№ 2794
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20251110202930 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. А. А., ЕГН ********** против Наказателно
постановление /НП/ №КПК-НП-26/ 03.04.2024г., издадено от А. Т. С., за
председател на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, съгласно
чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с
паргр. 7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията /ПЗРЗПК/, с което на жалбоподателя на
основание чл. 115, ал. 1 от ЗКП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1600 /хиляда и шестотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения
излага в жалбата си и депозирани писмени бележки. Заявява, че не претендира
разноски по делото.
Наказващият орган се представлява от юрк. М., който в хода на делото
по същество оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Моли тя да
бъде отхвърлена от съда и да бъде потвърдено НП, като правилно и
законосъобразно. Депозира писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер- по преценка на съда.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в
нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № КПК-АУАН-
1
ПР-119/ 25.01.2024г., на В. Е. З., на длъжност главен инспектор в дирекция
„Публичен регистър“ на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ е
установено, че в качеството си на задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т.
50 от ЗКП жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр.
с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП, тъй като в едномесечен срок от влизане в сила на
ЗПК- до 06.11.2023г. не е депозирала Декларация за имущество и интереси
съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП. Така съставения
АУАН е бил връчен лично на жалбоподателката на 25.01.2024г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации
от АУАН / с изключение на разпоредбата съгласно която жалбоподателката е
задължено лице по ЗПК/. Така например в съставения АУАН е посочено, че
жалбоподателката е административнонаказателно отговорно лице по реда на
чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. В различие от това в издаденото въз основа на АУН
НП е посочено, че жалбоподателката е задължено лице по реда на чл. 6, ал. 1,
т. 51 от ЗПК.
Горното несъответствие освен, че води до липсата на правно единство
между АУАН и НП, така също сочи на извода, че административно
наказващият орган не е сигурен относно служебните качества на
жалбоподателката- дали тя е задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. т. 50 от
ЗПК или по чл. 6, ал. 1 т. 51 от ЗПК.
В конкретния случай разпоредбата на чл. 6 от ЗКП е от съществено
значение, тъй като тя сочи основен съставомерен белег- качеството на лицата /
техните характеристики, с оглед заеманата от тях длъжност/, съобразно които
същите се считат задължени да съобразяват своето поведение с нормите на
ЗПК, касателно депозиране на декларация по образец за имущество и
интереси. В този смисъл съдът намира, че следва да е налице правно единство
в АУАН и НП досежно качеството /характеристиките/ на административно
отговорното лице, тъй като това е един от основните релевантни за делото
факти, касаещи субекта на нарушението. Посочването на различни
характеристики на субекта на нарушението в АУАН и наказателното
постановление води до нарушаване на процесуалните правила и ограничава
правото на защита на жалбоподателя, което не може да бъде преодоляно по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Ето защо съдът намира, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере точно в какво качество му е вменено процесното
административно нарушение и по този начин да организира своята защита в
производството. Посочените процесуални нарушения правят обжалваното
наказателно постановление незаконосъобразно и същото следва да бъде
отменено.
Предвид този изход на делото искането на процесуалния представител
на наказващият орган за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
Жалбоподателката изрично е посочила, че не претендира разноски по
2
делото, поради което такива не и се дължат.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, т. 1, вр. с чл.
58д, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № КПК- НП- 26/
03.04.2024г., издадено от А. Т. С., за председател на Комисия за
противодействие на корупцията /КПК/, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за
противодействие на корупцията във връзка с паргр. 7, ал. 4 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията
/ПЗРЗПК/, с което на В. А. А., ЕГН ********** на основание чл. 115, ал. 1 от
ЗКП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600 /хиляда
и шестотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от
ЗКП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрк. А. М.- процесуален
представител на наказващия орган за присъждане на разноски, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Административен съд, София-град от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3