Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.121 от ГПК. С определение № 8398/21.12.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 2912 по описа за 2012 г. на същия съд е оставено без уважение възражението за местна подсъдност, като делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание. Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател Застрахователно акционерно дружество „ОЗК” АД – гр.София, който го обжалва чрез процесуалния си представител като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се излагат съображения, че съдът следвало да се произнесе с отделно определение по направеното възражение за местна неподсъдност, вместо с едно по чл.140 от ГПК. Твърди се, че разпоредбата на чл.115 от ГПК била неприложима при искове по чл.226, ал.1 от КЗ, тъй като застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” дължал обезщетение и бил отговорен спрямо третите лица на договорно, а не на деликтно основание. Прякото право на обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ било функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение, но не било идентично с него, нито съществуващото помежду им съотношение било субсидиарно. Моли съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд в частта му относно възражението за местна неподсъдност и да постанови друго, с което да прекрати производството по делото пред Кърджалийския районен съд и да изпрати същото за разглеждане по компетентност на Софийски районен съд. Ответниците Мартин Данаилов Ананиев, Мелина Красимирова Ананиева, Илхан Джемилов Аптиев и Сергей Данаилов Ананиев не са представили отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не вземат становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, приема за установено следното: С обжалваното определение № 8398/21.12.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 2912 по описа за 2012 г. на същия съд, съдът се е произнесъл по направено възражение за местна неподсъдност, което подлежи на обжалване по реда на чл.274 и сл. от ГПК съгласно изричната разпоредба на чл.121 от ГПК. Въпреки това в определението е посочено, че същото не подлежи на обжалване. Определението е връчено на жалбодателя на 10.01.2012 г., а жалбата е подадена по пощата на 15.01.2013 г., видно от извършеното отбелязване. В този случай, макар че в определението е посочено, че същото не подлежи на обжалване, то жалбата е подадена в едноседмичния срок за обжалване на определението съгласно чл.275, ал.1, във вр. с чл.274, ал.1, т. 2, във вр. с чл.121 от ГПК и същата следва да се приеме за редовно подадена в срок. По същество разгледана същата е основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от Мартин Данаилов Ананиев, Мелина Красимирова Ананиева, Илхан Джемилов Аптиев и Сергей Данаилов Ананиев против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК” АД – гр.София пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Като основание за предявяване на иска пред Кърджалийския районен съд в исковата молба е посочен чл.115 от ГПК, т.е. по местоизвършване на деянието. В срока за отговор ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че делото му е местно подсъдно на основание чл.115 от ГПК и на практика е оставил без уважение възражението за местна неподсъдност на делото. Така постановеното определение на първоинстанционния съд е неправилно. Отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ се основава на застрахователен договор, а не на причиненото непозволено увреждане. Т.е., отговорността е договорна, а не деликтна, поради което в случая е неприложим текстът на чл.115 от ГПК и при направено възражение по реда и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК, първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по делото и да изпрати същото по подсъдност на Софийския районен съд, съгласно правилата на общата подсъдност – чл.108, ал.1 от ГПК. Като не е уважил нÓправеното възражение за местна неподсъдност на делото, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено в тази му част, а делото върнато на същия съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение. Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 8398/21.12.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 2912 по описа за 2012 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на делото, като ВРЪЩА делото на същия съд и състав за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение. Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.
|