Присъда по дело №631/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта:	10
Дата:	5 март 2025 г.
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20243630200631
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	26 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Шумен, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Наказателно дело частен
характер № 20243630200631 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Е. А. Х., роден на ********г. в гр. Шумен,
живущ в **************, български гражданин, със средно образование,
женен, работещ, неосъждан, с ЕГН ********** за
НЕВИНОВЕН в това, че на 05.01.2024г. в гр. Шумен в жалба до ОД
МВР Шумен с входящ номер 812102-19/05.01.2024г. е приписал на Й. Х. Й. на
длъжност ст. полицай в Група Патрулно Постова Дейност към РУ Шумен при
ОД МВР Шумен, като изпълняващ задачи в наряд като АПЕ Явор 2 на
24.12.2023г. извършване на престъпление от общ характер по чл.282, ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.304 от НПК
ГО ОПРАВДАВА по обвинение за извършено престъпление по чл.148,
ал.2 от НК във връзка с чл.148, ал.1, т.2 от НК във връзка с чл.147, ал.1 НК и
за
НЕВИНОВЕН в това, че на 05.01.2024г. в гр. Шумен в жалба до ОД
МВР Шумен с входящ номер 812102-19/05.01.2024г. е приписал на Ц. Е. И. на
длъжност ст. полицай в Група Патрулно Постова Дейност към РУ Шумен при
ОД МВР Шумен, като изпълняващ задачи в наряд като АПЕ Явор 2 на
24.12.2023г. извършване на престъпление от общ характер по чл.282, ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.304 от НПК
ГО ОПРАВДАВА по обвинение за извършено престъпление по чл.148,
1

ал.2 от НК във връзка с чл.148, ал.1, т.2 от НК във връзка с чл.147, ал.1 НК
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от частния тъжител Й. Х. Й.,
граждански иск срещу Е. А. Х. за сумата от 2 000 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на деянията по 148, ал.2 НК във вр. с чл.148, ал.1, т.2 НК във връзка с чл.147,
ал.1 от НК, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от частния тъжител Ц. Е. И.,
граждански иск срещу Е. А. Х. за сумата от 2 000 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на деянията по 148, ал.2 НК във вр. с чл.148, ал.1, т.2 НК във връзка с чл.147,
ал.1 от НК, като неоснователен.
На основание чл.190, ал.1 от НПК осъжда Й. Х. Й. да заплати на Е. А. Х.
направените деловодни разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 600
/шестстотин/ лева и 45 /четиридесет и пет/лева – платен депозит за съдебно-
почеркова и техническа експертиза.
На основание чл.190, ал.1 от НПК осъжда Й. Х. Й. да заплати по сметка
на ШРС деловодни разноски в размер на 175, 83 /сто седемдесет и пет лв. и
осемдесет и три ст./ лева за вещото лице, изготвило съдебно психиатричната
експертиза и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.190, ал.1 от НПК осъжда Ц. Е. И. да заплати на Е. А. Х.
направените деловодни разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 600
/шестстотин/ лева и 45 /четиридесет и пет/лева – платен депозит за съдебно-
почеркова и техническа експертиза.
На основание чл.190, ал.1 от НПК осъжда Ц. Е. И. да заплати по сметка
на ШРС деловодни разноски в размер на 175, 83 /сто седемдесет и пет лв. и
осемдесет и три ст./ лева за доплащане на вещото лице, изготвило съдебно
експертиза и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Мотивите ще бъдат изготвени в 30 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НЧХД № 631 по описа за 2024г. на ШРС

На 26.03.2024г е образувано НЧХД № 631/2024г. по описа на ШРС по тъжба на
Й.Х.Й. от гр. Шумен срещу Е.А.Х. от гр. Шумен с обвинение за извършено престъпление по
чл.148, ал.2 от НК във вр. с чл.148, ал.1, т.2 и т.3 от НК във вр. с чл.147, ал.1, предл. второ от
НК.
На 29.03.2024г. е образувано НЧХД № 646/2024г. по описа на ШРС по тъжба на
Ц.Е.И. от гр. Шумен срещу Е.А.Х. от гр. Шумен с обвинение за извършено престъпление по
чл.148, ал.2 от НК във вр. с чл.148, ал.1, т.2 и т.3 от НК във вр. с чл.147, ал.1, предл. второ от
НК.
По искане на защитника на подсъдимия Е.Х. и на основание чл.38 от НПК, съдът
обедини двете производства от частен характер.
В уточняващата си молба Й. сочи, че: на 05.01.2024г. в гр. Шумен в жалба до ОД
МВР Шумен, с входящ номер 812102-19/05.01.2024г., Е.А.Х., с ЕГН ********** с адрес
************** е приписал на Й.Х.Й. на длъжност ст. пол. в ГППД /група патрулно постова
дейност/ към РУ Шумен – ОД МВР Шумен като изпълняващ задачи в наряд като АПЕ Явор
2 на 24.12.2023г. извършване на престъпление от общ характер по чл.282, ал.1 от НК –
престъпление по чл.148, ал.2 НК във вр. с чл.148, ал.1, т.2 НК във вр. с чл.147, ал.1, предл.
второ от НК.
В уточняващата си молба И. сочи, че: на 05.01.2024г. в гр. Шумен в жалба до ОД
МВР Шумен, с входящ номер 812102-19/05.01.2024г., Е.А.Х., с ЕГН ********** с адрес
************** е приписал на Ц.Е.И. на длъжност ст. пол. в ГППД /група патрулно постова
дейност/ към РУ Шумен – ОД МВР Шумен като изпълняващ задачи в наряд като АПЕ Явор
2 на 24.12.2023г. извършване на престъпление от общ характер по чл.282, ал.1 от НК –
престъпление по чл.148, ал.2 НК във вр. с чл.148, ал.1, т.2 НК във вр. с чл.147, ал.1, предл.
второ от НК.
В правнорелевантния момент, преди началото на съдебното следствие частният
тъжител Й. Й. предяви граждански иск за неимуществени вреди срещу подсъдимия Х. за
сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието, който съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателното производство.
В правнорелевантния момент, преди началото на съдебното следствие частният
тъжител Ц. И. предяви граждански иск за неимуществени вреди срещу подсъдимия за
сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието, който съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателното производство.
Повереникът на частните тъжители поддържа повдигнатите обвинения и пледира
за произнасяне на осъдителна присъда. Моли съда да уважи предявените от тъжителите
граждански искове.
Подсъдимият Е.А.Х. в съдебно заседание дава подробни обяснения за случилото
се на 24.12.2023г. и мотивите му за депозиране на жалба. Защитникът на подсъдимия моли
съда да признае подзащитния му за невиновен по изложените в тъжбите факти и
обстоятелства, като в пледоарията си развива подробни доводи.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: Подсъдимият Е.А.Х. живеел в гр.Шумен, ********
заедно със семейството си. На 24.12.2023г., късно вечерта, подсъдимият си лежал в дома си,
когато след 24,00 часа, приятелката на сина му – Д. се прибрала. Съпругата на подс. Х.
попитала Д. къде е синът им, на което тя отговорила, че бил пред жилищния блок, където
две момчета го срещнали и говорили. Съпругата на подсъдимия излязла на терасата да види
какво става със сина им, след което се върнала и му казала да слиза пред блока, че нещо се
1

карали. Първоначално подсъдимият Х. не искал да се разкарва, но тъй като съпругата му
настоявала – той тръгнал. През това време Д. излязла да види какво се случва пред входа.
Подсъдимият както бил с домашните си дрехи, обул едни чехли и слязъл пред входа.
Отворил входната врата на блока и видял откъм лявата си страна бившата приятелка на сина
му – Р. и Д. да се бият. Двете били направо на земята, като Р. над Д.. Подсъдимият отишъл до
тях, хванал Р. за дрехите и я издърпал. Д. се изправила и застанала зад него. Р. застанала пред
подс. Е.Х. и му казала: „какво искаш бе дъртак?“, хванала го за блузата и я скъсала.
Подсъдимият, тъй като тръгнал набързо не си бил взел телефона, поради което казал на Д. да
се обади на тел. 112. В това време при тях пристигнал синът на подсъдимия Д. и М. и питали
какво става. Лично подсъдимия Х. от телефона на Д. се обадил на тел.112 и съобщил, че
една жена му скъсала ризата и повикал полиция. След 5-6 минути пристигнали тъжителите
Й.Х.Й. и Ц.Е.И., старши полицаи в ГППД към Ру Шумен. Двамата установили лицето Р.,
което имало кръв около устата и била с разрошена коса Р. обяснила на двамата тъжители, че
й бил нанесен побой от бащата на бившия й приятел и им посочила подсъдимия Е.Х.. По
това време към тъжителите Й. и И. се приближил и самия подсъдим, който бил със скъсана
тениска, който пък им обяснил, че не е нанасял удари на Р., а е защитил сегашната приятелка
на сина си. Подсъдимият Е.Х. заявил на тъжителите, че са имали и предишни конфликти с
Р.. Докато тъжителите Й. и И. разговаряли с подсъдимия пристигнал екип на ЦСМП и отвел
Р. за преглед. Тъжителите Й. и И. предприели задържане на подс. Е.Х., тъй като Р. го
посочила за извършител. Подсъдимият Е.А.Х. бил задържан на основание чл.72, ал.1 от
ЗМВР. Тъжителите първо отвели подсъдимия в МБАЛ Шумен, за да му бъде извършен
медицински преглед. Там снели писмени сведения от Р., където тя категорично посочила
подс. Е.Х. като единствения, нанесъл й побой. След като разбрали, че здравословното
състояние на подсъдимия е добро, двамата тъжители го отвели в РУ Шумен. Подсъдимият
съобщил на тъжителите, че сутринта в 07,00 часа трябва да се яви на работа. Около 06,00
часа на 25.12.2023г. подсъдимият бил освободен от помещенията за задържане от свидетеля
Я.Х.Р., като подписал заповед за задържане, протокол за обиск и декларация за права. Тъй
като подсъдимият Е.Х. смятал, че не е трябвало него да задържат, били му нарушени
гражданските права и служителите на РУ Шумен не обърнали внимание на неговите думи,
на 05.01.2024г. депозирал жалба до директора на ОД МВР Шумен с вх. № 812102-19. С
жалбата, подс. Е.Х. молел да бъдат предприети действия по установяване лицата,
съпричастни с инцидента с оглед пълното и точно изясняване на казуса, както и да бъдат
предприети действия по реализиране отговорността на въпросната Р. за повреждането на
автомобила му, за което имал депозиран сигнал. Молел да бъдат предприети действия
според правомощията за недопускане на повреждане на друго негово имущество, предвид
изявленията на Р. в тази насока. По повод жалбата на подсъдимия Х. била извършена
проверка по реда на „Правила за организацията на работата в МВР с предложенията и
сигналите“. Проверката приключила с Доклад, изготвен на 02.02.2024г. Изводите в доклада
били, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, както и данни за
извършено дисциплинарно нарушение от страна на мл. инсп. Ц.Е.И. и мл. инсп. Й.Х.Й..
Докато траяла вътрешната проверка, по жалбата на подс. Е.Х., тъжителите се почувствали
унизени и обидени, била опетнена професионалната им репутация. По повод извършваната
вътрешна проверка тъжителите Й. Й. и Ц. И. посетили поотделно кабинета на д-р С. за което
им били издадени съответните амбулаторни листи.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Й.Т.Т., Д.С.П., Я.Р.Х., И.А.О.,
обясненията на подсъдимия Е.А.Х., както и от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. С най-голямо значение за
изясняване на фактическата обстановка са обясненията на подсъдимия Х.. Никой от
разпитаните свидетели лично не е възприел съдържанието на жалбата на подсъдимия Е.Х.,
нито конкретно са присъствали на писането й. По отношение на изготвените съдебно-
2

почеркова и техническа на документи експертиза и две съдебно психиатрични експертизи,
съдът намира, че са пълни и обективно дадени. Доколкото за съда не съществува съмнение в
компетентността и непредубедеността на вещите лица, то заключенията на експертизите
следва да бъдат кредитирани изцяло.
Частната тъжба определя рамките на наказателния процес, идентично с ролята на
обвинителния акт, като от изключително значение е фактическото обвинение, очертано в
частната тъжба. Подобна на обвинителният акт – за престъпленията от общ характер, така и
за престъпленията, преследвани по частно обвинение се изисква в тъжбата да се очертаят
рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес /арг. от ТР №
2/2002г. на ОСНК/. В наказателния процес съгласно императивните правила на чл.103, ал.1
и ал.2 от НПК доказателствената тежест лежи върху страната, повдигнала обвинението пред
съда независимо от естеството на обвинението и фактите, които подлежат на доказване.
Това основно положение се извлича от процесуалната гаранция, осигуряваща на подсъдимия
ефективно упражняване на правото му на защита, а именно – презумпцията за невиновност,
която е и конвенционално гарантирана ( чл.6, пар.2 от ЕКПЧ). От подадената от тъжителите
Ц. И. и Й. Й., тъжби срещу подсъдимия е видно, че се иска осъждане на последния по
чл.148, ал.2 от НК във връзка с чл.148, ал.1, т.2 от НК във връзка с чл.147, ал.1 от НК,
респективно за нанасяне на клевета и по-конкретно приписване на престъпление в жалба до
ОД МВР Шумен.
На първо място, за да е налице клевета по чл.147, ал.1, предл. второ от НК, е
необходимо приписаното престъпление да е обвързано с конкретно лице, което следва да е
ясно още в момента на извършване на деянието. Не се касае за клевета, когато се твърди, че
е извършено престъпление, без да се сочи неговият автор, както и тогава, когато авторът на
престъплението може да бъде установен по пътя на тълкуване или чрез подразбиране. В
случая, "засегнати" от изявлението са се оказали двамата тъжители, участвали в задържането
на подсъдимия Х.. Изложеното има съществено значение за изхода на делото, тъй като
липсата на яснота относно лицето, на което е приписано престъплението, се отразява на
съставомерността на деянието от обективна страна и представлява самостоятелно основание
за оправдаване на дееца. От друга страна, когато деецът субективно смята, че е задържан
неправилно и полицаите не са взели предвид неговите сведения, макар и обективно това да
не е вярно, липсва умисъл за засягане на достойнството на оклеветения, тоест, липсва и
субективната страна на престъплението "клевета". Обвинението не е доказано и от
обективна страна. В тъжбата е посочено, че в подадената жалба, подсъдимия приписал на
Й.Х.Й. и на Ц.Е.И. извършване на престъпление от общ характер по чл.282, ал.1 от НК.
Видно, обаче, от приложената по делото жалба от подсъдими в същия не е посочено никакво
име на конкретно лице или полицай. Липсва и категорично твърдение, че с действията си
тъжителите са извършили престъпление по чл.282, ал.1 от НК.
На следващо място, налице е и друго основание за оправдаване на подсъдимия, а
именно: Описаното в жалбата не попада в обхвата на престъплението "клевета", тъй като
чрез нея е реализирано правото на свободно изразяване на мнение, гарантирано от ЕКПЧ и
Конституцията на Република България. Европейският съд по правата на човека в своята
практика е посочил, че твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат
да се разглеждат като "разгласяване" на клеветнически твърдения, тъй като техните автори
не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да
упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от
страна на властите. Следва да се акцентира върху правото на гражданите свободно да
формират мнение по определени въпроси и да го изразяват публично, гарантирано от
Конституцията и законите на Република България, както и от международните актове:
Международният пакт за граждански и политически права, Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи, практиката на ВКС и на европейският съд по правата на
човека, според която "в една демократична и правова държава всеки има правото, без страх
3

от каквито и да било санкции, публично да изразява своето становище по всякакъв вид
въпроси, както изявления, които са безобидни и неутрални, така и такива, които са
оскърбителни, шокиращи или смущаващи, но такива са изискванията на плурализма,
толерантността и широкомислието, без които няма демократично общество". Съдът е
отбелязал, че по този начин се реализира възможност в едно демократично общество,
управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за нередност в
поведението на длъжностно лице, независимо, че подобни твърдения могат да окажат
негативно влияние върху професионалния статус на длъжностното лице, да подкопаят
авторитета му. В този мисъл Решение № 140 от 1.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 488/2017 г. I н.
о. на ВКС. Следва да се прави разграничение между деяние, с което се упражнява правото да
се сигнализира за извършено престъпление, и деяние съставляващо клевета (чрез
приписване на престъпление). В първия случай, деецът не съзнава, че липсва престъпление,
докато във втория случай, съзнателно приписва другиму престъпление, за което знае, че не е
извършено. В настоящия случай цялостното поведение на тъжителите породило убеждение
у подсъдимия, че се извършва нарушение на неговите права и свобода, като това убеждение
било основано на обективни факти и го мотивирало да подаде процесната жалба.
Предвид на това деянието на подсъдимия е несъставомерно. По настоящето дело,
подсъдимият Е.Х. с жалбата е изразил своето мнение, съмнение, че не му е връчена
заповедта за задържане и категоричното му несъгласие с действията на полицията в
конкретния казус, които само по лъжите на някакво лице без да изхождат от цялата ситуация
, без да разпитат другите присъстващи на инцидента са провели действия по неговото
задържане. Обстоятелството, че извършената проверка не е констатирала нередност, не
повлиява негативно на правото му да изкаже мнение, тъй като лицето може да изказва
мнение както с позитивна, така и с негативна насоченост, без значение дали субективното
му виждане съвпада с обективното фактическо положение.
Ето защо, като е упражнил свое право, подсъдимия Е.Х. като жалбоподател е
действал правомерно, откъдето следва, че за него не могат да произтекат неблагоприятни
правни последици - да понесе наказателна и гражданска отговорност.
Поначало криминализацията на клеветата е предвидена като една от юридическите
гаранции, осигуряващи закрилата на достойнството на личността срещу злоупотреба с
конституционните права на информация, на свободата на изразяване, в частност – на
подаване на жалби и петиции, в случаите в които словесното изразяване не представлява
квалификация или оценка, а целенасочено разпространяване на неверни и позорящи факти.
Поради това в настоящия случай се изисква нещо повече – да бъдат събрани доказателства,
че чрез подаването на жалбата със сигнални функции подсъдимият като жалбоподател е
злоупотребил с правата си по чл.45 от Конституцията, като е съзнавал, че обстоятелствата в
сигнала са неверни и е целял иницииране на проверка не в защита на собствени права и
интереси, а за да се злепостави тъжителите и така да им бъде навредено.
След като е изяснено, че жалбата е със сигнална функция, то това предпоставя
основната й характеристика да постави началото на всестранна, обективна и пълна проверка
на истинността на обективните факти и на информативността на дадените негативни оценки
от страна на жалбоподателя за служители в ОД МВР Шумен. Оттук нататък начинът, по
който жалбата е субективно възприета от тъжителите, не може да представлява основание за
възникване на наказателна отговорност за автора й.
През призмата на изведените релевантни правни въпроси съдът прие, че в
процесния случай събраните по делото доказателства позволяват да бъде установено по
несъмнен начин, че подсъдимият, е подал жалбата защото е искал извършване на надлежна
проверка от компетентните органи с даване на обоснован отговор по поставените въпроси, а
не с пряката цел да злепостави без основание частните тъжители.
За да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, следва по
4

несъмнен начин да бъдат установени всички признаци, както от обективната, така и от
субективната страна. Липсата на който и да е от тях обуславя несъставомерност на
извършеното деяние, което изключва и санкционирането му посредством наказателна
репресия, поради което на основание чл.304 от НПК съдът призна за невиновен подс. Е.А.Х.
и за двете повдигнати му обвинения.
По отношение на предявениите граждански искове.
Известно е, че гражданската отговорност в наказателния процес е функция от
наказателната, доколкото инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправна
норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму и доколкото това деяние е
противоправно и виновно по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Затова и гражданският иск в
наказателния процес споделя поначало съдбата на обвинението. При условията на чл.307 от
НПК съдът се произнесе по предявените граждански искове и намери същите за
неоснователни. По делото не се установи подсъдимият да е осъществил от обективна и
субективна страна вменените му престъпни деяния, причинили неблагоприятни последици
за тъжителите И. и Й., чиито последици да съставляват неимуществени вреди, подлежащи
на обезщетяване на основаниечл.45 от ЗЗД. Не са налице следователно условията за
уважаване на гражданските искове, тъй като същите се явяват изцяло неоснователни.
Доколкото по повдигнатите обвинения, съдът прецени, че подсъдимият следва да бъде
признат за невиновен, гражданските искове срещу него са неоснователни, предвид липсата
на деликт, от който да са причинени неимуществени вреди за тъжителите, поради което и
съдът ги отхвърли изцяло.
С присъдата си съдът осъди тъжителя Й. Й. да заплати на Е.Х. направените по
делото разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева, 45 /четиридесет и пет/ лева – платен
депозит за съдебно-почеркова и техническа експертиза и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.1 от НПК.
С присъдата си съдът осъди тъжителя Ц. И. да заплати на Е.Х. направените по
делото разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева, 45 /четиридесет и пет/ лева – платен
депозит за съдебно-почеркова и техническа експертиза и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.1 от НПК.
Съдът с присъдата осъди двамата тъжители да заплатят деловодните разноски,
направени от Районен съд Шумен за доплащане на изготвените съдебно-психиатрични
експертизи.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Съобщи за изтекли лични данни