Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                         град Свиленград, 23.11.2020 година

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 625 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-000579 от 21.07.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на С.П.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат П.К., за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (пункт 1) и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца (пункт 2). 

 Жалбоподателят С.П.И. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и постановен при съществени процесуални нарушения (Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не съдържали задължителните реквизити, посочени в ЗАНН, съдържанието на двата акта била различно по отношение описанието на обстоятелствата, при които са извършени твърдяните нарушения и при посочване на нарушените правни норми, наложените наказания били в максимален размер като не били взети предвид критериите, посочени в чл. 27 от ЗАНН и твърди, че не бил извършил процесните нарушения).

 В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С.П.И., не се явява. За него се явява адвокат П.К., която пледира за отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски по делото. Не е представен е Списък на разноските. В дадения срок са представени Писмени бележки, в които адвокат К. развива подробни съображения защо според нея НП подлежи на цялостна отмяна.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -  Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 16.06.2020 година около 16.00 часа по улица „Тракия” пред дом № 12 в град Любимец, област Хасково, движещият се в посока стария ж.п. прелез, собственост и управляван от жалбоподателя, товарен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с държавен регистрационен номер Х 45 31 ВТ, блъска в дясно по посока на движението си паркирания лек автомобил марка „Сузуки”, модел „Игнис” с държавен регистрационен номер Х 95 74 ВК – собственост на С.П.Я. от град Любимец, област Хасково. И. не остава на место и напуща местопроизшествието. Във връзка със случилото се пътно-транспортно произшествие (ПТП) на место пристига свидетелят Д.Р.Б. *** при РУ - Свиленград) и малко по-късно и свидетеля Д.Н.Д. ***) след разпореждане от дежурния в РУ – Свиленград. На место двамата свидетели констатират, че жалбоподателят поради несъобразена скорост губи контрол над моторното превозно средство (МПС) и е блъснал лекия автомобил марка „Сузуки”, модел „Игнис” с държавен регистрационен номер Х 95 74 ВК, по който има нанесени материални щети. Нанесени материални щети има и по товарния автомобил, управляван от жалбоподателя. С цел откриване на нарушителя е извършен обход на град Любимец и на *******, където е и домът му е открит около 16.30 часа. Изпробван е за алкохол с техническо средство, което отчита 0.00 промила. И. е отведен в сградата на РУ – Свиленград, където пред полицейските служители заявява че е гледал настрани, не се е усетил и е ударил другата кола, уплашил се и затова е напуснал ПТП.

Предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят Д.Н.Д. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставя против жалбоподателя И. и в негово присъствие АУАН с бланков № 175478, серия GA. Последното процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д.Р.Б.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическите нарушения, свързани с управление на МПС с несъобразена скорост и загуба на контрол на управляваното МПС, поради което предизвиква ПТП и не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно квалификациите, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя С.И., който сочи че няма възражения против констатациите. 

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 20-0351-000579 на 21.07.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правните квалификации на нарушенията, дадена от контролния орган - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП и налага на жалбоподателя И. съответно административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и административни наказания „Глоба” в размер на 400 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 23.09.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана лично от нарушителя. В този смисъл са и данните, съдържащи се в Справката за нарушител/водач. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Бончо Цветанов Бонев) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.Н.Д. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо УРИ.351000-6236 от 14.10.2020 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно от която е санкциониран с няколко влезли в сила НП и Електронни фишове за нарушения по ЗДвП, както и че няма наложени принудителни административни мерки.

В съдебно заседание е представена и приета Декларация за семейно, материално и имотно състояние на жалбоподателя И., от която става ясно, че е безработен, няма доходи и не притежава недвижимо имущество и МПС.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 16.06.2020 година актосъставителят Д.Н.Д. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (в този смисъл е и изявлението му, направено в открито съдебно заседание на 16.11.2020 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, а група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят Д.Н.Д. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

       При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Към момента на извършване на процесните деяния, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят И. не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.

По отношение нарушението по пункт 1 – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:

Преценена по същество, Жалбата е основателна в частта й по пункт 1 от НК, за което Съдът привежда следващите правни съображения:

Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства (ППС) при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Сред задължителните реквизити на АУАН и НП е описанието на нарушението. То следва да е сторено от актосъставителя и наказващия по такъв начин, че пълно, точно и ясно се посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на деянието, т.е. подробно да се индивидуализира осъщественото от нарушителя противоправно деяние в съответствие със съвкупността от признаци, характеризиращи нарушението като такова. Това изискване към съдържанието на АУАН и НП е свързано с гарантиране правото на защита на нарушителя - да даде възможност на последния да узнае всички съставомерни признаци на деянието, за което му е наложено административно наказание, като същевременно по този начин се определя и предмета на доказване по делото.

В конкретния случай в АУАН и респ. в НП деянието е описано аналогично, а именно че на посочените дата и място жалбоподателят като водач на товарен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с държавен регистрационен номер Х 45 31 ВТ – негова собственост, поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над МПС и блъска в дясно по посоката на движението си паркирания лек автомобил марка „Сузуки”, модел „Игнис” с държавен регистрационен номер Х 95 74 ВК.

Това описание на нарушението настоящият Съдебен състав намира за непълно и неконкретизирано. Ползването на общия законов текст „движение с несъобразена скорост” не е достатъчно описание на нарушението от обективна страна. Въпреки, че АНО не установява с каква скорост се движи автомобилът на наказания водач, приема, че същата е несъобразена, т.е. не може да се прецени дали същата е несъобразена. Вярно е, че при самостоятелно ПТП установяването на скоростта, с която се е движил автомобилът, е по-трудно, но няма пречка да се съберат данни от водача за скоростта, с която се е движил и ако наказващият орган не е съгласен с неговите твърдения да събере доказателства, които ги оборват. Не се установява и механизма на самото ПТП и дали водачът има възможност да реагира. Използването единствено на общата формулировка на закона, визирана в приложената разпоредба, не може да е основание да се приеме наличие на административно нарушение. Изясняването на това дали възникналият инцидент е в следствие на виновно поведение, осъществяващо състава на административно нарушение или е в следствие на случайно събитие, за което водачът няма как да носи вина, е от съществено значение за развитието на цялото административнонаказателно производство. Липсва посочване и с кой/кои точно от визираните в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП условия на пътя и характера на движението, не е била съобразена избрана от водача скоростта – с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Към момента може единствено да се предполага какви са били пътните условия при настъпването на ПТП и с кои по-конкретно такива условия не се е съобразил водачът. Липсват данни за усложнена или нехарактерна за този участък от пътя обстановка. Също така не се установи да е имало по-натоварен от обичайния трафик по това време, за да е трябвало повишено внимание с случая. Нито един от свидетелите не конкретизира в разпита си, какви са тези условия от пътната обстановка, с които не се е съобразил при избиране на скоростта жалбоподателят, за да не може да намали или да спре при възникване на опасност. При липсата на пълно описание на всички елементи на състава от обективна страна на конкретно извършено деяние, което органът субсумира като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, то Съдът се оказва в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на санкционния акт, което сочи на нарушение на изискванията за съдържание на АУАН и НП, което е съществено такова, а същевременно наказаното лице се поставя в невъзможност да организира в пълен обем защитата си, т.е. създава неяснота относно тези релевантни за отговорността обстоятелства у самото наказано лице, поради което следва да се приеме, че така се нарушава неговото право на защита, тъй като на практика то не може да разбере какви са параметрите на повдигнатото му административнонаказателно обвинение. В този смисъл е и Решение № 740 от 11.10.2018 година, постановено по КАНД № 637/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, както и практиката на касационната инстанция, изразена в Решение № 37 от 08.03.2017 година по КАНД № 21/2017 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова - Грозева, Решение № 193 от 24.09.2015 година, постановено по КАНД № 169/2015 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова – Грозева и др.

Предвид санкционния характер на производството, описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по делото. Съдът е длъжен да установи и прецени не само наличието на релевантни от обективна страна обстоятелства, но и тези от субективна, т.е. има ли виновно поведение на водача. За да е адекватна обаче съдебната проверка, тя следва да се уповава единствено и само на релевираните в АУАН и НП факти, които, ако са непълни или недостатъчни, ограничават тази проверка.

Изложеното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП в частта му по пункт 1 като незаконосъобразно.

В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП в частта му по пункт 1, то се излагат следните съображения:

Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура относно НП в частта му по пункт 1. Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове относно частта по пункт 1 биха били с необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание. Съдът би приел, че е спазена административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП в частта по пункт 1.

Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение по пункт 1.

При преценка относно осъществяване на състава на нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, свързано с несъобразена скорост, е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, съобразно изброените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП хипотези. Цитираната норма изисква определено поведение, което следва да имат водачите на ППС с цел осигуряване безопасността на движението. В процесния случай административнонаказателната отговорност на И. е ангажирана поради несъобразяване на избраната от него скорост. След като е възприел пътните условия, И. е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на автомобила си с влиянието на тези фактори и да намали скоростта до величина, която да му позволи да спре при наличие на предвидимо препятствие на пътя, респ. да избегне настъпването на вредоносен резултат. Следователно, именно виновното несъобразяване на скоростта от страна на И. с конкретните условия на пътя би довело до реализиране на състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Налице би било и ПТП съгласно дефиницията по § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП доколкото има повреда на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя и на лекия автомобил – собственост на С.П.Я.. Деянието не би представлявало престъпление.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата би било извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост. За Съда би се наложил изводът, че И. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпилия укорим резултат вследствие поведението си. Налице е небрежност като форма на вината – непредпазливост - допустима за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Нарушението по пункт 1 правилно би било съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба. Нормата на чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП, посочена в НП предвижда, че с посочената в нея санкция се наказва водач, който поради движение с несъобразена скорост, причини ПТП, ако деянието не съставлява престъпление. Административното наказание би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран във фиксирания такъв от закона, а именно 200 лв. Съдът би намерил, че така наложеният размер на санкцията по пункт 1 се явява съответен на основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на конкретното нарушение. Освен това в случая Глобата е посочена в закона в абсолютно определен размер и оразмеряването й не подлежи на преценката на АНО. Следователно като е наложил Глобата именно в този размер същият правилно е приложил закона. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административноно нарушение по пункт 1, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда.

За да достигне до този извод, Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.11.2020 година свидетели – Д.Н.Д. и Д.Р.Б.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Д.Н.Д. и Д.Р.Б., касаещи нарушението по пункт 1. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

По отношение нарушението по пункт 2 – чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна в частта й по пункт 2 от НК, за което Съдът привежда следващите правни съображения:

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, касателно нарушението по пункт 2, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.11.2020 година свидетели – Д.Н.Д. и Д.Р.Б.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Н.Д. и Д.Р.Б., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН в частта му по пункт 2. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си по отношение на второто нарушение. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е в служебно правоотношение с АНО - следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели по отношение на второто нарушение не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на неизпълнение на задължение на водач на ППС, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство, касателно нарушението по пункт 2.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, в частта им по пункт 2, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура по отношение на второто нарушение, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

       Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове, касателно второто нарушение, имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично. При прегледа на АУАН с бланков № 1755478 от 16.06.2020 година и издаденото въз основа на него НП се установява пълна идентичност между направените в тях описания на административното нарушение по пункт 2, както и на посочената като нарушена разпоредба. Както вече бе посочено както АУАН, така и НП отговарят на изискванията за нормативно дължимо съдържание във връзка със съответните реквизити - и в двата акта е направено ясно описание на нарушението по пункт 2, посочена е датата и мястото на извършването му. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно и в пълен обем правото си на защита, както по време на развилото се административнонаказателно производство, така и на последвалото съдебно. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП по отношение на второто нарушение.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание по отношение на второто нарушение, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП в частта му по пункт 2 не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. 

