№ 4097
гр. Варна , 11.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503552 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Г. К. С., К. Г. К. и Д. Г. К. срещу Решение
№ 378 от 10.12.2019г. по гр.д. № 287/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав , поправено с
Решение № 151 от 02.07.2020г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
- на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на Г. К.
С. с ЕГН **********, К. Г. К. с ЕГН ********** и Д. Г. К. с ЕГН **********, че Р. Г. Ц. с
ЕГН **********, Е. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН ********** са собственици на
общо 1000 кв.м. ид.ч. /всеки един от тях на по 333.33 кв.м.ид.ч./ от недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. Цонево, представляващ по скица имот с пл.
№ 160, включен в УПИ № XI 158, 160, по плана на с. Цонево, с площ 7020 кв.м. и при
граници: от две страни улица, УПИ I-161, УПИ II-162, УПИ III-163, УПИ IV-164, УПИ VI-65,
УПИ VII-215, ПИ, 216, УПИ VIII, ПИ159, а по документ за собственост съставляващо
поземлен имот № 160, включен в УПИ X, в кв. 23 по РП на с. Цонево, цялото с площ от 7020
кв.м. и при граници: улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ
163, ПИ 162, ПИ 161, от които 666.67 кв.м. ид.ч. придобити на основание наследяване на
баща им Георги Цанков Георгиев, а 333.33 кв.м. ид.ч. – на основание наследяване на баба
им Райна Ненкова Божилова
- на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт № 149,
том I, peг. 442, дело 146/ 04.02.2014г. на Нотариус Илко Кънчев по отношение на 1000 кв.м.
ид.ч. от правото на собственост върху описания имот.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално за
1
неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Съдържа доводи, че въззивниците
не са процесуално и материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове,
тъй като много преди завеждане на исковата молба, наследодателката им Лиляна Стефанова
се е разпоредила с притежаваното от нея право на собственост в полза на трето лице с
договора по НА № 20/14.03.2014г. След този момент те не са придобили права или
задължения по отношение на имота, поради което за ищците не е налице правен интерес от
провеждане на иска срещу тях. Вярно е, че според ТР № 4/2014г. на ВКС е налице правен
интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със
спорния имот преди завеждане на исковата молба, но в случая се касае не до действителния
продавач, а до неговите наследници, които въобще не са придобили права върху имота,
доколкото към момента на смъртта тези права не са съществували и по отношение на тях
решението не може формира СПН. Ето защо производството по делото следва да се
прекрати. Първоинстанционният не е отговорил на релевираните в отговора възражения и
оспорвания в този смисъл. Отмяната на КНА от друга страна не влече автоматична отмяна
на НА, с който „Алинвест 2014“ ООД е придобил права. Последният продължава да владее
имота на правно основание – валидна правна сделка по НА № 20/14.03.2014г., която сделка
не е развалена. Дори и ида се приеме, че ищците са собственици на част от имота, ответното
дружество не може да бъде осъдено да предаде владението, доколкото основанието за
ползването му не е отпаднало. Липсва произнасяне от друга страна по възражението, че
доколкото от НА не може да се установи кой каква част от имота притежава, то искът по чл.
124 от ГПК следва да бъде насочен срещу всички собственици по КНА, още повече, че
твърдят придобиване на право на собствено основание – по давност. С оглед липсата на
установена идентичност между имотите по представените НА и процесния имот, същите не
са установили правото си на собственост изобщо. Приемайки обратното по отношение на
1000 кв.м. ид.ч. от процесния имот, съдът е постановил необоснован акт. От доказателствата
по делото се установява, че прехвърленият на наследодателя Цанко Божилов имот от 2000
кв.м. ид.ч., целият от 7020 кв.м. не е бил негова собственост, доколкото няма доказателства
да е бил притежание на неговите прехвърлители, поради което дарствената сделка не е
произвела транслативен ефект. Ищците следва да установят правата си върху претендирания
обем, на заявеното основание – наследяване, което включва пряко и пълно доказване
правата на наследодателя им. Доказване в тази връзка не е проведено по делото. При
недоказана собственост искът следва да се отхвърли като неоснователен. Наред с това съдът
е излязъл извън рамките на сезирането – ищците не са претендирали наследяване на баба си
Райна Георгиева, поради което произнесеното в тази част за 333.33 кв.м. ид.ч. е недопустимо
и следва да се обезсили. При липса на преценка на всички доказателства по делото, съдът е
приел, че е оборена доказателствената сила на КНА и че не са доказали правото си на
собственост, размествайки доказателствената тежест. Показанията на свидетелите са
обсъдени незадълбочено, довело до неправилно изясняване на фактическата обстановка.
Възприетото от съда по приложението на чл. 79 от ЗС противоречи поради това на
съдебната практика, според която, когато владението е установено чрез предаване от
2
предишния собственик/владелец и няма данни фактическата власт да е отнета, действа
презумпцията на чл. 69 от ЗС и се приема, че имотът се владее за себе си. Ако
наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който
има качеството негов наследник, следва да се приеме, че още от момента на предаване на
владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на
собствеността. С оглед установеното по делото за съгласие на брата и майката на Лиляна
Стефанова да се грижи сама за процесния имот, обработвайки го в продължение на
установения срок 2000г.-2014г., тя го е придобила по давност, като не е било длъжно да
демонстрира своителни намерения на децата на своя брат, тъй като по волята на своите
роднини е станала владелец на цялото дворно място. Установено е, че мястото е поддържано
постоянно, явно в продължение на 10 години от Лиляна и съпруга й и Светла и съпруга й –
Милчо Михалев. След 1990г. ищците не са идвали в с. Цонево, не са се интересували от
имота, поради което твърдението им, че са обработвали същия до 2015г. не отговаря на
действителното положение. Отправили искане поради всичко изложено за постановяване на
решение, с което обжалваното такова бъде обезсилено, респ. отменено като неправилно.
В отговор на жалбата Румен Цанков, Емилия Иванова и Петя Георгиева оспорват
доводите в нея. Излагат, че водените от тях свидетели живеят постоянно в с. Цонево и
познават добре имота и като безпристрастни следва да се ценят като обективни.
Свидетелите на ответниците от друга страна са заинтересовани от изхода на делото, като
участници в обстоятелствената проверка. Идентичността на имота също е доказана, а
относно съответствието му с имотите по НА от 1937г. няма запазени планове от преди
1961г. за селото. В НА от 1989г., от който черпят права е описан НА от 1937г. Към този
момент имотът е бил земеделска земя, включен в регулацията на селото с плана от 1962г.
Поради това е отказано възстановяване правото на собственост по отношение на 7 дка в с.
Яворово, понастоящем с. Цонево от ОДЗ – Дългопол. В РП към плана под № 160 – нива е
записан Георги Божилов Ананиев, който именно е наследодателят им Георги Божилов
Кръстев. Наследодателите им са владяли от имота от 1989г. и на основание давност
придобили правото на собственост. Отправили искане за постановяване на решение, с което
обжалваното такова се потвърди като правилно и законосъобразно постановено.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Р. Г. Ц., Е. Г. И. и П. Г. Г. срещу
Решение № 378 от 10.12.2019г. по гр.д. № 287/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав , В
ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от
въззивниците срещу Г. К. С. с ЕГН **********, К. Г. К. с ЕГН ********** и Д. Г. К. с ЕГН
********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че Р. Г. Ц. с
ЕГН **********, Е. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН ********** са собственици на
още 254 кв.м. ид.ч. от описания недвижим имот.
3
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на извода на ПРС за липса на
идентичност между имотите. Такава за останалите неразпределени 3020 кв.м., след
извършените дарения през 1989г. е установена. През 1989г. са извършени две дарения на
ид.ч. от цял имот от 7020 кв.м. Двете ид.ч. са с площ по 2000 кв.м. Т.е. след даренията от
1989г. Георги и Севдена Божилови Кръстеви са останали собственици на 3020 кв.м. ид.ч.
Щом е налице идентичност между процесния и дарените части от имота, то е налице
идентичност и за останалата част от имота. Бащата на ищците придобил по наследство от
баща си Цанко Божилов, п. 1995г. 1/9 ид.ч. от останалата част с площ от 3020 кв.м., като
притежавал 1002.23 кв.м. от дворното място, цялото с площ от 7020 кв.м. Тази част е
наследена от ищците след неговата смърт. Те са наследили също така 1/12 ид.ч. от 3020 кв.м.
след смъртта на бабата на баща им Севдена Кръстева, п. 2009г. По този начин тримата
ищци притежават общо 1254 кв.м. Дори да се приеме, че не е установена идентичност между
имота по НА от 1937г., то тогава имота е придоби на основание давност при владение на
наследодателите им от 1989г. Ето защо отправили искане за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени в цялост.
В отговор на насрещната въззивна жалба Георги Стефанов, Калин Калудов и Диян
Калудов оспорили доводите в нея. Заявили, че доводът за евентуално придобиване на частта
на основание придобивна давност от 1989г. е преклудирано, тъй като не е направено
своевременно и съставлява основание, съдържащо нови фактически твърдения, което е
недопустимо да се случва пред въззивната инстанция.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната и насрещна жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни
по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
отговарят на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В насрещната жалба е обективирано доказателствено искане за приемане на писмени
доказателства – три броя НА от 1968г., в които наследодателят на ищците е посочен като
граница – Георги Божилов Кръстев.
За да се произнесе, съдът съобрази, че във въззивното производство страните могат да
сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не
са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за
отговор – чл. 266, ал. 2 от ГПК. Настъпващата още с първоинстанционното производство
поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност
4
страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Във въззивното
производство страната може да иска събиране на доказателства, които не са били допуснати
от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 от ГПК. Такива
са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в
нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е
представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.
146 от ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и
да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
В конкретния случай тези предпоставки не са налице, поради което искането за
допускане и приемане на писмени доказателства следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 18.01.2021г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото чрез
процесуалните им представители по телефона.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266, ал. 1 и ал. 3 от ГПК
доказателственото искане обективирано в насрещната въззивната жалба за за приемане на
писмени доказателства – три броя НА от 1968г., в които наследодателят на ищците е
посочен като граница – Георги Божилов Кръстев.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5