЮР“ ЕООД, ЕИК ********* да бъде осъдена ИА „ГИТ“ София да заплати на дружеството направените по делото разноски в раазмер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                         

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: