№ 22439
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110110408 по описа за 2025 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от А. Д. Й. срещу
ЮЛ с която е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът
не му дължи сумата от 430.48 лв., представляваща главница за периода от
15.01.2014 г. до 15.06.2014 г., сумата от 145.36 лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 06.03.2014 г. до 24.02.2017 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 13.06.2017 г. по гр.д. № 15449/2017 г. по описа на СРС,
50 състав, поради погасяването му по давност.
Ищецът твърди, че срещу него е влязла в сила заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 15449/2017 г. по описа на СРС, 50 състав и е издаден изпълнителен
лист от 13.06.2017 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 1211/2018 г. по описа на ЧСИ *******.
Поддържа, че давността била изтекла на 10.03.2023 г. още преди образуването
на изпълнителното дело. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че
издаденият по изпълнителен лист от 13.06.2017 г. по гр.д. № 15449/2017 г. по
описа на СРС, 50 състав било образувано изп. д. № 1211/2018 г. по описа на
ЧСИ *******. Твърди, че в рамките на изпълнителното производство са
извършвани действия, прекъсващи 5-годишната погасителна давност за
процесните вземания. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу А. Д. Й. е издаден изпълнителен лист от 13.06.2017
г. по гр.д. № 15449/2017 г. по описа на СРС, 50 състав.
По делото е представен препис от изп. д. № *********** по описа на
ЧСИ *******, от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 12.11.2018 г. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 13.06.2017 г. по гр.д. № 15449/2017 г. по описа на СРС,
50 състав.
По изп. д. № *********** по описа на ЧСИ ******* се намира запорно
съобщение от 20.06.2024 г. изпратено до ***********, с което е наложен
запор върху върху всички сметки на длъжника А. Д. Й. открити в банката,
като на 12.07.2024 г. е изготвен протокол за извършено погасяване, като с
платежно нареждане от 12.08.2024 г. на взискателя е заплатена процесната
сума.
На 19.08.2024 г., е разпоредено приключване на изп. д. № ***********
срещу А. Д. Й., поради изпълнение на цялото задължение от страна на
длъжника.
При отрицателния установителен иск, какъвто е настоящият случай в
тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска.
Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като
в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се
установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и
същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за
наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати
производството без да се произнася по основателността на иска. В конкретния
случай по делото не се спори, а и от протокол за извършено погасяване и от
разпореждането от 19.08.2024 г. постановено по изп. д. № *********** по
описа на ЧСИ ******* се установява изпълнение на задължението от
длъжника по отношение на процесните суми предмет на изпълнителния лист
от 13.06.2017 г. по гр.д. № 15449/2017 г. по описа на СРС, 50 състав.
Настоящият състав намира, че в случаите, когато сумите са били заплатени на
взискателя /ответник/, то длъжникът в изпълнението разполага с осъдителен
иск по реда на чл. 55 ЗЗД срещу взискателя /ответник/, поради което следва да
се приеме, че отрицателния установителен иск е недопустим, тъй като за тази
сума той няма интерес да води иск по чл. 439 ГПК. Конкретно чл. 439 ГПК
предоставя възможност на длъжника в изпълнителното производство да
оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на несъществуване
на неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Съответно на предмета на
отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни
в исковото производство са носителите на оспорваното материално право -
длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При уважаване на
2
отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква
задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК. Съдебната практика е безпротиворечива, че основание за
правен интерес у длъжника от предявяване на този установителен иск е
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист. При условие че процесните сумите са били преведени на
взискателя /ответник/ и той е изцяло удовлетворен, не е налице правен
интерес за ищеца от предявяване на иск по чл. 439 ГПК, тъй като вече
изпълнителното производство е прекратено и няма как да бъде осъществена
целта на това производство /по иска по чл. 439 от ГПК/, а именно
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК -
в този смисъл определение №1056 от 07.03.2024г. по гр. д. №2427/2023г. IV Г.
О. на ВКС.
За пълнота следва да се посочи, че длъжникът е знаел, че по
изпълнителното дело се извършват плащания с оглед на осъществената
кореспонденция от страна на адв. Н. К. в качеството на процесуален
представител на ищеца и частния съдебен изпълнител във връзка с наложения
запор на 20.06.2024 г., поради което е имал правната възможност или да
поиска спиране на изпълнението още към този момент, като обезпечителна
мярка докато се разглежда искът по чл. 439 от ГПК, а не впоследствие след
приключване на изпълнителното дело или е имал възможност да предяви
директно иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД относно вече събраната към
датата на подаване на исковата молба сума, за която счита, че е погасена по
давност.
С оглед на гореизложеното, доколкото по делото беше установено, че
взискателят /ответник/ е бил изцяло удовлетворен, то настоящото
производство по реда на чл. 439 от ГПК се явява недопустимо поради липса на
правен интерес, поради което следва да бъде прекратено.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има
право на разноски в размер на сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, предявен от А. Д. Й., ЕГН **********, със
съдебен адрес ************* чрез адв. Н. К. срещу ЮЛ ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: ***********, за признаване за установено
спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 430.48 лв.,
представляваща главница за периода от 15.01.2014 г. до 15.06.2014 г., сумата
от 145.36 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 06.03.2014 г. до
24.02.2017 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.06.2017 г. по
3
гр.д. № 15449/2017 г. по описа на СРС, 50 състав, поради погасяването му по
давност.
ОСЪЖДА А. Д. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес *************
чрез адв. Н. К., да заплати на ЮЛ ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ***********, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 400 лв.,
разноски в производството.
Решението, имащо характер на определение може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4