№ 47
гр. Нови пазар, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20213620200376 по описа за 2021 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Ф. Ф. В. от гр. К. оспорва НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г., издадено от
Директора на ОДБХ-гр. Шумен, като сочи, че в него са допуснати нарушения на
материалния и на процесуалния закон.
Жалбоподателят сочи, че нарушението не било описано пълно, ясно и точно от фактическа
страна, което било нарушение на чл. 42, т.3 и 4 и на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. От АУАН и
НП не се установявало кога и какво точно бил извършил жалбоподателят. Посочени били
две дати 11.06 и 14.07.2021 г, когато била извършена проверката в животновъдния обект. В
същото време в приложеното към преписката Предписание № 7/14.07.2021 г. бил посочен
краен срок за изпълнение – 31.08.2021 г. въз основа на това за жалбоподателя не ставало
ясно коя е датата на извършване на описаното нарушение, дали е крайната дата за
изпълнение на предписанието или датата на съставяне на АУАН. Сочи, че дори мястото не
било точно посочено, т.к липсвал административния адрес.
Според жалбоподателя не е посочено точно в какво се изразява нарушението, поради което е
нарушен чл. 42, т.3 и 4 и на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Според посоченото в т.1 от НП това
било липсващата торова площадка, но не било посочено къде и в кой животновъден обект да
я обособи. Относно посоченото в т.2 не било посочено какво място за съхранение на трупове
следва да се изгради, къде, в кой животновъден обект. В Предписание № 7 нямало конкретни
указания какви действия следва да извърши, а използваните в него изрази били общи,
неясни и не кореспондирали с вменената нарушена разпоредба на чл. 18, ал.1 от Наредба №
2/2017 г.
1
Жалбоподателят твърди, че за посоченото в т. 4 от НП нарушение не му е дадено
предписание.
Жалбоподателят сочи, че съгласно КП № 156/02.09.2021 г. е установено, че дадените
предписания от 10.06.2021 г. са изпълнени. Твърди също, че в НП било посочено, че
нарушението е извършено за втори път, но не било посочено кое от всички описани
нарушения се сочи, а и не са налице доказателства за повторност на някое от визираните
нарушения.
От посоченото в НП не ставало ясно кое точно е нарушил – дали Предписание №
3/11.06.2021 г. и № 7/14.07.2021, кое е нарушил чл. 132, ал.1, т. 20 от ЗВМД или
предписанията.
Според жалбоподателя, посочените нарушения на чл. 42, т.3, 4 и 5 и чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от
ЗАНН правят издаденото НП незаконосъобразно и моли да се отмени същото и наложеното
с него административно наказание.
За въззиваемата страна, редовно призована по делото се явява представител, юрисконсулт
Й., който моли да се отхвърли жалбата като неоснователна.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима.
Жалбоподателят, Ф.Ф. В. е привлечен към административнонаказателна отговорност с Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 0000580/02.09.2021 г.,
съставен от д-р Н.Ю., гл.инспектор ЗЖ и в присъствието на свидетелите Б.Г., служител при
ОДБХ и С.К.. Съгласно описаното в АУАН нарушението се състои в това, че на 02.09.2021
г. в гр. К., ул. „***“ № 8, не изпълнил предписания от ОВЛ, като са описани конкретните
дейности, няма обособена торова площадка, съгл.Предписание № 3/11.06.2021 г.; не е
обособено място за временно съхранение на трупове – нарушен е чл. 4, ал.1, т. 9 от Наредба
№ 44/2006 г., описано в Предписание № 7/14.07.2021 г.;отпадната вода от млекопункта се
извежда на улицата, което било нарушение на чл. 18, ал.1 от Наредба №2/2017 г. и посочено
в Предписание № 7; отглежда над допустимия брой говеда, - нарушение на чл. 139, ал.1, т.17
от ЗВМД и е посочено в Предписане № 3.
В акта е посочено, че е нарушен чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗВМД.
В акта е посочено, че нарушението е за втори път.
При съставянето на акта, жалбоподателят е отказал да го подпише и отказът е удостоверен с
подписа на св. П.Х., служител на РУ К..
Не е подавано в 3 дневния срок писмено възражение по акта.
2
Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление (НП) № НП №
ЗЖ-43/14.09.2021 г., издадено от Директора на ОДБХ-гр. Шумен, с което за всяко от
посочените нарушения и на основание чл. 469, ал.1 от ЗВМД и на основание чл. 53, ал.1 от
ЗАНН са наложени четири самостоятелни административни наказания – глоби от по 400лв.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това
органи. Същите от формална страна съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл. 42 и чл.
57, ал. 1 от ЗАНН и не са налице основания за тяхната отмяна на формално основание.
Разгледано по същество се установи следното:
Жалбоподателят е собственик на кравеферма, регистриран като земеделски производител,
съгласно посоченото в АУАН и регистр.№ 9960-0070, съгласно посоченото в протокол за
извършена проверка от 10.06.2021 г., л.43 от делото.
На 11.06.2021 г. е било издадено Предписание № 3, в резултат на извършена преди това
проверка, като в самото предписание са посочени в 17 точки отделни нарушения, на
основание чл. 131, ал.2, т. 1 от ЗВМД са дадени и 17 бр. предписания.
От тях относими към предмета на делото са тези по т.т. № 7 – да се осигури място за
временно съхранение на торови маси в срок до 28.06.2021 г.; т. 12 – неидентифицираните
животни да се идентифицират и да се изпълнят мероприятията по Националната програма за
профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в
България (НППНКЛБЖЗ) в срок – незабавен. При последваща проверка, на 14.07.2021 г. е
проверено изпълнението на предписанието, като върху самото предписание е посочено, че
към тази дата не са изпълнени т.4, т.5, т.9 и т. 17 от предписанието (л.33 от делото). Срокът
за изпълнение на т. 7 бил удължен до 15.07.2021 г., съгласно посоченото в КП от 02.09.21 г.,
л. 29 от делото.
На 13.06.2021 г. е била извършена проверка и при нея също е изготвено Предписание № 4, с
което са дадени задължителни предписания на собственика на проверения обект за
идентификация на животните и извършване на ветеринарномедицинските мероприятия на
животните. Да намали броя на животните до допустимия капацитет. Срок за изпълнение до
16.06.2021 г. При проверка на 02.09.2021 г. е установено, че от тези предписания е
отстранено първото нарушение и не е отстранено второто нарушение.
На 14.07.2021 г. е извършена нова проверка и освен проверка за изпълнението на
предписание №3, описано по –горе, е дадено ново Предписание №7 на собственика на
обекта – да осигури достъп до чиста питейна вода. Да се осигури достъп до навес за
телетата. Да се изгради място за временно отвеждане на торове. Да се изгради заустваща
3
шахта за млекопункта. Срок за изпълнение до 31.08.2021 г. На 02.09.2021 г. при последваща
проверка в животновъдния обект, е установено, че е изпълнено предписанието по първите 2
точки, а вторите две нарушения не са отстранени.
На тази дата е изготвени 3 бр. КП за проверка на изпълнението на дадените предписания,
като за неизпълнените такива е издаден АУАН № 580/02.09.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Установено е по делото, че по
време на проверката във връзка с изпълнението на дадените
предписания, тази на 02.09.2021 г., торовете от животните са се
натрупвали не на определена торова площадка в рамките на
животновъдния обект, а в нива на общината, на терен извън улицата.
Това се потвърждава от показанията на всички разпитани свидетели.
Торовете се трупали в съседна до имота общинска нива. С
неизпълнението на това предписание, въпреки удълженият му срок до
15.07.2021 г., жалбоподателят не е изпълнил изискването на чл. 9, ал.1, т.
7 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти, съгласно който
животновъдните обекти за отглеждане на ЕПЖ отговарят на следните
изисквания: да имат обособено място в животновъдния обект за
временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и
технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно
съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено
място или на място, определено от местната административна власт.
Жалбоподателят не е представил акт на общинската администрация, по
силата на който да му е разрешено трупането на образуваната тор от
отглежданите животни в общински имот, поради което съдът приема, че
дори и да е било налице такова фактическо поведение от негова страна,
то не представлява основание да се приеме, че същия е изпълнил
законните разпоредби, конкретно това по чл. 9, ал.1, т. 7 от Наредба № 44
от 20.04.2006 г., в който смисъл е и даденото по т. 7 предписание. На
следващо място, съгласно посоченото от актосъставителя, св. Н.Ю., л.60
от делото, касае се за нитратно уязвима зона, поради което и съгл. чл. 9,
ал.1, т.7, изр.2-ро от Наредбата животновъдни обекти, разположени в
нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007
г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски
4
източници (ДВ, бр. 27 от 2008 г.) и Програмата от мерки за ограничаване
и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници
в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с
преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.
