Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Мазгалов гр.д. №2798
по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Е.К.В. срещу решение №20246850 от 09.11.2020 г. по гр.д. №30433/2020
г. по описа на СРС, 41 състав, поправено с решение №20012258 от 14.01.2021г., с
което се признава за установено по предявените от „С.в."АД с ЕИК********, срещу
Е.К.В. с ЕГН********** искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр.чл.198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86 от ЗЗД, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 393,39 лева- стойност на доставена, отведена и
пречистена вода до имот с административен адрес гр.София, ж.к. „********вх********ап.42,
клиентски № *******, за периода 10.10.2016г. - 27.02.2018г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (09.10.2018г.) до
окончателното плащане и сумата от 27,18 лева- мораторна лихва върху главницата
за периода 10.10.2016г. - 29.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.10.2018 г. по ч.гр.д. №
57592/2019 г. по описа на CPC, I ГО, 41-ви състав, като исковете са отхвърлени за
разликата над 393,39 лева главница до пълния предявен размер от 1699,09 лева и
за периода 29.01.2016 г. - 09.10.2016 г. и за разликата над сумата от 27,18
лева до пълния предявен размер на лихвата от 75,52 лева и за периода 27.03.2016
г. - 09.10.2016 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 161,74 лева разноски
в исковото производство и 20,26 лева разноски в заповедното производство. Ищецът
е осъден да заплати на Адвокатско сдружение „Б.К.“ 270,70 лева адвокатско
възнаграждение в исковото производство пред първата инстанция и на адв.Н.И.И.228,90
лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот, въз основа на представен едва във второто открито
съдебно заседание нотариален акт. Твърди, че количествата вода са начислявани
„на база“, без да е установено на какво основание и за колко лица, както и да е
бил отказан достъп за отчитане на водомерите. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат
по чл.38 от ЗАдв.
Въззиваемата
страна „С.в."АД не е подал отговор на
въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е взел становище до приключване на устните
състезания.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият
случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
През процесния период е приложим Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР
е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния
оператор, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост
или вещно право на ползване. Съгласно
разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, получаването на ВиК
услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от
съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани
и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „С.в.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-064/17.07.2006 г. Съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически
или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, е представил
с исковата молба справка от Службата по вписвания, от която е видно че ответницата
е придобила правото на собственост върху процесния имот на 27.02.2001г. като
липсват данни да го е отчуждила след тази дата. С подадения в срок отговор на
исковата молба ответницата не е оспорила обстоятелството, че притежава право на
собственост върху процесния имот- това е сторено едва с въззивната жалба. С
молба от 24.09.2020г. ищецът е поискал да бъде задължен ответникът да представи
нотариален акт за собственост, което искане е оставено без уважение в първото
проведено по делото открито съдебно заседание на 21.10.2020г., като на ищеца е
указано че следва да установи това обстоятелство с други доказателствени
средства. В изпълнение на дадените му указания ищецът е представил с молба от
27.10.2020г. препис от въпросния нотариален акт, установяващ правото на
собственост на ответника през процесния период, който е приобщен към
доказателствата по делото в следващото проведено открито съдебно заседание на
29.10.2020г. Предвид изложеното настоящият състав намира, че първостепенният
съд не е допуснал твърдяното от ответника във въззивната жалба процесуално
нарушение, приобщавайки към доказателствата представения от ищеца нотариален
акт, тъй като доказателственото искане не е преклудирано- нотариалният акт е
представен в изпълнение на дадени от съда указания в първото по делото
заседание във връзка с предходно доказателствено искане на страната за същото
обстоятелство. Видно от заключението на вещото лице по комплексната СТСЕ
задължението на ответника е формирано не след реален отчет, а „на база“ поради
липса на технически изправен и узаконен водомер, което изключва осигуряването
на достъп до имота като хипотеза.
С оглед
гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение
№20246850 от 09.11.2020 г. по гр.д. №30433/2020 г. по описа на СРС, 41 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.