РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.09.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети септември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5810 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Д.Й. Ц., ЕГН **********, действаща като майка и
законен представител на детето Т.С. М. ЕГН ********** и двете със съдебен адрес
*** а, срещу С.В.М., ЕГН **********
с адрес *** иск с правно основание
чл.150 СК за изменение на присъдената в полза на детето с решение,
постановено по гр.д. № 1228 по описа за 2015 г. на ПлРС, издръжка от 100 лева
на 200 лева месечно, считано от
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
Твърди се в исковата молба, че с
решение № 695/12.05.2015 г., постановено по гр.д. №1228/2015 г. по описа на
ПлРС ответникът се е съгласил да плаща издръжка на малолетното си дете, чрез
неговата майка и законен представител в размер на 100 лева, считано от
01.04.2015 г. до настъпване на условия и причини за нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня
на дължимостта й до окончателното й плащане. Излага се, че от присъждането на издръжката до датата на
подаване на исковата молба са изминали повече от две години. Сочи се, че детето
учи в четвърти клас, както и, че са пораснали нуждите от храна, дрехи и учебни
пособия. Навеждат се доводи, че е налице изменение на обстоятелствата отчетени
при определяне на досегашния размер на издръжката, който е и под минимума,
определен в чл.142, ал.2 СК. Твърди се, че майката е безработна и
издръжката представлява сериозен
проблем, докато бащата няма други деца,
за които да се грижи и и дава издръжка. Поради изложеното се моли съда да уважи
предявения иск и да присъди сторените разноски по делото.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание процесуалния процесуалният представител на ищеца моли съда да
уважи предявения иск. Счита същият за доказан по основание и размер. Моли съда
при определяне на възможността на ответника да заплаща издръжка да не взема
предвид представения договор за наем, тъй като не ставало ясно дали ответникът
живее на този адрес, както и, че страни по него са други лица, поради което и
не можело да се направи извод, че именно той живее там. Счита, че размерът на
получаваното от него възнаграждение е сериозен доход и не представлява трудност
да заплаща издръжката, която претендират, още повече, че няма други деца, на
които да дължи издръжка.
В проведеното по делото о.с.з.
ищцата поддържа становището на процесуалния си представител.
В дадения от съда срок ответникът
е депозирал отговор на исковата молба.
Не отрича, че решение № 695/12.05.2015 г., постановено по гр.д. №1228/2015 г.
по описа на ПлРС е осъден да заплаща издръжка в размер на 100 лева в полза на
детето си. Твърди, че претендирания нов размер на издръжката е непосилен за
него. Сочи, че работи по трудово договор като шофьор на товарен автомобил с
месечно трудово възнаграждение в размер на 465,68 лева. Излага, че живее под
наем в гр. София и, че е сключил граждански брак с А.Ю..
В проведеното по делото о.с.з. ответникът
сочи, че в предходните две години когато минималната издръжка е била в по –
нисък размер е плащал 100 лева. Твърди, че със заплатата, която получава е
невъзможно да заплаща издръжка в размер на 200 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане на детето Т.С. М. ЕГН ********** се установява, че негови
родители са С.В.М. и Д.Й.Ц..
Видно е от представеното по
делото решение от №695/12.05.2017 г. по гр.д. №1228/2015 г. по описа на ПлРС е,
че е прекратен сключения между С.В.М. и Д.Й.Ц., като родителските права по
отношение на детето Т.С. М. са предоставени на майката, а бащата е осъден да
заплаща издръжка в размер на 100 лева.
От представената по делото служебна бележка с
изх. №24043/31.07.2017 г., издадена от
Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр. Плевен се установява,
че майката на детето - Д.Й.Ц. е безработна
Установява се представената по
делото Служебна бележка №260/01.08.2017 г., издадена от ОУ „Васил Левски“ се
установява, че детето Т.С. М. е записана
в дневна форма на обучение в четвърти клас за учебната 2017/2018 г.
Видно е от представеното по
делото Удостоверение с изх. №301/07.08.2017 г., издадено от „Балкан контейнер“
ООД, че последното брутното трудово възнаграждение на ответника
по делото /01.07.2017 г./ е в размер на 593,54 лева, а нетното трудово възнаграждение 465,68 лева.
От представеното по делото
Удостоверение за сключен граждански брак е видно, че на 27.07.2017 г.
ответникът е сключил граждански брак с А.М.Ю..
По делото е представен и договор
за наем на недвижим имот, сключен между Н.Г.М. и А.М.Ю. /съпруга на ответника
по делото/, за наем на недвижим имот в гр. София с дължим наем в размер на 550
лева месечно.
В представения по делото Социален
доклад от ДСП гр. Плевен се правят следните констатации: че детето в момента е
в четвърти клас и са нараснали потребностите и разходите му за ежедневната му
издръжка. Посочено е, че майката на детето е безработна, съжителства на семейни
начала с В.И. и неговото дете, което е девет годишно. Прави се извод, че е в
интерес на детето издръжката му да бъде увеличена, като се вземат предвид и
доходите на ответника.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл. 150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира издръжка е
ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно изменение в
обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и възможностите на
всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите доказателства, че С.В.М. и Д.Й.Ц. са родители
на малолетното дете Т..
От събраните по делото доказателства не се установи нуждите на детето са различни от нормалните и обичайни за неговата
възраст. Детето, с оглед правилното му отглеждане и хармонично развитие и
възпитание, се нуждае от средства за покриване на ежедневни
нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на
разходите, свързани с обучението му, както и за разходите, свързани със
заболяванията, съпътстващи неговото развитие.
Изменението на размера на
присъдена издръжка, законодателят е обусловил от доказване наличието на трайно
и съществено изменение на обстоятелствата при които тя е определена, а именно
нуждите на издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя
да дава нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени обстоятелствата, свързани със
задължението да се предоставя издръжка, е възможно нейния размер да бъде
увеличаван, респективно намаляван. Под промяна в обстоятелствата закона има
предвид да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на
неговите родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка въз основа на съдебно решение от 12.05.2015
г. до иницииране на настоящото производство са изминали повече от две години - период, през който неминуемо са настъпили
изменения в нуждите на детето с оглед на възрастта, на която е в момента и
свързаните с нея повишени разходи за облекло, ученически пособия и извън класни
занимания и мероприятия.За изминалия период безспорно са се изменили и
социално-икономическите условия в страната.
За да определи размера на нужната на детето издръжка
съдът съобрази разпоредбата на
чл.143, ал.2 СК,
която предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са възможностите на родителите, които я
дължат –чл.142, ал.1 СК. Под понятието възможност
на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява
към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на
издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт
от размера на МРЗ,
която към настоящия момент е 115 лева.
При така събраните по делото данни, като отчете индивидуалните нужди на
детето и тези, определени от възрастта му, както и от обществено-икономическата
обстановка в страната, съдът счита, че необходимата месечна издръжка на детето Т.
в размер на 220,00 лв.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да
бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал.
1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че майката
упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и възпитание на детето.
Същата не получава никакви доходи. По отношение на възможности на бащата да заплаща издръжка съдът съобрази, че са
представени доказателства, че същият реализира доходи единствено от трудово
правоотношение. Фактът, че същият има друго семейство и, че живее на квартира не
го освобождава от задължението да заплаща издръжка на детето си. Съдът счита,
че и двамата родители, които имат безусловно задължение да издържат
непълнолетното си дете, са в трудоспособна възраст и могат да реализират доходи
от своя труд в размер близък до средния за страната, чрез който да задоволяват
потребностите на своето дете. Отчитайки обстоятелствата, че именно майката
полага постоянни и непосредствени грижи за детето и поема непредвидените и извънредни
разходи, свързани с отглеждането му, съдът намира, че бащата следва да поеме
по-голяма част от определения общ размер на издръжката, а именно сумата от 130лв
месечно. Съдът счита, че следва да
отбележи, че фактът, че майката не полага труд и е безработна не я освобождава
от задължението й също да участва в издръжката на непълнолетното си дете. Същата
е в трудоспособна възраст и няма данни по делото за нея да са налице
обстоятелства, които обективно да я препятстват да полага труд и да реализира доходи от това, с което да
участва в издръжката на своето дете.
Така мотивиран, съдът намира, че
предявеният иск за изменение на издръжката е основателен и доказан по размер и
следва да бъде изцяло уважен, като издръжката бъде изменена чрез увеличаването
й от 100лв. на 130 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба
– 02.08.2017 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. За разликата над сумата от 130 лева до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 4% върху тригодишните платежи в размер на 187,20 лева.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.
78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на ищцата
направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 195 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на
определената с влязло в законна сила решение решение № 695/12.05.2015 г., постановено по гр.д.
№1228/2015 г. по описа на ПлРС издръжка, дължима от С.В.М., ЕГН ********** с адрес ***, в полза на детето Т.С. М. ЕГН **********,
чрез негова майка и законен представител Д.Й. Ц., ЕГН
**********,
посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на същия, от 100.00 /сто лева/
лева на 130.00 /сто и тридесет/ лева месечно, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 02.08.2017 г.
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва от падежа на всяка просрочена като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдения размер от 130 лв. до претендирания размер от 200 лв., на основание чл. 150 от СК.
ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Д.Й. Ц., ЕГН
**********, сторените по делото
разноски в размер на размер на 195,00
лева сто деветдесет и пет лева/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С.В.М., ЕГН ********** с адрес *** ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски районен съд сумата от 187,20 /сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща дължима държавна такса по предявения
иск.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му - 27.09.2017 г.,
пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: