№ 1978
гр. Бургас, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
в присъствието на прокурора А. Ив. М.
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120102660 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. П. Ш. с ЕГН
********** срещу Прокуратурата на Република България, с искане за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 /три хиляди
лева/ за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно повдигнато на 03.11.2021г. обвинение за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно
производство № 306/2021г. по описа на 05 РУ -Бургас, вх. №3341/2021г. и
Пор. № 1332/2021г. по описа на РП-Бургас, прекратено с постановление от
27.01.2022г. на прокурор Д. М. от РП-Бургас, поради несъставомерност на
деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство, до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
В исковата молба ищецът твърди, че с постановление от 03.11.2021г. е
бил привлечен като обвиняем по БДП № 306/2021г. по описа на Пето РУ на
МВР при ОДМВР- Бургас, вх. №3341/2021г. и Пор. № 1332/2021г. по описа на
РП-Бургас, в извършване на престъпление от общ характер, за това, че :
1
За периода от месец декември 2014г. до месец май 2015г., и от месец
юни 2017г. до месец януари 2018г., в гр. Бургас, след като е осъден да издържа
свои низходящи - дъщерите си П. П. Ш., родена на ***. и Д. П. Ш., родена на
***., живущи в гр. Бургас, с Решение на Районен съд-Бургас №VIII-2272 от
26.11.2014г. по гр.д.№3843/2014г., по описа на PC-Бургас, влязло в законна
сила на 20.12.2014г., за изплащане на месечна издръжка на П. П. Ш. в размер
на 120лв. и Д. П. Ш. в размер на 100лв., считано от 21.05.2013г. до
настъпването на законни основания за изменение или прекратяване на
издръжката, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно - 14 месечни вноски по 100 лв. в размер на
1400 лв. за Д. П. Ш., и 14 месечни вноски в размер на 1680лв. за П. П. Ш.,
платими на законния представител - тяхната майка М. Д. Г., като общият
размер на дължимите месечни вноски възлиза на 3080 лв. - престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК.
Ищецът твърди, че постановлението му било предявено лично на
03.11.2021г., в присъствието на упълномощен адвокат С. К. от АК-Бургас.
Непосредствено след привличането е последвал разпит на обвиняемия, а
материалите по разследването са предявени на по-късен етап. Сочи още, че
впоследствие с постановление от 27.01.2022г. на прокурор Д. М. от РП-
Бургас, досъдебно производство №306/2021г. по описа на 05 РУ - Бургас, вх.
№3341/2021г. и Пор. № 1332/2021г. по описа на РП-Бургас, наказателното
производство спрямо него, за извършено от него престъпление по чл.183, ал.1
НК е прекратено, поради това, че обвинението е несъставомерно от обективна
и субективна страна и не следва да се ангажира съдебно-наказателна
отговорност.
Ш. излага, че в резултат на образуваното досъдебно производство, е
претърпял неимуществени вреди, които трудно ще може да заличи. Твърди, че
тежко понася несправедливостта и унижението, като през цялото време е бил
убеден, че наказателното производство е незаконосъобразно, но въпреки това
то продължило почти три месеца. За този период претърпявал неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от несправедливо осъждане,
неудобство и срам, както от дъщерите си, така и от близки и познати, които го
разпитвали за естеството на делото.
Това довело до силен емоционален и психологически дискомфорт за
2
ищеца, който твърди, че е отговорен и грижовен баща, и е изключително
привързан към децата си. Винаги е бил близо до тях, независимо, че с майката
са отдавна разделени. Полагал е старание техните нужди да са максимално
задоволени, въпреки че на моменти това му е струвало големи усилия. Всичко
това наслагвало у него чувство на потиснатост и разочарование, най-вече
поради факта, че това наказателно производство станало достояние на двете
му дъщери, а по-голямата от тях дори е трябвало да дава сведения по делото.
Силното чувство на срам го белязало за дълъг период, като това
несправедливото обвинение влошило и се отношенията му с децата. Сочи
още, че в чисто човешки план е засегната много лична сфера, което го кара да
изпитва тревожност, безпокойство и несигурност за дълъг период от време.
По изложените съображения ищецът предявява исковата си претенция,
като счита, че ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 3000
лева.
В законоустановен срок по чл.131 от ГПК от ответника Прокуратура
на Република България, е постъпил отговор, в който се взема становище за
неоснователност на предявения иск по основание и размер.
Ответникът сочи, че П. Ш. е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК. Постановлението било предявено лично
на П. Ш., като непосредствено след това е последвал разпит в качеството му
на обвиняем. С постановление от 27.01.2022 г. на прокурор при БРП,
досъдебно производство №306/2021 г. по описа на 05 РУ Бургас, пр. пр.
№3341/2021 г. по описа на РП-Бургас, наказателното производство спрямо П.
Ш., за извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 НК е било прекратено,
поради това, че обвинението е несъставомерно от обективна и субективна
страна и не следва да се ангажира съд отговорност в случая.
Излага, че Ш. е привлечен като обвиняем за срок от 3 месеца, като това
е било извършено с оглед защита интересите на непълнолетните му деца.
Сочи, че спрямо обвиняемия не е бил наложена мярка за неотклонение, а
престъплението за което е привлечен в това качество не е тежко. Предвид това
ответникът счита, че тези действия на прокуратурата не са от естество да
причинят твърдения от ищеца дискомфорт, тъй като същият не само е бил
привлечен в качеството на обвиняем по други досъдебни производства, но е
3
бил и осъждан, видно от постановлението на РП Бургас.
Твърди се в отговора, че ищецът не е представил никакви доказателства
за претърпените от него вреди, както и доказателства за сторени в рамките на
настоящото производство разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът се явява
лично и се представлява от процесуалния си представител адвокат Г..
Последната сочи, че от събраните доказателства се установява
основателността на предявената искова претенция. Намира, че е доказа и
нейният размер, поради което моли за уважаване на иска и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез Прокурор М. от Районна
прокуратура - Бургас, поддържа депозирания отговор и формулираното
становище по същество.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С приетия за окончателен доклад по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че П. Ш. е бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.183, ал.1 от НК; че
постановлението било предявено лично на П. Ш., като непосредствено след
това е последвал разпит в качеството му на обвиняем; че с постановление от
27.01.2022 г. на прокурор при БРП, досъдебно производство №306/2021 г. по
описа на 05 РУ Бургас, пр. пр. № 3341/2021 г. по описа на РП-Бургас,
наказателното производство спрямо П. Ш., за извършено от него
престъпление по чл.183, ал.1 НК е било прекратено, поради това, че
обвинението е несъставомерно от обективна и субективна страна и не следва
да се ангажира съд отговорност в случая, на основание чл.146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК.
От материалите по досъдебното производство се изяснява още, че
ищецът е привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление с
постановление от 03.11.2021 г. Постановлението е подписано лично от
обвиняемия, както и от изрично упълномощен от него защитник.
4
Видно от приобщения протокол от 03.11.2021 г. ищецът е разпитан в
качеството му на обвиняем по наказателното производство, непосредствено
след привличането му като такъв. В протокола са обективирани правата на
лицето съгласно разпоредбите на НПК, включително правото му на защитник
– упълномощен или служебен такъв, като документът е подписан лично от
ищеца в удостоверение на обстоятелството, че са му разяснени посочените в
протокола негови права.
Наказателното производство, водено срещу ищеца, е прекратено с
постановление от 27.01.2022 г. В кориците на приложеното досъдебно
производство не е налична разписка или друг документ, въз основа на който
да се установи на коя дата постановлението за прекратяване е връчено на
обвиняемия – нито лично нито чрез упълномощения му защитник. Налична е
молба от П. Ш., депозирана на 13.12.2022г. за запознаване с материалите по
досъдебното производство, както и молба от 27.01.2023г. за предоставяне на
копия от книжа от досъдебното производство.
В мотивите на постановлението е изложено, че Ш. не е разполагал с
ликвидно имущество и/или редовни доходи, нито е имал обективна
възможност да изпраща парични средства за децата си ежемесечно, когато е
бил лишен от свобода на територията на Република П.. Посочено е, че веднага
след узнаване за съдебно определената му издръжка и за вече образуваното
ИД, е проявил добросъвестност и в рамките на своите финансови
възможности е започнал да заплаща дължимото, вкл. и за вече изминалите
периоди. Наблюдаващият прокурор не е констатирал значително умишлено и
съзнателно забавяне на плащанията. Установил е, че плащанията и
понастоящем се извършват регулярно. В този смисъл е приел, че обвинението
е несъставомерно от обективна и субективна страна, поради което не следва
да се ангажира съдебно- наказателна отговорност по случая.
Видно от приложеното към материалите по досъдебното производство
Българско свидетелство за съдимост, лицето П. Ш. не е осъждано. От
приобщената справка от Министерство на правосъдието се установява, че
обвиняемият е бил осъждан с три отделни присъди на територията на
Република Ч., като е бил осъждан на лишаване от свобода за различни периоди
от време, най-продължителният от които 6 години.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
5
допуснатия в полза на ищеца свидетел Н. Н. Д.. В показанията си последната
сочи, че с ищеца живеят заедно на съпружески начала от 2016г. След като
бившата му жена повдигнала обвинение за неплатени издръжки за децата, П.
се чувствал зле, изнервен, не искал да общува. Постепенно започнал да
споделя, че се чувства много унижен. Свидетелката сочи, че ищецът бил
стресиран, не спял, получил силно главоболие, а впоследствие разбрали, че е с
високо кръвно. Макар че бил невинен, се наложило да дава обяснения, а
дъщерите му да свидетелстват. За ситуацията разбрали и родителите му, които
били онкоболни, което допълнително напрегнало ситуацията. Свидетелката
излага, че бившата жена на ищеца разказала за образуваното дело и различни
хора и клиенти на заведението, в което работи, разбрали и започнали да го
разпитват. Родителите на Ш. постоянно го питали защо така се е получило и
той е трябвало да ги успокоява, но не е успявал, защото самият той е бил
нервен. Свидетелката сочи, че ищецът е бил съкрушен, било му е зле и
емоционално е
бил сринат. Д. излага, че П. имал много силна връзка с дъщерите си и тази
ситуация внесла напрежение между тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. второ ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Според съдебната практика по нейното приложение, обективирана в
решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV ГО, решение
№ 165 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 288/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 63 от
18.03.2016 г. по гр.д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и др., с незаконното
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление се
причиняват обичайни неимуществени вреди, които се изразяват в нравствени,
емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време
6
на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и
несигурно. Практиката приема също, че когато предметът на спора е очертан в
рамките на обичайните негативни преживявания за действия или бездействия
на съответните органи, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на
обичайните неприятни чувства, усещания и преживявания и отговорността на
държавата следва да бъде реализирана до размера на тези вреди. Когато обаче
се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай
или конкретно увреждане на здравето и други специфични увреждания, то
тогава тези болки и страдания трябва изрично да бъдат посочени в исковата
молба и доказани от ищеца при условията на пълно и главно доказване в
процеса.
Безспорно по делото е, че ищецът е обвинен в извършване на
престъпление, като образуваното наказателно производство е прекратено, тъй
като извършеното деяние е несъставомерно, поради което и с оглед
цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че ищецът е претърпял
обичайните неимуществени вреди от водения срещу него наказателен процес,
изразяващи се в тревожност, страх и притеснение, които психически
преживявания неминуемо се отразяват на настроението, съня, концентрацията
и апетита на нормалния човешки индивид, както и на социалния му живот и
общуването в близкия семеен кръг. Посочените вреди са в пряка причинно –
следствена връзка с повдигнатото обвинение, установена от събраните
свидетелски показания по делото, според които именно процесното обвинение
е повод за настъпилата негативна промяна у ищеца. Съдът кредитира
събраните свидетелски показания в тази им част, при условията на чл. 172
ГПК, като достоверни, доколкото същите са ясни, непротиворечиви и
житейски логични.
Изложените мотиви аргументират настоящия съдебен състав да приеме,
че предявеният иск е доказан по основание. По отношение на неговия
размер, съдът съобрази следното:
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Според задължителните указания, дадени в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, понятието
„справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
7
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от решаващия орган. В разглеждания казус такива обстоятелства са:
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, както и данните за личността на ищеца, с оглед преценката за
интензитета на негативното отражение на повдигнатото му обвинение върху
неговото физическо и психично здраве, контактите, професията, социалния
живот и положението му в обществото.
Съдът счита, че справедлив еквивалент на претърпените от ищеца
обичайни неимуществени вреди е сумата от 1000 лв. Същата определя,
съобразявайки установените по делото обективни факти, а именно: че за
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за което П. Ш. е привлечен като
обвиняем, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година
или пробация, респ. същото не е „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т.
7 НК; че процесът срещу него е продължил около три месеца и същият е
приключил на фаза досъдебно производство, както и че спрямо него не е била
взета дори най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Макар по делото да
не са налице данни за дата на връчване на постановлението за прекратяване на
досъдебното производство, то следва да се обърне внимание, че ищецът е
осигурил защитата си чрез ангажиране на услугите на защитник, който е
можел да следи развитието на процеса и да получава информация за неговото
движение постоянно.
С оглед на изложените релевантни за спорното право обстоятелства,
както и общото ниво на икономическо благосъстояние в страната,
горепосоченият размер на обезщетението напълно репарира действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
За да определи обезщетението в размер, по-нисък от претендирания
такъв от 3000 лв., съдът взе предвид също, че по делото не са установени
допълнителни негативни последици, различни от обичайните вреди, като
например конкретно увреждане на здравето на ищеца, негативна промяна в
икономическото му състояние или злепоставянето му в обществото, от което
да са произтекли някакъв вид сериозни последици. В тази връзка съдът
обръща внимание, че твърденията на свидетелката, че ищецът е започнал да
страда от високо кръвно налягане не се подкрепят от събрани други
8
доказателства по делото. Не без значение при определяне на размера на
обезщетението е и обстоятелството, че ищецът е бил осъждан и за други
престъпление, за които дори е търпял наказания лишаване от свобода.
По изложените съображения съдът намира, че отговорността на
държавата следва да бъде реализирана до посочения размер от 1000 лв., който
съответства на обичайните негативни последици, настъпили в резултат на
водения срещу ищеца наказателен процес, съобразно конкретните данни,
описани подробно по-горе. Така определеното обезщетение следва да бъде
присъдено. Следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното
производство. В тази връзка, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установи датата, на която ищецът е уведомен за
постановлението за прекратяване, съдът приема, че същият е узнал за акта на
наблюдаващия прокурор от поискване на информация за движението на
делото, което е направил с молба от 13.12.2022г. От този момент е започнал да
тече законоустановеният срок за обжалване на постановлението, който е
изтекъл на 20.12.2022г., респективно постановлението е влязло в законна сила
считано от 21.12.2022г., от който момент следва да се присъди и законната
лихва за забава.
По разноските:
Според чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е претендирал разноски за заплатена държавна такса от 10 лв. и
адвокатско възнаграждение от 600 лв., доказателства за заплащането на което
са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от
17.06.2024 г. (л. 37), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е
изплатено изцяло в брой. Срещу размера на адвокатското възнаграждение
ответната страна е релевирала своевременно възражение за прекомерност,
което съдът намира за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност
на делото, както и нормативно установеният минималния размер на
9
възнаграждението, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатената държавна такса в
пълен размер от 10 лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв., съразмерно с уважената част от исковата претенция, или
общо 210 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С., ***, да
заплати на П. П. Ш. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, сумата от 1000
лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от незаконното му обвинение по БДП № 306/2021г. по
описа на Пето РУ на МВР при ОДМВР- Бургас, вх. №3341/2021г. и Пор. №
1332/2021г. по описа на РП-Бургас, за извършено престъпление по чл. 183, ал.
1 НК, което наказателно производство е прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва, считано
от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата от 1000 лв. (хиляда лева) до пълния предявен размер на
претенцията от 3000 лв. (три хиляди лева);
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С., ***, да
заплати на П. П. Ш. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, сумата от 210 лв.
(двеста и десет лева) за сторените разноски по делото за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10