Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1173 Година 2020,
07.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ състав
на 03.06.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 4006 по описа за 2019
година и като обсъди:
Производство пред
първа инстанция.
Образувано е по жалба на „ИМПЕРИАЛ-ЙОНДЕР И
АНИ“ООД със седалище и адрес на управление с.Устина, община Родопи, област
Пловдив, ул.“Еленово бърдо“№4 против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-685-0409063 от 21.10.2019г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК-131/15.11.2019г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка - Запечатване на търговски обект –
бензиностанция, находящ се в с.Устина, местност „Чобанката“,стопанисван от
„ИМПЕРИАЛ-ЙОНДЕР И АНИ“ООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на
основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност/ЗДДС/.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.
Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Претендират се сторените разноски, съгласно представен списък.
Ответникът чрез процесуалния си
представител е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да
постанови решение, с което да потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен
по аргументи, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Пловдивският административен съд
– Второ отделение, Шестнадесети състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения.
От доказателствата по делото се
установява, че при извършена оперативна проверка на 11.10.2019г. в 10,30 часа
на търговски обект – бензиностанция, находящ се в с.Устина, местност
„Чобанката“, стопанисван от „ИМПЕРИАЛ-ЙОНДЕР И АНИ“ООД, е констатирано, че
търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на
МФ/Наредбата/, не е спазил изискванията на чл.3 ал.2 предл. последно от
цитираната наредба и е допуснал регистриране на продажби на течни горива чрез
ЕСФП при условия на отложено плащане, без да се приключва отразеното зареждане
на гориво с вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“.
В резултат на събраните по
проверката доказателства/дневен финансов отчет без нулиране, изведен в обекта
от ЕСФП, модел „ОЙЛ СИС 2-0-Д-КL“ с ЦРУ-FP-800 с ИН на ФУ ОS006285 и ИН на ФП 58006285, Отчет
на фискална памет, служебен бон №0010867/11.10.2019г., служебен бон
№0010864/11.10.2019г., опис на наличните пари в касата на това ФУ и др./, е
установена отрицателна касова разлика в размер на 881,48 лв. между: разчетена касова
наличност към момента на проверката от ФУ/общ оборот от продажби/ - 1223,48
лв.; фактическа наличност на паричните средства, описани в Опис – 342,00 лв.;
сума на паричните средства в началото на работния ден – 0,00 лв.; други
служебно въведени пари във фискалното устройство към момента на проверката –
0,00 лв.; служебно изведени пари във фискалното устройство към момента на
проверката – 0,00 лв. Извършеното нарушение е прието, че се доказва и от
дадените обяснения от лицето, присъствало по време на проверката/видно и от
Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката към
ПИП сер. АА №0409063/11.10.2019г./, което декларира, че сумата в размер на
881,48 лв. се дължи на зареждания, за които са издадени фискални касови бележки,
които не са заплатени от клиенти.
Като доказателство за извършеното
нарушение се сочи Протокол за извършена проверка АА № 0409063/11.10.2019г.,
ведно със събраните доказателства.
При това положение е направен
извод, че дружеството не е спазило начина за издаване на съответни документи за
продажба, издадени по установения ред за продажба.
Въз основа на тези фактически
установявания е издадена и процесната заповед, с която на „ИМПЕРИАЛ-ЙОНДЕР И
АНИ“ООД е наложена принудителна
административна мярка - Запечатване на търговски обект – бензиностанция,
находящ се в с.Устина, местност „Чобанката“, стопанисван от дружеството, като е
постановена и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186
ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
В заповедта са изложени мотиви относно
продължителността на срока, свързани с тежестта на нарушението и последиците от
същото, местоположението на обекта – на ключова локация – в полите на Северните
Родопи, с възможност за реализиране на високи обороти и с множество потенциални
клиенти с оглед характера на дейността – търговия с горива, големината на
обекта – около 2000 кв.м. с 4 броя съда за съхранение на гориво и 3 броя
бензиноколонки с по 1 брой пистолет на тях, работното време – без почивен ден,
както и това, че лицето е допуснало и други нарушения на данъчното
законодателство и по-конкретно на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МХ
във връзка с §59 ал.1 т.3 от същата наредба, във връзка с чл.118 ал.2 и ал.4 ЗДДС, за което нарушение на лицето е съставен АУАН сер.АN № F006362/12.06.2012г. и съответно е
издадено Предупреждение №11291-F006362/18.07.2012г.
Също така е посочено, че срокът
на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите
към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният -
недопускане на вреда за фиска.
ЗНПАМ
№ФК-685-0409063/21.10.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е обжалвана от
„ИМПЕРИАЛ-ЙОНДЕР И АНИ“ООД пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-131/15.11.2019г., я е
потвърдил, като е отхвърлил подадена жалба.
В хода на съдебното производство
е разпитан свидетелят Ч.А.Ч. – старши инспектор в ГД“Фискален контрол“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, извършил проверката на процесния обект. Същият заявява,
че са били подавани данни към НАП и е нямало съмнения за някакви манипулации,
но е установена отрицателна касова разлика от около 800 лева, за която разлика
лицето, присъствало по време на проверката, е заявило, че се дължи на издадени
фискални бонове, по които не е получено плащане, което по никакъв начин не води
до ощетяване на фиска.
Показанията на свидетеля съдът
кредитира, доколкото същите са логични, а и са съответни на доказателствения
материал, събран в хода на производството.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира
следното от правна страна.
Според чл.186 ал.1, т.1 б.“а“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл.186 ал.3 ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
В случая процесната ЗНПАМ е издадена
от Началник Отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, надлежно упълномощен от Изпълнителния Директор на НАП съгласно
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., т.е. издадена е от компетентен орган.
Заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 ал.1 АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията по
чл.59 и чл.146 АПК. И по-конкретно, за да бъде една принудителна административна
мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл.22 от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
По аргумент от чл.186 ал.1 ЗДДС
във вр. чл.1 от Наредба № Н-18/13.01. 2006г., конкретните цели на процесната принудителна административна мярка
са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на
поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина,
отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за
проследяване на реализираните обороти.
Според разпоредбата на чл.3 ал.2
от Наредба № Н-18/13.01.2006г./в приложимата редакция/, лице, което извършва продажби
на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и
отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от
ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по ал.1. Задължението за издаване на фискален бон се отнася и за
извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване.
Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено
плащане се приключва с вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“.
По делото няма спор, че в
проверявания обект е установена отрицателна касова разлика в размер на 881,48
лв., която е следствие от издадени фискални касови бележки за извършени
продажби на горива, които обаче не са били заплатени от клиентите. Поради това,
наличието на отложено плащане при извършване на продажби на течни горива, е
следвало да бъде приключено чрез ЕСФП с вид плащане „резерв 1“ – „отложено
плащане“, и след като това не е сторено, без всякакво съмнение е налице
нарушение на чл.3 ал.2 предл. последно от Наредба № Н-18/13.01.2006г.
Тук е мястото да се посочи обаче,
че от административния орган не е изследвана техническата и/или функционална
възможност на въведения в проверявания обект ЕСФП да регистрира по такъв начин
продажбите, или иначе казано, дали ЕСФП разполага с подобна функция, което вече
би било друго нарушение/такова по чл.8 от Наредбата/, различно от процесното.
Като не е установил това обстоятелство – че провереното ЕСФП на дружеството
въобще разполага с подобна функция за регистриране на плащането като отложено,
административният орган е издал заповедта на базата на предположение, но правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни
факти, обстоятелства и данни. Обратното би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и
в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Отделно от това, съдът
констатира, че е налице и необоснованост на продължителността на срока на
наложената ПАМ. Действително, при наличието на предпоставката по чл.186 ал.1,
т.1 б.“а“ ЗДДС, каквато в случая не се установи да е безспорно установена,
компетентният административен орган поначало действа в условията на обвързана
компетентност, като е длъжен да наложи предвидената в разпоредбата принудителна
административна мярка.
Не така стои обаче, въпросът със
срока, за който следва да се приложи мярката. В чл.186 ал.1 ЗДДС той е
регламентиран единствено с горна граница/до 30 дни/, поради което във всеки
отделен случай в условията на оперативна самостоятелност административният
орган трябва да определи какъв точно ще бъде той в рамките на максималната
нормативно зададена продължителност от 30 дни.
Съгласно чл. 169 АПК съдебният
контрол върху заповедта по чл.186 ал.3 ЗДДС, що се отнася до избраното с нея
времетраене на принудителната административна мярка, се изчерпва с проверка
дали действително административният орган е разполагал с такава/което е
безсъмнено/ и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния
акт. За да е законосъобразен актът относно срока за запечатване на търговския
обект, трябва във всеки отделен случай конкретно да се обоснове избраната
продължителност на запечатването като при това тя трябва да е такава, че с нея
да не се нарушава прокламираният с чл.6 АПК принцип за съразмерност, според
който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Какви са целите, които следва да се постигнат с налагането на
принудителните административни мерки, сочи изрично чл.22 ЗАНН – те могат да се
налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
В случая, определената със
заповедта продължителност на срока на мярката от 7 дни, на първо място е
обоснована с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото –
регистрирането на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено
плащане без да се приключва с вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“ към
датата на проверката, което затруднява контролната дейност на органите по
приходите, възможността да се стигне до погрешно третиране на продажбата и
оттам погрешното определяне на облагаемия оборот.
