Р Е Ш Е Н И
Е
№ 8
Силистра, 15.01.2015г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско
отделение, публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и
четиринадесета година, като разгледа докладваното гр..д. № 181 по
описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с
правно основание чл.170 ЗЗД във вр. с чл. 167 ЗЗД и
чл. 124 ГПК.
Депозирана е искова молба от „С М” ЕООД, против „Банка ДСК” ЕАД гр. София, ведно с уточнителни молби от 1.08.13г. /стр. 93/, от
3.02.14г./стр.138 от делото/ и от 07.05.14г. /стр.147 от делото/, като ищецът
твърди че договорите за учредени от него в полза на ответника ипотеки, обективирани
в НА № 150/29.04.08г. на нотариус Д.П., в НА № 13/07.04.08г. на нотариус З.Н.,
относно частта, касаеща офис № 1, и в НА № 92/28.11.07г. на нотариус З.Н., са
недействителни, тъй като ипотеките са учредени за целия обект само със
съгласието на единия от съсобствениците на обекта – нарушение на чл.167, ал.3 ЗЗД, като това обстоятелство води до недействително учредяване на ипотеката,
тъй като е налице липса на известност за личността на всички съсобственици –
чл. 170 ЗЗД. Твърди също, че ипотечните права по тези ипотеки липсват поради
липса на тъждество между кредитите, които са обезпечени, и кредитите, за които
са издадени съответните заповеди за изпълнение. Освен това, твърди, че не е
задължен по общите условия на кредитите, тъй като не ги е подписвал.
Моли да бъде обявена недействителността
на учредените в полза на ответника ипотеки, обективирани в следните нотариални
актове: НА № 13/07.04.08г. на нотариус З.Н., в частта, касаеща офис № 1, НА №
150/29.04.08г. на нотариус Д.П. и НА № 92/28.11.07г. на нотариус З.Н., поради
неизвестност за личността на собственика. В условията на евентуалност моли да
бъде прогласена недействителността на тези ипотеки поради липса на тъждество на
обезпеченото вземане. Отново в условията на евентуалност моли да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че не съществува ипотечно право в
полза на ответника за дълговете, за които е учредена всяка една от ипотеките,
предмет на НА № 13/07.04.08г. на нотариус З.Н., в
частта, касаеща офис № 1, на НА № 150/29.04.08г. на
нотариус Д.П. и на НА № 92/28.11.07г. на нотариус З.Н..
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София счита, че
исковете са неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доказателствата по
делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска за обявяване недействителността на учредените в полза на „БАНКА
ДСК” ЕАД гр. София ипотека, обективирана в нотариален акт /НА/ № 13/07.04.08г.
на нотариус З.Н., в частта, касаеща офис № 1, съгласно уточнителна
молба от 03.02.14г., поради неизвестност за личността на собственика:
Видно от находящия се на стр. 20 от делото НА № 13/07.04.08г., „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София, чрез Финансовия си център
в гр. Силистра, предоставя на Н.Т.П. ипотечен банков кредит в размер на
57 000 лв. по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 31.03.08г., като
съгласно т. 3 от този НА за обезпечаване на така предоставения кредит „С М”
ЕООД учредява договорна ипотека върху имот, собственост на дружеството,
представляващ ОФИС № 1, находящ се в гр. Силистра по ул. ……….., в подблоковото пространство и на първи етаж на жилищен блок „……..”
№ …….. с вход откъм северозапад, с обща застроена площ от 177,55 кв.м., състоящ
се от офис, приемна, кухненски офис, санитарен възел, стълбище, заедно с 3,17 %
ид.ч. от общите части на с площ от 29,48 кв.м.,
построен въз основа на отстъпено право на строеж върху 207,03 кв.м. общинско
място, съставляващо ПИ № 2949, в УПИ ІІ, отреден за жилищно и обществено
строителство и озеленяване в кв. 177 по плана на града, при съседи: ап. № 2 от
вх. А, ап. № 1 от вх. Б, стълбищна площадка и входно
стълбище от северозапад.
Съгласно чл.
170 ЗЗД учредяването на ипотеката е недействително, ако било в ипотечния
договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа
на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на
собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане
или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.
В случая ищецът
– ипотекарен длъжник твърди, че договорът за ипотека
в частта, касаеща учредяване на договорна ипотека върху неговия офис № 1, е
недействителен поради неизвестност на личността на собственика, тъй като не е
спазена разпоредбата на чл. 167, ал.3 ЗЗД. Според ищеца при учредяването на
тази ипотека имотът не е принадлежал само на лицето, което я учредило, т.е. на
него, а и на Община Силистра, тъй като съгласно решение № 44/28.07.08г.,
постановено по адм. д. № 119/07г. по описа на Адм.съд гр. Силистра /стр.26 от делото/, последната е
съсобственик на този имот.
Видно обаче от
това решение, същото няма никакво отношение към собствеността на процесния
имот. С него Адм. съд гр. Силистра е отменил заповед
№ ДК-10-3/24.08.07г. на Началника на РДНСК гр. Силистра, с която е оставено в
сила Разрешение за строеж № 50/10.04.06г. на главния архитект на Община
Силистра, като е върнал преписката за произнасяне от компетентния
административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона, изразяващи се в направата на задължителна преценка от административния
орган на допустимостта на жалбата на М.Д. против Разрешение за строеж №
50/10.04.06г.
Независимо от горното, съдът счита за
необходимо да отбележи, че същността на правото на строеж е, че то е
самостоятелно ограничено вещно право, което идва да изключи принципа на приращението- чл. 92 ЗС,според който собственикът на земята
е собственик и на постройките и насажденията върху него, освен ако не е
установено друго.Правната възможност да се учреди право на строеж е част от
правомощието на собственика на земята да се разпорежда с нея. Вече реализирана
обаче, тя води до възникване на ново самостоятелно право в полза на лице,
различно от собственика на земята. /В този см. и решение № 2660/1978-І г.о. на
ВС/.С други думи, ако едно лице е собственик на земята, то няма как да е собственик
на правото на строеж върху нея. Те взаимно се изключват като алтернативни
способи за придобиване на собственост върху постройката.
При учредяване
на процесната ипотека ищецът се е легитимирал като собственик на офис № 1 с НА
№ 31/05.10.07г. за собственост върху недвижим имот /стр. 153/ и НА №
115/21.11.07г. за поправка на НА № 31/05.10.07г.
/стр.154/, съгласно които „С М” ЕООД е признат за собственик на ОФИС № 1, находящ се в гр. Силистра …….., в подблоковото пространство и на първи етаж на жилищен блок „…..”
№ ……., с вход откъм северозапад, с обща застроена площ от 177,55 кв.м., състоящ
се от офис, приемна, кухненски офис, санитарен възел, стълбище, заедно с 3,17 %
ид.ч. от общите части на с площ от 29,48 кв.м.,
построен въз основа на отстъпено право на строеж върху 207,03 кв.м. общинско
място, съставляващо ПИ № 2949, в УПИ ІІ, отреден за жилищно и обществено
строителство и озеленяване в кв. 177 по плана на града, при съседи: ап. № 2 от
вх. А, ап. № 1 от вх. Б, стълбищна площадка и входно
стълбище от северозапад.
Съобразявайки
изложеното до тук, съдът счита, че процесната ипотека е учредена именно върху
имот, който при сключването на договора за ипотека принадлежи на лицето, което
я учредява. При това положение не е налице неизвестност за личността на собственика по см. на чл.
170 ЗЗД и този иск подлежи на отхвърляне.
Същите съображения важат и за исковете
за обявяване недействителността на учредените в полза на ответника ипотеки,
обективирани в НА за учредяване на договорна ипотека № 150/29.04.08г. на
нотариус Д.П. и НА за учредяване на договорна ипотека № 92/28.11.07г. на
нотариус З.Н., поради неизвестност за личността на собственика.
В условията на евентуалност ищецът моли
да бъде прогласена недействителността на ипотеката, обективирана в НА за
учредяване на договорна ипотека № 13/07.04.08г. на нотариус З.Н., в частта,
касаеща офис № 1, съгласно уточнителна молба от
03.02.14г., поради липса на тъждество на обезпеченото вземане.
Съдът счита, че и този иск е
неоснователен по следните съображения:
Договорът за жилищен и ипотечен кредит
от 31.03.08г. /стр.45/, който се обезпечава с процесна
ипотека, обективирана в НА № 13/07.04.08г., е
сключен между ответника и кредитополучателя Н.Т.П. за сумата от 57 000
лв., ведно със съответните лихви,
надбавки и такси по същия, изрично посочени в т. 7 от договора, приложение № 2
към него и Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити.
Видно от съдържанието на НА № 13 за учредяване на договорната ипотека, в него
подробно е посочено обезпеченото вземане, предмет на Договора за жилищен и
ипотечен кредит от 31.03.08г., като същото е индивидуализирано с посочване на
размера на главницата, падежа и лихвите така, както са уговорени в договора за
кредит.
В разглеждания случай вземането за
посочената в нотариалния акт за ипотека сума от 57 000 лв. произхожда от
договора за банков кредит от 3.06.1999 г., като в акта, освен главницата, са изрично
са цитирани уговорения с този договор падеж, лихви и разноски по събирането на
цялото вземане.
Договорът за ипотека съдържа
необходимите реквизити, налице е пълно тъждество
между обезпеченото с ипотеката вземане и възникналото задължение по
договора за кредит. Изрично и недвусмислено в договора за ипотека е предвидено,
че ипотеката се учредява за обезпечаване на цялото вземане, предмет на Договора
за жилищен и ипотечен кредит от 31.03.08г..
Съобразявайки горното, съдът счита, че
не е налице и липса на тъждество на обезпеченото вземане по см. на чл. 170 ЗЗД,
поради което и този иск подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
Същите съображения важат и за исковете
за обявяване недействителността на учредените в полза на ответника ипотеки,
обективирани в НА № 150/29.04.08г. на нотариус Д.П. и НА № 92/28.11.07г. на
нотариус З.Н., поради липса на тъждество на обезпеченото вземане, като по
отношение на тях приложими са съответно договор за жилищен и ипотечен кредит от
29.04.08г. в размер на 100 000 евро и договор за жилищен и ипотечен кредит
от 28.11.07г. за 92 000 лв., сключени между ответника и Н.Т.П.
В условията на евентуалност ищецът моли
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че в негова полза не
съществува ипотечното право, предмет на НА за
учредяване на договорна ипотека № 13/07.04.08г. на нотариус З.Н., в частта,
касаеща офис № 1, съгласно уточнителна молба от
03.02.14г., за дълга, за който е учредена ипотеката.
Така предявеният установителен иск е
процесуално допустим - ищецът твърди, че срещу негов имот, предмет на
процесната ипотека са предприети изпълнителни действия, поради което той има
правен интерес да установи, че не съществува
ипотечно право у взискателя - ответника по делото и като последица да
бъде заличена ипотеката по реда на чл. 179 ЗЗД.
Според ищеца той не отговаря с
ипотекираното си имущество за дълга, така както е предявен спрямо него, тъй
като в самия дълг са включени лихви и такси, за които той не е поемал
задължение да ги обезпечи, тъй като не е подписвал Общите условия към договора
за кредит и не е бил информиран за промяна в лихвените проценти, за които
съответно да е дал и съгласието си.
Този негов довод обаче е несъстоятелен
предвид изричната разпоредба на чл. 174 ЗЗД.
Ищецът твърди също, че договорът, с който
едно лице учредява ипотека върху имот, който не му принадлежи, както е в случая
според него, тъй като имотът е съсобствен с Община Силистра, а тя не участва
при учредяване на ипотеката, не поражда ипотекарно
право за кредитора на вземането. Както бе посочено по-горе, в случая не се
касае за учредяване на ипотека върху имот, който не е собствен на ипотекарния длъжник, поради което и този довод е
несъстоятелен.
Излага се и довод, че
кредитополучателят не дължи лихвите, уредени в общите условия на договора за
кредит поради недействителност на текстовете от тях, като неравноправни по см.
на чл.3,пар.3 във вр. с
приложение т.1,б.”в” и „к” от Директива 93/13/ЕИО.
Поради горното, според ищеца-ипотекарен длъжник, на осн.
чл. 151 ЗЗД и той не дължи тези суми и ипотечното право спрямо него не
съществува във вида от заповедта за изпълнение, която е издадена.
В случая следва да се има предвид, че
Директивите нямат пряко действие във вътрешното право и прякото позоваване на
тях е неоснователно.
Що се касае до довода, че ипотечното
право спрямо ищеца не съществува във вида от заповедта за изпълнение, която е
издадена за процесния дълг, то следва да се има предвид, че изследването на дължимостта на дълга, както е посочен в заповедта за
изпълнение, би могло да бъде предмет на изследване в иск за съществуване но
вземането по чл. 422 ГПК, но не и на настоящия иск.
Предвид изложеното до тук, съдът счита,
че и този иск се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Същите съображения важат и за исковете
за бъде признаване за установено по отношение на ответника, че в негова полза
не съществува ипотечното право, предмет на НА за
учредяване на договорна ипотека № 150/29.04.08г. на нотариус Десислава Петрова
и НА за учредяване на договорна ипотека № 92/28.11.07г. на нотариус Златко Нотев.
Съобразно изхода на процеса, не следва да се присъждат
деловодни разноски на ищеца, а ответникът не е направил искане за присъждане на
деловодни разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С М” ЕООД, , със седалище и
адрес на управление гр. С., представлявано от С.Х.П., против „Банка ДСК” ЕАД гр. София, ул. Московска 19,
представлявана от В.М.С. и Д.Н. Н. заедно, искове за обявяване на на недействителността на учредените в полза на против
„Банка ДСК” ЕАД гр. София ипотеки, обективирани в следните нотариални актове:
НА за учредяване на договорна ипотека № 13/07.04.08г. на нотариус З.Н., в
частта, касаеща офис № 1, НА за учредяване на договорна ипотека №
150/29.04.08г. на нотариус Д.П. и НА за учредяване на договорна ипотека №
92/28.11.07г. на нотариус З.Н., поради неизвестност за личността на собственика,
поради липса на тъждество на обезпеченото вземане, както и за признаване за
установено по отношение на „Банка ДСК” ЕАД гр. София, че не съществува ипотечно
право в нейна полза за дълговете, за които е учредена всяка една от ипотеките,
предмет на НА за учредяване на договорна ипотека №
13/07.04.08г. на нотариус З.Н., в частта, касаеща офис № 1, НА за учредяване на
договорна ипотека № 150/29.04.08г. на нотариус Д.П. и НА за учредяване на
договорна ипотека № 92/28.11.07г. на нотариус З.Н..
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.