В тази насока е издадена Заповед № РД09-222 от 27.02.2020 г. (№ РД-237
от 17.03.2020 г. на МОСВ) за утвърждаване на Програма от мерки за
ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от
земеделски източници в уязвимите зони за четиригодишен период,
считано от 1.01.2020 г. - 31.12.2023 г., предвиждаща спазването на
определени изисквания при изграждане на торовите площадки
(заповедта е достъпна в правно информационната система „Апис“ като
приложение към чл. 5 от Наредба № 2/2007 г.). Освен това даденото от
проверяващите предписание е задължително за собственика на
животновъдния обект, по силата на 132, ал.1, т. 20 ЗВМД.
Съдът намира описаното в т.1 от АУАН нарушение за безспорно установено и доказано.
Към датата на последващата проверка, на 02.09.2021 г., се установява, че
жалбоподателят не е бил изградил и посоченото в Предписание № 7, в т. 3
място за временно съхранение на трупове, което е задължително,
съгласно чл. 4, ал.1, т. 9 от наредбата, която сочи, че животновъдните
обекти за отглеждане на селскостопански животни включват следните
мерки за биосигурност: имат обособено място или контейнер за временно
съхранение на трупове от умрели животни, а в люпилните и обектите за
отглеждане на птици – климатизирано помещение или съоръжение с
контролирана температура до 4 °С; помещението, контейнерът,
обособеното място или съоръжението са оградени по начин,
непозволяващ достъпа на други животни или хора, не се използват за
други цели и редовно се почистват и дезинфекцират. Съдът намира за
неоснователни аргументите на жалбоподателя, че не било изрично
посочено, както в КП, така и в АУАН какво трябва да представлява това
място за временно съхранение на трупове, дали да е контейнер и с какви
размери да е той, или да е помещение или друг вид място. Като
неоснователни аргументи съдът намира и тези относно това, че до
момента в животновъдния обект не са измирали животни. Това, че до
датата на проверката не се е случило подобно събитие, да умират
5
животни, не е причина да не се изпълни разпоредбата на закона, която е
задължителна. Целта на посоченото в закона място за временно
съхранение на трупове е да се предотврати възможността за
разпространение на зарази и възникване на вътрешни огнища на
инфекции както за животните, отглеждани във фермата, така и за
собственика и работещите в нея, до момента на окончателното им
транспортиране до фирма за тяхното събиране, обезвреждане и
последваща обработка или унищожаване, съгл. чл. 262 от ЗВМД и
съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1069/2009 НА ЕО от 21
октомври 2009 година, за установяване на здравни правила относно
странични животински продукти и производни продукти,
непредназначени за консумация от човека. В този смисъл, съдът намира,
че нарушението на закона, конкретно на чл. 4, ал.1, т. 9 от Наредбата, е
безспорно установено и доказано.
По делото се установи, че е налице неизпълнение на предписанието, посочено в т. 4 от
Предписание № 7 за изграждане на заустваща шахта за млекопункта. Съдът намира, че
посоченото в АУАН и в НП нарушение на чл. 18, ал.1 от Наредба № 2 от 23.02.2017 г. за
специфичните изисквания за производство, събиране, транспортиране и преработка на
сурово краве мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продукти и официалния им
контрол, не е налице. Съгласно цитираната разпоредба, сурово краве мляко се изкупува само
от регистриран първи изкупвач при сключен договор между изкупвача и производителите
на сурово краве мляко съгласно Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на
земеделски продукти на Европейския съюз. Всъщност самия жалбоподател е производител
на сурово мляко. Разпоредбата на чл. 18 от Наредбата не въвежда конкретно изискване към
фермите за производство и преработка на мляко и млечни продукти, за изграждане на
заустваща шахта за млекопунктовете.
Изисквания за заустване на отпадните води се въвеждат със Закона за водите и неговите
подзаконови актове, конкретно с Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за
заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените
места, а самия контрол се осъществява от РИОСВ. Самото изливане на отпадните води от
млекопункта на улицата, доколкото от свидетелските показания и от посоченото в АЕАН се
установи, че точно това е ставало, следва да се санкционира както от РИОСВ, така и от
органите на местната администрация, в рамките на тяхната компетентност. Въпреки, че
посоченото нарушение се санкционира по ЗВ, в АУАН и е посочено, че е нарушен чл. 18,
ал.1 от Наредба № 2/2017 г., като самото нарушение е описано в Предписание № 7. Самият
ЗВМД и наредба № 2/2017 г. не въвеждат към животновъдните обекти изискване за
изграждане на заустваща шахта, поради което посоченото нарушение е несъставомерно по
смисъла на чл. 18, ал.1 от Наредба № 2/2017 г., поради което и издаденото от проверяващите
6
органи Предписание № 7/14.07.21 г. в тази насока е необосновано. В този смисъл дадените
предписания относно заустващата шахта са дадени от некомпетентен орган.
Налице е несъставомерност на посоченото в АУАН и НП нарушение на чл. 18, ал.1 от
Наредба № 2/2017 г., с което е нарушен чл. 42, ал.1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, поради
което следва в тази част НП да се отмени като незаконосъобразно.
По делото се установи, че в животновъдния обект на жалбоподателя се отглеждат повече от
допустимия брой говеда, с което бил нарушен чл. 139, ал.1, т.17 от ЗВМД, и представлявано
неизпълнение на предписание № 3 и предписание № 7.
По делото не е посочено с категорично и безспорно установено какъв е допустимия брой
телета, които могат да се отглеждат в животновъдния обект на жалбоподателя. В протокол
за извършена проверка от 10.06.2021 г., л.43 от делото е посочено, че към датата на
проверката, след справка от интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС в
обекта били вписани 65бр. говеда, 31.бр. овце и 36 бр. кози. В деня на проверката било
установено, че са налични 64 бр. говеда от тях 3 бр. на видима възраст до 6 м. без
идентификация и 1 бр. с ушна марка, чийто номер не фигурира в справката. Установени
били също 10бр. агнета до 6мес.възраст, 3 бр. ярета до 6 мес.възраст и 1 бр. овца, без
идентификация. Не са установени кози във фермата.
В АУАН относно гореописаното, съгласно протокола за проверката е посочено, че се
отглеждат над допустимия брой говеда – нарушен е чл. 139, ал.1, т. 17 от ЗВМД и описано в
Предписание № 4/13.06.2021 г.
Съдът намира, че така описаното нарушение не е безспорно установено, поради това, че по
делото липсва приложена справка от Интегрираната информационна система за
установяване на броя на регистрираните в нея допустим брой животни за отглеждане във
фермата. На сайта на БАБХ посочената Интегрирана информационна система не е със
свободен достъп, а съгласно нарочна Заповед 11-2171/25.10.2017 г. на изп.директор на БАБХ
(налична на сайта на БАБХ) само посочените в заповедта длъжностни лица имат достъп до
нея. В този смисъл единствено писмено приложена към адмистративната преписка
разпечатка от посочената ИИС би могла да служи за доказателство за установяване на броя
на регистрираните животни, допустими за отглеждане от жалбоподателя.
В самия АУАН не е посочено с колко е надвишен допустимия брой на отглежданите
животни, такова уточнение, несъмнено необходимо за правилното описание на нарушението
по смисъла на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на точно описание на
нарушението е основание за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.
В НП е посочено, че описаното, представлявало неизпълнение на Предписание № 3 и
Предписание № 7, а в АУАН е посочено, че е неизпълнение на Предписание № 4/13.06.2021
г. Налице е противоречие между описаното в НП и в АУАН нарушение, респ. дадено
конкретно предписание, което прави издаденото НП необосновано и издадено в нарушение
на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. В предписания № 3 и № 7 липсват конкретни указания за
7
изпълнение на мерки по намаляване на броя на животните до обема, който е допустим.
Такова предписание се съдържа в Предписание № 4/13.06.2021 г., където е записано „да
намали броя на животните до допустимия. Изпълнението на това предписание, обаче не е
част наложените с обжалваното НП санкции.
Предвид на установените от съда нарушения при издаване на НП относно посоченото в т. 4,
съдът намира, че същото е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че е налице единствено безспорна доказаност и
законосъобразност на издаденото НП относно първите две нарушения, описани в него,
конкретно за неизпълнение на Предписание № 3 относно изграждането на торовата
площадка и относно неизпълнение на Предписание № 7 относно обособяване на място за
временно съхранение на трупове. Самите предписания са дадени законосъобразно.
Относно останалите две нарушения описани в НП съдът намира, че същото е
незаконосъобразно в тази част и следва да се отмени като такова.
Съгласно нормата на чл. 132, ал.1, т. 20 от ЗВМД, собствениците, съответно ползвателите на
животновъдни обекти със селскостопански животни: следва да изпълняват предписанията и
разпорежданията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на
ветеринарномедицински контрол по чл. 7, ал. 1. Това означава, че неизпълнението на
дадените предписания представлява нарушение на посочената законна разпоредба. Съдът
намира, че неизпълнението на първите две предписания, предмет на санкциите по НП са
безспорно установени и доказани по делото.
Съдът намира, че извършените от жалбоподателя нарушения не са маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, чрез самоволно изхвърляне на отделените торове и съхранение
на труповете на умрелите животни не на определените от ЗВМД места. Това е предпоставка
за възникване на вътрешни зарази, както по отглежданите животни, така и по хората,
работещи в обекта, а също и е предпоставка за нарушаване на екологичното равновесие.
Всичко това се засилва и от обстоятелството, че обекта се намира на територията на гр. К., в
урегулираната територия, а не извън нея. В този смисъл, съдът намира, че нарушенията не
са маловажен случай.
По делото е приложено НП № ЗЖ-34/26.07.2021 г., влязло в сила на 05.08.2021 г., съгласно
отбелязване върху него, с което на жалбоподателя са наложени санкции за нарушения на чл.
132, ал.1, т. 20 от ЗВМД за общо четири отделни нарушения в размер по 200лв. за всяко от
тях. В това НП е посочено, че нарушенията са извършени за първи път.
За нарушаването на чл. 132, ал.1, т. 20 от ЗВМД, се предвижда съгласно чл. 469, ал.1 от
ЗВМД административно наказание глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от
400 до 2000 лв.
В обжалваното НП е посочено, че нарушенията са извършени за втори път.
8
За да се прецени законосъобразността на наложените санкции, които според оспореното НП
са като за повторно нарушение, и са в минимален размер, съдът извърши преценка относно
наличието на повторност при извършване на нарушението. При тази преценка се извърши
съпоставяне на санкционираните нарушения единствено описани в т.1 и т.2 от обжалваното
по настоящето дело НП.
С НП № ЗЖ-34/26.07.2021 г., л. 40 от делото, жалбоподателят е санкциониран за общо
четири нарушения, но относими към предмета на настоящето дело е само това по т. 3.
Съгласно наложената с това НП санкция по т.3, тя е за това, че налице неизпълнение на т. 9
от Предписание № 3/11.06.2021 г. „липсва обособено и оградено място на територията на
обекта за временно съхранение на трупове от умрели животни, в нарушение на чл. 4, ал.1, т.
9 от Наредба № 44/2006 г. Това нарушение според НП обаче е за неизпълнение на
Предписание № 3/11.06.2021 г., а не за неизпълнение на Предписание № 7/14.07.2021 г.,
както е посочено в НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г. Самото предписание за изграждане на място
за временно съхранение на трупове е посочено в Предписание № 7, т. 3 от него.
Следователно няма повторност при неизпълнение на Предписание № 7/14.07.2021 г., в
частта относно изграждането на място за временно съхранение на трупове.
С оглед на това преценката на административно наказващия орган, че е налице повторност
при извършване на описаното в т.1 от НП нарушение е незаконосъобразна.
Останалите наложени с НП № ЗЖ-34/26.07.2021 г. наказания се отнасят до нарушения,
които нямат отношение към приетите за безспорно установени и доказани по настоящето
дело. Следва да се отбележи, че дори посоченото в първото по време НП в т. 4 нарушение
касае неизпълнение на т. 17 от Предписание № 3/11.06.2021 г. за нарушение на чл. 9, ал.1, т.
3 от ЗВМД, докато в т. 3 от НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г.е посочено, че е нарушено
предписание № 7/14.07.2021 г. вр. чл. 18, ал.1 от Наредба № 2/2017 г.
В обобщение следва да се посочи, че дори и да е налице идентичност относно действията,
представляващи нарушение на чл. 4, ал.1, т. 9 от Наредба № 44/2006 г., описани в т. 3 от НП
№ ЗЖ-34/26.07.2021 г. и в т. 2 от НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г. не е налице повторност поради
липсата на повторно нарушаване на Предписание № 7/14.07.21 г. в тази част. Доколкото
санкцията по чл. 469, ал.1, предл.2-ро от ЗВМД се налага за повторно неизпълнеине на
дадено предписание, то определящо за квалифициране на едно административно нарушение
е именно повторно неизпълнение на едно и също предписание, каквото в настоящия случай
не е налице.
Съобразявайки горното, съдът намира, че наложените на жалбоподателя наказания за
описаните в т.1 и т.2 от НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г. нарушения следва да се определят в
рамките на законния минимум по чл. 469, ал.1, предл.1-во от ЗВМД, чийто диапазон е от 200
до 1000 лв.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че издаденото и обжалвано НП № ЗЖ-
43/14.09.2021 г. следва да се отмени частично в частта на наложените за нарушения по т. 3 и
т.4 от него наказания, както и да се измени в останалата част, относно наложените в т.1 и т.
9
2 наказания, като същите се намалят в рамките на законния минимум от по 200лв. за всяко
от тях.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Жалбоподателят не претендира разноски по делото.
По делото въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира разноски в
размер на 150лв.
Поради това, че НП се отменя частично и се изменя в останалата част то пропорционално на
уважената част следва да се присъдят и претендираните от въззиваемата страна разноски.
Тези разноски се равняват на сумата от 37,50лв. и същите следва да се платят от
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично наказателно постановление№ НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г., издадено от
Директора на ОДБХ-гр. Шумен, К.Д.Р., с което на Ф.Ф. В. с ЕГН ********** от гр. К., общ.
К., обл. Шумен, ул. „***“ № 8, за нарушение на чл. 32, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и на основание чл. 53 вр. чл. 83 от ЗАНН и вр.
чл. чл. 469, ал.1 от ЗВМД са наложени административни наказания глоба в размер на:
400лв. (четиристотин лева) за нарушение описано в т. 3 от НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г.
„отпадната вода от млекопункта се извежда на улицата, което е нарушение на чл. 18, ал.1 от
Наредба № 2 от 23.02.2017 г. за специфичните изисквания за производство, събиране,
транспортиране и преработка на сурово краве мляко, предлагането на пазара на мляко и
млечни продукти и официалния им контрол, представляващо неизпълнение на Предписание
№ 7/14.07.2021 г.“ и
400лв. (четиристотин лева) за нарушение описано в т. 4 от НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г.
„отглеждат се над допустимия брой говеда, с което е нарушен чл. 139, ал.1, т.17 от ЗВМД,
представляващо неизпълнение на Предписание № 3/11.06.2021 г. и Предписание №
7/14.07.2021 г.“.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление№ НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г., издадено от Директора
на ОДБХ-гр. Шумен, К.Д.Р., с което на Ф.Ф. В. с ЕГН ********** от гр. К., общ. К., обл.
Шумен, ул. „***“ № 8, за нарушение на чл. 32, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВМД) и на основание чл. 53 вр. чл. 83 от ЗАНН и вр. чл. чл. 469, ал.1 от ЗВМД в
частта, в която са наложени административни наказания глоба за следните нарушения:
по т.1 от НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г., за това, че „не е изградена торова площадка, което е
нарушение на чл. 9, ал.1, т. 7 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските
10
изисквания към животновъдните обекти, представляващо неизпълнение на Предписание №
3/11.06.2021 г.“, като намалява размера на наложената глоба от 400лв.(четиристотин лева),
на 200лв. (двеста лева).
по т.2 от НП № ЗЖ-43/14.09.2021 г., за това, че „не е обособено място за временно
съхранение на трупове, което е нарушение на чл. 4, ал.1, т. 9 от Наредба № 44 от 20.04.2006
г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, представляващо
неизпълнение на Предписание № 7/14.07.2021 г.“, като намалява размера на наложената
глоба от 400лв.(четиристотин лева) на 200лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, Ф.Ф. В. с ЕГН ********** от гр. К., общ.
К., обл. Шумен, ул. „***“ № 8, ДА ЗАПЛАТИ на ОДБХ-гр. Шумен, представлявано от
К.Д.Р., по сметка BG 44UBBS80023110746010, б.к UBBS BG, при ТБ „ОББ“ АД клон
Шумен, сумата от 37,50лв. (тридесет и седем лева и петдесет стотинки), като отхвърля
искането за разликата до 150лв.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
11