Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 12.12.2019 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
20.11. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана И.
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1368 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 715/27.05.2019 г.
по гр.д.№5245/2018 г. по описа на Районен съд-С.З..
Въззивникът „К.” ООД ЕИК *** излага доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като излага съображения. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да бъде уважен предявения иск.
Претендира за присъждане на разноски .
Въззиваемият К.С.К. чрез назначения особен
представител изразява становище,че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Ищецът „К.” ООД С. твърди в исковата си молба, че е
търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1 т.З от Закона за кредитните институции и притежава удостоверение за
дейността си от Българска народна банка (БНБ) с №BGR0Q288, както и
удостоверение №360363 за Администратор на личните данни воден към регистъра към
Комисията за защита на личните данни. Основната дейност на "К." ООД
била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства; Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на
електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
На длъжника
била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел
Общите условия на предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения
от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити". Съгласно условията на сключения Договор, „К."
ООД поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на
потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият размер
на задължението - 500.96лв. било платимо ведно с главницата на три месечни
вноски със следните падежи: 22.02.2018г., 22.03.2018г., 22.04.2018г.
Към дата 14.06.2018г. Кредитополучателят не погасил
нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на
22.02.2018г., 22.03.2018г., 22.04.2018г. Служители на дружеството неколкократно
осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и
на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и осъществени
телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати,
но К.С.К. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи
такова.
Ищецът счита,
че по правилата на чл.86 ЗЗД ответникът К.С.К. му дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване
на заявлението възлизала на 9.84лв.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника К.С.К., че дължи на ищеца „К." ООД,
следните суми:
сумата от 350.00 лв. главница на основание сключен
Договор за потребителски кредит „Екстра"№74171/22.01.2018г.,
сумата от 31.50 лв. договорна лихва за периода
22.01.2018г. - 14.06.2018г.,
сумата от 119.46 лв. договорна такса „Гарант” за
периода 22.01.2018г. - 14.06.2018г.,
сумата от 9.84 лв. законна лихва за забава за периода
23.02.2018г. - 14.06.2018г.,
законна лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
плащане.
Претендира направените в настоящото и заповедното
производства разноски.
Ответникът К.С.К., чрез назначения от съда особен
представител оспорва изцяло предявения иск.
Оспорва, че между ответника и ищеца съществува
твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, като заявява, че
ответникът не е сключвал Договор за потребителски кредит №74171/22.01.2018г.,
не е потвърждавал процесния договор и не е усвоявал заемната сума. Счита, че
представеният с исковата молба договор не го е обвързал, поради това, че същият
не е изразявал по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема
направеното от доставчика предложените по смисъла на чл.18, ал. 1, т. 3 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Прави възражение за нищожност на договора, поради
противоречие с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Сочи,
че на ответникът не е била предоставена преддоговорна информация съгласно чл.5,
ал.1 от ЗПК и чл.18, ал.1 от ЗПФУР. Счита договорът за недействителен и на
основание чл.22 във връзка с чл.11, т.7, т.9, т.10, т.11 и т.12 ЗПК - липсват
изискванията за форма и съдържание, както и липсва изрично посочване на размера
на годишния процент на разходите, а също и подписан погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и посочване притежава ли кредитополучателят право
на отказ от договора, в това число и срокове и условия за упражняването му; към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение нямало
данни изискуемостта на процесните суми да е настъпила, както и да е надлежно
оповестена.
По делото не е спорно като това обстоятелство се
установява и от приложеното ч.гр.дело
№3127/2018г. по описа на РС С.З.,че за
процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за
изпълнение от 19.06.2018г., с която е
разпоредил длъжникът К.С.К. да заплати на кредитора „К.” ООД С. следните суми:
сумата от 350,00лв. главница по Договор за потребителски кредит
„Екстра"№74171/22.01.2018г., сумата от 31,50 лв. договорна лихва за
периода 22.01.2018г. - 14.06.2018г., сумата от 119,46 лв. договорна такса
„Гарант” за периода 22.01.2018г. - 14.06.2018г., сумата от 9,84 лв. лихва за
забава за периода 23.02.2018г. - 14.06.2018г., както и законна лихва върху
главницата от 18.06.2018г. до окончателното плащане, и разноски по делото –
25,00лв. държавна такса и 300,00лв. адвокатско възнаграждение.
По делото е представена и в оригинал разписка от
22.01.2018г. за изплатена в брой на ответника К.С.К. сума в размер на 350лв.
Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия
на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му
предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител,
достъпен за потребителя.
Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2; получил
е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор; както и че между страните са разменени електронните
съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.
По делото липсват доказателства,
че представените с исковата молба разпечатки са част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, че са били записани на технически носител,
позволяващ възпроизвеждането им, както и изявленията на страните да са
разменени чрез средства за комуникация от разстояние.
Липсват данни за въвеждане от страна на
ответника на каквато и да е била лична информация, включително същата да бъде
логически свързана с издателя й, съответно с договор за кредит,както и данни за
интеграция на ответника в електронна система за кредитиране или друг програмен
продукт.
Предвид гореизложеното съдът намира, че макар и да са
налице безспорни доказателства, че ответникът е получил сумата от 350,00лв.
предоставена от ищеца чрез „И.” АД, ищецът не доказва, че сумата е получена на
договорно основание по силата на твърдения Договор за потребителски кредит
„Екстра”, съответно при условията, съдържащи се в него.
Настоящата
инстанция счита,че постановеното първоинстанционно съдебно решение следва да
бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 715/27.05.2019 г.
по гр.д.№5245/2018 г. по описа на Районен съд-С.З..
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: ПРЕДСЕДАТЕЛ: