Р Е Ш Е Н И Е
№ 260135 /26.01.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при
секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 5932 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Производството
е образувано по редовна и допустима искова молба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД - от гр.София против К.Г.Т. с ЕГН ********** ***. Предявява иск
за установяване съществуването на паричните задължения по заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9021/ 2017г. : 11 454,51 лв. - главница по договор
за потребителски паричен кредит № 1158364/ 17.05.2013г., сключен с „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД; 937,61 лв. - възнаградителна лихва за периода
07.07.2016г. - 16.02.2017г.; 890,74 лв. - обезщетение за забава за периода
07.07.2016г. - 30.11.2017г.; ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението до окончателно изплащане на вземането. При условията
на евентуалност предявява осъдителни искове за същите парични вземания. Претендира
и присъждане на направените съдебни разноски. Ищецът твърди, че договорът е
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на дължими месечни вноски № 64 -
№ 120. Неизпълнените задължения по договора за кредит са му прехвърлени с
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.02.2017г.,
сключен на основание рамков договор за цесия от 20.12.2016г. Твърди, че
длъжникът е бил надлежно уведомен за цесията, като се позовава и на уведомяване
с получаването на исковата молба.
На
ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията – на 12.09.2018г. В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 ГПК, изтекъл на 12.10.2018г., ответникът не представя
писмен отговор.
По
делото е постановено решение №1601 от 24.06.2019 г., с което е отхвърлен
предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-
сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4, представлявано от Николина Станчева и Мартин
Деспотов- Изпълнителни директори, чрез юрк.И. Станчева, срещу К.Г.Т., ЕГН:**********,
иск за установяване съществуването на вземане за следните суми: сума от 11
454,51 /единадесет хиляди четиристотин петдесет и четири лева и петдесет и една
стотинки/ лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№118364/17.05.2013г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Сердика“,
ул. „Гюешево“ №14, представлявано от Ивайло Главчовски- член на управителния
съвет и ответника, сума от 937,61 /деветстотин тридесет и седем лева и
шестдесет и една стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за периода:
07.07.2016г.- 16.02.2017г. и сума от 890,74 /осемстотин и деветдесет лева и
седемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 07.07.2016г.- 29.11.2017г., като неоснователен.
Оставени
са без разглеждане предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис- сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4, представлявано от
Николина Станчева и Мартин Деспотов- Изпълнителни директори, чрез юрк.И.
Станчева, срещу К.Г.Т., ЕГН:**********, осъдителни искове за присъждане на
следните суми: сума от 11 454,51 /единадесет хиляди четиристотин петдесет и
четири лева и петдесет и една стотинки/ лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит №118364/17.05.2013г., сключен между „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „Сердика“, ул. „Гюешево“ №14, представлявано от Ивайло Главчовски- член на
управителния съвет и ответника, сума от 937,61 /деветстотин тридесет и седем
лева и шестдесет и една стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за
периода: 07.07.2016г.- 16.02.2017г. и сума от 890,74 /осемстотин и деветдесет
лева и седемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава,
за периода: 07.07.2016г.- 29.11.2017г., като недопустими.
С
Решение № ІV-143 от 09.12.2019
г. по гр.д. №1349/2019 г. Окръжен съд-Бургас е отменил решение № 1601 от 24.06.2019 г. по
гр.д.5932/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени исковете на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********, против К.Г.Т. ***: за установяване съществуването на вземане на
ищеца против ответницата за следните суми: 9 788,91 лв - главница по Договор за
потребителски кредит № 118364/17.05.2013 г., сключен между „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и К.Т.; 937,61 лв - договорна лихва, за периода:
07.07.2016 г. - 16.02.2017 г.; и 152,02 лв - обезщетение за забава, за периода:
07.07.2016 г. - 29.11.2017 г.; и с която са оставени без разглеждане като
недопустими предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, искове за
осъждане на К.Г.Т., да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите:
11 454,51 лв - главница по ДПК № 118364/17.05.2013 г., сключен между „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД гр.София и ответницата; 937,61 лв - договорна лихва,
за периода: 07.07.2016 г. - 16.02.2017 г. и 890,74 лв - обезщетение за забава,
за периода: 07.07.2016 г. - 29.11.2017 г., като вместо това е постановил, че ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Г.Т. с ЕГН **********, че съществува вземане на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, против К.Г.Т.,
за сумите: 9 788,91 лв (девет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и
деветдесет и една стотинки) – непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № 118364/17.05.2013 г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“
ЕАД, ЕИК ********* и К.Т.; 937,61 лв (деветстотин тридесет и седем лева и
шестдесет и една стотинки) - договорна лихва, за периода: 07.07.2016 г. -
16.02.2017 г. по същия договор; и 152,02 лв (сто петдесет и два лева и две
стотинки) - обезщетение за забава, за периода 07.07.2016 г. - 29.11.2017 г.
Решение
№ 1601 от 24.06.2019 г. по гр.д.5932/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, е
потвърдено в частта, с която са отхвърлени исковете на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, против К.Г.Т. ***: за установяване
съществуването на вземане на ищеца против ответницата за сумите: над сумата 9
788,91 лв до 11 454,51 лв - главница по Договор за потребителски кредит №
118364/17.05.2013 г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, ЕИК
********* и К.Т.; и над сумата от 152,02 лв до сумата от 890,74 лв -
обезщетение за забава, за периода: 07.07.2016 г. - 29.11.2017 г.
Делото
е върнато на БРС за произнасяне по същество по предявените при условията на
евентуалност искове за осъждане на К.Г.Т., да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД сумите: 11 454,51 лв - главница по ДПК № 118364/17.05.2013 г.,
сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД гр.София и ответницата;
937,61 лв - договорна лихва, за периода: 07.07.2016 г. - 16.02.2017 г. и 890,74
лв - обезщетение за забава, за периода: 07.07.2016 г. - 29.11.2017 г.
С
решението на БОС са уважени главните искове за сумите 9 788,91 лв (девет хиляди
седемстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки) – непогасена
главница; 937,61 лв (деветстотин тридесет и седем лева и шестдесет и една
стотинки) - договорна лихва, за периода: 07.07.2016 г. - 16.02.2017 г. по същия
договор; и 152,02 лв (сто петдесет и два лева и две стотинки) - обезщетение за
забава, за периода 07.07.2016 г. - 29.11.2017 г.
При
настоящото разглеждане на делото, то е висящо само по отношение на претенцията
за сумата от 1665.60 лева- разлика между присъдената главница и претендираната такава
в размер на 11 454.51 лева и за сумата от 737.72 лева- разлика между присъдената
сума и претендираната такава в размер на 890.74 лева- обезщетение за забава, за
периода 07.07.2016 г. - 29.11.2017 г.
Като
съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното от
фактическа и правна страна, като е обвързан с направените изводи от ОС-Бургас
по влязлото в сила решение по главните искове:
Окръжният
съд е приел, че между страните -„Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД и К.Г.Т. е
налице облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски
кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответницата
е получила в заем сумата от 12 000 лв. Тя е изпаднала в забава при плащане на
погасителните вноски и окончателното е преустановила на плащания по ДПК считано
от 07.08.2016 г. С уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-УКФ/1158364
от 22.02.2017 г., надлежно връчено на ответницата чрез нейната майка на
27.02.2017 г. ищецът е уведомил ответницата, че той е придобил чрез цесия
вземането на -„Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД по процесния договор за кредит
и е обявил процесния кредит за предсрочно изискуем.
В
този случай въззивният съд е приел, че при обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита на 27.02.2017 г., ответницата дължи заплащане на
главницата по кредита – 9 788,91 лв (непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума - 9 428,91 лв и 360 лв – такса обслужване. Съдът е
изложил съображения, че ответницата не дължи заплащане на сумата от 1 665,60 лв.
– застрахователна премия, тъй като по делото не е доказано за каква застраховка
е дължима тази застрахователна премия, дали въобще такава застраховка е била
сключена от кредитодателя и дали включената сума като застрахователна премия е
била платена от кредитодателя на застраховател.
Този
извод на въззивният съд се споделя от настоящия състав и важи в пълна сила и
при разглеждане на осъдителния иск за същата претендирана сума. Няма
представени нови доказателства, а още повече не е ясно как и защо тази застрахователна
премия се претендира като главница по договора за кредит. Ето защо осъдителният
иск за тази сума следва да бъде отхвърлен.
По отношение на уговореното в чл.
16, ал. 1 от общите условия и претендирано обезщетение за забава следва да се
посочи, че то се дължи само върху падежиралите и просрочени вноски по
погасителния план. Ето защо правилно въззивният съд е присъдил по
установителния иск само сумата равна на дължимата до датата на предсрочната
изискуемост- 152.02 лева. Няма основание за начисляване на лихва върху
падежирали и неплатени вноски за периода след 27.02.2017 г. до датата на
подаване на заявлението, защото кредиторът вече се е ползвал от преобразуващото
си право да направи кредита предсрочно изискуем и също като за
възнаградителната лихва е загубил преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника, тъй като е направил избор да иска
изпълнението преди първоначално определения срок. В чл. 16, ал. 1 от ОУ изрично
е уговорено, че обезщетението се дължи върху просрочените и неплатени месечни
суми, а не върху предсрочно изискуемата главница. Върху нея принципно също се
дължи законна лихва, като това изрично е посочено и в т. 2 на
Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк. д. №3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС. Такова искане обаче не е направено с исковата молба. Ето защо
евентуалния осъдителен иск е неоснователен и по тези съображения същият за сумата
от 737.72 лева следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран
от гореизложеното Районен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
евентуалните искове на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* за ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис №4 за осъждане на К.Г.Т. с ЕГН ********** да заплати сумата от 1665.60 лева- неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит № 118364/17.05.2013 г и сумата от
737.72 лева- - обезщетение за забава, за периода 07.07.2016 г. – 10.08.2018 г.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ К.Вълев
Вярно с оригинала:
И.Г.