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда определени задължения на водача на ППС, който е участник в ПТП, в случаите, когато при настъпване на същото са причинени само имуществени щети. Видно от посоченото в пункт 2 от НП, в случая отговорността на жалбоподателят е ангажирана за неоказано съдействие за установяване на вредите от ПТП, т.е. в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП. Неоказването на съдействие за установяване на вредите от ПТП представлява нарушаване на задължение на водач като участник в ПТП и се санкционира на основание чл. 175, ал. 1 от ЗДвП.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в Акта и в НП дата и място е настъпило ПТП, в резултат на което са причинени само имуществени вреди. Установява се също, че водачът И., реализирал ПТП, е напуснал мястото на произшествието като е бил открит по-късно на същия ден. Последното налага извода, че напускайки мястото на ПТП, водачът не е оказал съдействие за установяване на вредите от същото, каквото е изискването по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП. В случая е безспорно, че И. е участник в ПТП и го е напуснал, вместо да остане на място и да уведоми полицейските органи, като по този начин съдейства настъпилите вреди от същото да бъдат установени. Последният не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП като участник в ПТП и правилно е била ангажирана отговорността му по реда на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Иначе казано неоказването на съдействие за установяване на вредите от ПТП представлява нарушаване на задължение на водач като участник в ПТП и се санкционира на основание чл. 175, ал. 1 от ЗДвП.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че настоящата инстанция счита, че при така даденото описание не може да се приеме, че нарушението е описано бланкетно, респ. че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено (както се сочи в Писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя). Т.е. в НП фактическите обстоятелства, очертаващи обективната съставомерност на нарушението по пункт 2, са напълно достатъчни наказаното лице да разбере какво нарушение му е вменено да е извършил и не е ограничено правото му на защита срещу него. От посоченото в Акта и в НП става ясно, че на визираните дата и място е настъпило ПТП, от което са последвали вреди, че жалбоподателят е участник в същото и го е напуснал като е открит по-късно на същия ден. Т.е. случая е безспорно, че И. е участник в ПТП и го е напуснал, вместо да остане на място и да уведоми полицейските органи, като по този начин съдейства настъпилите вреди от същото да бъдат установени. Така описаните обстоятелства, подведени под хипотезата на посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП дават достатъчна яснота относно вмененото на И. нарушение и по никакъв начин не създават объркване относно поведението, за което последният е санкциониран. Изводът относно това настъпило ли е ПТП действително е правен, но той има отношение при преценката за съставомерността на деянието, а не към процесуалните правила по провеждане на административнонаказателната процедура. Относно неотразяването в Акта и в НП дали настъпилите от ПТП вреди са значителни или не, следва да се посочи, че това обстоятелство в случая е ирелевантно, доколкото санкционираното деяние се изразява в неоказано съдействие по установяването им без оглед на техния размер. Действително в АУАН и в НП е посочено само, че не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП, но не е посочено изрично че те са материални, което не нарушава правото на защита на И., тъй като ако бе настъпила смърт или телесна повреда, това деяние нямаше да е предмет на административнонаказателно производство, а на наказателно такова. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати биха довели до друг различен краен резултат, което в настоящия случай не е налице.

В тази смисъл са Решение № 138 от 11.04.2014 година, постановено по КАНД № 82/2014 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова, Решение № 693 от 15.10.2018 година, постановено по КАНД № 567/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Василка Желева и др.

Налице е и субективният елемент от състава на второто нарушение –  извършено е виновно, при пряк умисъл, съзнавайки че не изпълнява задължението си на водач на ППС, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието и естеството на задължението, както и обективния факт на напускане на местопроизшествието. Т.е. жалбоподателят И. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици – неизпълнение на задължение като водач на ППС, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Същият е следвало да знае, както и е знаел че като водач на ППС, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди следва да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, предвид факта, че това е ноторно известно. Поради това изводите на АНО в тази насока, както и  изведената правна квалификация по отношение на второто нарушение, са правилни и Съдът ги споделя изцяло. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. по отношение на нарушението, посочено в пункт 2 от НП.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи (младата възраст на дееца, след като са го намерили не е правил опити да възпрепятства проверката или да я осуети), но и на отегчаващо (наложените административни наказания за различни нарушения на ЗДвП явно не са оказали своята превъзпитателна и възпираща функция) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

         Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал второто нарушение, което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. В случая относима е санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, според която виновните се наказват с Глоба от 50 до 200 лв. и с Лишаване от право да управляват МПС за срок от 1 месец до 6 месеца.  

Административните наказания за второто нарушение в конкретния случай са правилно и законосъобразно определени по вида си, но не и по размерите си, индивидуализирани в максималните такива, предвидени в закона. При индивидуализацията на наказанията за второто нарушение АНО не е посочил основанията си за да ги наложи в максималните размери, предвидени от разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Обществената опасност на деянието не е завишена. За разлика от нея обществената опасност на дееца е завишена, предвид факта, че има наложени административни наказания за различни нарушения на ЗДвП, които явно не са оказали своята превъзпитателна и възпираща функция. Смекчаващи отговорността обстоятелства са факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети проверката и младата възраст на дееца. Налице по делото са доказателства за финансовото и имуществено положение на жалбоподателя – безработен е, без доходи, не притежава недвижимо имущество и МПС. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, следва в настоящия случай размерите на наказанията да се намалят до размери, малко над минималните законоустановени такива. Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата по отношение на нарушението по пункт 2 от НК е частично основателна, поради което НП в тази част следва да се измени, като се намалят размерите на наложените наказания „Глоба” от 200 лв. на 60 лв. и „Лишаването от право да управлява МПС” от 6 месеца на 2 месеца. В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът достигна до този извод и предвид факта, че по делото липсват каквито и да било данни защо АНО е наложил наказание „Глоба” именно в размер на 200 лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” именно в размер на 6 месеца. Така редуцираните размери на наказанията за второто нарушение, Съдът намира за правилни и необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани и юридическите лица

        По отношение размера на наказанието „Глоба”, Съдът намира за уместно да посочи следното: един подобен размер от 60 лв. не би затруднил И. с оглед трудоспособната възраст, в която се намира и липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни или други проблеми. От друга страна следва да се отбележи, че И. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Съдът счита, че И. лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на така наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента както в България, така и в другите страни от Европейския съюз има множество свободни работни места, т.е. има недостиг на работна ръка в областта на туризма и селското стопанство (предвид факта, че започва активния зимен сезон и селскостопанската година е в разгара си), както и в много други области.  

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 200 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде изменено чрез намаляне размерите на наложените наказания в частта му по пункт 2 и отменено в частта му по пункт 1, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 180 лв., като искането с останалата част следва да се отхвърли за разликата до 200 лв.

Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла ОДМВР – Хасково, а не поделението й (доколкото само ОДМВР - Хасково е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.

По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.

В случай на цялостно потвърждаване на НП искането на жалбоподателя за разноски би било неоснователно.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 20-0351-000579 от 21.07.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, в частта по пункт 1, с която на С.П.И. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.

ИЗМЕНЯ НП № 20-0351-000579 от 21.07.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, в частта по пункт 2, с която на С.П.И. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Глоба” от 200 лв. на 60 лв. и размера на наложеното административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” от 6 месеца на 2 месеца.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 180 лв., представляваща част от извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производството, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата до пълния претендиран размер от 200 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)