Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
гр. Габрово, 20.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тринадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на окръжния прокурор НАДЕЖДА
ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело №
224 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от Д.О. *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, с претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 52/2019 година на Районен съд – Тетевен, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на разноските, направени по водене на настоящото дело.
В открито съдебно заседание ищцата Д.О. не се явява и не се представлява. В депозирано от надлежно упълномощен процесуален представител /адвокат/ писмено становище /л. 18/ се заявява, че се поддържа жалбата, както и искането по същество; по повод на претенцията за присъждане на направените в настоящото производство разноски се представя списък с разноските /л. 19/.
Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за допустимост, основателност и доказаност на претенцията по основание и размер, поради което намира, че искът следва да бъде уважен.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателно постановление № 19-0451-000007 от 16.01.2019 година на Началника на Районно управление Ябланица към ОД на МВР - Ловеч, с което на ищцата Д.О. е наложена глоба в размер 200 /двеста/ лева, е отменено с Решение № 36 от 03.04.2019 година на Районен съд – Тетевен, постановено по АНД № 52 по описа за 2019 година, което решение не е обжалвано по касационен ред и е влязло в сила на 22.05.2019 година.
Д.О. е изпратила до Директора на ОД на МВР – Тетевен покана за доброволно изпълнение с вх. № 295000-5134 от 14.06.2019 година /л. 5/, но няма данни за извършено плащане от ответната страна на посочената в поканата сума, включително и към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.
В производството по АНД № 52/2019 година на Районен съд – Тетевен ищцата, в качеството на жалбоподател в производството, е била представлявана от адвокат М.Д. ***, като е бил представен Договор за правна защита и съдействие от 06.02.2019 година /л. 6 от АНД № 52/2019 на РС – Тетевен/.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Искът е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК и чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
В процесния случай е безспорно доказано, че Наказателно постановление № 19-0451-000007 от 16.01.2019 година на Началника на Районно управление Ябланица към ОД на МВР - Ловеч, с което на ищцата Д.О. е наложена глоба в размер 200 /двеста/ лева, е отменено с влязло в сила Решение № 36 от 03.04.2019 година на Районен съд – Тетевен, постановено по АНД № 52 по описа за 2019 година.
Относно факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на НП. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В процесния случай, от представения по АНД № 52/2019 година на Районен съд – Тетевен договор за правна защита и съдействие от 06.02.2019 година /л. 6 от АНД № 52/2019/ е видно, че уговореният размер на възнаграждението за въззивната инстанция е заплатен – изцяло и в брой, като заплащането е станало преди приключване на съдебното производство, с което процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Наред с това се установява, че адв. Д. действително е осъществил процесуално представителство и защита като е изготвил и депозирал жалба срещу процесното НП, както и е представлявал Д.О. в проведеното открито съдебно заседание в Районен съд – Тетевен. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП, отменено по надлежния ред.
Основателността на главния иск обуславя и тази на акцесорния относно законната лихва за забава, претендирана от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Искането на ищцовата страна за присъждане на направените в настоящото производство разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, поради което следва да бъде уважено, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 10 /десет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 7/ и 360 /триста и щестдесет/ лева адвокатско възнаграждение съгласно представен с исковата молба договор за правна защита и съдействие /л. 3/, заплатено в брой, чийто размер съдът намира, че не е прекомерен предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч да заплати на Д.О.О. с ЕГН ********** *** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 52/2019 по описа на Районен съд - Тетевен, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно 15.08.2019 година, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч да заплати на Д.О.О. с ЕГН ********** *** сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща направени от страната разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: