Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2053                           30.10.2014 г.                               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На първи октомври                                                                  Година 2014

В открито заседание в следния състав:

 

             Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: С.А.

 

като разгледа докладваното гр.д. № 3240 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от „АСКАНИЯ КАСТИНГ” ООД против „АСМ” ЕООД искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: 1 000 лв.- дължим остатък от цената на продадени стоки по фактура № 3870/ 26.05.2008 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, 308,97 лв.- мораторна лихва, дължима върху главницата от 1 000 лв. за периода 11.10.2010 г.- 11.10.2013 г., 9 177,36 лв.- дължим остатък от цената на продадени стоки по фактура № 200311/14.10.2008 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, както и  2 835,32 лв.- мораторна лихва, дължима върху главницата от 9 177,36 лв. за периода 11.10.2010 г.- 11.10.2013 г. Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски по делото. Ищецът твърди, че през 2008 г. е сключил с ответника две сделки за покупко-продажба на аспиратори, за които са били издадени фактура № 3870/26.05.2008 г. на стойност 3 299,76 лв. и фактура № 200311/14.10.2008  на стойност 16 714,56 лв. Твърди също така, че купувачът е заплатил част от дължимата сума по първата фактура, по която е останала неплатена част от задължението в размер на 1 000 лв., а задължението по втората фактура е намалено със сумата от 7 537,20 лв. по кредитно известие № 200897/19.03.2010 г., представляваща цената на върнати от купувача стоки. На следващо място се твърди, че поради неплащане на дължимите суми ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане за периода на забавата. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 и чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който твърди, че исковете са неоснователни, тъй като задълженията и по двете фактури са погасени по давност- с изтичане на 5-годишен давностен срок, поради което са погасени и допълнителните вземания за мораторни лихви по двете фактури. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, не са ангажирани доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени копия на фактура № 3870/26.05.2008 г. и фактура № 200311/14.10.2008 г., двете двустранно подписани от представители на страните по делото, съгласно които ищецът е продал на ответника стоки на обща стойност 3 299,76 лв. по първата фактура и на стойност 16 714,56 лв. по втората фактура. Представено е и кредитно известие № 200897/19.03.2010 г. към фактура № 200311/14.10.2008 г., както и приемо-предавателен протокол от 17.03.2010 г., от които се установява, че впоследствие ответникът е върнал на ищеца част от описаните във втората фактура стоки на обща стойност 7 537,20 лв.

Ищецът признава, че ответникът е извършил две частични плащания по фактура № 3870/26.05.2008 г. в общ размер на 2 299,76 лв., като твърди, че остатъкът от 1 000 лв. все още не му е платен, а ответникът от своя страна не е ангажирал доказателства, нито твърди, че е платил тази сума, поради което съдът намира за установено, че действително не е налице плащане на сумата от 1 000 по фактура № 3870/26.05.2008 г.

 Предвид връщане на част от описаните във фактура № 200311/ 14.10.2008 г. стоки и издаване на кредитно известие към тази фактура, съдът намира, че задължението по нея е намалено със сумата по кредитното известие, поради което дължимата по фактурата сума е останала в размер на 9 177,36 лв., по отношение на която също липсват твърдения и доказателства за плащането й.

Единственото защитно възражение на ответника е, че не дължи процесните суми по двете фактури, тъй като тези задължения са погасени по давност, по основателността на което съдът намира следното:

По отношение на задължението по фактура № 200311/14.10.2008 г. съдът намира, че погасителната 5-годишна давност е следвало да изтече на 14.10.2013 г., поради което и тъй като искът е предявен преди това- на 11.10.2013 г. давността е била прекъсната, съответно не е изтекла и задължението по тази фактура в размер на 9 177,36 лв. не е погасено по давност. С оглед на това и предвид установената дължимост на тази сума, съдът намира, че в тази му част искът е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид липсата на извършено плащане на задължението от 9 177,36 лв. и на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.  

По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата от 9 177,36 лв. и тъй като такава се търси за период от 3 години преди завеждането на иска, съдът намира, че тази претенция не е погасена по давност. С оглед на това и предвид установената дължимост на главницата, съдът счита, че на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи лихва за забава върху главницата от 9 177,36 лв. за процесния период 11.10.2010 г.- 11.10.2013 г., като видно от изявлението на вещото лице, направено в съдебно заседание на 01.10.2014 г., тази лихва е в размер на 2 835,32 лв., в какъвто размер е предявен и акцесорният иск за мораторна лихва, поради което същият се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Що се отнася до неплатения остатък от дължимата сума по фактура № 3870/26.05.2008 г., съдът намира, че това задължение е погасено по давност на 26.05.2013 г., т.е. преди предявяването на иска, което прави сумата недължима към настоящия момент. В тази връзка съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че с отразяване на фактурата в счетоводството на ответника и с извършените две частични плащания по тази фактура ответникът е признал задължението си и давността е била прекъсната, тъй като съгласно задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение № 98/ 26.07.2013 г. на ВКС по т.д. № 851/2012 г., I т.о., ТК, и Решение № 105/ 05.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 1697/2013 г., I т.о., ТК, счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието-длъжник счетоводство и извършените частични плащания на вземания по конкретни фактури не са признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а” от ЗЗД за непогасената част от дълга. Ето защо и тъй като по делото липсват доказателства ответникът да е признал дължимостта на процесния остатък по фактурата в размер на 1 000 лв. с волеизявление, което да е отправено и да е достигнало до кредитора, съдът намира, че към момента на предявяването на иска на 11.10.2013 г. това задължение вече е било погасено по давност, съответно ответникът не дължи плащане на сумата. Поради това в тази част искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид установеното погасяване по давност на главното задължение по фактура № 3870/26.05.2008 г., съдът намира, че на осн. чл. 119 от ЗЗД по давност е погасено и акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 000 лв., поради което исковете за заплащане на мораторна и на законна лихва върху тази главница са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед частичното уважаване на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1 605,55 лв., представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски, съответна на уважената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА „АСМ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Професор Якимов”, Търговски комплекс „АСМ”, представлявано от А. Я. Я., да заплати на „АСКАНИЯ КАСТИНГ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Етрополе, ул. „Малък Искър” № 3, представлявано от Н. Т. Н., сумата от 9 177,36 лв. (девет хиляди сто седемдесет и седем лв. и тридесет и шест ст.), представляваща дължим остатък от цената на продадени стоки съгласно фактура № 200311/14.10.2008 г., сумата от 2 835,32 лв. (две хиляди осемстотин тридесет и пет лв. и тридесет и две ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 11.10.2010 г.- 11.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 9 177,36 лв., считано от 12.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 605,55 лв. (хиляда шестстотин и пет лв. и петдесет и пет ст.), представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АСКАНИЯ КАСТИНГ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Етрополе, ул. „Малък Искър” № 3, представлявано от Н. Т. Н., против „АСМ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Професор Якимов”, Търговски комплекс „АСМ”, представлявано от А. Я. Я., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 (хиляда) лв., представляваща дължим остатък от цената на продадени стоки по фактура № 3870/26.05.2008 г., сумата от 308,97 лв. (триста и осем лв. и деветдесет и седем ст.), представляваща мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 11.10.2010 г.- 11.10.2013 г., както и законната лихва върху главницата от 1 000 лв., считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала:

СА