Решение по дело №1641/2019 на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 1350

 

гр. Пловдив, 20.11.2019 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен състав в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                             ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

        при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско дело № 1641 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 9150/ 17.06.2019 г. по описа на РС- Асеновград, подадена от адв. С.Д. в качеството му на  процесуален представител на В. Р. З. и И.М.З., с която се обжалва изцяло решение № 285/13.06.2019г., постановено по гр. дело № 1587 по описа за 2018 г. на РС-Асеновград, II – ри граждански състав.

 С обжалваното решение е разпределено реалното ползване между Г.Н.Б., ЕГН **********, съпругата му С.Ц.Б., ЕГН **********; И.М.З., ЕГН ********** и съпругата му В. Р. З., ЕГН **********; Ю.М.М., ЕГН ********** и съпругата му Ж.С.Д.-М., ЕГН ********** ***, върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № 00702.521.120 по КК и КР на Асеновград, одобрен със заповед № 300-5-52/ 08.07.2004 г. на Изп.Директор на АК, с адрес на имота: **********, с площ 601 кв.м., като в дял на ищците Г.Н.Б., и съпругата му С.Ц.Б. е разпределен за ползване Дял Първи от Схема № 1, който заема част от югоизточната, западна и северна част на двора, с площ 165.70 кв.м. – оцветен в червен цвят на схемата към заключението на вещото лице М., прието в съдебно заседание на 18.02.2019г., между точките: АБВГА+ ДЕЖЗД+ ИКЛМНОИ. В дял на И.М.З. и съпругата му В. Р. З. е разпределен за ползване Дял Втори от Схема № 1, който заема част от източната част от двора с площ от 36.60 кв.м., оцветен в син цвят на схемата към заключението на вещото лице М., прието в съдебно заседание на 18.02.2019 г., между точките: ИОСРИ, а в дял на Ю.М.М. и съпругата му Ж.С.Д.-М., е разпределен за ползване Дял трети от Схема № 1, който заема част от североизточната част от двора с площ от 18.90 кв.м. оцветен в зелен цвят на схемата към заключението на вещото лице М., прието в съдебно заседание на 18.02.2019 г., между точките: ПРСТП.

За общо ползване между: Г.Н.Б., съпругата му С.Ц.Б., И.М.З. и съпругата му В. Р. З., Ю.М.М. и съпругата му Ж.С.Д.-М. е разпределена площ от 169.80 кв.м., означена с т.АТФОНМХЗДЩЮЪА+ДЕУБВГЦЧЩД, оцветена в жълт цвят на схемата към заключението на вещото лице М., прието в съдебно заседание на 18.02.2019 г., като е посочено, че схема № 1 към заключението на вещото лице М., следва да се счита неразделна част от решението.

С атакуваното решение Г.Н.Б. и С.Ц.Б. са осъдени да заплатят на И.М.З. и съпругата му В. Р. З. сумата от 31.65 лв., направени в производството разноски за хонорар за вещо лице.

Ю.М.М. и Ж.С.Д.-М. са осъдени да заплатят на Г.Н.Б. и С.Ц.Б. сумата от 25.76 лв. - разноски за внесена държавна такса и хонорар за вещо лице, както и сумата от 8,33 лева разноски – хонорар за вещо лице в полза на И.М.З. и В. Р. З..

С въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Прави се възражение, че участието в разпределението на ползването на дворното място на ищцата С.Б. е неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото не е бил представен акт за сключен граждански брак между С.Ц.Б. и Г.Н.Б., нито са били събрани свидетелски показания в тази насока.

Формулирано е искане решението да бъде отменено изцяло, като необосновано и незаконосъобразно и да бъде постановено ново такова, с което да се отхвърли изцяло предявения от ищците иск. Алтернативно, в случай че съдът прецени, че са налице доказателства, от които да е видно, че С.Ц.Б. има собственост в процесния имот и следва да участва в разпределението на ползването на дворното място, то се моли това ползване да бъде допуснато по заключението на вещото лице, прието в съдебно заседание от  09.05.2019 г. Претендират се разноските, сторени във въззивното производство.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 9192/18.06.2019 г. по описа на РС- Асеновград, подадена от адв. Н. - пълномощник на Ю.М.М. и Ж.С.Д.- М., с която се обжалва горецитираното решение на РС- Асеновград, като се излагат идентични с тези по първата въззивна жалба съображения за неправилност и незаконосъобразност. Също е направено възражение за неправилно включване в разпределението на ползване на дворното място на С.Ц.Б., като е формулирано и идентично искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова. Претендират се разноските, направени във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби, депозиран от адв. Р. – пълномощник на ищците Г.Б. и С.Б. – въззиваеми в настоящото производство, с който се излагат съображения за неоснователност на жалбите, съответно за допустимост, правилност и обоснованост на обжалваното решение. Иска се потвърждаване на атакувания съдебен акт, като се претендират разноските във въззивната инстанция.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, всяка от страните поддържа, съответно въззивните жалби и писмения отговор. Поддържат се и исканията за присъждане на разноски във въззивното производство, като жалбоподателите правят искане за присъждане и на разноските, сторени в производството пред първа инстанция.

Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въззивните жалби са подадени в срок, от страни, които притежават активна процесуална легитимация да обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

         По оплакванията относно допустимостта на производството:

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на процесуалните представители на жалбоподателите, че участието в разпределението на ползването в процесния недвижим имот на ищцата С.Б. е неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото не бил представен акт за сключен граждански брак с другия ищец – Г.Б.. Действително, специфична особеност на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е съвместната процесуална легитимация на съсобствениците, т.е. всички съсобственици имат качеството на задължителни необходими другари, поради което съдът следи служебно за участието им по делото. В настоящия случай, констатирания дефицит в доказателствената съвкупност, свързан с установяването на активната процесуална легитимация на С.Б. беше преодолян чрез приемането в съдебно заседание пред настоящата инстанция на заверено копие от  удостоверение за сключен граждански брак с № 197369 /25.04.1971 г., видно от което ищците са сключили граждански брак на 25.04.1971 г.

На следващо място, съдът намира за неоснователно и релевираното в хода по същество от процесуалните представители на жалбоподателите възражение за недопустимост на производството, аргументирано с довода, че ищцовата страна притежавала повече от половината от процесната вещ, поради което е могла да вземе решение за разпределяне начина на ползване на имота. Съображенията в тази насока почиват на разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 13 от 10.04.2013 г., постановено по тълк. дело № 13/2012 г. на ОСГК, ВКС, според което формулировката на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС не изключва процесуалната възможност за сезиране на съда с искане за разпределение ползването на съсобствената вещ, и за съсобственика, притежаващ сам повече от половината от общата вещ. В цитираното тълкувателно решение са дадени подробни разяснения в тази насока като е прието, че за съсобственика, притежаващ мажоритарен дял от вещта, винаги е налице правен интерес от предявяването на такъв иск, тъй като определеното със съдебното решение разпределение на ползването ще може да бъде наложено и принудително.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че претендираното за разпределение дворно място е съсобствено между ищците и ответниците.

Видно от нотариален акт 63, том IV, дело № 1333 / 22.05.1996 г. на Нотариус при РС- Асеновград, М. Н. Б. е продала на Г.Н.Б. всичките си права от съсобствения им по наследство от съпруга ѝ Никола Б. недвижим имот – 5/12 идеални части от дворно място с площ 590 кв.м., находящо се в Асеновград,  за което е отреден парцел V-2664 в кв.250 по плана на град Асеновград, ведно с 5/8 ид.ч. от целия приземен и първи жилищен етаж от двуетажната с призем двуфамилна жилищна сграда, построена в същия парцел, ведно с 5/8 идеални части от припадащите се към същото 1/2  идеална част от тавана на сградата и от общите ѝ части.

С нотариален акт № 71, том I, дело № 238 / 28.05.2008 г. на Нотариус Карамфила Буюклиева с рег. № 277 на НК, район на действие – РС- Асеновград, вписан в СВ с вх. Рег.№ 2285/28.05.2008 г., акт № 121, том ІІ, дело № 1482/2008 г., Г.Н.Б. е признат за собственик по давностно владение и наследство от Н. М. Б. на следния недвижим имот:  4/12 идеални части  от поземлен имот № 00702.521.120, по КК и КР на Асеновград, с адрес на имота ул.“*****“ № ***, площ по кадастрална карта 601 кв. м., стар идентификатор пл. № 2664, кв. 250, п.V- 2664, ведно с 3/8 ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с № 00702.521.120.5.1. с предназначение жилище, апартамент с площ 116 кв.м. и сграда № 00702.521.120.4  с предназначение хангар, депо, гараж с площ 20 кв.м.

От представения по делото нотариален акт № 160, т. I, рег.№ 1877, дело № 149/ 20.03. 2007 г. на Нотариус Бистра Тонева, рег. № 233, район на действие РС- Асеновград, вписан в СВ с вх. Рег.№ 1304/20.03.2007 г., акт № 108, том ІІІ, дело № 865/2007 г. се установява, че  Б. Х. А. и М. П. А. са продали на Х.А.М. следния недвижим имот: 1/12 идеална част от Поземлен Имот № 00702.521.120, находящ се в град *********, целият с площ 601 кв.м., стар идентификатор : пл. № 2664, кв. 250, УПИ  V- 2664, ведно с жилище с площ 89 кв.м. – представляващо Самостоятелен обект в сграда № 00702.120.5.3, ведно с таванско помещение от 46 кв.м. и ведно с съответните идеални части от общите части на сградата, ведно със Самостоятелен обект в сграда № 00702.521.120.5.2 с предназначение за склад, с площ 84 кв.м.

Видно от нотариален акт № 96, том 2, рег.№ 3385, дело № 266 от 07.08. 2017 г. на Нотариус Екатерина Начкова с рег. № 659 на НК, район на действие РС- Асеновград, вписан в СВ с вх. Рег.№ 3168/07.02.2017 г., акт № 36, том 11, дело № 9571/2017 г., М.М.М. и Х.А.М. са продали на Ю.М.М. следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.521.120.5.3, находящ се в ********** – представляващ жилище, апартамент с площ от 89 кв.м., ведно със Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.521.120.5.2 на същия адрес, с предназначение за склад, с площ 84 кв.м., ведно с 1/12 идеална част от Поземлен Имот с идентификатор № 00702.521.120 на същия адрес с площ 601 кв.м.

По делото е представено и удостоверение за семейно положение изх. № 09-00-710/ 16.11.2018 г., изд. от община Асеновград, видно от което  съпруга на Ю.М.М. е ответницата Ж.С.Д. – М..

С нотариален акт № 134, том 5, рег.№ 9491, дело № 880/2007 г. на Нотариус Бистра Тонева, вписан в СВ с вх. Рег.№ 5982/07.11.2007 г., акт № 46, том ХІІІ, дело № 4073/2007 г., Е. А. С. и Г. П. С. са продали на И.М.З. и В. Р. З. следния недвижим имот: 1/6 идеална част от Поземлен имот № 00702.521.120, находящ се в град *******, целият с площ 601 кв.м., стар идентификатор: пл. № 2664, кв. 250, УПИ V- 2664, ведно с втори жилищен етаж – по титула за собственост, а съгласно схема на АКСК Пловдив – трети жилищен етаж – представляващо Самостоятелен обект в сграда № 00702.120.5.4 с площ 116 кв.м., като неразделна част от обекта са 1 /2 идеална част от таванското помещение и ведно с съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с югоизточната гаражна клетка, представляваща самостоятелен обект  в сграда с № 00702.521.120.3, с площ от 21 кв. м.

Горното обуславя извод, че притежаваните от спорещите страни квоти в съсобствеността по отношение на дворното място са съответни на посочените от ищците в исковата молба и уточняващата такава.

При постановяване на обжалваното решение, първостепенният съд правилно е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.  Съобразявайки гореописаните писмени доказателства, както и събраните в хода на производството гласни такива от разпита на свидетелите П.П., М. П. и Г. З., районният съд е преценил, че разпределението на процесното дворно място следва да бъде извършено  съгласно Скица № 1 към заключението на съдебно- техническа експертиза с вх. № 14600 / 05.11.2018 г., изготвена от вещото лице М. М. и приета в съдебно заседание на 18.02.2019 г. Преценката си съдът е аргументирал, посочвайки, че предложеният с посочената експертиза първи вариант за разпределение на ползването е най- целесъобразен. С него се разпределя съответна на идеалните части на страните площ за ползване, като е предвидена и обща площ за ползване от всички съсобственици. Приел е, че въз основа на този вариант страните ще могат да ползват двора в пълен обем и ще имат достъп до гаражите и стопанските постройки.

Настоящият съдебен състав намира изводите на първоинстанционния съд за неправилни по следните съображение:

Целта на законодателната идея за иницииране на съдебна намеса при администриране на гражданските правоотношения по повод възникнали между отделни лица спор относно ползването на притежавана от тях недвижима вещ е свързана с разбирането съдебно разпределеното право на ползване да отговаря в оптимална степен на правата на съсобствениците, съобразно квотите им в собствеността, а така също и да не засяга извършените от тях подобрения. Преследва се постигането на най- целесъобразно ползване, при съобразяване със съществуващото към момента на възникване на спора фактическо състояние на вещта. Следователно съдът не може да постановява задължения за съсобствениците да извършват промени или преустройства на общата вещ или разпределение на ползването, което изисква такива промени и преустройства.

На следващо място, разпределението на пол­з­ва­не­то, което из­вър­ш­ва съ­дът по ре­да на чл. 32, ал. 2 ЗС, след­ва да е съ­обра­зе­но не са­мо с квад­ра­ту­ра­та на об­щия имот и кво­ти­те на съ­соб­ст­ве­ни­ци­те, а след­ва да се дър­жи смет­ка и за ползи­те от опре­де­ле­ни­те дя­ло­ве. Така напри­мер жилищни­те и нежилищни­те по­ме­ще­ния, за­строена­та и не­застроена­та част от имо­та следва да се разпре­де­лят меж­ду съ­соб­ст­ве­ни­ци­те не ме­ха­нич­но, а съобразно иде­ал­ни­те им части, ка­то все­ки съсобственик по­лу­чи съ­от­ве­тен дял от раз­лич­ни­те части на имо­та (Решение № 243/07.02.77 г., по гр.д. № 2591/76 г., на I г.о.). При разпре­де­ля­не на пол­з­ва­не­то на об­щия имот по ре­да на чл. 32, ал. 2 от ЗС след­ва да се съ­обра­зят и ин­ди­ви­ду­ал­ни­те собствени­чески пра­ва вър­ху на­ми­ра­щи­те се в място­то построй­ки, които се из­к­люч­ват от разпреде­ле­нието, ка­то за смет­ка на то­ва на оста­на­ли­те съ­соб­ст­ве­ни­ци се пре­доста­вя по-го­лям дял от незастроена­та част (Решение № 95/30.01.74 г., по гр.д. № 2322/73 г., на I г. о.). Аналогично, ко­га­то все­ки съ­соб­ст­ве­ник при­те­жа­ва различ­на застроена площ спря­мо при­те­жа­ва­ния от не­го дял в мястото, разпре­де­ля­не­то за пол­з­ва­не на не­застроена­та част от те­ре­на се извър­ш­ва по пра­ви­ло­то, че съ­соб­ст­ве­ни­кът с по-го­ля­ма застроена площ полу­ча­ва за пол­з­ва­не по-мал­ка сво­бод­на площ и обрат­но - прите­жа­ва­щият по-мал­ка застроена площ по­лу­ча­ва в дял по-го­ля­ма сво­бод­на площ (Решение № 1603/11.10.99 г., по гр.д. № 395/99 г., на IV г.о.).  На следващо място, при съобразя­ва­не пра­ва­та на съ­соб­ст­ве­ни­ци­те вър­ху намира­щи­те се в място­то построй­ки е без зна­че­ние тех­ният ста­тут, тъй ка­то в то­ва произ­вод­ст­во съдът не мо­же да се произ­на­ся за закон­ност­та на строител­ст­во­то и да предпис­ва не­го­во­то пре­махва­не (Решение № 416/18.06.99 г., по гр.д. № 3520/97 г., на IV г.о.).

Когато в об­що­то двор­но място все­ки от съ­соб­ст­ве­ни­ци­те прите­жа­ва в ин­ди­ви­ду­ал­на соб­ст­ве­ност от­де­лен жи­ли­щен обект, разпре­де­ле­нието на пол­з­ва­не­то на те­ре­на след­ва да от­го­ва­ря на следни­те изиск­ва­ния: осигурява­не на все­ки съ­соб­ст­ве­ник на достъп до жи­ли­ще­то му и до складови­те по­ме­ще­ния към не­го; дял от мястото, съ­от­ветст­ващ на притежа­ва­ни­те иде­ал­ни части; из­лаз на ули­ца­та за все­ки дял (Решение № 1798/29.11.99 г., по гр.д. № 584/99 г., на IV г.о.).

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че приобщената по делото съдебно – техническа експертиза с вх. № 14600 / 05.11.2018 г., изготвена от вещото лице М. М. и приета в съдебно заседание на 18.02.2019 г., съобразно която първостепенният съд е избрал да разпредели ползването на процесното дворно място не отговаря в пълнота на посочените изисквания, тъй като не е съобразена с интересите и правата на титулярите в собствеността, включително при изготвянето ѝ не са отчетени ин­ди­ви­ду­ал­ни­те собствени­чески пра­ва вър­ху на­ми­ра­щи­те се в място­то построй­ки, които вещото лице е следвало да из­к­люч­и от разпреде­ле­нието.

В аспект на гореизложеното, съдът намира, че най- удачният вариант за разпределяне правото на ползване върху съсобственото дворно място е предложен със съдебно – техническата експертиза с вх. № 4345/19.03.2019 г.  /л. 82- 84/, чието заключение е било прието от съда в съдебно заседание на 27.03.2019 г. Разработеният с коментираната експертиза вариант за разпределение на правото на ползване на дворното място отговаря оптимално на принципа за целесъобразност. При изготвянето му вещото лице е коригирало допуснатия с първата експертиза недостатък, като е предложило разпределение, след като от общата площ е извадил площта на гараж № 120.3, с площ от 21 кв. м – собственост на ответниците З. и гараж № 120.4, с площ от 20 кв. м. – собственост на ищците Б., тъй като върху тези постройки страните притежават реална собственост, изключена от съсобствеността върху терена.

На следващо място посоченият вариант се явява най- подходящ, тъй като местоположението и размерът на частта за общо ползване са съобразени с фактическото положение – със съществуващото застрояване и разположението на обособените пътеки за общо ползване, както и с обособените ляв вход /за първи етаж/ и десен вход /за втори и трети етаж/ за достъп до дворното място, съответно до жилищната сграда. Обезпечен е и достъпът до фасадата на жилищната сграда от всички собственици с цел поддръжката и обслужването ѝ. Удачно е предложението на вещото лице М., дял втори, оцветен в син цвят на Схема № 1 да бъде разположен пред гаражната клетка на ответниците З., доколкото използването на тази част от дворното място ще им осигури удобен и безпрепятствен достъп до гаража им, така че същия да се използва по предназначение. Аналогично е и разрешението, което вещото лице е предложило и по отношение на осигуряването на удобен и безпрепятствен достъп до гаража на ищците Б., а така също и относно разпределянето в дял на същите на площта обозначена в заключението между т. ИКЛМНОПРИ, доколкото върху същата се установи наличието на стопанска постройка - навес, собственост на ищците. Тук отново следва да се отбележи, че разпределението на правото на ползване се прави при съобразяване със фактическото положение, като се изхожда не само от законно извършените строежи в имота, тъй като в това производство на съдебна администрация не могат да се разпореждат никакви промени в имота.

По отношение на частта отредена за ползване на ответниците Ю.М. и Ж.Д. – М., съдът намира, че с коментираната втора експертиза е предложено за тях да се отреди подходящ по местонахождение и площ дял, оцветен в зелено на Схема № 1 към заключението. Не на последно място, обособените три дяла отговарят адекватно по размер на квотите в собствеността, въпреки минималните отклонения, които се явяват допустими.

Що се отнася до последното заключение с  вх. № 6871 /08.05.2019 г.  /л. 97- 99/, прието в съдебно заседание на 09.05.2019 г., по отношение на което жалбоподателите изразяват предпочитание, съдът намира, че същото страда от гореизброените пороци, тъй като не е съобразено с фактическото положение, а и най- вече не отговаря на изискването за целесъобразност, поради което не може да послужи за годна основа за постановяване на реално разпределение на ползването.

С оглед изложеното, формираните от първоинстанционния съд изводи по приложението на материалния закон са неправилни, поради което обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора от настоящата инстанция.

 Ползването на съсобствения имот ще бъде разпределено по заключението на техническата експертиза с вх. № 4345/19.03.2019 г. /л. 82- 84/, изготвена от вещото лице М. М.

На въззиваемите Г.Б. и съпругата му С.Б. следва да се определи за реално ползване ДЯЛ ПЪРВИ с площ от 192,32 кв.м., оцветен в червен цвят на Схема № 1, между т. АБВГА+ ДЕЖЗД+ ИКЛМНОПРИ+ СТУФС.

На жалбоподателите И.З. и съпругата му В. З. следва да се определи за реално ползване ДЯЛ ВТОРИ с площ от 26,13 кв. м., оцветен в син цвят на Схема № 1, между т. ОНСХО.

На жалбоподателите Ю.М.М. и съпругата му Ж.С.Д.- М. следва да се определи за реално ползване ДЯЛ ТРЕТИ с площ от 23,60 кв.м., оцветен в зелен цвят на Схема № 1, между т. БИЮВБ

 Скицата към заключението на техническата експертиза с вх. № 4345/19.03.2019 г. /л. 82- 84/, изготвена от вещото лице М. М., подписана от настоящия съдебен състав, да се счита неразделна част от решението.

С оглед особения характер на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС и доколкото с настоящото решение се достигна до изход на спора, разминаващ се с формулираните от жалбоподателите и въззиваемите искания, разноски не следва да бъдат присъждани, а същите следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 285/13.06.2019г., постановено по гр. дело № 1587 по описа за 2018 г. на РС-Асеновград, II – ри граждански състав като вместо това  ПОСТАНОВЯВА:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ПОЛЗВАНЕТО на  съсобствения недвижим имот, представляващ Поземлен имот № 00702.521.120 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Асеновград, одобрена със Заповед № 300-5-52 на Изпълнителния директор на АК- София, находящ се в град *******, целият с площ по кадастрална карта 601 кв.м., стар идентификатор: пл. № 2664, кв. 250, УПИ V- 2664, при граници на имота: поземлени имоти: 521.108; 521.109; 521.119; 521.278; 521.121, както следва:

 

На Г.Н.Б., ЕГН ********** и съпругата му С.Ц.Б., ЕГН ********** определя за ползване ДЯЛ ПЪРВИ с площ от 192,32 кв.м., оцветен в червен цвят на Схема № 1, между т. АБВГА+ ДЕЖЗД+ ИКЛМНОПРИ+ СТУФС.

 

На И.М.З., ЕГН ********** и съпругата му В. Р. З., ЕГН ********** определя за ползване ДЯЛ ВТОРИ с площ от 26,13 кв. м., оцветен в син цвят на Схема № 1, между т. ОНСХО.

 

На Ю.М.М., ЕГН ********** и съпругата му Ж.С.Д.- М., ЕГН ********** определя за ползване ДЯЛ ТРЕТИ с площ от 23,60 кв.м., оцветен в зелен цвят на Схема № 1, между т. БИЮВБ.

 

ОПРЕДЕЛЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ от всички съсобственици площ от 146,30 кв.м., оцветена в жълт цвят на Схема № 1, означена с  т. ГЮРПХЪЯЩДГ + ХФУЦЕЖЗШЧЪХ,

 

Скицата към заключението на съдебно - техническата експертиза с вх. № 4345/19.03.2019 г. /л. 82- 84/, изготвена от вещото лице Мария М.,подписана от настоящия съдебен състав, да се счита неразделна част от решението.

 

Решението е окончателно.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: