№ 3452
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110146839 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „А.Б.“ ЕАД против Д. З. К.,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца, сума в общ размер от 3860,79 лв.
представляваща сбор от следните суми:
1193,96 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги за периода от 28.10.2020 г. до 27.05.2021 г., начислена съгласно
условията на рамковия договор № *********, приложенията към него и Общите условия по
партида № ***;
1154,58 лв. - цената на вноските на изплащане за закупени устройства на изплащане
за периода от 28.10.2020 г. до 27.05.2021 г., начислена съгласно условията на договорите за
продажба на изплащане към рамковия договор № ********* по партида № ***;
1512,25 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор
№ ********* за услугите по партида № ***, по вина на абоната при условията на чл. 54.12
от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към
Договора;
Претендира се и мораторна лихва в общ размер на 753,55 лв., начислена върху
главницата от 3860,79 лв. и която е формирана, както следва:
250,51 лв., мораторна лихва върху сумата от 1193,96 лв., претендирана като
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Лихвата е начислена за
периода от 01.01.2021 г. до 05.04.2023 г.;
218,86 лв., мораторна лихва върху сумата от 1154,58 лв., претендирана като
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане. Лихвата е начислена за
периода от 01.01.2021 г. до 05.04.2023 г.;
284,18 лв., мораторна лихва върху сумата от 1512,25 лв., претендирана като
неустойки за прекратяването на рамковия договор № *********. Лихвата е начислена за
периода от 05.01.2021 г. до 05.04.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество съществува договор за
1
използване на електронни съобщителни услуги № *********/27.12.2017 г., като договорът е
подновяван многократно през годините. Сочи, че в договора са включени определен брой
мобилни номера, както и са закупени устройства на изплащане. Твърди се, за периода от
28.10.2020 г. до 27.05.2021 г. ответникът не е заплащал в срок задълженията си по договора,
като поради неплащане, на 14.05.2021 г. договорът е прекратен, поради което е начислил и
твърдяната неустойка. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата Д. К. дава становище за
неоснователност на исковете за неустойка, както и на акцесорната претенция за лихва
начислена върху нея. Претендира разноски по делото.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД относно неплатени месечни
абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги: в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен с ответника
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, че в процесния период е
предоставил на ответника мобилни услуги с уговореното качество; размера на месечната аб.
такса и размера на иска.
От представените доказателствата се установява, че страните са сключили договори
за далекосъобщителни услуги. По делото е отделено за безспорно, че ищецът за процесния
период е предоставил услугите в уговореното качество. С договора за далекосъобщителни
услуги дружеството приема да осигурява достъп до изградената далекосъобщителна мрежа и
да предоставя уговорените услуги, а клиентът приема да заплаща стойността на ползваните
услуги при уговорените между страните условия. Всяка от страните по договорното
правоотношение е задължена да предприема поведение в съответствие с уговорените с
договора права и задължения – договорът има силата на закон за сключилите го страни.
Съдът счита, че исковата претенция е доказана по основание в частта, в която е
претендирано заплащане на абонаментни такси и на предоставени далекосъобщителни
услуги. Абонаментната такса представлява дължима по време на действие на договора цена,
която не е обусловена от наличието или липсата на конкретно потребление, а нейната
дължимост произтича от наличието на договорно правоотношение, както и от осигуряването
на достъп до далекосъобщителната мрежа от страна на доставчика. С оглед обстоятелството,
че страните са уговорили дължима абонаментна такса по всеки от договорите за мобилни
услуги, съдът счита, че искът за заплащане на абонаментни такси е доказан. Съдът приема,
че и искът в частта за заплащане на ползвани услуги е доказан и подлежи на уважаване.
Когато са предоставени съответни далекосъобщителни услуги – за разговори, съобщения,
мобилен интернет и др., клиентът заплаща стойността на ползваните услуги съобразно
уговорените цени за предоставяне на услугите. Провеждането на доказване, че е заплатена
стойността на ползваните мобилни услуги е възложено на ответника, който следва да
установи, че е изпълнил точно своето договорно задължение. В хода на производството
ответникът не е доказал да е заплатил цената или част от същата, поради което искът следва
да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД относно неплатени вноски за
закупени устройства на изплащане: в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
сключен договор за продажба на изплащане на устройство Apple iPhone 11 128 GB и Apple
iPhone 11 64 GB, договорената цена на устройството; както и че е предоставил устройството
на ответника.
От представените по делото доказателства – Договор за продажба на изплащане №
********* от 27.12.2019 г. и Договор за продажба на изплащане № ********* от 17.01.2020
2
г., се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения по повод
цитираните договори, а видно от приемо-предавателните протоколи /л.34 и л.41/,
устройствата по Договорите са предадени на ответника, като последното обстоятелство е
отделено и за безспорно по делото. При сключване на договор за продажба на устройство на
изплащане, страната продавач предоставя устройството, а купувачът приема да заплаща
цената на същото на уговорени месечни вноски. От представените по делото договори за
покупко-продажба на изплащане се установява сключването на договорите, уговорените
погасителни вноски, размер на задължението. Съдът намира, че ищецът е доказал, че е
изпълнил точно своите договорни задължения, предвид представените доказателства за
предаване на закупените устройства, поради което съдът приема, че за ответника е
възникнало задължението да ги заплати. При липсата на доказателства за заплащане на
дължимите суми, или връщане на устройствата, съдът приема, че претенцията на ищцовата
страна е основателна.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно, че част от съдържанието на процесния договор е клауза за неустойка със
съдържанието, посочено в исковата молба и размера на неустойката. Доказани се явяват
наличието на облигационни правоотношения между ищеца и ответника за
телекомуникационни услуги и продажба на изплащане и наличието в договорите на
неустоечно съглашение в случай на прекратяване на договора поради неизпълнение от
страна на потребителя на договорните му задължения. С договорите ответникът се е
задължил в хипотеза, при която договорът му бъде прекратен по негова вина, да заплати
неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за определения в договора срок,
но за не повече от три месеца. Предвидено е също и че в тази хипотеза абонатът дължи и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове/ценовите
пакети и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на
лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. В т. 54.12 от общите условия на ищцовото дружество, както вече бе посочено, е
предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния
оператор при забава плащането на дължимите от абоната суми за период от повече от 124
дни, в който случай потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти според договора между страните. Едностранното
прекратяване настъпва автоматично с изтичане на 124 дни от забавата. Едностранното
прекратяване на договора по същността си представлява разваляне на договора, тъй като
основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на
задължение от страна на потребителя. С оглед характера на насрещните престации /за
продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие занапред. Разваляне на
договора в общия случай се поражда при осъществяването на фактическия състав по чл. 87,
ал.1 ЗЗД, включващ действителен договор, виновно неизпълнение на задълженията от
страна на длъжника - в случая ответникът-потребител, за което той отговаря, и отправяне на
покана за изпълнение на задължението с предоставяне на подходящ срок. В случая обаче
съгласието на страните е било отпадането на облигационната връзка между страните да се
свързва само с неизпълнение на задължението на потребителя за заплащане на забавени
дължими суми за срок повече от 124 дни, без кредиторът да дължи искане за изпълнение в
подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в
дадения срок, в съответствие с чл. 88, ал.1 и 2 ЗЗД. В този смисъл по силата на взаимно
съвпадащите волеизявления на страните, обективирани в процесните договори и Общите
условия, с които потребителят се е съгласил, процесните договори за телекомуникационни
услуги, се считат автоматично прекратени след 124 дни забава в плащането на дължимите
по договорите суми. Тази клауза не е във вреда на потребителя, тъй като в противен случай
би продължила да се начислява месечна абонаментна такса по съществуващ мобилен
договор, без по него да се ползват услуги, тъй като същите са били вече спрени от
оператора. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната
изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва
услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Предвидената
3
неустойка за физически лица за максимум 3 стандартни месечни абонаментни такси,
съответно - оставащата дължима сума за закупените на изплащане мобилни устройства /без
отстъпката/ обезпечава изпълнението на задълженията и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е предвидена
съобразно присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е начислена
в предвидения в договорите размер.
Относно претенцията за неустойка за невърнато оборудване след прекратяване на
договора: За установяване основателността на това вземане ищецът следва да установи, че
между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по сключен договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, в изпълнение на който ищецът е
предоставил на ответника оборудване за ползване на услугата, а за последния е възникнало
задължение за връщането му след прекратяване на ползването на услугата, че договорът е
бил развален поради неизпълнение на задълженията на ответника по същия, че с договора
страните са уговорили валидна неустоечна клауза, по силата на която за ответника е
възникнало задължение за заплащане на неустойка в претендирания размер поради
неизпълнението на задължението за връщане на предоставеното му оборудване. В тежест на
ответника по този иск е да установи, че след преустановяване на ползването на услугата е
върнал на ищеца оборудването, респ. че е погасил задължението си за заплащане на
неустойката. Както се посочи и по-горе, съдът приема, че страните са били обвързани от
договор за предоставяне на съобщителни услуги, по които ответникът е бил неизправна
страна, съответно действието на договора е преустановено по силата на чл. 54.12 ОУ. В
производството от страна на ответника не е оспорено получаването на оборудването.
Следователно съдът приема, че с преустановяване действието на договора за ответника е
възникнало задължение за връщане на полученото оборудване в пълна комплектност и
изправност, като за предаването му обратно страните са предвидили да се съставя
приемопредавателен протокол. В производството от страна на ответника не са ангажирани
доказателства това задължение да е било изпълнено. Ето защо и следва да се приеме, че за
ищеца е възникнало право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на
оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. С оглед изложеното се налага
изводът, че е установен фактическият състав на предявеното вземане по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
и в тази част претенцията е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Тъй като предявеното парично притезание е срочно, ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на сроковете за заплащане на дължимите по фактурите суми, като забавата е
настъпила автоматично, без да е необходимо отправянето на покана до длъжника. Размерът
на лихвата, изчислен от съда с помощта на онлайн калкулатор възлиза на претендираната
стойност от ищеца. С оглед изложеното съдът намира претенцията за основателна и следва
да я уважи.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Последният претендира разноски за заповедното производство в общ размер на
142,29 лева, от които 92,29 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство в общ размер на 203,56 лв. от
които: 92,29 лева държавна такса по исковото производство, 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство /определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/,
11,27 лв. за възпроизвеждане на документи на хартиен носител. С оглед изложеното на
ищеца следва да се присъдят 142,29 лв. разноски за заповедното производство и 203,56 лв.
разноски за исковото производство.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу Д. З. К., ЕГН **********, с адрес ***, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че ответникът дължи на
„А.Б.” ЕАД, ЕИК *** следните суми: 3860,79 лв. представляваща сбор от следните суми:
1193,96 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги за периода от 28.10.2020 г. до 27.05.2021 г., начислена съгласно
условията на рамковия договор № *********, приложенията към него и Общите условия по
партида № ***; 1154,58 лв. - цената на вноските на изплащане за закупени устройства на
изплащане за периода от 28.10.2020 г. до 27.05.2021 г., начислена съгласно условията на
договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № ********* по партида №
***; 1512,25 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор
№ ********* за услугите по партида № ***, по вина на абоната при условията на чл. 54.12
от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към
Договора, ведно със законната лихва върху сумите считано от дата на подаване на
заявлението 20.04.2023 г. до окончателно изплащане и сумата от 753,55 лв. мораторна
лихва, начислена върху главницата от 3860,79 лв. и формирана, както следва: 250,51 лв.,
мораторна лихва върху сумата от 1193,96 лв., претендирана като неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 01.01.2021 г. до 05.04.2023 г.;
218,86 лв., мораторна лихва върху сумата от 1154,58 лв., претендирана като неплатени суми
за устройство по договор за продажба на изплащане за периода от 01.01.2021 г. до
05.04.2023 г.; 284,18 лв., мораторна лихва върху сумата от 1512,25 лв., претендирана като
неустойки за прекратяването на рамковия договор № ********* за периода от 05.01.2021 г.
до 05.04.2023 г., за които суми е издаден заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
12.05.2023 г. по ч.гр.д. 20706/2023 г. по описа на СРС, 179-ти състав.
ОСЪЖДА Д. З. К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.Б.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
142,29 лв. разноски за заповедното производство и 203,56 лв. разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5