Решение по дело №2318/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260483
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20205530102318
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        29.12.2020 г.                    Гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                              Трети граждански състав

На 9 декември                                                           2020 г.

В публично заседание в следния състав: 

 

                                                                 Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: Д. С.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ Емилия Енчева

гр. дело 2318 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск за увеличаване на издръжка с правно основание чл. 150 от СК.

Ищецът В.М.П., действаща със съгласието на своята майка Т.Я.Г., твърди в исковата си молба, че ответникът М.П. е неин баща.

С влязло в сила решение по гр. дело № 373/2014 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, родителските права върху нея, като малолетно дете, били присъдени на майка й. На баща й бил определен режим на лични отношения, както и задължението да плаща месечна издръжка, в размера на 110 лева, считано от 01.01.2014 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла вноска.

Заявява, че преди 5-6 години с майка си заживели в **. Сочи, че учи вече пета година и в момента била в 9 клас. Имала и братче на 4 години, като майка й не ходила на работа, а се грижила за него и нея. Живеели заедно с настоящия мъж на майка й. Разбирали се много добре и била щастлива. Лятната ваканция, която била само през август месец, се връщала в Стара Загора. Заявява, че заедно с майка си, държат да не се прекъсва връзката с роднините й- нейните родители, тези на баща й, както и вуйчо й.

В годините, след раздялата на родителите им, колкото и да й било мъчно от този факт, чувствала, че баща й не проявявал желание да се вижда с нея. Особено след като се родило детето му. Налагало се тя да го търси, когато си дойде в България, да го уведомява, да го пита кога да отиде да го види. Заявява, че не помни някога да й е дал подарък за рожден ден или просто ей така - без повод. Да я попита има ли пари, дори за джобни, когато била в Стара Загора. Знае, че не бил плащал издръжката и се наложило да плаща принудително.

Понякога я било срам от факта, че биологичния й баща не го било грижа за нея. Майка й, въпреки че сега се налагало да отглежда по- малкото си дете, правила всичко необходимо и с подкрепата на мъжа до себе си, колкото и да й струвало това, успявала да удовлетворява потребностите й. Но въпреки това, вече била голяма и виждала, и осъзнавала безотговорното поведение на баща си.

На 10.12.2015 г., след като 7 месеца чакали, той да плати доброволно издръжката, която дължал за две години, майка й, чрез пълномощник, образувала изп. дело № 3746/2015 г. по описа на ЧСИ.

По реда на принудителното изпълнение, тя успяла да получи дължимата издръжка до 06.06.2016 г.

От тогава до настоящия момент баща й М. не плащал издръжка. Сочи, че не се интересувал от нея - дали била здрава, дали учела, къде учела, какви потребности имала, как се развивала. Заявява, че от последното осъждане на баща й да плаща издръжка - 08.04.2014 г., изминали 6 години. Размерът на издръжката - 110 лева, по никакъв начин не отговаряли на потребностите й, които в рамките на тези 6 години, били променени драстично, по посока тяхното увеличаване.

Според Семейния кодекс, действащ в РБългария, като непълнолетна дъщеря на родителите си, следвало да получава грижи и издръжка от тях. Майка й не била спряла да полага грижи - както физически, лично, така и финансово. Тези 110 лева през април 2014 година били възможния минимум, предвид възрастта й тогава. Сега била на 14 и половина години - средствата, необходими за нейните храна, облекло, обучение, културно израстване и момичешко съзряване, по никакъв начин не кореспондирали с тези 110 лева месечно, които баща й и сега не плащал регулярно.

Обстоятелството, че баща й имал друго семейство и дете, не означавало, че бил освободен от отговорност да плаща издръжка или пък издръжката да е толкова минимална, предвид обстоятелството, че 1/4 от MP3 - колкото е размера на минималната издръжка за дете, в момента бил 152.50 лева.

От момента на влизане в сила на решението за присъдената издръжка до настоящия момент, счита, че имало налице изменение в обстоятелствата, които били от значение за определяне на справедлив размер на същата.

С оглед гореизложеното, във връзка с предявения по реда на чл. чл. 150, вр. чл. 143 и чл. 142 от СК, иск, моли съда да образува гражданско производство, по реда на което, след като се увери в изложените твърдения, да постанови решение, с което да:   

Измени установената, ежемесечна издръжка, присъдена по гр. дело № 373/2014 г. на PC- Стара Загора, като осъди М.И.П., ЕГН **********, да заплаща на В.М.П., ЕГН **********, която действа със съгласието на своята майка и законен представител Т.Я.Г., ЕГН **********, сумата от 220 лева, увеличение със 110 лева, считано от момента на завеждане на исковата молба в съда, ведно с лихвата за всяка забавена вноска, до настъпването на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М.И.П..

 

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от приложените удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт № 1507 от 20.09.2005 г. детето В.М.П. е родено на *** г. от родители Т.Я.Г. и М.И.П..

Не се спори по делото, а и от приложеното по делото решение по гр.д. № 373/2014 г. е видно, че ответникът М.И.П. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето В.М.П. в размер на 110 лв., считано от 01.01.2014 г.

От определяне на издръжката са изминали над 6 години, през което време потребностите на детето, както и разноските по отглеждането му са се увеличили. Налице е и промЯ.в икономическите условия на страната, обусловени от ръста на инфлацията, както и промЯ.на минималната работна заплата за страната.

 

При преценка материалните възможности на майката, съдът се съобрази с представената декларация СИС, от която е видно, че не получава трудово възнаграждение, не получава доходи от свободни професии, наеми и хонорари, не притежава недвижими имоти и МПС. Същата декларира, че получава 138 паунда детски надбавки за двете си деца на месец. Видно е, че същата има и син от друг мъж.

При преценка материалните възможности на ответника М.И.П., съдът се съобрази с изложеното в социалния доклади от представената справка от ТД на НАП, тъй като не е представена декларация СИС, от която е видно, какво трудово възнаграждение получава, както и притежава ли недвижими имоти и МПС. От предоставените по делото доказателства е видно, че ответникът получава средно 300 лева месечна заплата. Същият е заявил пред ДСП – Стара Загора, че издръжка в размер над 150 лв. месечно би го затруднила сериозно, предвид факта, че имал малко дете и съпруга, за които трябвало да осигурява средства, а получавал ниска заплата.

По делото е представено Удостоверение от Академия „Лий Вали“, Булсмор Лейн, Енфийлд Мидълсекс, от което е видно, че детето В.П. била записана за посещение на академия „Лий Вали“ на 4 септември 2017 г., като посещавало и до датата на подаването на удостоверението, а именно 30 март 2020 г.

По делото е представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, в който се сочи, че г-н П. все по-рядко общува с В., защото Т.Г. спирала дъщеря си да контактува с него. В последно време намалели и разговорите с роднините й по бащина линия. В. никога не е виждала детето на баща си - ** (1г.и 2м.), родено от брака му с настоящата му съпруга - ** П.. Предвид епидемичната обстановка, В. не се е връщала в България през лятото на 2020 г. Непълнолетната В. и майка й живеят в Лондон заедно със съжителя на майката и по-малкото й братче. Майката била приоритетния възрастен полагащ ежедневни грижи за детето. Непълнолетната В.П. изразила задоволство от начина си на живот в семейството на майка си в Лондон и потвърдила информацията за редките контакти, осъществявани с бащата. Бащата М.П. казал, че с майката имали устна договорка - предвид това, че не виждал детето в определените за това дни, той да не изплащал опред**та от съда издръжка. Бащата М.П. заявил, че имал готовност и възможност да плаща издръжка в размер на 150 лв. месечно, по-висока сума би го затруднила, предвид разходите по отглеждането на по-малкото му дете - ** (1 г. 2м.).

Детето В.М.П. е родено на *** г. и към настоящия момент е на 15 години.

Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотно състояние и квалификация. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата /610 лв. от 01.01.2020 г./. Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. При новата нормативна уредба, съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

В настоящия случай, безспорно са се изменили социално - икономическите условия в страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на детето с нарастването на възрастта му - от определяне размера на издръжката са изминали 6 години, което обуславя нарастването на нуждите, както и е налице изменение на минималната работна заплата в страната. Към настоящия момент, опред**та издръжка се явява такава под минимума, определен в чл. 142, ал. 2 от ГПК, което също е основание за увеличаване размера на издръжката.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето. С оглед възможността на родителите да дават издръжка, възрастта, и нуждите му, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че бащата следва да осигурява ежемесечна издръжка в размер на 160 лв., като в останалата част предявеният иск до размера на 220 лв. следва да бъдат отхвърлен като недоказан. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майка си и ответника е освободен от полагането на лична грижа и от поддръжката на домакинството, в което живеят. Ангажиментът за това е поет изцяло от майката и нейният съжител.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца съдебни и деловодни разноски в размер на 292 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

 

Водим от горните съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр.д. № 373/2014 г. по описа на РС – Стара Загора, както следва:

 

ОСЪЖДА М.И.П., с ЕГН ********** ***, да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетното дете В.М.П., ЕГН **********, родена на *** г., действаща със съгласието на нейната майка и законен представител Т.Я.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ** /със съдебен адрес - адв. Яна А.С.-***/, в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 08.07.2020 г., до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до предявеният размер от 220 лв. като недоказан.

 

ОСЪЖДА М.И.П., с ЕГН ********** ***, да заплати на В.М.П., ЕГН **********, родена на *** г., действаща със съгласието на нейната майка и законен представител Т.Я.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ** /със съдебен адрес - адв. Яна А.С.-***/, направените по делото разноски в размер на 292 лв., съобразно уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА М.И.П., с ЕГН ********** *** да заплати ДТ върху увеличеният размер на присъдената издръжка в размер на 72 лв. в полза на Държавата по Бюджета на съда.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд – Стара Загора.

                                                                                                   

 

                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: