№ 6418
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100504172 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3125 от 25.02.2025 г. по гр.д. № 31927/2023 г. по описа на СРС, 64
с-в, е осъден „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, сграда
„Изток Плаза“, да заплати на ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл.410, ал.1, т.1
КЗ, вр. чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 15422,59 лева - невъзстановена сума за
платено застрахователно обезщетение за щети върху чилър - термопомпа „Carrier
30RQ - 026CH” със сериен номер 01АVI05161, обект на сключен при ищеца договор за
имуществена застраховка „Защитен дом“, които щети са причинени на 04.07.2021г.
сутринта, вследствие на внезапно прекъсване в електрозахранването на обект, находящ
се в гр. София, в.з. „Малинова долина“, ул. „********, ведно със законната лихва от
09.06.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от
2585,76 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
05.11.2021г. - 08.06.2023г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2807,52 лева
- разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника - „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5.
1
Срещу постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от
ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с изложени оплаквания, че
обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон,
при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
Поддържа, че неправилно съдът при постановяване на решението не е съобразил
разпределената доказателствена тежест с определението от 23.02.2024 г. и
установеното от вещото лице по допуснатата СТЕ. Последната не установява, че
увреждане на застрахованото имущество е било причинено в резултат на прекъсване
на ел.захранването и евентуално пренапрежение. Като възможна причина експерта е
посочил обичайно използване и експлоатация на процесната техника, в т.ч. нейното
износване или неправилно обслужване. Поради това и евентуалните смущения по
мрежата, доколкото такива са били налице в случая, се дължат само на процеси
настъпили след границата на собственост, а именно в имота на застрахованото лице. В
тежест на ответника не е било възлагано да установява, че причината за настъпване на
вредите се дължи на неправилно обслужване на процесната техника с посоченото
определение от 23.02.2024 г., каквито неправилни изводи е формирал съда в
постановеното решение. Освен това ищецът не е доказал в производството /при пълно
и главно доказване/, че застрахованото лице се намира в договорни отношения с
ответното дружество във връзка с продажбата на ел.енергия, тъй като последното е
ангажирано с разпределение на ел.енергия съобразно издадената му лицензия.
Поддържа, че служители на ответника не са признали наличие на настъпили вреди,
както и причината за тях и същите неправилно са били тълкувани в посочения смисъл,
както и за обосноваване наличието на облигационно правоотношение във връзка с
доставката и потребяването на ел.енергия в обекта. Същевременно в производството
не е доказана и вредата, както и нейния размер. Отправя искане за отмяна на
решението и отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца ЗАД Армеец“ АД, в който изразява становище за нейната неоснователност. В
проведеното производство е установено, че вредите на застрахованото имущество се
дължат на поведението на ответника- прекъсване на ел.захранването в обекта.
Установено е, че последния е присъединен към ел.разпределителната мрежа, както и че
за настъпилите вреди от прекъсването на ел.захранването е бил съставен от служители
на ответника констативен протокол. В случая е налице облигационно правоотношение
между застрахования потребител и ответното дружество, което е оператор на
ел.разпределителната мрежа по договора за използване на ел.разпределителната
мрежа. Отговорността за причинените вреди е на ответното дружество по силата на
разпоредбата на чл.56, ал.1 и ал.2 от ОУ във връзка със задължението му да осигурява
непрекъснатост на ел.захранването на клиентите и качество на услугата. Моли за
2
потвърждаване на решението на СРС като валидно, допустимо и правилно и
претендира за заплащане на разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по предявени осъдителни искове с правно
основание чл.410, ал..1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С разпоредбите на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е уредено едно специално
суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при
настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а
изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение,
вследствие на което по силата на:
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение или на извъндоговорно основание според указанията на чл.45 и чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на договорно или извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата,
3
т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
В случая, за да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на
застрахователя по имуществено застраховане срещу ответника като страна по
облигационно правоотношение, е необходимо ищецът да установи кумулативното
наличие на следните юридически факти /предпоставки/: наличие на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото
имущество; наличието на валидно облигационно правоотношение за използване на ел.
мрежа между увреденото лице и "Електроразпределителни мрежи Запад" АД и
неизпълнение от страна на ответника "Електроразпределителни мрежи Запад" АД на
договорно задължение за доставка на електрическа енергия в съответствие с
изискванията за качество, безопасност, непрекъснатост, което представлява покрит
риск по застрахователното правоотношение, вследствие на което са причинени
имуществени вреди на имуществото, предмет на застрахователния договор; ищецът -
застраховател по имуществена застраховка да е заплатил застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
Настоящата инстанция намира, че чрез събраните пред първата инстанция
доказателства се установяват сочените предпоставки. Оплакванията на въззивника в
обратен смисъл се явяват неоснователни.
Така, чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено от
приетата застрахователна полица „Защитен дом“ № 0813X0087393, издадена на
24.06.2021 г. и добавък № 1 към нея, издаден на 07.07.2021г., че между ищеца ЗАД
Армеец“ АД и Ю.П. П. е сключен договор за имуществена застраховка при клауза „Д“
по отношение на недвижим имот - къща, находяща се в гр. София, район „Витоша“,
в.з. „Малинова долина“, ул. „******** със срок на застрахователното покритие от
03.07.2021г. до 02.07.2022г. Страните не спорят и се установява, че съгласно условията
на застрахователен договор обект на застрахователното покритие е и находящото се в
процесния имот общо обзавеждане, битови ел. уреди, лични вещи, аудиовизуална и
електронна техника.
Страните не спорят и се установява, че процесният имот, обект на сключения
договор за имуществено застраховане, е собственост на застрахованото лице Ю. П.
(нотариален акт за продажба на недвижим имот № 101, том I, рег. № 3649, н.д. №
90/2017г. от 14.06.2017г. и нотариален акт за договорна ипотека № 94 том II рег. №
7387, дело № 276 от 2020г.)
Във връзка с настъпило на 04.07.2021 г. застрахователно събитие - внезапен
токов удар, застрахования Ю. П. П. е подал уведомление за щета, заведено под №
10021081300129, в което е посочил, че при внезапен токов удар е бил повреден
4
електрически уред в къщата - чилър - термопомпа, която охлажда и отоплява цялата
къща.
От застрахователя – ищец е бил изготвен доклад по щета №
**********/03.09.2021г., в който е прието, че се касае за настъпило застрахователно
събитие по риск „късо съединение“, вследствие на което са нанесени щети върху
чилър - термопомпа „Carrier 30RQ - 026CH” в къщата на горепосочения адрес.
Определен е размер на щетата - 14990,59 лева, като са прибавени и разноски по
уреждане на претенцията в размер на 432 лева. Установено е, че общата сума в размер
на 15422,59 лева е била изплатена на застрахованото лице по банков път на 01.
10.2021г.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че къщата
на застрахования обект на имуществено застраховане, находяща се в гр. София, район
„Витоша“, в.з. „Малинова долина“, ул. „******** е присъединена към ел.преносната
мрежа. В посочения смисъл са и дадените от свидетеля Г. П. П. /служител в ответното
дружество/ показания.
В представения пред първата инстанция констативен протокол за нанесени
имуществени вреди от 08.07.2021г., съставен от служители на ответното дружество
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД (ново наименование „Електроразпределителни
мрежи Запад“), а именно Г. П. на длъжност „зам. - ръководител ОЦ юг“ и А.А. на
длъжност „електромонтьор“ е удостоверено, че по данни на потребителя - П.Ц. П.,
след прекъсване на електрозахранването на 04.07.2021г. е дефектирал следният
електроуред: чилър Carrier фабричен номер 01AVI05161, както и че същият
електрически уред не работи към момента на проверката.
Чрез дадените от свидетеля П. показания се установява, че за да се състави
констативен протокол, обектът следва да е присъединен към електропреносната мрежа.
Свидетелят сочи, че след като постъпи заявление с оплакване за щети от спиране на
ел. захранването, се установява връзка с клиента, като се констатират щетите, които се
записват в протокола и последният се подписва и от клиента. Проверката, която се
извършвала на място, е първична, а именно при включване се проверява дали уредът
работи и в протокола се посочва дали същият работи.
Чрез показанията на застрахованото лице - Ю. П. П. се потвърждава, че на
посочената дата - 04.07.2021г. е дефектирал следният електроуред: чилър Carrier, както
и че същият електрически уред не работел след тази дата, в т.ч. и към момента на
проверката от служители на ответника. Установява се, че на 04.07.2021г. през целия
ден имало прекъсване на тока, осветителните тела работили с половин сила и били
налице пресвяткания. Свидетеля сочи, че чилърът изведнъж започнал да издава
необичаен звук и уредът бил спрян. В същия ден в целия квартал имало оплаквания
във връзка с подаването на ток. В конкретния ден чилърът работел в режим охлаждане
5
на къщата. Служители от фирмата за поддръжка на уреда посочили, че същият е
увреден вследствие на аномалиите при подаване на тока.
Чрез приетата пред първата инстанция СТЕ, която се възприема от настоящия
състав по реда на чл.202 ГПК се установява, че причината за повреда на електроуреда
чилър Carrier може да се дължи на прекъсване на електрозахранването, като сочените
щети можело да се получат, ако е налице пренапрежение. При направена справка в
дневника за смущенията и нарушенията в електроразпределителната мрежа за датата
на твърдяното събитие - 04.07.2021г. експерта е установил записване на прекъсване на
електрозахранването на клиентите, присъединени към трафопост БКТП „в.з. Малинова
долина до ул. „Рачо П. Казанджията“ от 08:03ч, до 9:41 (общо 71 мин) и като причина
е посочена и записана „повреда в ТП и в/ст на ЧЕС - оборудване НН“, а в графа
забележки е посочено: „в КТП изгорял предпазител, който е сменен“.
Констатациите на експерта по СТЕ приета от първата инстанция, че повредата
на ел.уреда може да се дължи на обичайното ползване продължително време и
съответно в резултат на настъпило износване, както и на прегряване/претоварване
вследствие на липса на обслужване или неправилно обслужване се явяват
необосновани с оглед събраните доказателства и констатациите на приетата пред
въззивната инстанция СТЕ, която настоящия състав кредитира напълно. Чрез
последната се установява, че причината за повреждане на застрахованото имущество -
електроуреда чилър Carrier е в прекъсването на ел.подаването на посочената дата, при
което е налице загуба на фаза при трифазно захранване на абоната.
Доводите на ответника, че в производството не е доказано съществуване на
облигационно правоотношение между него и застрахованото лице – абонат и
потребител на ел.разпределителната мрежа се явяват неоснователни чрез събраните
доказателства. Установено е, че между крайния клиент - Ю. П., чийто недвижим имот
е присъединен към електоразпределителната мрежа, и ответното дружество - оператор
на електроразпределителната мрежа, е налице облигационно правоотношение по
договор за използване на електоразпределителната мрежа, който се урежда от
публично известни Общи условия - чл.104а ЗЕ.
Правилни и съобразени с материалния закон са изводите на първата инстанция,
които напълно се споделят от въззивната инстанция, че за ответното дружество -
оператор на електроразпределителната мрежа, е възникнало задължение спрямо
потребителя на енергийни услуги (т.41б, б.“б“ ДР на ЗЕ) да осигури непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия - чл.89, т.2 ЗЕ.
Съгласно Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната
мрежа ответникът се е задължил да осигури на клиентите до границата на собственост
на електрическите съоръжения електрическа енергия в съответствие с изискванията за
качество, приети от КЕВР и изискванията за безопасност съгласно действащото
6
законодателство - чл.22, т.ОУ Ответникът носи отговорност за щети на клиентите в
случай на нарушаване на непрекъснатостта на захранването на клиентите, определена
от договорената категория на осигуреност на електроснабдяването, като в този случай
ответникът дължи на клиента стойността на нанесените вреди - чл.56, ал.1 и ал.2 ОУ.
Именно в изпълнение на тези свои задължения ответникът е осигурил и обезпечил
съставянето на констативен протокол при възникнали повреди, както в случая, от
негови служители.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните доказателства,
съдът намира, че застрахователното събитие е настъпило единствено в резултат на
договорното неизпълнение на ответника да осигурява непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, в причинна
връзка с което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахованото при
ищеца имущество. По делото не са събрани доказателства за друга причина за
процесната щета, като същевременно всички доказателства сочат на единствения
възможен извод, че повреждането на застрахования електроуред до степен, до която
същият е станал негоден за по-нататъшна употреба, се дължи на аномалии в
електрозахранването към момент, в който същото е било прекъснато.
Оплакванията на въззивника, че в производството не е доказан от ищеца
размера на вредата се явяват неоснователни. Чрез приетата пред първата инстанция
СТЕ се установява, че цената на нова термопомпа от процесния модел възлиза на 8364
евро, а при прилагане на 50 % овехтяването цената възлиза на сума от порядъка на
8250 - 8500 лева. Чрез приетата пред настоящата инстанция СТЕ се установява, че
цената на увредената вещ възлиза на сума от порядъка на 25147 лв. без ДДС-32480 лв.
без ДДС.
В случая определената стойност от застрахователя- ищец при произнасянето по
процесната щета на застрахованото имущество е в по - нисък размер 14990,59 лева,
като е добавена сума за определяне на щетите - 432 лева. Поради изложеното, искът за
главното вземане по чл.410, ал. 1, т. 1 от КЗ правилно е бил уважен от първата
инстанция за пълния предявен размер.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение следва
да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в общ размер на 300.00 лв. за
съдебна експертиза и в размер на 2145.64 лв. с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3125 от 25.02.2025 г. по гр.д. № 31927/2023 г. по
описа на СРС, 64 с-в.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, сграда
„Изток Плаза“, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, на основание чл..78, ал.1 ГПК сторените по делото разноски за
въззивната инстанция в размер на 300.00 лв. за съдебна експертиза и в размер на
2145.64 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, сграда
„Изток Плаза“, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.77
ГПК, сумата 400.00 лв.-разноски за съдебно-техническа експертиза. Да се издаде РКО
на вещото лице инж.К. Б. Б. –експерт по СТЕ пред въззивната инстанция
допълнително за сумата 400.00 лв. от бюджета на съда след постъпване на сумите от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника - „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Позитано“ № 5.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8