ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 386
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20235300500394 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 10126/20.12.2022 г.
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., със седалище Париж, Франция, с
регистрационен номер № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. клон България, ЕИК ********* против решение № 375/30.11.2022 г.,
постановено по г.д.№ 441/2022 г. по описа на РС Карлово, в частта, с която
са отхвърлени предявените искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че М. М. А., ЕГН ********** дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК ********* суми по договор за кредит
№PLUS-17547464, сключен на 20.12.2019 г., за които е издадена заповед №
177 от 09.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.г.д. № 235/2022 г. по описа на РС Карлово, както следва: за разликата над
5085,11 лева до пълния предявен размер от 8024,99 лева, представляваща
главница; 8140,80 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
15.01.2021 г. до 15.01.2027 г. и 554,14 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на лихвата за забава за периода от 15.02.2021 г. до
16.02.2022 г.
При извършената проверка бе установено, че въззивната жалба не
отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК.
С нея първоинстанционното решение се атакува в отхвърлителната му
част. В производство по реда на чл. 422 от ГПК, какъвто е настоящият слу-
чай, държавната такса, внесена пред първата инстанция представлява
довнесена такса по чл. 415, ал. 4 от ГПК в размер на 2% върху интереса. Тя се
прибавя към таксата, внесена в заповедното производство, също в размер на
2% върху интереса. Така се формира такса от общо 4% върху интереса,
1
доколкото приложение намират общите правила по чл. 69 от ГПК за цената
на иска и по чл. 72 от ГПК за държавната такса (съгласно т. 18 от
тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС). В съответствие с това държавната такса за въззивно
обжалване е в размер на 2% върху обжалваемия интерес (чл. 18, ал. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК).
Следователно за въззивното производство дължимата държавна такса,
определена съгласно чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК е в общ размер от 232,70
лева (вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК). На л. 11 от делото на ОС обаче е
представено платежно нареждане от 05.01.2023 г. за внесена по сметка на ОС
Пловдив държавна такса за подадената жалба в размер на 58,80 лева, вместо
дължимата 232,70 лева.
Предвид посоченото и доколкото в правомощията на районен съд е
извършването на проверката на въззивните жалби по чл. 261, т. 4 от ГПК,
настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото изпратено на
РС Карлово за администриране - за оставянето на въззивната жалба без
движение за изискване на документ за довнесена по сметка на Окръжен съд
Пловдив държавна такса в размер на още 173,90 лева.
След изпълнение на указанията, делото следва да се изпрати отново на
ОС Пловдив за разглеждане на постъпилата въззивна жалба.
С оглед на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. г. д. № 394/2023 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, Гражданско отделение, VIII въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд Карлово за изпълнение на посочените в
мотивната част указания, след което делото да се изпрати отново на ОС
Пловдив за разглеждане на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2