Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 124
гр.Р.,19.VІІ.
2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на
2 февруари през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Георгиева ВГД № 622 по описа за 2020 год.,за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.294 ГПК.
Ж.Д.Б.,лично и като едноличен
търговец с фирма ЕТ“Б..“ и Е.А.Б. са обжалвали решението на Р.нския районен съд,постановено по гр.д.№ 8393/2017 год.,с
което са осъдени да предоставят достъп до собственото дворно място на Й.А.П. и К.Й.П.
в поземлен имот № 564 в кв.46 по плана на град Б.,област Р. ,с площ от 461,86
кв.м,разположени зад къщата на ул.“П.В.“,съобразно правата им в съсобствеността
от ½ ид.част като им дадат възможност да
ползват дворното място по предназначение,както и за свободен и реален достъп до
него и до избеното им помещение и са осъдени да заплатят 147,75 лева
обезщетение за лишаване от ползване на съсобственото
дворно място за периода 15.ІХ.-1.ХІ.2017 год.Обжалвали са и допълнителното
решение по делото,с което са осъдени да прекратят незаконното ползване на лятна
градина,разположена на 64 кв.м от процесното дворно
място,които са част от общите части,като се въздържат и занапред от тези
неоснователни спрямо ищците действия.Развиват оплаквания за неправилност на
решенията ,искат отмяната и отхвърляне на исковете по подробно развити в
жалбата съображения.
Ответниците
по жалбата Й.А.П. и К.А.П. считат жалбите за неоснователни.
С решение № 69 от 8.Х.2020 год.по
гр.д.№ 4198/2019 год.състав на ВКС –І г.о. е отменил въззивното
решение на Р.нския окръжен съд,с което е отменено
атакуваното от жалбоподателите първоинстанционно
решение на Беленския районен съд и предявените искове са отхвърлени като
неоснователни, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.Посочено е,че въззивното решение е постановено
при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния
закон,като са дадени задължителни указания за събиране на доказателства при
новото разглеждане на делото.
По делото е установено,че с нот.акт № 71/24.ІХ.1992 год.Ж.Б. и Й.П. закупили с равни
права незастроено дворно място в град Б.,област
Б.от 430 кв.м,образуващо парцел ІІІ-564 в кв.46 по плана на града,към което е
придадено по регулация маломерно място от 29 кв.м.В имота въз основа на
издадено строително разрешение е построена двуфамилна
жилищна сграда с магазини.През 1995 год.магазинът на жалбоподателите В. е
преустроен в ресторант,за което е издадено разрешение за строеж от главния архитект на О.гр.Б.под №
30/17.V.1995 год.С разрешение за ползване
от 30.І.1996 год.е разрешено ползването на обект „жилищна сграда и
ресторант“,като е посочено,че строежът е изпълнен в съответствие с издадените и
цитирани по-горе строителни разрешения.В техническия проект за обект
„Преустройство на съществуващо помещение в ресторант“е предвидено поставяне за
сезонно ползване върху прилежащия терен на маси с чадъри или тента.
На 4.VІ.2007 год.страните сключили
договор за доброволна делба на сградата,по силата на който всяка от тях е
получила реална част от нея,а дворното място е останало в съсобственост при
равни права.
В изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС за установяване на
фактическата обстановка съдът прие заключение на съдебно строителна експертиза,за
да се установи каква е необходимата площ ,за да могат ищците да ползват по
предназначение двете помещения,описани в исковата молба,както и да ползват
дворното място откъм улица „П.В.“по предназначение. Вещото лице установява,че
лятната градина на ресторанта на жалбоподателите е обособен с бетонови кашпи на два участъка:първият е в северната част на
прилежащия терен –от входа на ресторанта до края на сградата,покрит с тента на
лека метална конструкция и ограден с
подвижни ветробрани от полиестер
и е с площ от 15,6 кв.м/3,9мх4м/;вторият участък е от входа на ресторанта до края
на ресторанта/границата с Пеневи/,който също е на лека метална
конструкция,ограден с подвижни ветробрани от трите
страни ,с площ 28,8 кв.м/7,2 м х4м/.Между двата участъка има бетонова пътека за
вход.Пред офис помещението на Й. и К.П.
е зелена площ.Общата площ на дворното място откъм ул.“П.В.“ е 64 кв.м,от
които тентата заема 32 кв.м.Вещото лице установява също,че за избените
помещения на ищците се влиза от дворното място към ул.“С.С.“,като
подходът към тях се осъществява през входната врата и площадка.Разположени са в
сутеренния етаж,състоящ се от коридор и четири мази.Две от мазите имат прозорци
и английски двор,покрит с капандури и дъски върху тях към ул.“П.В.“.Прозорецът
на първата от тях се намира под имота на ищците и е извън обхвата на лятната
градина. В съседната до нея маза прозорецът се намира под имота на ресторанта,в
обхвата на лятната градина.Вещото лице е констатирало,че в нея са складирани
определено количество дърва и други вещи.Капандурите над английските дворове
откъм ул.“П.В.“са с размери 1,5/0,4м и са долепени до стената.Капандурата в
обсега на тентата на ресторанта отстои на 1,3 м от края на тентата към имота на
ищците,а разположените маси под тентата не я засягат.Вещото лице е констатирало
също,че ищците имат трета маза ,която е
с прозорец над терена към двора,в която безпрепятствено могат да се разтоварват
дърва и други вещи от транспортни средства,за които няма пречки да стигат
непосредствено до прозореца на мазата,както и че за извършване на товаро-разтоварни дейности може да се използва капандурата
на мазата под имота на ищците.
Съдът
възприема изцяло заключението на вещото лице,като обективно,компетентно и
даващо изчерпателен отговор на поставените въпроси.
Установените фактически обстоятелства
обосновават от правна страна извод за неоснователност на предявените искове.
Обстоятелствата,на които се основава иска по
чл.109 ЗС са,че ответниците
като съсобственици на дворното място,са създали пречки ищците да упражняват
правото си на собственост според предназначението на общата част и в
съответствие с обема на правата им.Твърденията са ,че лятната градина към
ресторанта,разположена в двора зад къщата на ул.“П.В.“ им пречи да ползват
отвора/прозореца/към избеното им помещение откъм същата улица по предназначение
за разтоварване и складиране на дърва,въглища и други вещи,които съхраняват в
него,което ги принуждава да минават през целия двор откъм ул.“С.С.“ като замърсяват първия етаж на къщата,а тъй като
отворът е закрит с дъски и се ползва за под на лятната градина,са лишени от
просвета на помещението.Твърдят също,че разположените в лятната градина маси за
посетители,бетонни саксии с туи ,а през зимния сезон
и ограждащата найлонова тента,ги лишава от правото да ползват дворното място и
друго помещение с вход откъм улица „П.В.“,използвано за разтоварни дейности,
включително и с товарни превозни средства.
Събраните по делото доказателства
,включително и заключението на приетата
при новото разглеждане на делото съдебнотехническа
експертиза,подробно обсъдено по-горе,не обосноват извод за действия на
жалбоподателите,ограничаващи правото на собственост на ищците в пълен обем или
възпрепятстващи ги да ползват техни помещения
или общи части от имота,в какъвто смисъл са наведените в исковата молба
твърдения,обосноваващи иска по чл.109 ЗС.Установените по делото обстоятелства
сочат,че ищците могат да ползват в пълен обем и по предназначение избените
помещения откъм ул.“П.В.“,първото от които е извън обхвата на лятната градина и
достъпът до него е неограничен.Достъпът до другото избено помещение ,в обхвата
на лятната градина,е посредством
капандура над английски двор,без вход откъм улицата,което впрочем се отнася и
до двете избени помещения.Това изключва възможността отвора да се ползва за
разтоварване и складиране на дърва,въглища и други вещи,каквито са наведени от
ищците твърдения в исковата молба.Причината е съществуващия тротоар за
преминаване на пешеходци,зелена площ и залесяване с дървета.Преминаването и
паркирането на превозни средства за извършване на товаро-разтоварни
дейности би довело до повреждане и унищожаване на общинско имущество-тротоар с
висок бордюр,тревна площ и залесени дървета.Не без значение е и
обстоятелството,че прозореца на избеното помещение е с размер,който не
позволява извършването на посочените дейности,а има предназначение да осигурява
проветрение и осветяване на помещението.Следва да се
посочи,че ищците имат възможност да ползват по описаното предназначение друго
избено помещение,тяхна собственост,а именно избеното помещение откъм ул.“С.С.“.Не се подкрепя от фактическа страна и друго твърдение
на ищците- че съществуващата лятна градина ги лишава от просвета на
помещението,т.е.нарушава неговата осветеност.Действително над прозореца има
капандура ,която не е отворена и помещението не е осветено,но това фактическо
положение не е в резултат на действия на ответниците,още
повече че в аналогично състояние е избеното помещение извън лятната
градина.Положението е преодолимо ако ищците поставят вместо капандура метални
решетки и така помещението би се осветило.
С договора сключен между страните
през 2007 година за доброволна делба на построената жилищна сграда липсва клауза за начина на ползване на
дворното място и то е останало за общо ползване от съсобствениците.Процесната лятна градина е разположена в северната част
пред сградата към ул.“П.В.“,което е с обща площ от 64 кв.м.Лятната градина
заема 32 кв.м.При установените по делото обстоятелства,че нейното съществуване
и функциониране по никакъв начин не засяга правата на ищците да ползват
помещенията си откъм ул.“П.В.“ по предназначение и не ограничават достъпа до
тях,а доколкото съществуват пречки/коментираната по-горе невъзможност превозни
средства да преминават и паркират през тротоара и зелените площи,общинска
собственост/,то те не се дължат на неоснователни действия на ответниците,съдът намира съдът намира за неоснователен иска по чл.109 ЗС.Това води до
неоснователност и на иска за заплащане на обезщетение по чл.32,ал.2 ЗС.
Като е стигнал до противоположен
извод,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да бъде
отменено.Вместо него съдът постановява друго,с което отхвърля предявените
искове.
При този изход на спора в тежест на ищците са направените в съдебното
производство разноски на ответниците в размер на 3480 лева.
Мотивиран така окръжният съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 804/17.V.2018 год.на Р.нския
районен съд,постановено по гр.д.№ 8393/2017 год.по описа на РРС в частта,с
която са уважени предявения от Й.А.П. и К.Й.П. против Ж.Д.Б.,лично и в
качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ“Б..“ и Е.А.Б. иск по чл.109 ЗС
за предоставяне на достъп до собственото им дворно място в поземлен имот
564,кв.46 по кадастралния план на град Б. ,област Б.,с площ от 461,86
кв.м,разположено зад къщата по ул.“П.В.“ № 14 в град Б.съобразно правата им в
съсобствеността от ½ ид.част като им дадат
възможност да го ползват по предназначение и свободен достъп до него и до
избеното им помещение в сградата и по чл.31,ал.2 ЗС за заплащане на сумата от
147,75 лв.обезщетение за лишаване от ползване
на съсобственото дворно място за периода от
15.ІХ.до 1.ХІ.2017 год. и решение № 4/3.І.2019 год.по същото дело и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.А.П. и К.Й.П.,***
против Ж.Д.Б.,лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ“Б.-83 –Ж.Б.“ и Е.А.Б. по чл.109 ЗС за предоставяне на достъп до
собственото им дворно място в поземлен имот № 564 в кв.46 по кадастралния план
на град Б.,област Б.с площ от 461,86 кв.м,разположено зад къщата по ул.“П.В.“№
14 в град Б.съобразно правата им в съсобствеността от ½ ид.част като им
дадат възможност да го ползват по предназначение и възможност за свободен достъп
до него и до избеното им помещение в сградата ,както и за прекратяване на
незаконното ползване на лятна градина,разположена на 64 кв.м от същото дворно
място,които са част от общите части,като се въздържат и занапред от такива
неоснователни действия,както и иска с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобственото
дворно място за периода от 15.ІХ. до 1.ХІ.2017 год.
ОСЪЖДА Й.А.П. ЕГН ********** и К.Й.П. ЕГН **********
*** да заплатят на Ж.Д.Б.
ЕГН ********** ,лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ“Б..“ ЕИК ***** и Е.А.Б. ЕГН ********** сумата 3480 лева разноски в съдебното
производство.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: