Решение по дело №2496/2021 на Софийски градски съд

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, …2022 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, II- Г състав в публичното заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  НЕЛИ МАРИНОВА

                                                                      МЛ. СЪДИЯ ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова в. гр. д. № 2496/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 11.10.2020 г., постановено по гр.д. № 26347/2019 г. по описа на СРС, съдът е върнал на осн. чл.130 от ГПК искова молба с вх.№ 2012150/14.05.2019 г. досежно искането на М.Л. ЕООД, ЕИК ***** да се приеме за установено, че ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ГР. СОФИЯ, БУЛ. *****. му дължи сумата над 350лв. - задължения за м.юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017г. по договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби от 28.07.2017г., за които има издадена фактура № **********/05.01.2018г. до предявения размер от 360лв. Отхвърлил е предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове по чл.266 ЗЗД за признаване за установено, че ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ГР. СОФИЯ, БУЛ. *****., дължи на М.Л. ЕООД, ЕИК *****,  сумите: 350лв. - задължения за м.юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017г. по договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби от 28.07.2017г., за които има издадена фактура № **********/05.01.2018г., 280лв. – незаплатена допълнителна услуга по ремонт "проверка ИТН и изграждане на инсталация и бутон стоп в шахта", за което има издадена фактура № **********/05.01.2018г., сумата от 800лв. - представляваща авансова вноска по договор за ремонт на фракционна шайба, за което има издадена фактура № **********/12.03.2018г., сумата от 1180лв. - незаплатена услуга за ремонт на "скоростен ограничител, обтегач на тежест, въже скоростен, труд", за което има издадена фактура № **********/24.10.2017г., както и сумата от 5716лв, представляваща дължими суми по договор за преустройство на електрически асансьор от 28.07.2017г., ведно със законна лихва от 4.12.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.12.2018г. Съобразно с изхода на правния спор съдът е разпределил и разноските между страните.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от М.Л. ЕООД, ЕИК *****, в която се излагат подробни оплаквания срещу неговата правилност. В частност се излага, че съдът неправилно е приел, че договорът е сключен без представителна власт и не е потвърден по реда на чл. 42 ЗЗД, предвид което не обвързва етажната собственост. Иска се съдебното решение да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск и да се постанови друго, с което същияг да бъде изцяло уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на подадената въззивна жалба от страна на въззиваемия ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ГР. СОФИЯ, БУЛ. *****., с който се обосновава становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение в обажалваната част.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. 

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна правна норма.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.266 ЗЗД, предявен от М.Л. ЕООД, ЕИК ***** срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ГР. СОФИЯ, БУЛ. *****., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 350лв. - задължения за м.юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017г. по договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби от 28.07.2017г., за които има издадена фактура № **********/05.01.2018г., 280лв. – незаплатена допълнителна услуга по ремонт "проверка ИТН и изграждане на инсталация и бутон стоп в шахта", за което има издадена фактура № **********/05.01.2018г., сумата от 800лв. - представляваща авансова вноска по договор за ремонт на фракционна шайба, за което има издадена фактура № **********/12.03.2018г., сумата от 1180лв. - незаплатена услуга за ремонт на "скоростен ограничител, обтегач на тежест, въже скоростен, труд", за което има издадена фактура № **********/24.10.2017г., както и сумата от 5716лв, представляваща дължими суми по договор за преустройство на електрически асансьор от 28.07.2017г., ведно със законна лихва от 4.12.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.12.2018г.

Въз основа на събраните по делото доказателства с обжалваното съдебно решение съдът е приел, че искът е неоснователен доколкото не е доказано, че етажната собственост е представлявана от подписалото договорите лице и съответно е обвързана от поетите с тях задължения.

Съобразно с правилно указаната от първоинстанционния съд тежест на доказване, ищецът и настоящ въззивникъ следва да установи  в рамките на съдебното производство, че е налице валидно възникнало договорно отношение, че е изпълнил своите задължения по него и размера на насрещното задължение. Ответникът и настоящ въззиваем следва да установи, че е изпълнил задълженията си по договора, както и останалите си възражения.

В рамките на настоящето производство въззивникът не е ангажирал доказателства от които да се установи, че лицето В.Г.И. е бил упълномощен от Общото събрание на етажната собственост да сключи процесните договори. По делото не са представени доказателства и за потвърждаване на договора, съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Следователно е налице правно действия, извършено от чуждо име без представителна власт, което не обвързва мнимо представляваната етажна собственост и тя не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск.

С оглед изложеното съдът намира, че съдебното решение е правилно в обжалваната част и като такова следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

По отговорността за разноски:

При този изход на правния спор право на разноски има само въззиваемата страна в размер на 750 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

Р      Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 11.10.2020 г., постановено по гр.д. № 26347/2019 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове по чл.266 ЗЗД за признаване за установено, че ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ГР. СОФИЯ, БУЛ. *****., дължи на М.Л. ЕООД, ЕИК *****,  сумите: 350лв. - задължения за м.юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017г. по договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби от 28.07.2017г., за които има издадена фактура № **********/05.01.2018г., 280лв. – незаплатена допълнителна услуга по ремонт "проверка ИТН и изграждане на инсталация и бутон стоп в шахта", за което има издадена фактура № **********/05.01.2018г., сумата от 800лв. - представляваща авансова вноска по договор за ремонт на фракционна шайба, за което има издадена фактура № **********/12.03.2018г., сумата от 1180лв. - незаплатена услуга за ремонт на "скоростен ограничител, обтегач на тежест, въже скоростен, труд", за което има издадена фактура № **********/24.10.2017г., както и сумата от 5716лв, представляваща дължими суми по договор за преустройство на електрически асансьор от 28.07.2017г., ведно със законна лихва от 4.12.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.12.2018г.

В останалата част съдебното решение е влязло в сила.

ОСЪЖДА М.Л. ЕООД, ЕИК ***** да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ГР. СОФИЯ, БУЛ. *****. сумата от 750 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи обжалване.

                                                             

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.                             

 

 

                                                                                                                  2.