Р
Е Ш Е Н И Е
№
16.12.2020 г., гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева гр. дело № 444/2019г. по описа
на Районен съд Велинград и за да се произнесе, взе предвид следното
Предявени се обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.
415 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗДД от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, чрез
юрисконсулт А., против В.А.Я., за признаване на установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 161,25 лв., представляваща стойността на доставена и
незаплатена електроенергия за периода от
23.09.2017г. до 22.11.2017г. в размер на
147,15 лв., ведно с лихва за забава за периода от 11.11.2017г. до 18.10.2018г.
в размер на 14,10 лв. за която е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д.
1351/2018г. на РС Велинград. Претендира се законна лихва върху сумата от 147,15
лв., считано от датата на подаване на заявлението-29.10.2018г. до окончателното
плащане на сумата.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД твърди, че в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни Общи условия,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли
в сила на 27.06.2008г. По силата на
чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на ответника с ИТН 3217525, находящ се в с. гр. Велинград, ул. Милеви скали
3, вх. В, ет. 5, ап. 17. За В.А.Я. бил открит клиентски
номер ********** в качеството
му на собственик
на посочения имот. В изпълнение на задълженията си по общите
условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставило
на обекта на В.А.Я. за периода
23.09.2017г. - 22.11.2017г. електроенергия на обща стойност
147,15 лв., която не била заплатена.
Съгласно чл.
11, т. 1 на тези Общи условия купувачите на
електрическа енергия , какъвто бил и ответникът, се е задължил
да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени
в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл.
27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължимите
суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки
просрочен ден. Законна лихва за
забава се дължала по всяка
една фактура отделно за период
от датата на падежа на
същата до датата на образуване
на настоящото производство,като срокът за плащане на
фактурата бил посочен в същата. Поради забава в заплащане на горепосочената
главница ответникът дължал законна лихва в общ размер
от 14,10 лв. за периода 11.11.2017г. -
28.10.2018г.
До момента ответникът не бил погасил задълженията си.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи процесните суми –
главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.10.2018 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното и изплащане. Претендират се
направените разноски в заповедното производство, както и направените по делото
разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез
назначения особен представител адв. М.-Г. оспорва
основателността на иска.
Исковете се оспорват по основание и
размер с доводи, че не са представени убедителни писмени доказателства за наличието
на валидно облигационно отношение между ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, като доставчик на ел.енергия
и В.А.Я., като потребител. Твърденията на ищеца, че по силата на общите
условия към договор за
продажба на ел.енергия, ищцовото дружество се е задължило да снабдява
с ел.енергия обект, собственост на ответника находящ се в гр.Велинград, ул. „Милеви скали“ № 3, вх. В, ет.5 ,ап.17, за който е открит клиентски номер, не се
подкрепяли от представените от него писмени доказателства
за правото на собственост върху снабдения обект. От приложената справка от Служба
по вписванията Велинград се установявало,
че ответникът е собственик на имот
с адрес, различен от посочения в исковата молба и в приложените към същата фактури. Върху него имало учредена
договорна ипотека с посочен ипотекарен длъжник и собственик на имота, освен
ответника, лицето Стоилка Иванова Кръстева. Било неясно, дали задължението
се отнасяло да доставяне на
електрическа енергия в обекта, посочен в исковата молба, както и между кои страни е сключен договорът да продажба
на ел.енергия, предвид че собствениците
са двама, съответно кой от
тях е потребявал ел. енергия в обекта през процесния период и е задължен за заплащането й.
Оспорва
претенцията като недоказана с доводи за непредставени от страна на
ищеца доказателства за вида на
средството за търговско измерване на изразходваната ел.енергия /електромер/ през процесния период, пломбиран ли е бил, за
техническата му изправност и че е било присъединено към електроразпределителната мрежа на ищцовото
дружество и е доставяло ел.енергия на ответника,
през процесния период.
Предвид че адресът
на ответника бил различен, не
се установявало по безспорен начин,
че доставената електрическа енергия до обекта за
процесния период е потребявана от ответника.
Съдът, след като прецени събраните
по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните
и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Искът е допустим. Подаден е в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /ред. ДВ бр. 86/27.10.2017г.
За установяване на претендираните
вземания от ищеца по ч.гр.д. № 1351/2018г. на РС Велинград, е
издадена Заповед № 766/31.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, с която е разпоредено В.
Стоянов Я., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата 147,15 лв. главница, представляваща стойността на ел.
енергия, доставена за периода от 23.09.2017г. до 22.11.2017г., сумата от 14,10
лв. обезщетение за забавено плащане за периода 11.11.2017г. до 28.10.2018г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-29.10.2018г.
година, до изплащане на вземането, както и разноски за
държавна такса 25 лева и 50,00
юрисконсулстско възнаграждение. Издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1585 /2018г. на РС Велинград е
връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК, считано на 14.03.2020г. С
разпореждане № 636/04.04.2019г. по ч. гр. д. 1351/2018г.
е указано на заявителя за предяви иск за установяване на вземането. Съобщение с
указанията е връчено на 16.04.2020г. Искът е предявен на 09.05.2019г..
Налице
е обективен и субективен идентитет между заповедното
и исковото производство. Като основание за издаване на заповедта за изпълнение
в подаденото от ищеца заявление по чл. 410 ГПК № 6156/12.12.2018г. е посочено
неизпълнение на задължения от страна на ответника за заплащане на доставена
електроенергия. Размерът на вземанията за главница и лихви, както и периода, за
който се претендират е идентичен. Ищецът е легитимирана страна да предяви
настоящия иск, съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 415 ГПК към датата на
предявяване на иска.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Клиенти , които не са съгласни с общите
условия имат право в срок от 30 дни след влизането им в сила да предложат на
крайния снабдител специални условия, различни от публикуваните общи условия .
Ако бъдат приети от крайния снабдител те се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. При тази нормативна уредба се явява неоснователно възражението в
писмения отговор на особения представител на ответника за това, че по делото не
е представен договор между страните за доставяне на ел. енергия. Такъв договор
не е необходим, тъй като отношенията между страните следва да се уреждат от
публично известните общи условия. По делото няма данни ответникът да е оспорил
в 30-двения срок публикуваните общи условия, поради което те са станали
задължителни за него.
Съгласно тези Общи условия ЕВН Електроснабдяване
се задължава да снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чийто обект е
присъединен към електроразпределителната мрежа, обслужвана от него /чл. 7 т. 1 от Общите условия/; Клиентът се задължава да заплаща по начина и в
сроковете посочени в Общите условия консумираната ел.енергия /чл. 11т. 1 от
Общите условия/; 3/ присъединяването към електроразпределителната мрежа на ЕВН
ЕС става след подаване на писмено заявление от клиента, което има декларативен
характер. Към заявлението се представя за сведение оригинал или нот. заверено копие от документите потвърждаващи
декларираните обстоятелства. Представя се и документ за самоличност, а когато
заявлението се подава от пълномощник се представя и пълномощно с нот. заверка на подписа на клиента /чл. 13, ал.1, 2, 3 и 6
от Общите условия /; в случай че Клиентът не е собственик, а наемател на
обекта, представя и нотариално заверена Декларация - съгласие от собственика за
прехвърляне на партидата на името на наемателя. 4/ Когато един обект се
притежава от няколко лица с право да бъдат клиенти заявлението се подава при
условията на чл. 6 ал. 3 от Общите условия ,а именно – от едно лице , което
упражнява правата на всички собственици заедно или чрез пълномощник /чл. 13 ал.
7 и чл. 6 ал.3 от Общите условия/; 5/Потребената
ел.енергия се фактурира месечно от ЕВН ЕС чрез издаването на обща фактура за
услугите снабдяване , пренос и достъп ,по определени от ДКЕВР цени /чл.17 ал. 1
и 2 от Общите условия/; 6/ Стойността на
консумираната ел. енергия и сумата за пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа се заплаща от клиента в 10-дневен срок от издаване на
фактурата. ЕВН ЕС съобщава на клиента за дължимите суми чрез съобщение,
изпратено на адреса на обекта. Подаването на възражение срещу сметката не
освобождава клиента от задължението да заплати дължимата сума / чл. 18 ал. 1,
2, 4 и 7 от общите условия /; 7/ Клиент ,който не изпълни задължението си за
заплащане в срок на дължимите суми дължи обезщетение в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден / чл. 27 ал.1 от Общите условия/; Общите условия
са публикувани на сайта на дружеството.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия,
ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на потребление с ИТН 3217525, находящ се
в гр. Велинград, ул. „Милеви скали“ № 3, вх. В, ет. 5 ап. 17.
На
името на ответника В. Ясенов Анков е открит клиентски номер **********.
От
представения препис от извлечение от сметка, както и от представените по делото
преписи на два броя фактури, издадени на 31.10.2018г. и 30.11.2018г. се установява, че е потребена ел.
енергия за битови нужди, за обект апартамент, в гр. Велинград, ул. „Милеви
скали“ № 3, вх. В, ет. 5, ап. 17, с клиентски номер **********. Като титуляр на
клиентския номер във фактурите фигурира ответникът В.А.Я.. За периода 23.09.2017г.-22.11.2017г.
за обекта има отчетена, фактурирана и незаплатена ел. енергия на обща стойност 147,15
лв. Върху тази сума е начислена лихва за забава за периода в размер на 14,10 лв.
Общо дължимата сума по трите фактури за отчетния период е 161, 25лв.
От заключението на приетата по делото
СТЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена, се установява ,че за
процесния период от време за обекта е отчетена
/измерена/ 800,099 KWh електроенергия, от
която 521,342 KWh
дневна и 278,457 KWh нощна. Електроенергията е
измервана с електромер фабр. № *********, монтиран на 08.03.2017г.
Монтираният на обекта електромер за отчитане на ел. енергията е изправен, като
е преминал изискуемите проверки и е притежавал необходимите, пломби и знаци. Отчетената ел. енергия по показания на
електромера се различава от фактурираната такава с близо 15,000 KWh, което според вещото лице С. може да се дължи на
закръгляване при отчитане на електроенергията от инкасатора на дружеството. Според
вещото лице, по данни, представени от ЕВН Електроснабдяване ЕАД, титуляр на
партида с ИТН 3217525, открита за този обект с монтиран на него електромер с фабр. № ********* е
В.А.Я.. На името на В.Я. е открит клиентски номер **********. За всеки
клиент се открива по един клиентски номер. Един абонат може да има няколко ИТН,
за всеки отделен обект с монтиран отделен електромер, но само един клиентски
номер.
От заключението на приетата по делото СИЕ се
установява ,че процесните две фактури са осчетоводени редовно в счетоводството
но ищцовото предприятие, като цената на консумираната
ел. енергия е изчислена правилно по цени на ДКЕВР , определени с Решение №
Ц-19/ 30.06.2016г. Размерът на лихвата
за забава също е определен правилно от дружеството .
От представената по делото Справка от
Агенцията по вписванията Пазарджик и от представения от служба по висванията
Нотариален акт за покупко-продажба № 73
от 29.09.2008г., по нот. дело № 851/29.09.2008г. се
установява, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
сграда-апартамент № 17, на пети етаж, вход А, находящ се в гр. Велинград, ул.
„Милеви скали“ № 38, вх. А, ет. 5, ап. 17, т.е. намиращ се на адрес,
различен от този, на който е доставяна електрическа енергия през процесния период.
Съгласно
чл. 1, т. 4 от Общите условия, „Клиент", имащ качеството на физическо
лице, какъвто е настоящия случай, може да бъде потребител на електрическа
енергия за битови нужди - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение"
АД, съгласно действащото законодателство, което ползвало електрическа енергия
за домакинството си. Съгласно чл. 6, ал. 2 правата и задълженията на Клиента
могат да се упражняват и от друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота заяви
своето изрично писмено съгласие пред ЕВН Електроснабдяване или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа това лице да бъде потребител на електрическа
енергия в неговия имот за определен срок. С оглед на това в чл. 13, ал. 4 от ОУ
се изисква, когато клиентът е наемател на обекта, да се представи и нотариално
заверена декларация - съгласие от собственика за прехвърляне на партидата на
името на наемателя.
С оглед направеното в отговора от
назначения особен представител на ответника възражение, в хода на
производството ищецът не ангажира доказателства, че Я. е собственик или
ползвател на имот-апартамент, находящ се в гр. Велинград, ул. „Милеви скали“ №
3, вх. В, ет. 5, ап. 17., за процесния период 23.09.2017г.-22.11.2017 г.. Не е
представил документ удостоверяващ вещно право върху обекта или договор за наем,
както и изричното съгласие по чл. 6, ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2019 г. / чл.
13, ал.4 от Общите условия/ на собственика /титуляра
на имота/, в случай, че ответникът не е собственик на имота / по делото не са
представени доказателства за собствеността на процесния имот/. От представените
доказателства се установява, че ответникът е собственик на обект, намиращ се на
различен адрес, от този на който се твърди, че е доставяна електрическата
енергия и на който е монтиран електромера, с който е отчитана, а именно гр. Велинград, ул. „Милеви скали“ № 38,
вх. А, ет. 5, ап. 17. По
делото не е представено заявление-декларация, от което да е видно, че ответникът
Я. желае да получава електрическа енергия за процесния обект, на който е
монтиран отчитания електромер, за какъв период от време, както и на какво
основание.
Освен това от представената по делото
информация от ЕВН Електроснабдяване до вещото лице С., във връзка с извършване
на експертизата, се сочи, че Я. е титуляр на партидата за периода от
11.11.2017г. до 26.10.2018г., а вземанията се претендират за период, различен
от посочения-от 23.09.2017г. до 22.11.2017г.
Ето защо, съдът намира, че от
представените и приети по делото писмени доказателства не се установява, че
между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за
доставка на електрическата енергия и мрежови услуги, по силата на които
ищецът е разкрил на ответника партида, по която да се отчита консумираната от
него енергия.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата 147,15 лв. за главница за незаплатена стойност на електрическа енергия, доставена за периода от
23.09.2017 г. до 22.11.2017 г. по партида с клиентски № **********, сумата 14,10
лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 11.11.2017 г. до 28.10.2018
г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда 29.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева – ДТ и 50
лева юрисконсултско възнаграждение, по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 766 от 31.10.2018 г. по ч.гр.д. № 1351/2018г.
по описа на РС-Велинград се явява недоказан, поради което е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По
изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
за признаване за установено по отношение на В.А.Я., ЕГН **********,
че дължи на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 сумата 147,15 лв. за главница за незаплатена стойност
на на електрическа енергия, доставена за периода от
23.09.2017 г. до 22.11.2017 г. по партида с клиентски № **********, сумата 14,10
лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 11.11.2017 г. до 28.10.2018
г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда 29.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева – ДТ и 50
лева юрисконсултско възнаграждение, по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 766 от 31.10.2018 г. по ч.гр.д. № 1351/2018г.
по описа на РС-Велинград.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева