Решение по гр. дело №19014/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21555
Дата: 25 ноември 2025 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20251110119014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 21555
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110119014 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. М. Ш.
против Дойче Луфтханза АГ.
Предявени са за разглеждане: 1/ осъдителен иск с правно основание по чл. 7, т. 1,
буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 за сумата от по 250 евро – обезщетение за
отмяна на полет LH 1702 от дата 08 март 2024 г. с направление летище Мюнхен,
Германия - летище София, България, ведно със законна лихва от подаването на
исковата молба до погасяването; 2/ осъдителен иск с правно основание по чл. 8, т. 1,
буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 за сумата от по 213 лева – възстановяване
на заплатената стойностна билета за частта на неосъществения път във връзка с отмяна
на полет LH 1702 от дата 08 март 2024 г. с направление летище Мюнхен, Германия -
летище София, България, ведно със законна лихва от подаването на исковата молба до
погасяването; 3/ осъдителен иск с правно основание по чл. 12 от Регламент (ЕО) №
261/2004 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от по 471,70 щатски долара,
представляваща претърпени имуществени вреди, формирани сумата, която ищецът
допълнително заплатил на American Airlines за премаршрутиране на полета му и
издаването на нов електронен билет вследствие отмяната на полет LH 1702 от дата 08
март 2024 г. с направление летище Мюнхен, Германия - летище София, България,
ведно със законна лихва от подаването на исковата молба до погасяването.
С влязло в законна сила протоколно определение от 13.11.2025 г. производството
по предявения осъдителен иск с правно основание по чл. 8, т. 1, буква "а" от Регламент
(ЕО) № 261/2004 е прекратено поради направен отказ от иска за сумата над 116,40 лева
до пълния предявен размер от 213 лева.
Ищецът В. М. Ш. твърди, че на 16.02.2024 г. закупил за себе си, чрез посредника
"ПОСОКА КОМ” ООД, двупосочен самолетен билет за международно въздушно
пътуване с Booking ref: STX54G по направление София - Цюрих на 03.03.2024 г., с
полет FB 492, по направление Цюрих - Филаделфия на 03.03.2024 г., с полет АА 093,
1
по направление Филаделфия - Дейтън на 03.03.2024 г., с полет АА 6089, и обратно към
България - по направление Дейтън - Шарлот на 07.03.2024 г., с полет АА 5227, по
направление Шарлот - Мюнхен на 07.03.2024 г., с полет АА 716 и по направление
Мюнхен - София на 08.03.2024 г., с полет LH 1702. Сочи, че общият размер на
заплатената сума за двупосочния самолетен билет възлиза на 1856,48 лева.
Твърди се, че пътуването на връщане в посока България по направленията Дейтън
- Шарлот - Мюнхен - София не се е осъществило съгласно закупения двупосочен
електронен билет. На 05.03.2024 г. по електронната поща В. М. Ш. бил информиран, че
полетът на 08.03.2024 г. LH 1702 по направление Мюнхен - София е отменен поради
стачка на служителите на компанията Луфтханза. Твърди, че съгласно закупения билет
разписанието на полета предвиждал кацане на летище София на 08 март 2024 г, 13:00
часа местно време, но реално то не се е състояло. Поради обявена стачка на
служителите на компанията Луфтханза превозвачът не е изпълнил задължението си и
полетът от летище Мюнхен, Германия до крайна дестинация летище София, България
№ LH 1702 от дата 08 март 2024 г., с обявен час на излитане 10:10 часа от летище
Мюнхен и кацане в София по план в 13:00 часа - местно време, не бил осъществен,
като е бил анулиран. Ищецът бил уведомен три дни по-рано на електронната поща. От
Луфтханза не бил предложен никакъв друг вариант за решение на проблема - нито
премаршрутиране, нито дължима грижа, нито била предоставена информация кога
точно се очаква да бъде извършен следващ полет по направлението Мюнхен - София.
При така създалата се ситуация ищецът сочи, че имал две възможности за
прибирането му в Република България - или да пренощува в Мюнхен, в очакване
стачката да приключи, или да търси премаршрутиране. Поради липсата на яснота по
отношение на продължителността на стачката на служителите на Луфтханза, В. Ш. е
избрал пренасочване на полета от Шарлот към летище Франкфурт, а оттам - с полет на
България Еър да се прибере в София. За тази промяна въздушният превозвач American
Airlines изискал да бъдат заплатени допълнително 471,70 щатски долара, което
плащане твърди да е направил. На В. М. Ш. бил издаден нов електронен билет по
направление Шарлот - Франкфурт - София, като новият маршрут бил по направление -
Дейтън - Шарлот на 07.03.2024 г. с полет АА 5242, по направление Шарлот -
Франкфурт на 07.03.2024 г. с полет АА 704 и по направление Франкфурт - София на
08.03.2024 г. с полет FB 438.
Твърди, че разстоянието между Мюнхен и София е до 1500 км, поради което и на
осн. чл. 7, т. 1, б. "a” от Регламента(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 г. претендира обезщетение за отменения полет в размер на
250 евро. Отделно на осн. чл. 8, т. 1, б. "a”, пр. 1 от Регламента претендира ответникът
да бъде осъден да му заплати и сумата от 213 лева, представляваща частта от
стойността на закупения билет, равняваща се на неосъществения път /от Мюнхен до
София/. Счита, че ответникът му е причинил и имуществена вреда в размер на 471,70
щатски долара, представляваща допълнително направен от ищеца разход за
премаршрутиране на пътя му на обратно вследствие отменения полет на ответника.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността на
предявените искове. Възразява срещу твърдението на ищеца, че страните са обвързали
с договор за въздушен превоз, като твърди, че ответникът не е сключвал договор с
ищеца за посочените полети. Сочи, че от доказателствата по делото се установявало,
че ищецът е закупил самолетен билет от България Еър и че същият се отнася до
полети, обслужвани от компаниите България Еър и Американ Еърлайнс. Оспорва
представеното електронно съобщение, представляващо Приложение № 2 към исковата
2
молба, да изхожда от ответника; отрича да са изпращани съобщения до ищеца;
поддържа, че авиокомпания Дойче Луфтханза АД не притежава и не обслужва имейл с
адрес *********@***.**. Сочи освен това, че ако ищецът е имал закупен самолетен
билет от ответника, то резервацията не би могла да бъде променена от трето лице,
каквото се явява Американ Еърлайнс, както твърди ищецът, че се е случило. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл.7 т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004:
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени
в договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение
в зависимост от разстоянието на неосъществения полет (250 евро за всички полети до
1500 километра и 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500
километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра), като настоящата
хипотеза попада в първия посочен случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „а“ РЕО 261/2004,
предвижадащ обезщетение от 250 евро. Съгласно задължителната тълкувателна
практика на съда на Европейския съюз, обективирана в решение от 19.11.2009 г. по
дело № С-402/07, право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 имат и
пътниците на закъснели полети, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба
на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи – когато достигат своя
краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от
въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе си
последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е следвало да изпълни полет LH 1702
с направление Мюнхен - София, планиран за дата 08.03.2024 г., за който ищецът има
потвърдена резервация; че полетът не е бил изпълнен поради неговата отмяна;
разстоянието между началната и крайната дестинация е до 1500 км.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението или че е налице основание за неприлагане на Регламент
(ЕО) № 261/2004 поради наличие на извънредно обстоятелство.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 15.07.2025 г. и
допълнен и приет за окончателен в откритото съдебно заседание от 25.09.2025 г., без
възражения от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите: че разстоянието между началната и
крайната дестинация е до 1500 км; че полет LH 1702 с направление Мюнхен - София
планиран за 08.03.24 г. е следвало да бъде изпълнен от авиокомпания Луфханза, както
и че същият е бил отменен.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорно между страните е обстоятелството налице ли са възникнали помежду им
договорни правоотношения.
По делото е представен двупосочен електронен билет, с превод на български език,
3
издаден на името на ищеца и закупен от посредническа агенция Posoka.com. Относим
в случая е електронният билет, включващ и процесния полет /л. 7-8 и л. 37 от делото/.
Видно е, че електронният билет, включващ маршрут обратно към България, включва
следните полети: направление Дейтън - Шарлот на 07.03.2024 г. с полет АА 5227;
направление Шарлот - Мюнхен на 07.03.2024 г. с полет АА 716 и направление
Мюнхен - София на 08.03.2024 г. с полет LH 1702. Издаденият електронен билет не е
оспорен от ответника, като за валидното възникване на правоотношение между
страните по силата на договор за въздушен превоз не е задължително условие билетът
да е закупен директно от авиокомпанията, като това може да бъде сторено и чрез
посредник, както е в случая. Безспорно се установява, че ищецът е имал потвърдена
резервация за процесния полет LH 1702 с направление Мюнхен - София на 08.03.2024
г, поради което следва да се приеме, че страните са обвързани от договорно
правоотношение.
Отделени като безспорни между страните са фактите, че полет LH 1702 е
следвало да бъде изпълнен от ответната авиокомпания Луфханза, както и че същият е
бил отменен.
Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент № 261/2004 при отмяна на полет
съответните пътници получават от въздушния превозвач при условията по този
параграф, първо, помощта по член 8 от Регламента, а именно правото на
възстановяване стойността на билетите или премаршрутиране, второ, безплатно храна,
напитки, настаняване в хотел и телефонни обаждания съгласно член 9 от същия
регламент и трето, фиксирано обезщетение съгласно предвиденото в член 7 от
Регламента, освен ако не са били своевременно информирани за отмяната на полета
(Решение от 12.05.2010 г., С-294/10, EU:C:2011:303).
За да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при
голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се
позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със
същото въздухоплавателно средство полет, при условие, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или
отмяната на следващия полет - решение от 11.06.2020 г. по дело C-74/2019 на СЕС.
Съгласно съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки,
може да възникнат в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач. Съгласно Решение по дело С-12/11
Denise McDonagh срещу Ryanair Ltd на Съда на Европейския съюз от съображения 14 и
15 на Регламента се извежда неизчерпателен списък на тези обстоятелства. В Решение
по Дело C-549/07 Съда на Европейския съюз сочи още, „че общностният законодател
не е имал предвид, че тези събития, чийто списък е само ориентировъчен,
представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено, че могат да
създадат такива обстоятелства”. Нещо повече, за да бъде определено едно събитие
като извънредно, то следва да „не е присъщо на нормалното упражняване на дейността
на съответния въздушен превозвач” и да „се намира извън ефективния му контрол
поради своето естество или произход“ - в този смисъл и Решенията по дела C-12/11 и
C-257/14 на СЕС.
Ответникът не сочи причина, поради която полетът е отменен, като не се
позовава на наличието на извънредни обстоятелства за това, за което да са
представени доказателства по делото. Ето защо в полза на ищеца е възникнало право
на обезщетение съгласно чл. чл.7 т. 1, буква "а" вр. чл. 5 от Регламент (ЕО) № 261/2004.
4
Следва да се посочи, че е неоснователно направеното от ответника възражение,
че не той е изпращал уведомително писмо до ищеца за отмяната на полета, тъй като
електронният адрес на изпращача на уведомлението /*********@***.**/ всъщност е на
авиокомпанията „България Еър“ АД. Видно, че на 05.03.2024 г., три дни преди
процесния полет, до ответника е изпратено електронно съобщение, с което последният
е уведомен за отмяната на полет LH 1702 /л. 10 и л. 35/. В случая е ирелевантно кое
лице е изпратило уведомлението за отменения полет до ищеца – дали това е
изпълняващата полета авиокомпания /Луфтханза/ или друга партньорска
авиокомпания /видно е, че първият от полетите е изпълняван от авиокомпанията
„България Еър“ АД/. Фактът на липсата на изпратено съобщение до пътника от
авиокомпанията не освобождава последната от задължението й да заплати дължимото
обезщетение по регламента. Напротив, ако пътникът е уведомен в посочените в чл. 5,
ал. 1, б. „в“ от Регламента срокове, с или без предложено премаршрутиране, то тогава
авикомпанията би се освободила от задължението си да плати дължимото се по
регламента обезщетение. В случая обаче такова уведомяване, направено в предвидения
в регламента срок преди отмяната на полета, не е сторено.
Ответникът не представи доказателство за погасяване на задължението си,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска по чл. 8, т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004:
Предявен е осъдителен иск за сумата от по 116,40 лева, представляваща
възстановяване на заплатената стойностна билета за частта на неосъществения път във
връзка с отмяна на полет LH 1702 от дата 08 март 2024 г. с направление летище
Мюнхен, Германия - летище София, България.
Видно е от представената от представената от Posoka.com справка за цената на
процесния двупосочен билет, е че общата стойност на същия възлиза на сумата от
1856,48 лева /л. 72 – 75 от делото/. Съгласно чл. 8, ал. 1, б. „а“ от регламента, когато
се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага избор между няколко
възможности, първата от които е възстановяване до седем дни по силата на член 7,
параграф 3, на пълната стойност на билета на цената, на която е купен, за част или
части от неосъществения път и за част или части от вече осъществения път, ако
полетът повече не изпълнява предназначението си по отношение на първоначалния
план за пътуване, заедно с, когато е уместно. Ищецът претендира част от цената на
платения билет, съответстваща на неизпълнената част /Мюнхен - София/ от общия
маршрут.
От приетата по делото справка за разстоянията, изчислени по метода на дъгата на
големия кръг, е видно, че общото разстояние на километри отполетите в двете посоки,
е 17 593 км, като процесното разстояние от Мюнхен до София, което е следвало да
бъде изминато с полет LH 1702, е 1103 км /л. 76/. То представлява 6,27 % от общото
разстояние, като 6,27 % от стойността на билета представлява сумата от 116,40 лева.
Ответникът не представи доказателство за погасяване на сумата, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска по чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82
ЗЗД:
Предявеният иск е за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от по
471,70 щатски долара, представляваща претърпени имуществени вреди, формирани от
сумата, която ищецът допълнително заплатил на American Airlines за
премаршрутиране на полета му и издаването на нов електронен билет вследствие
отмяната на полет LH 1702 от дата 08 март 2024 г. с направление летище Мюнхен,
Германия - летище София, България, ведно със законна лихва от подаването на
5
исковата молба до погасяването.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е следвало да изпълни полет LH 1702
с направление Мюнхен - София, планиран за дата 08.03.2024 г., чието изпълнение е
отменено от ответника; както и че ищецът е претърпял имуществени вреди в
твърдения размер, като е направил допълнителни разходи за премаршрутиране на пътя
му към София, които разходи представляват пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на ответника и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
Съгласно чл. 9, параграф 1 от Регламент № 261/2004 г. на пътниците се предлага
безплатно – храна и напитки според времето на изчакване, настаняване в хотел при
престой за една или повече нощи и превоз между летището и мястото за настаняване
(хотел или друго място), а според чл. 8, параграф 3 - когато, в случай на обслужване на
град, агломерация или регион от няколко летища, опериращ въздушен превозвач
предлага на пътник полет до летище като алтернатива на това, за което е направена
резервацията, опериращият въздушен превозвач поема разходите за прехвърлянето на
пътника от алтернативното летище или до това, за което е направена резервацията, или
до друг близък краен пункт на пристигане, съгласувано с пътника. При отмяна на
полет пътниците получават помощ от опериращия въздушен превозвач по член 8 и
помощ от опериращия въздушен превозвач по член 9, параграф 1, буква „a“, както и
при премаршрутиране, когато нормално очакваното начало на новия полет е най-малко
в деня след заминаването, така както е било планирано за отменения полет, помощта,
посочена в член 9, параграф 1, буква „б“ и буква „в“ – чл. 5, параграф 1 от Регламент
№ 261/2004 г.
Претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди се основава на
разпоредбата на чл. 12 от Регламент 261/2004 г., като съгласно пар. 1 регламентът се
прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Тази
разпоредба дава възможност на националния съд да определи обезщетение за вредите
/имуществени и неимуществени/, причинени вследствие на неизпълнение на договор
за въздушен превоз. Т.е., освен предвидените в Регламента обезщетения пътникът има
право на пълно обезщетяване за претърпените от него вреди в съответствие с
националното законодателство. В този смисъл е и Решение по дело № С-83/2010 г. на
СЕС от 13.10.2011 г., с което е прието, че целта на обезщетението, предоставено на
пътниците във въздушния транспорт на основание член 12 от Регламент № 261/2004, е
да допълни предвидени в този регламент мерки по такъв начин, че пътниците да бъдат
обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от
въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл посочената
разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да обезщети
вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен
превоз, на различно от Регламент № 261/2004 правно основание, тоест по-специално
при условията, предвидени в националното право. Целта на обезщетението,
предоставено на пътниците във въздушния транспорт на основание член 12 от
Регламент № 261/2004 г., е да допълни предвидените в регламента мерки по такъв
начин, че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради
неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. Вредата,
подлежаща на обезщетяване въз основа на член 12 от Регламент № 261/2004, може да
6
бъде не само имуществена, но и неимуществена. В този смисъл и Решение № 4098 от
20.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10018/2021 г.
Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7 от Регламент №
261/2004 г. презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл. такива, свързани с
нарушение на първоначално предвидения план, но отговорността на въздушния
превозвач не е лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7, като всеки
пътник, който е претърпял вреди над този размер, има право да получи допълнително
обезщетение по общия ред. Тази претенция обаче се нуждае от пълно и главно
доказване.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД освен реално изпълнение на
договорно задължение кредиторът може да иска и обезщетение за вредите, които са му
причинени от неизпълнението - пряка и непосредствена последица от неизпълнението,
ако са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Съгласно чл. 82
ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря за
всички преки и непосредствени вреди. Според установената по приложението на чл.
82 ЗЗД практика на ВКС разликата между имуществото след неизпълнението и
икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението би било
точно изпълнено, формира размера на претърпяната вреда. Претърпените загуби
представляват ефективните вреди, изразяващи се в намаляване на актива на
имуществото на кредитора или увеличаването на неговия пасив, докато пропуснатата
полза е осуетена сигурна възможност за увеличаване на имуществото на кредитора,
което би настъпило при точното изпълнение от страна на задълженото с договора лице.
Без значение какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка причинно - следствена
връзка с неизпълнението на длъжника. Пряка е онази вреда, която нормално произтича
от неизпълнението на поетото задължение, която е закономерен негов резултат. Когато
вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника -
на поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила, вредите са
косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите, когато длъжникът е
недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат
при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение.
Това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата
грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключване на
договора, и обстоятелствата, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се
отнася до настъпването на вредите, а не до размера им.
В случая ответникът не е предложил премаршрутиране, като във връзка с
отменения полет, такова е предложено от изпълняващата предходния полет
авиокомпания Американ Еърлайнс. Видно е, че в полза на ищеца е издаден нов
електронен билет по направлението Шарлот – Франкфурт – София, като новият
маршрут е със следните направления: Дейтън – Шарлот на 07.03.2024 г. с полет АА
5242, направление Шарлот – Франкфурт на 07.03.2024 с полет АА 704 и направление
Франкфурт – София на 08.03.2024 г. с полет FB 438 /л. 13-14 и л. 36/.
Представено по делото е и доказателство за заплащане на сумата от 471,70
щатски долара. Неоснователно е направеното от ответника възражение, че от същото
не се установява в полза на кого е извършено плащането. Видно е от представените
детайли за транзакцията, че сумата е платена на Американ Еърлайнс /л. 12/, като
картовата транзакция е осъществена в деня на процесния полет.
Ето защо с оглед установените по делото факти и приетите доказателства, може
да се наложи извод, че ищецът е направил разход за извършване на премаршрутиране
7
за достигане до крайната дестинация поради отмяна на процесния полет на ответника.
Общата сума, заплатена за извършеното премаршрутиране е 471,70 щатски долара.
Съдът намира, че претърпените от ищеца имуществена вреда е в пряка и причинно-
следствена връзка с отмяната на процесния полет, доколкото ако същият е бил
изпълнен съобразно уговореното време и място, то ищецът би имал възможност да
използват закупения самолетен билет за достигане до крайната дестинация, без да е
необходимо да заплаща допълнителна сума за извършване на премаршрутиране.
Фактът, че на обезщетяване като пряка вреда от отменения полет подлежи и
разходът за обратния премаршрутиран полет, може да се изведе и от т. 4.2 и т. 4.3.2 от
Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент
(ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на
произшествия, изменен с Регламент (ЕО) № 889/2002 на Европейския парламент и на
Съвета. В този смисъл е и Решение Denise McDonagh/Ryanair Ltd., C-12/11,
ECLI:EU:C:2013:43, т. 66.
Относно предвидимостта на претърпените вреди съдът намира, че за ответника,
действащ в качеството на превозвач, е било предвидимо при сключване на договора за
превоз, че ищецът, който е имал закупен самолет билет за достигане до крайна
дестинация на 08.03.2024 г., е следвало да избере други полети за достигане до
крайната си дестинация с оглед отмяната на процесния полет. При полагане на
дължимата грижа гореописаната вреда се явява предвидима за авиопревозвача. Ето
защо, претенцията на ищеца е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят претендираните разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, а
именно сумата от 150 лева заплатена държавна такса.
Представен по делото е и договор за правна защита и съдействие за осъществена
безплатна правна помощ на ищеца от адв. Иван – Александър Ч. Н. в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., като претендира да му бъде определено възнаграждение в
минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. Представено е и
доказателство, че адв. Н. има активна регистрация по ЗДДС. Съгласно Определение №
29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички
искове. Ето защо съдът не следва да определя възнаграждение по всеки от исковете
поотделно. В полза на адв. Н. следва да бъде присъдена сумата от 480 лева с вкл. ДДС
за оказана безплатна правна защита и съдействие на ищеца.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА“ АД /Deutsche Lufthansa AG/, седалище и
адрес на управление: гр. Франкфурт/Майн, Летищна зона Запад D-60546,
регистрирано в Окръжен съд – Кьолн HBR 2168, с данъчен идентификационен номер:
DE122652565, представлявано от д-р Карл-Лудвиг Клей, да заплати на В. М. Ш., ЕГН
********** сумите, както следва:
- 250 евро на основание чл. 7 т. 1, буква "а" вр. чл. 5 от Регламент (ЕО) №
8
261/2004 на ЕП и Съвета, представляваща обезщетение за отменен полет LH 1702 от
дата 08 март 2024 г. с направление летище Мюнхен, Германия - летище София,
България, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.04.2025 г. до
окончателното погасяване;
- 116,40 лева на основание чл. 8, т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004,
представляваща заплатената стойностна самолетния билет за частта на
неосъществения път с отменения полет LH 1702 от дата 08 март 2024 г. с направление
летище Мюнхен, Германия - летище София, България, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 01.04.2025 г. до окончателното погасяване;
- 471,70 щатски долара на основание чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, представляваща претърпени имуществени вреди,
формирани от сумата, която ищецът допълнително заплатил на Американ Еърлайнс за
премаршрутиране на полета му и издаването на нов електронен билет вследствие
отмяната на полет LH 1702 от дата 08 март 2024 г. с направление летище Мюнхен,
Германия - летище София, България, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
01.04.2025 г. до окончателното погасяване;
- 150,00 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени съдебно-
деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „ДОЙЧЕ
ЛУФТХАНЗА“ АД /Deutsche Lufthansa AG/, седалище и адрес на управление: гр.
Франкфурт/Майн, Летищна зона Запад D-60546, регистрирано в Окръжен съд – Кьолн
HBR 2168, с данъчен идентификационен номер: представлявано от д-р К да заплати на
адв. ИЧ. Н., вписан в САК с № , БУЛСТАТ ********* сумата от 480,00 лева с вкл.
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществявана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на В. М. Ш..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

9