№ 1574
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100109974 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, гр. София, бул.
Симеоновско шосе №67А, и ответникът А. К. Е. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ
за сума в общ размер на 44235.23 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, включваща сумата от 40000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 4235.23 лева – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2023 год. /датата на
депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 13.07.2017г. около 21:30 часа в гр. София, мотоциклет марка
„ПИАДЖО”, модел „Х9” с рег. № *******, управляван от А. К. Е. се движел по ул.
Олимпийска с посока на движение от ул. Бистришко шосе към ул. Рачо Казанджията като в
района на ул. Олимпийска № 4, поради неравности на пътното платно и движение с
несъобразена скорост, изгубил управление над мотоциклета и заедно с пътника на задната
седалка Ж.М.К. паднали на пътното платно. В резултат на падането пострадалата Ж.К. е
получила счупване на долна челюст - открито, многофрагментарно, в лявата част на тялото
на челюстта, с асиметрия, дължаща се на травматичен оток около тялото на долната челюст
в ляво; разкъсно-контузна рана в областта на брадичката с праволинеен ход; ограничено
отваряне на устата до обем 2.5см.; наличие на патологична подвижност на фрагмента от
долната челюст, включващ зъби от 34 до 37, праг между зъби 33 и 34 и кръвонасядане в
областта.
След пътното произшествие водачът А. Е. напуснал мястото на ПТП, без да уведоми и да
1
изчака контролните органи.
С присъда от 07.02.2019г. по НОХД № 8718/2018г. по описа на СРС, 18 състав, А. К. Е. бил
признат за виновен за това, че на 13.07.2017г. около 21.30 часа в гр. София, при управление
на моторно превозно средство — мотоциклет марка „ПИАДЖО”, модел „Х9” с рег. №
******* по ул. Олимпийска в района на № 4, нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с което по непредпазлИ.ст причинил на Ж.К., като пътник на задна
седалка, средна телесна повреда, като водачът А. Е. е управлявал превозното средство без да
има необходимата правоспособност.
В ИМ се сочи, че към датата на събитието отговорността на водача на мотоциклет марка
„ПИАДЖО”, модел „Х9” с рег. № *******, е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в застрахователна полица №
22117000944945, валидна от 27.03.2017г. до 27.03.2018г. В ЗК Лев Инс АД била постъпила
доброволна претенция от Ж.М.К. /пострадала от процесното пътно произшествие/, като
пътник на задна седалка на мотоциклет Марка ПИАДЖО, модел Х9 с peг. № *******, чрез
адв. П.З. с нотариално заверено пълномощно за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди за направени разходи за лечение. Била заведена щета
№ 0000 - 1000 - 63 - 19 - 7761.
На 16.01.2020г. било подписано Споразумение Хо 047/15.01.2020г. между ЗК Лев Инс АД и
Ж.М.К. чрез адв. П.З. като пълномощник с нотариално заверено пълномощно за изплащане
на застрахователно обезщетение в размер на 40 000.00лв. за причинени неимуществени
вреди от настъпило на 13.07.2017г. пътно произшествие в гр. София на ул. Олимпийска № 4,
както и сумата от 4235.23лева имуществени вреди за направени разходи за консумативи и
медикаменти, съгласно представени фактури. Сумата била изплатена по банковата сметка
адв. Знеполски, както следва: на 22.02.2020г. с банково бордеро № BORD06530807 сумата от
5 000.00лв.; на 23.03.2020г. с банково бордеро № BORD04212628 сумата от 5 000.00лв.; на
25.04.2020г. с банково бордеро № BORD00660645 сумата от 10 000.00лв.; на 04.07.2020г.
сумата от 10 000.00лв. с банково бордеро № BORD 00394363; на 10.08.2020г. с банково
бордеро № ********* сумата от 14235.23лв.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответната страна А. К. Е., с който оспорва исковете като недопустими, доколкото оспорва
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД
мотоциклет Марка ПИАДЖО, модел Х9 с peг. № *******. В условията на евентуалност
оспорва исковете като неоснователни като в тази връзка са релевирани следните
съображения: ответникът е придружил пострадалата в болницата и посещаването на
местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата не е било
задължително по закон; ответникът не е управлявал, без да има необходимата
правоспособност като в тази връзка се заявява, че ответникът е притежавал правоспособност
да управлява МПС, въпреки че формално към процесната дата не е разполагал с валидно
СУМПС, поради което не е налице хипотезата на чл. 500, ал. 2 КЗ; сключеното споразумение
между ищеца и пострадалата не обвързва ответника.
2
При условията на евентуалност е направено възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени фактите относно механизма за
настъпването на ПТП, както и обстоятелството, че с присъда от 07.02.2019г. по НОХД №
8718/2018г. по описа на СРС, 18 състав, А. К. Е. бил признат за виновен за това, че на
13.07.2017г. около 21.30 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство —
мотоциклет Марка ПИАДЖО, модел Х9 с рег. № ******* по ул. Олимпийска в района на №
4, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с което по
непредпазлИ.ст причинил на Ж.К., като пътник на задна седалка, средна телесна повреда,
като водачът А. Е. е управлявал, без да има необходимата правоспособност.
Представен е оригинал на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ № BG/22/1170000944945 от 23.03.2017г., валидна за периода
27.03.2017г.-27.03.2018г. за процесния мотоциклет марка „ПИАДЖО”, модел „Х9”, без
регистрационен номер, в която е посочен собственик Г.К.Д. и е положен подпис за
„застрахован“, без да е посочено име. Представена е и декларация от лицето М.И.И., който е
декларирал, че към 27.03.2017г. е собственик на мотоциклета и се е задължил да представи в
7-дневен срок след регистрирането му през застрахователя копие от свидетелството за
регистрация.
Съгласно приетото по делото заключение към СГЕ подписът, положен в мястото на
„застрахован“ в застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ № BG/22/1170000944945 от 23.03.2017г., не е изпълнен от Г.К.Д.
От приетото по делото заключение към ССчЕ се установява, че ищецът е платил по
посочената сметка на адв. Знеполски, представляващ пострадалата, по щета 19-7761 сума в
общ размер 44 235,23 лева чрез 5 броя преводи на 22.02.2020г. с банково бордеро №
BORD06530807 сумата от 5 000.00лв.; на 23.03.2020г. с банково бордеро № BORD04212628
сумата от 5 000.00лв.; на 25.04.2020г. с банково бордеро № BORD00660645 сумата от 10
000.00лв.; на 04.07.2020г. сумата от 10 000.00лв. с банково бордеро № BORD 00394363; на
10.08.2020г. с банково бордеро № ********* сумата от 14235.23лв.:
От приетото по делото заключение към СМЕ се установява, че Ж.К. е приета за лечение в
Клиника по Лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ Света Анна -АД гр. София с диагноза
счупване на долната челюст, рана в областта на брадата и счупване на 31,32 и 26 зъби.
Оперирана е на 17.07.2027г., като е извършена плакова остеосинтеза на долната челюст.
Изписана е на 24.07.2017 г. в добро общо състояние и са назначени контролни прегледи. На
18.10.2017г., видно от Амбулаторен лист 000493 е посетила невролог с оплаквания от
тревожност, диагноза Невроза. На 25.01.2018г , 6м. след като е изписана от УМБАЛ Света
Анна, видно от Амбулаторен лист №11 от АИПДМ Примадент при Ж.К. са регистрирани
счупвания на 16,25,26,27,31,41 и 46 зъби. Проведено е дентално лечение на цитираните зъби,
3
като документи за разходите са приложени по делото. По своята медико-биологична
характеристика счупването на челюстта и счупването на зъбите реализира медико-
билогичен признак „СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ“, което има за последица тайно затруднение
при хранене и говорене за срок по-голям от 30 дни и по своя характер представлява
СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, неопасна за жИ.та.
На Ж.М.К. е приложено адекватно, пълно по обем, съвременно и според добрите
медицински практики хирургично лечение на долната челюст, а именно плакова
остеосинтеза и обездвижване на челюстта за срок от 30 дни. Окончателното зарастване на
счупванията на челюстните кости е за период от около 6м. За този период пациента е търпял
болки и страдания. Счупването на зъбите е лекувано адекватно и според добрите
медицински практики. За периода на лечение на зъбите пациента е имал затруднение при
хранене и говорене. Колко дълъг е този период зависи от натовареността на денталната
клиника. При нормални условия лечебният процес отнема около 30 дни. Хирургичното
лечение се поема от НЗОК, като се доплащат само медицинските изделия предоставени за
лечение от фирми с които болницата има сключен договор. Денталните дейности имат
различни стойности, като цените им най-често се определят от качеството на вложените
материали и от квалификацията на денталния лекар. От предоставените финансови
документи по делото, средствата заплатени от пациента, са относими към получените
травми.
Съдът кредитира заключението към СМЕ, макар вещото лице да работи в болницата, в която
е лекувана пострадалата, тъй като по делото е представена цялата медицинска
документация, която съответства на така посочени изводи в експертизата.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е регресен иск от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към водача, виновен за причиняване на ПТП и за претърпените от
пострадалия пътник вреди, като в исковата молба са изложени два фактически състава, които
ангажират регресната отговорност на водача спрямо застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ – ищецът твърди, че е налице хипотезата по
чл.500, ал.1, т.3 КЗ /виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач/, както и че
е налице хипотезата на чл.500, ал.2, изр.1 КЗ - застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Макар с приетия за окончателен доклад да е приета квалификация само по чл.500, ал.1, т.3
КЗ, в исковата молба са изложени обстоятелствата, въз основа на които ищецът твърди, че
4
следва да се ангажира регресната отговорност на ответника и на основание непритежаване
на правоспособност за управление. Видно от отговора на исковата молба, ответникът се е
защитавал и срещу тези твърдения на ищеца, като в тази връзка е изложил посочените по-
горе възражения. Също така ответникът е поискал събиране на гласни доказателства за
установяване поведението на водача след настъпване на ПТП. Същите са допуснати от съда,
но в първото о.с.з. ответникът се е отказал от разпита на свидетел.
Предвид изложеното и макар да не е дадена изрична правна квалификация на предявения
иск по чл.500, ал.2, изр.1 ЗК, съдът намира, че не съществува процесуална пречка да се
произнесе по основателността на предявения иск и въз основа на така очертаните
обстоятелства, ангажиращи отговорността на ответника на основание непритежаване на
правоспособност за управление на превозното средство.
Следва да се посочи, че от събраните доказателства не се установява водачът да е напуснал
местопроизшествието по неотложна причина, доколкото както беше посочено, същият се е
отказал от допуснатия разпит на свидетел и твърденията, за които носи доказателствена
тежест по изричната разпоредба на чл. 500, ал.1,т.3, изр. последно ЗК, че е придружил
пострадалата Ж.К. в болница, са недоказани при условията на пълно и главно доказване.
Установено е и че с присъда от 07.02.2019г. по НОХД № 8718/2018г. по описа на СРС, 18
състав А. К. Е. бил признат за виновен за това, че на 13.07.2017г. около 21.30 часа в гр.
София, при управление на моторно превозно средство — мотоциклет Марка ПИАДЖО,
модел Х9 с рег. № ******* по ул. Олимпийска в района на № 4, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с което по непредпазлИ.ст причинил на Ж.К.,
като пътник на задна седалка, средна телесна повреда, като водачът А. Е. е управлявал
моторното превозно средство без да има необходимата правоспособност.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.
Предвид изложеното, възражението на ответника, че е бил правоспособен водач към датата
на настъпване на ПТП, но не е притежавал СУМПС, е неоснователно, доколкото липсата на
необходимата правоспособност е установена с влязлата в сила присъда, а регресната
отговорност на водача се ангажира и когато временно е отнето свидетелството за управление
на моторното превозно средство.
Неоснователно е възражението във връзка с нищожността на застрахователната полица, тъй
като от представената към нея декларация е видно, че лицето, което се е заявило пред
застрахователя като собственик на мотоциклета М.И.И., е различно от вписаното като
собственик в полицата Г.К.Д.. Видно е, че към датата на сключване на застрахователната
полица превозното средство е било в процес на регистрация /в полицата не е вписан
регистрационният му номер/, като М.И.И. се е задължил пред застрахователя да представи
талон за регистрация след като му бъде издаден. Липсват доказателства това задължение да
е било изпълнено, макар че превозното средство е било регистрирано, като изложените
5
обстоятелства не се отразяват на действителността на полицата, тъй като не се установява
липса на волеизявление от страна на декларирания собственик да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
Неотносимо е възражението на ответника, че споразумението между застрахователя и
пострадалия не го обвързва, тъй като обемът на регресната отговорност е нормативно
установен – той дължи платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски.
Неоснователно е възражението за погасяване на регресните вземания по давност, тъй като
давността за тях започва да тече от плащането от страна на застрахователя. В случая е
приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от датата на
плащане на застрахователното обезщетение – най-ранното частично плащане е на
21.02.2020г., а исковата молба е предявена на 04.09.2023г. преди изтичане на давностния
срок.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца, съобразно представените
доказателства и списък по чл.80 ГПК – в общ размер от 3669,40 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. К. Е. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, да плати на ЗК „Лев Инс“
АД с ЕИК *********, гр. София, бул. Симеоновско шосе №67А, сумите:
- 44 235,23 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, включващо сумата от 40000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 4235,23 лева – обезщетение за
имуществени вреди, по сключено от ищеца споразумение с Ж.М.К. с ЕГН ********** –
пострадала от ПТП, настъпило на 13.07.2017г. около 21:30 часа в гр. София, ул. Олимпийска,
в района на ул. Олимпийска № 4 с мотоциклет марка „ПИАДЖО”, модел „Х9” с рег. №
*******, управляван от А. К. Е., където пострадала пътувала като пътник, ведно със
законната лихва, считано от 04.09.2023 год. /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното изплащане на вземането.
- 3669,40 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7