О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №260140

 

                               гр.Пловдив, 15. 09. 2020 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с.,  в закритото заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова    

                                                                   Силвия Алексова

 

Като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова 

Възз.ч.гр.д. №  1377 /2020г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274 във вр. с чл.77  във вр. с чл.78 ал.6 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ахира“ АД, ЕИК *********, против Определение № 2877/04.03.2020г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с., с което дружеството е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 523,20 лв. за държавна такса по делото. Поддържа, че следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като неправилно Районният съд е допълнил решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК, без да е налице искане от страна затова. Счита, че нормата на чл.77 от ГПК е неприложима, предвид на обстоятелството, че тя предполага наличие на съдебен акт, с който съответните разноски да са били вече възложени.

ПдОС – V  възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.

Районният съд, за да постанови атакуваното определение, излага основни съображения, че с Решение, постановено по гр. дело № 2226/2019г. по описа на ПдРС, I-ви гр. състав, потвърдено с решение на ПдОС относно присъдената в полза на страната сума от 13 080 лв. обезщетение за неимуществени вреди, е било пропуснато да се осъди ответното дружество да заплати в полза на бюджета, дължимата съгласно член 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 523,20 лв. Предвид на това, на осн. чл. 77 от ГПК, вр. с член 78, ал. 6 ГПК във  вр. член 1 от Тарифа да държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, дружеството е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд горецитираната сумата от 523,20 лв. за държавна такса  / 4 % върху цената на иска/.

Въззивната инстанция, в настоящия съдебен състав, намира, че оплакванията с частната жалба са неоснователни. Това е така, защото в случая не се касае за изменение на решение по реда на чл.248 от ГПК /при което съдът по искане на страните може да  допълни или измени постановения съдебен акт в частта за разноските/, а за присъждане на такси и разноски  в полза на съда, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса. На осн. чл.78 ал.6 от ГПК разноските /в случая  е дължима само държавна такса/ се поемат от осъденото лице по делото, тоест в конкретния казус, това е  „Ахира“ АД.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

              О П  Р Е Д  Е Л И :

 

Потвърждава Определение № 2877/04.03.2020г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с.

 

         Определението е окончателно.

 

 

                                     Председател  : 

 

                                              Членове :