Разпореждане по дело №501/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.463 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила от „М.Г.” О., гр. С., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 2241/2012 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, с рег. № 812, жалба против извършено на 14.11.2014 г. разпределение на постъпили по делото суми. Жалбодателя твърди, че не бил редовно призован за насроченото на 14.11.2014 г., разпределение. В жалбата си твърди също, че незаконосъобразността на атакуваното разпределението се обуславяла и от това, че както при съставянето му, а и в последствие от последващи инстанции не било взето предвид направеното от него възражение за изтекла погасителна давност. Излага и довод, че таксата битови отпадъци за имота не следвало да се ползва с привилегията по чл.135,ал.1, т.6 от ЗЗД. Жалбоподателят твърди също, че такава услуга не била организирана за имота му, съгласно издадена заповед на Кмета на О. К., поради което заплащане на такава не се и следвало.

До първоначалния взискател „Ц. К. Б.” , както и до присъединенÞте взискатели – първоначално до О. К., а в последствие и до Държавата,в лицето на ТД на Н.,Г., са изпратени преписи от жалбата на длъжника „М.Г.” О., гр. С., като в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК срещу жалбата няма постъпили писмени възражения.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 и Р. на действие – Кърджалийския окръжен съд, е изложил мотиви, в които е посочил, че счита жалбата за недопустима, защото със същата се целяло разрешаване на въпроси, отговорите на които вече били дадени с влязло в сила решение на КОС, постановено по в.гр.д. № 174/2014 г. Излага алтернативно и доводи за неоснователност на депозираната жалба.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирана страна, са явява процесуално допустима. Същата се явява допустима, и защото е насочена срещу самостоятелно изпълнително действие, съставляващо осъществено на 14.11.2014 г., предявяване на разпределение на постъпили по изп.д. № *3341 по описа на ЧСИ Р.Сираков, суми.

Изпълнително дело № 780/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Дичев, с рег. № 781 и Р. на действие – СГС, е образувано по молба на взискателя „Ц. К. Б.” въз основа на изпълнителен лист за парично вземане срещу длъжника „М.Г.” О., гр. С., произтичащо от договор за предоставяне на кредит овърдрафт от 05.02.2007 г. с № 2241/2012 г. На основание чл. 427, ал. 2 от ГПК след налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. К., и представляващ дърводелски цех /гатерен/ с площ от 313,49 кв. м., състоящ се от монтажна работилница, офис на „Началник производство” и складове за перлит /в груб строеж/, ведно с 34,94 % идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ V, в кв. 81 по плана гр. К., С. з. - Юг, по молба на взискателя „Ц. К. Б.” , изпълнителното дело е препратено на ЧСИ Росен Сираков, с рег. № 812 и Р. на действие – Кърджалийския окръжен съд, за извършване на опис и публична продан на имота, както и на намиращите се в него движими вещи.

След извършената от ЧСИ Сираков втора публична продан (от 14.03.2014 г. до 14.04.2014 г.) на описания по-горе недвижим имот е постъпила сума в размер на 56 200,00 лв. В петдневен срок от постъпването на посочената сума е внесен ДДС в размер на 3 929,74 лв. в ТД на Н.. Поради недостатъчност на постъпилата по изпълнителното дело сума за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител е изготвил разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК, обективирано в протокол с изх. № 54301/10.11.2014 г. Съгласно т. 1 от протокола, постъпилата сума, подлежаща на разпределение, възлиза на сумата от 52 270,26 лв. (представляваща разликата между сумата от 56 200,00 лв., която обявеният за купувач на проданта е внесъл, и сумата от 3 929,74 лв. – внесеният ДДС). На следващо място, видно от т. 2 на протокола за разпределение, от определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2 116,92 лв. /изчислена върху 157 077,07 лв. съразмерно на събраната сума от 52 270,26 лв./, е приспадната внесената от взискателя такса по т. 20 в размер на 3 762,60 лв. /1 500,00 лв. + 2 212,60 лв. + 50,00 лв./, поради което при разпределението не са отделени суми за такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В т. 3 е посочено, че като привилегировано вземане, на основание чл. 136, т. 1 от ЗЗД, е отделена сума в размер на 575,00 лв. за обикновени такси по ТТРЗЧСИ, включваща 140,00 лв. за изготвяне и връчване на 7 броя уведомления съгласно т. 5 от ТТРЗЧСИ, 350,00 лв. за изпращане по пощата на 35 броя уведомления съгласно т. 5 от ТТРЗЧСИ, 30,00 лв. за изготвяне и предявяване на разпределение съгласно т. 13 от ТТРЗЧСИ, 5,00 лв. за издаване на 1 брой удостоверение съгласно т. 6 от ТТРЗЧСИ, 15,00 лв. за вдигане на 1 брой възбрана съгласно т. 10 от ТТРЗЧСИ, както и 35,00 лв. за извършване на 7 броя справки съгласно т. 3 от ТТРЗЧСИ. На същото основание са отделени и сумите, посочени в т. 4-6 от протокола за разпределение, а именно: по т. 4 - ДДС върху обикновените такси по ТТРЗЧСИ в размер на 115,00 лв.; по т. 5 - допълнителни разноски по делото в размер на 86,45 лв., включваща такса за СВ за вдигане на възбрана по ИД № 1107/2013 г. – 10,00 лв., пощенски разходи – 68,45 лв. /1,85*37/; куриерски такси – 8,00 лв. /2*4,00/; по т. 6 – 5 518.12 лв. за разноски, свързани с принудителното изпълнение, направени от взискателя. Видно от т. 7 от протокола, за удовлетворяване на привилегировано вземане по чл. 136, т. 2 от ЗЗД е разпределена сума в размер на 6 724.90 лв.,за задължения на длъжника за данък за продавания недвижим имот за периода 01.01.2005 г. до 31.12.2013 г., както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 669,59 лв. В т. 8 от протокола за разпределение е посочено, че съобразно привилегията по чл. 136, т. 6 от ЗЗД в полза на присъединения взискател Държавата, в лицето на ТД на Н., Г. се отделя сума в размер на 12 587.84 лв. и за присъединения взискател Община К. се отделя сума в размер на 22 720.60 лв. От т. 9 от протокола за разпределението става ясно, че частният съдебен изпълнител не е разпределил сума в полза на първоначалния взискател - „Ц. К. Б.” , тъй като не останал остатък за разпределение.

Страните в изпълнителното производство са били призовавани за предявяване на разпределението за 14.11.2014 г., като длъжникът, жалбодател в настоящото производство „М. Г.” О., чрез редовно преупълномощения адв. М. Б. М., е редовно призован на 11.11.2014 г./л.50 - 52 и л. 575 от изп.д./. Предявяването е извършено на 14.11.2014 г.

Съдът в рамките на своите правомощия, ограничен от изложените в жалбата доводи, прие следното:

Настоящият състав намира за неоснователна, стоящата в основата на настоящото съдебно производство с правно основание чл.463 от ГПК жалба. И това е така, защото в производството безспорно се установи, че жалбодателят –длъжник е бил редовно призован за предприетото и осъществено на 14.11.2014 г., предявяване на разпределението на постъпилите по изп.д. № *3341 по описа на ЧСИ Р.Сираков, суми.

Що се касае до изложения от длъжника довод,че при извършеното разпределение не било взето предвид направено от него възражение за изтекла погасителна давност, следва изрично да се посочи, че по повод депозирана от длъжника предходна жалба по същото изпълнително дело срещу предходно разпределение, както настоящият съд със свое решение № 128/ 11.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 17482014 г., така по повод на инстанционен контрол и Пловдивският апелативен съд в свое решение № 635/03.11.2014 г. , постановено по в.гр.д. № 1138/2014 г., са имали възможност вече да посочат, че преценката за изтекла давност не може да бъде направена от съдебния изпълнител в производството по принудително изпълнение. Съдебният изпълнител няма правомощие в рамките на изпълнителното производство да прави преценка за съществуването на материалните права в отношенията между длъжника и взискателя. В този смисъл изложеният извод, че в изпълнителното производство не може да се релевира погасяване по давност, са приложими изцяло и в настоящото производство.

Неоснователен се явява, както изложеният от жалбодателя-длъжник довод, че таксата за битови отпадъци за имота не следвало да се ползва с привилегията по чл.135,ал.1, т.6 от ЗЗД, така и доводът, че такава услуга не била организирана за имота му, съгласно издадена заповед на Кмета на Община К., поради което и заплащането на такава не се и следвало. В настоящото производство не се установява твърдяното обстоятелство, че по отношение на недвижимия имот, предмет на принудително изпълнение не е осъществявана услугата „по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места” /чл. 62 от ЗМДТ/. Независимо от това, в цитираното вече решение № 635/03.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1138/2014 г., Пловдивският апелативен съд вече имал възможност да постанови, че твърдението на жалбодателя, че услугата не е била предоставяна от общината е ирелевантно за изпълнителното производство. Следва да се посочи изрично, че вземането на общината за МДТ при извършване на разпределението на постъпилите суми по реда на чл. 462 от ГПК, определено се ползва с привилегията по чл. 135, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика,в частност решение № 968/22.05.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1457/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, решение № 212/07.05.2014 г., постановено по гр. д. № 212/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд, решение от 20.09.2013 г., постановено по гр. д. № 122/2013 г. по описа на Габровски окръжен съд и др.

Или казаното води до извода, че депозираната от „М.Г.” О., Г. жалба, се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „М.Г.” О., със седалище и адрес на управление Г., У.Я. В. бл, вх.””, ., А., ЕИК, жалба против извършено по изпълнително дело №*2241 по описа на ЧСИ с рег.№ 812, разпределение, обективирано в протокол с изх. № 54301/10.11.2014 г. и предявено на 14.11.2014 г.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274 от ГПК, пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.