№ 62
гр. Кюстендил , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Калин К. Василев
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
************** срещу разпореждане от 09.12.2020 г. на Районен съд – Дупница,
постановено по ч.гр.д.№2102/2020 г. по описа на същия съд в частта, с която съдът е
отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
депозирано от дружеството за вземане за сумата от 670.68 лева, представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка, произтичащо от договор за кредит №3646134
от 30.09.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. Р. Н..
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на постановеното от
РС – Дупница разпореждане в обжалваната част и иска то да бъде отменено и окръжен
съд се произнесе по същество и да издаде заповед за изпълнение за сумите,
претендирани в заявлението по чл. 401 от ГПК.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се изпраща на
длъжника, макар заповедният съд да е изпратил такъв, като го е приел за редовно
връчен в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК. Отговор по жалбата не е постъпил в
законоустановения едноседмичен срок.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба,
настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок
срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е
допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че
тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7
от ГПК и чл. 261 от ГПК.
1
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в
обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното
разпореждане съдът сам решава въпроса по жалбата.
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 от
ГПК депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ срещу М. Р. Н.,
ЕГН ********** за парично вземане в общ размер на 1878.27 лева, от които: главница
в размер на 1000 лева, договорно лихва в размер на 111.32 лева, дължима за периода от
датата на първата вноска – 07.10.2019 г. до 06.04.2020 г. – датата на последната вноска;
възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) в размер на 670.68 лева,
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45 лева,
мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 51.27 лева, дължима за
периода от датата на настъпване на забавата – 08.10.2019 г. до 27.11.2020 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата, дължима
от момента на подаване на заявлението в съда – 07.12.2020 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат
от договор за паричен заем № 3646134 от 30.09.2019 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и М. Р. Н., като с рамков договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 02.03.2020г. и приложение № 1 към същия от 02.03.2020 г. вземанията са
прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. В
заявлението се излагат твърдения, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за
извършената продажба на вземането. Към заявлението е представен посочения договор
за кредит, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК.
Съгласно договора, кредиторът се е задължил и е предоставил на
кредитополучателя договорена сума в размер на 1000 лева, a длъжникът се е задължил
да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Наред с това,
подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил, да заплати такса,
свързана с извънсъдебното събиране на задължението на кредитополучателя, както и
възнаграждение по гаранционна сделка. Във връзка с процесното задължение по
гаранционна сделка на 30.09.2019 г. е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство №3646134 от 30.09.2019 г. между „Файненшъл България“ ЕООД и М. Р.
Н.. В договора е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни
задълженията си по сключения договор за паричен заем в указания срок да предостави
обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Поради
неизпълнение от страна на заемополучателя, заемодателят е отправил писмено искане
до поръчителя по гаранционната сделка, който е заплатил в пълен размер дължимата
сума, като след това, съгласно клаузите на договора, встъпил в правата на
удовлетворения кредитор. Длъжникът е следвало да възстанови сумата, платена от
дружеството – поръчител, ведно с възнаграждение по гаранционната сделка, но към
момента на депозиране на заявлението, това не било сторено.
Към заявлението, съобразно изискването на чл.410, ал.3 ГПК са представени:
Договор за паричен заем №3646134 от 30.09.2019 г., Договор за предоставяне на
поръчителство №3646134 от 30.09.2019 г.; Тарифа и Погасител план.
Съдът с разпореждане № 261004 от 09.12.2020 г., постановено по ч.гр.д.
2
№2101/2020 г. е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
670.68 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
30.09.2019 г. и сумата от 45.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането, като за останалите претендирани със заявлението вземания, заповедният съд
е издал заповед за изпълнение. За да постанови отхвърлителния диспозитив, съдът е
приел, че клауза, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи
възнаграждение по гаранционна сделка при неосигуряване в тридневен срок след
падежа на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция или поръчител,
предоставящ гаранционни сделки се намира в пряко противоречие с императивните
разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Установил е, че подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Акцентирал е, че
неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Относно
вземането за такси и услуги по изпълнение на договора а за кредит съдът е установил
противоречие на същото с нормата на чл.10а, ал.3 и ал.4 ЗПК, както и на забраната по
чл.10а, ал.2 ЗПК.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема
следното:
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички
необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното
производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се
основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за паричен заем е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат
съобразени от съда служебно.
Несъмнено процесният договор за паричен заем попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Според § 1,
т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
3
Видно от съдържанието на процесния договор за паричен заем в него не е
отразена действителната ”обща сума, дължима от потребителя“, доколкото в същия не
е включено дължимото възнаграждение за поръчителя по гаранционната сделка,
произтичащо от сключения договор за поръчителство. Същото обаче в последствие е
начислено към общия дължим размер, като погасителната вноска, уговорена с договора
за заем първоначално е била в размер на 41.16 лева, като вече дължимата вноска по
погасителен план е станала в размер на 66.00 лева, доколкото към същата е добавено
дължимо възнаграждение по гаранционната сделка в размер на 24.84 лева. Безспорно
възнаграждението за поръчителя е ”допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита.
Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите,
защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –
чл.19, ал.1 от ЗПК.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което впоследствие се
начислява към общата дължима сума по договора за кредит, видно от приложения към
същия погасителен план, включващ като перо на всяка погасителна вноска и
възнаграждението за поръчител. Със сключването на договор за поръчителство се
цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК.
Тази сума, респективно вноските по договора за предоставяне на поръчителство, не са
включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в
договора за потребителски кредит следва да се посочи годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. А съгласно чл. 22 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в него не е описан годишния процент на разходите.
Безспорно е, че предвид легалната дефиниция на годишен процент на разходите,
дадена в чл. 19 ЗПК, процесната сума е разход по кредита. Това възнаграждение
представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо
дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково
неизпълнение или не. Всичко изложено безспорно води до извод за недействителност
на договора за поръчителство на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4З ЗПК.
От изложеното следва, че правилно Районен съд Дупница е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за възнаграждението
на поръчителя.
Съобразявайки изложените по-горе изводи, съдът приема, че са налице пречките
по чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
По изложените правни съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №261004 от 09.12.2020 г. на Районен съд –
Дупница, постановено по ч.гр.д.№2101/2020 г. по описа на същия съд в частта, с която
съдът е оставил без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ срещу М.
Р. Н., ЕГН **********, с адрес: ************** за вземане за сумата от 670.68 лева,
представляваща възнаграждение по гаранционна сделка, произтичащо от договор за
кредит №3646134 от 30.09.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. Р.
Н., което вземане е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 02.03.2020 г. и Приложение №1 към същия от 02.03.2020 г. в полза на заявителя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5