Решение по дело №1319/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20193330101319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 501                                           05.11.2019  г.                                              гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На пети ноември                                                        две хиляди и деветнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар    Галя Мавродинова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 1319/2019 г.

            Производството е с правно основание чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД .

            Депозирана е искова молба от “Кредитреформ България” ЕООД гр. София, против И.П.Т., с която са предявени обективно съединени искове за осъждането му да заплати сумата 350лв. главница, законната лихва. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 28.04.2015г. между 4финанс ЕООД като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за кредит №********** по реда на л.6 ЗПФУР – договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Същият оформен съгласно чл.3 вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Като кредитополучателят подава заявка за кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя. След което проект за договора се предоставя на кредитополучателя на същата интернет страница, след което подписва договора с натискане на бутон „подпиши“, с което потвърждава, че приема ОУ на договора и бланката на Стандартен европейски формуляр, че желае да сключи договор и се съгласява, сумата да бъде преведена в описана в заявката банкова сметка ***. Договорът се явява четвърти по ред договор за кредит, като в заявката ответникът заявява желание да му бъде отпусната сумата 200лв. Кредитът е отпуснат за период 30 дни с падежна дата 28.05.2019г. На 07.05.18г. ответникът заявява искане за отпускане на допълнителен кредит съобразно т.8.1 и 8.2 от ОУ в размер на 150лв., като отново заявява и такса експресно разглеждане на заявката. При отпускане на допълнителния кредит, съществуващия договор се променя чрез подписването на нов, като всички условия с изключение на дължимите суми остават непроменени. На 07.05.2015г. кредитодателят отпуска исканата сума в Изи пей. Така ответникът-кредитополучател се задължил да върне 350лв. С настъпване на падежа  кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава и съгласно ОУ от 29.05.15г. започнал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен от БНБ-10,03%-в конкретния случай 0% върху неизплатената сума за периода на просрочието. Изпратени били три броя напомнителни писма до ответника на адреса посочен в договора, въпреки това ответникът не погасил задължението. На 01.02.2018г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания между 4 Финанс ЕООД и ищеца, вземането на ответника по договор №********** било прехвърлено. Като цесионерът бил изрично упълномощен съгл. чл.26 от този договор, да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърляне на вземането. На ответника е изпратено уведомление за извършената цесия чрез препоръчано писмо, върнато с отметка „непотърсено“.

            В предоставения срок ответникът не депозира отговор. Не заявява становище по исковете, не се явява в с.з.

Предвид искането на представителя на ищеца направено в с.з. за постановяване на неприсъствено решение, съдът счита, че предпоставките за постановяване на същото са налице – на ответника му е указана тази възможност, той не е представил становище и не е изпратил представител в с.з. От посочените в молбата обстоятелства и представените писмени доказателства може да се направи  извод, че искът е вероятно основателен.

            На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски в общ размер на 200лв., от които 50лв. внесена държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК.

            По гореизложените съображения, съдът:

 

            Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН**********, адрес ***, да заплати на “Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК831030580, седалище гр.С., ул. „***“ №***, п.к. *** сумата 350лв./триста и петдесет лева/ главница по Договор за кредит №**********, ведно със законната лихва от 08.07.2019г. до окончателното и изплащане, както и сумата 200лв. /двеста лева/ за разноски в настоящото производство.

            Решението не подлежи на обжалване като постановено при условията на чл.239 от ГПК. Препис от същото да се изпрати на ответника.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: