№ 46266
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110105857 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Със заявление вх. № . от 13.01.2022г. заявителят „. е поискал издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника Н. Т. М. и Б. Н. К. въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК
– извлечение от счетоводните книги на банката. По заявлението е образувано ч.гр.д. № .г. по
описа на СРС, 26 състав и е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК (погрешно
посочена в титулната част като такава по чл. 410 ГПК) и изпълнителен лист на .г., срещу
която длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК на .г.
С молба от .г., подадена по образуваното за установяване на спорните вземания
исково производство, ответникът Н. Т. М. е поискала да се спре изпълнението по изп. дело
№ ., с рег. № ., тъй като по делото е наложен запор върху единствения доход на ответницата
(пенсия), а също и предвид обстоятелството, че от образуване на делото през 2022г. до
м.10.2024г. не са предприемани изпълнителни действия. С молба от .г. ответницата е
уточнила, че иска спиране изпълнението на заповедта за изпълнение по реда на чл. 420 ГПК
на посочените в молбата от .г. основания.
Съдът като взе предвид данните по делото и изложените от ответника съображения
намира следното:
Молбата за спиране е подадена в хода на образувано исково производство, поради
което компетентен да се произнесе по същата на основание чл. 420, ал. 5 ГПК е исковият
съд, като молбата е подадена от длъжник по заповедното производство, подал възражение
срещу заповедта и се явява допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Основанията за спиране по чл. 420 ГПК са разделени в две групи: такива, които
настъпват по силата на закона и такива, които настъпват по разпореждане на съда. Първата
1
група обхваща хипотезите на подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение,
основана на документ по чл. 417, т. 10 ГПК или на учредяване на обезпечение пред съд по
чл. 180 и чл. 181 ГПК. В този случай съдът дължи произнасяне на акт, с който констатира
настъпилото спиране, за да може то да се удостовери пред съдебния изпълнител. Втората
група обхваща хипотезите на искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени
доказателства, когато съдът преценява убедителността на представените доказателства и със
свой акт спира принудителното изпълнение.
В настоящия случай заявителят е основал своето вземане срещу длъжника на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката. В тази
хипотеза спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение може да се
констатира от съда, ако е учредено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и
чл. 181 ЗЗД или да се постанови от съда, ако искането за спиране е подкрепено с убедителни
писмени доказателства.
Нито една от посочените възможности не е налице в настоящия случай.
С молбата за спиране от .г., уточнена с молба от .г. длъжникът Н. Т. М. не е
представил надлежно обезпечение по смисъла на чл. 180 и чл. 181 ГПК, нито е заявил
готовност за представяне на такова.
Молбата за спиране на принудителното изпълнение не е подкрепена и с убедителни
писмени доказателства, каквито по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК са писмените
доказателства, които правят вероятен извода за недължимост на вземанията, предмет на
заповедта, като опровергават съществуването на изпълняемото право. Изложените от
молителя съображения във връзка с евентуално погасяване на правото на принудително
изпълнение поради бездействие на кредитора, както и за незаконосъобразност на действия
на съдебния изпълнител поради насочване на изпълнението върху несеквестируем доход на
длъжника, са основание за предявяване на иск за недължимост на вземанията, респ. жалба
срещу действията на съдебния изпълнител, но не са основание за спиране на
принудителното изпълнение при липса на каквито и да било представени доказателства, че
вземането, предмет на заповедта, е недължимо.
При това положение и с оглед неоснователността са заявените от молителя доводи, с
които е обосновано искането за спиране на принудителното изпълнение, подадената молбата
за спиране следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от .г., уточнено с молба от .г., на Н. Т. М. за
спиране на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение, издадена на .г. по ч.гр.д.№ .г.
на СРС, 26 състав, както и на образуваното въз основа на изпълнителен лист от .г.
изпълнително дело № ., с рег. ..
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3