Тук е мястото да се посочи, че не
става ясно каква би могла да е тежестта на извършеното нарушение, и какви биха
били последиците от същото, доколкото при положение, че извършените продажби са
регистрирани като платени такива, то при всички положения не е налице укриване
на доходи, а само незаплащане на цената при предаване на стоката, което по
никакъв начин не влияе на фиска и на интересите на държавата, а касае
отношенията между продавача и купувача. Дори и да се стигне до неплащане на
цената от страна на купувача по сделката, то или жалбоподателят вече ще е
заплатил дължимите данъци, или би било документирано по надлежния начин, т.е. с
издаване на сторно бележки и/или ДКИ в случаите, в които е била издадена
фактура, което отново по никакъв начин не би повлияло на правилното отчитане на
извършените продажби. Впрочем, в тази насока са и показанията на разпитания по
делото свидетел.
Необосновано е мотивирането на
срока и със следващото твърдение, а именно, за погрешно определяне на
облагаемия оборот, следствие от погрешното третиране на продажбата. Това е
така, защото за облагаем оборот ЗДДС говори в случаите, в които лицето не е
регистрирано по ЗДДС, което обстоятелство в казуса не е относимо, доколкото не
е спорно, че дружеството-жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, считано от
2002г., т.е. вече е формирало облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и/или се е
регистрирало по собствена инициатива.
На следващо място
административният орган се е позовал и на местоположението на обекта, а именно,
че същото е на ключова локация в полите на Северните Родопи с възможност за
реализиране на високи обороти и с множество потенциални клиенти, с оглед
характера на дейността – търговия с горива, големината на обекта – около 2000
кв.м. с 4 броя съда за съхранение на гориво и 3 броя бензиноколонки с по 1 брой
пистолет на тях и работно време – без почивен ден. Този извод, освен че е
неясен, е и недоказан - в случая не са ангажирани доказателства нито за размера
на реализираните обороти, нито за множеството клиенти, нито по какъв начин
големината на обекта и броя на бензиноколонките са обвързани с реализирането на
високи обороти.
И най-сетне, във връзка с
посоченото, че дружеството е допуснало и други нарушения на данъчното
законодателство, следва да се посочи, че липсват представени каквито и да било
доказателства, в т.ч. и цитираните АУАН и предупреждение, което изключва
възможността съдът да извърши проверка/преценка на верността на посоченото
твърдение. В този смисъл и изцяло
несъответстващ на данните по преписката е изводът на административния орган, че
„срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца“.
Останалите изложени в заповедта
мотиви във връзка със срока за запечатване на обекта представляват бланкетна,
обща фразеология, поради което по никакъв начин не са в състояние да обосноват
каква трябва да бъде продължителността на запечатването. Всичко това налага
извод, че избирайки необосновано висока продължителност на срока на действие на
принудителната административна мярка, административният орган е нарушил
изискването на чл.6 ал.5 АПК да се въздържа от актове и действия, които могат
да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. А вредите за
търговеца безсъмнено ще бъдат свързани както с пропуснати имуществени ползи от
продажбите в 7-дневния период на запечатване на бензиностанцията, така и с
необходимостта от принудителното излизане в отпуск на работещите в обекта
служители.
При тази необоснованост на
продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ
и се игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането
на адекватни на нарушението мерки.
Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорената Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-685-0409063 от
21.10.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ
на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-131/15.11.2019г. на Директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, поради което същата
ще следва да бъде отменена.
При посочения изход на спора, на
жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. Те се
констатираха в размер на 250 лева, представляващи заплатените държавна такса и
възнаграждение за един адвокат.
Неоснователно е направеното от
страна на ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, с искане да бъде присъдено такова в минимален размер, доколкото
съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500
лева, т.е. предвиденият минимален размер на адвокатското възнаграждение е
по-висок от договорения между страните и претендиран в настоящото производство
такъв, а именно 200 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХVІ
състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-685-0409063
от 21.10.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при
ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-131/15.11.2019г. на Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка - Запечатване на търговски обект –
бензиностанция, находящ се в с.Устина, местност „Чобанката“, стопанисван от
„ИМПЕРИАЛ-ЙОНДЕР И АНИ“ООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на
основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „ИМПЕРИАЛ-ЙОНДЕР И
АНИ“ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление с.Устина, община
Родопи, област Пловдив, ул.“Еленово бърдо“№4 сумата от 250/двеста и
петдесет/лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :