№ 845
гр. Бургас, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. И.ова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. И.ова Въззивно гражданско дело
№ 20252100501320 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на
ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир
Вазов“ № 3, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт
Надежда Ватева против решение № 745 от 03.04.2025 г., постановено по гр. дело №
2515/2025 г. по описа на РС- Бургас, с което са отхвърлени исковете му за осъждане
на ответниците Ж. Б. Й. с ЕГН: **********, С. Ш. Х. с ЕГН: ********** и Р. Ш. Х. с
ЕГН: **********, тримата с адрес гр. Б., ж.к. "М. р." бл.**, вх.*, ет.*, ап. с., ДА МУ
ЗАПЛАТЯТ разделно следните задължения за доставена, отведена и пречистена вода
в обект с абонатен № 809373 съгласно издадените през периода 26.04.2022г. –
25.09.2023г. фактури, както следва: Ж. Б. Й. – сумата от 129,28 лв. - главница и сумата
от 22,39 лв. –обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
27.05.2022г. – 21.04.2024г.; С. Ш. Х. и Р. Ш. Х. – всеки по 32,32 лв. – главници, ведно
със законните лихви върху главниците от предявяването на иска на 22.04.2024г. до
окончателното им изплащане.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното
първоинстанционно решение, с твърдения, че е неправилно. Възразява се против
извода на съда, че ищецът не е доказал материално-правната легитимация на
ответниците в твърдяното облигационно правоотношение, поради който предявените
искове са отхвърлени като неоснователни. Излагат се доводи за необоснованост на
изводите на съда в тази връзка, с мотив, че те не почиват на фактите по делото. Сочи
се, че ответниците са законните наследници на починалия потребител на ВиК услуги,
1
поради което с открИ.е на наследството му те са станали съсобственици на процесния
водоснабден недвижим имот. Цитира се и чл. 69 от ОУ на ВиК, установяващо
задължението или правоприемниците на абонат в 30-дневен срок да подадат заявление
за промяна на партидата, легитимирайки се с документ за това, като се сочи, че
ответниците са бездействали и не са подали подобно заявление, поради което сами са
се поставили в ситуация след смъртта да бъде изразходвано процесното количество
вода. Възразява се против извода на съда, че не може да се ангажира отговорността на
ответниците- наследници на починалото лице, тъй като нямало данни, че те са приели
наследството. Излага се, че потребеното в имота количество вода свидетелства за
наличие на действия в имота, че те имат намерение да приемат наследството по
аргумент на ПП № 4/1964г. на ВС на Р. България, още повече, че се сочи, че адресът на
имота е вписан в адресната регистрация на ответниците. Сочи се, че при липса на
данни ответниците да са се отказали от наследството, респ. да са загубили правото да
го приемат следва презумпцията, че те са го приели. В тази връзка в жалбата се цитира
съдебна практика, обективирана в определение № 315/23.06.2015г. по ч.гр.д. №
3092/2015г. на първо г.о. на ВКС с докладчик Теодора Грозева/. По тези съображения,
че твърди, че районният съд поради несъставомерни данни и неправилно приложение
на материалния закон е стигнал до неправилни изводи, относно възникване на
качеството на потребители на ВиК услуги в лицето на ответниците и материално-
правната им легитимация по предявения срещу тях иск. На следващо място се твърдо
допуснато от съда съществено процесуално нарушение в доклада, подробно изложени
в жалбата, като се сочи, че липсват възражения от назначения на ответниците особен
представител във връзка с приемане на наследството от тях, а независимо от това
съдът не е указал на ищеца да докаже това обстоятелство. Подробно са развити и
съображения за други допуснати съществени процесуални нарушения- непълнота на
доклада, нарушение на принципа на служебното начало, на принципа на разкрИ.е на
обективната истина, както и липсата на мотиви и нарушение на чл. 236,ал. 2 от ГПК.
Сочи се, че решението почива едностранчиво преценени от съда доказателства, без да
е обсъдено заключението на СТЕ и извлечението за данните от мобилното отчитащо
устройство. Възразява се, че съдът неправилно не е допуснал исканото от ищеца
доказателство- издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ, с цел
установяване на банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, банкови касети и
др.,кога са открити и закрити и да се постанови разкрИ.е на банкова тайна. Иска в
настоящото производство съдът служебно да изиска посочената в жалбата
информация, респ. снабдяване на въззивното дружество с удостоверение по чл. 186 от
ГПК за набавянето й. По подробно изложените в жалбата съображения, се иска
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което
отхвърлените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските и в
двете инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв. В
съдебно заседание въззивното дружество, чрез упълномощения си процесуален
представител – юрисконсулт поддръжа въззивната си жалба и излага становище по
съществото на спора, позовавайки се на съдебна практика по чл. 290 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите –ответници Ж. Б. Д., Р. Ш. Х. и
С. Ш. Х., чрез назначения им основание чл. 47, ал. 6 от ГПК процесуален представител
адв. Д. В. –БАК са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, в който същата се
оспорва като неоснователна. Споделя се извода на първата инстанция, че не е доказана
валидна облигационна връзка между страните. След анализ на установеното по делото
доказателства се сочи, че доколкото извършения в имота първи отчет е за периода след
смъртта на наследодателят на ответниците, отговорност за заплащане на дължимите
2
суми за потребена вода следва да се насочи към тях в лично качество, а не като
наследници на починалото лице. Акцентира се, че по делото не са били събрани
доказателства, установяващи правото на собственост на обекта към процесния период
на отчетено потребление 30.03.2022г- 29.08.2023г., като не е установено ответниците
да са декларирали имота като техен. По тези съображения и като се сочи, че ищецът не
е доказал исковете си в писменият отговор се иска потвърждаване на решението като
правилно, доколкото се счита, че то не противоречи на материалния закон и е
обосновано. В съдебно заседание поддържа писмения отговор на въззивната жалба,
като сочи, че в случая е от значение кога е настъпила смъртта на наследодателя на
ответниците и, че претендираните от тях суми се търсят в качеството им на
наследници за потребление след смъртта му. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на
страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответниците в качеството си
на собственик на описания в исковата молба водоснабден обект е бил потребител на
предоставяните от дружеството услуги за имота, а ответниците като негови
наследници по закон са встъпили в това правоотношение на основание Наредба № 4/
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, и като такива са обвързани от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги. Излага се, че съгласно чл.33, ал.2 от
Общите условия потребителите са длъжни да заплащат задълженията си в 30-дневен
срок от издаването на фактурата, като се сочи, че ответниците не са изпълнили това
свое задължение за процесния период съгласно издаденире фактури, поради което се
иска осъждането им да заплатят на ищеца дължими суми за потребеното количество
вода /съгласно уточнението от 04.06.2024г./, както следва: Ж. Б. Й. – сумата от 129,28
лв. - главница и сумата от 22,39 лв. –обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 27.05.2022г. – 21.04.2024г.; и от децата С. Ш. Х. и Р. Ш. Х. – всеки по
32,32 лв. – главници, ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на
иска на 22.04.2024г. до окончателното им изплащане.
В преклузивният срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците, чрез назначеният им
особен представител са депозирали писмен отговор, с който са оспорили твърдяното
облигационно правоотношение, с мотив, че не са собственици на водоснабдения имот,
респективно и поради това не са потребители на сочените ВиК услуги. Излагат, че не
живеят във водоснабдения имот, като същият е необитаем след смъртта на
наследодателя им на 10.01.2021г. Оспорва и твърдението за извършени доставки и
потребление в процесния имот. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност
за вземанията по фактурата от 26.04.2022г., които са за задължения за периода
03.11.2017г. – 25.04.2021г.
С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
предявените исковете, както следва: срещу Ж. Б. Й. – сумата от 129,28 лв. - главница и
сумата от 22,39 лв. –обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
27.05.2022г. – 21.04.2024г. и срещу С. Ш. Х. и Р. Ш. Х. – всеки по 32,32 лв. – главници,
ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на иска на 22.04.2024г.
3
до окончателното им изплащане. Съдът е приел, че не може да бъде направен
обоснован извод за приемане на наследството на Ш. И. Х. от страна на ответниците
като негови законии наследници, поради което на основание чл.48, ал.1 от ЗН не може
да бъде прието за доказано и наследственото им правоприемство, въз основа на което
ответниците да са придобили собствеността върху имота, респективно качеството на
потребители на имота след смъртта на наследодателя.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. По същество след съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства, от фактическа страна съдът намира за установено следното:
По делото не е установено, че Ш. И. Х. с ЕГН **********, починал на
19.05.2021г. преживе е бил собственик в лично качество на процесния водоснабден
имот, находящ се в находящ се в гр. Бургас , ж.к. „Меден рудник“ бл.80, вх.5, ет.3, ап.
среден /86/, в сграда в режим на етажна собственост, за който имот е открита партида
на негово име като абонатен номер 809373, като партидата не е променяна след
смъртта му. Установено е също, че ответниците се явяват негови законни наследници в
качеството им на преживяла съпруга и две деца, като същите са с регистрирани
постоянни адреси в процесният водоснабден имот, а съгласно извършена служебна
справка в РС-Бургас /по последния адрес на наследодателя/ няма вписани откази от
наследство от никой от неговите наследници.
Ищецът е представил справка-извлечение за извършени реални отчети в имота
за периода от 03.11.2017г. до 29.08.2023г., като отчетено количество вода за исковия
период 26.04.2022г. – 25.09.2023г. от 32 куб.м., за което са издадени следните фактури
– от 26.04.2022г. /за отчет от 30.03.2022г./, от 26.10.2022г. /за отчет от 31.08.2022г./, от
24.11.2022г. /за отчет от 29.09.2022г./ и от 25.10.2023г. /за отчет от 29.08.2023г./.
В първата инстанция е извършена съдебно-техническа експертиза, приета от
съда от чието заключението на вещото лице е установено, че в имота има един
водомер, който за исковия период от 31.03.2022г. до 29.08.2023г. е отчел по данните на
ищеца потребени 32 куб.м. вода. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че не е
успяло да извърши оглед вътре в имота, но по данни от съседи е установило, че
същият е необитаем, като ответницата Ж. живеела някъде в махалата, а децата са били
в чужбина. Експертът е заявил също, че макар да е нямал достъп до водомера в имота
е видял на мобилното устройство, че последният отчет за имота, предмет на исковата
претенция е реален.
По делото е разпитана и свидетелката Я. Г. – отчетник измервателни уреди в
ищцовото дружество, която е заявила, че наследодателят Ш. Х. никога не е живял в
този апартамент, а реални отчети на измервателното устройство са извършени за
4
първи път през 2022г. – 2023г. през летния период, когато имотът е бил обитаван от две
момичета, които според нея са негови дъщери.
Представено е писмо от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, в което е посочено,
че на процесния адрес като титуляр е записано лицето Харизан Р. Илиев, без ЕГН.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи
и възражения в рамките на заявените оплаквания, настоящата инстанция намира, че
горната фактическа обстановка е възприета правилно възприета от районния съд в
съответствие с ангажираните по делото доказателства, но въз основа на нея и след
неправилно приложение на материалния закон са направени несъответващи за
установени факти правни изводи, които водят до извод частична основателност на
жалбата, по следните съображения:
Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 и ал. 86 от ЗЗД.
В решаващите си мотиви, районният съд е отхвърлил исковете поради липсата
на данни по делото за приемането на наследството от страна на ответниците като
негови наследници.
Съгласно чл. 49 от ЗН наследството се придобива с приемането му, което може
да бъде извършено както изрично с писмено заявление до районния съд, последвано
от вписване в особена за това книга, така и мълчаливо с конклудентни действия.
Съгласно чл. 52 от ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от
ЗН, като той се вписва по същия ред. В чл. 51 от ЗН е предвидена законова
възможност в случай, че призованият към наследяване бездейства, всеки
заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви
приема ли наследството или се отказва от него, като ако в дадения му срок
наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Разпоредбата на
чл. 51 от ЗН урежда две хипотези - в първата, определянето на срок за приемане на
наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по
своя характер е охранително, като съдът се произнася с решение в зависимост от
изразената воля, а във втората хипотеза срокът за приемането се определя от съда в
рамките на заведено дело срещу наследника.
В случая, по делото няма данни за провеждане на нито една от уредените в чл.
51 от ЗН процедури. Не се твърди, нито има данни за образувано отделно охранително
производство по реда на чл. 51 от ЗН спрямо ответниците, нито данни районният съд
да е бил сезиран с искане от ищеца – в качеството му на заинтересувано лице за
провеждане на процедурата по чл. 51 от ЗН в рамките на заведеното исково
производство. Затова в случая неправилно районният съд е направил несъответен с
данните по делото извод, че наследството се счита, че не е прието, поради липсата на
установяващи конклудентни действия по приемане на наследството съгласно по чл.49,
ал.2 от ЗН. Обстоятелството дали ответниците са декларирали имота съгласно
задължението по чл.32 от ЗМДТ няма отношение към приемане на наследството, а
може да има единствено административно-санкционни последици. Що се касае до
констатацията на съда, че като потребител на доставката на електроенергия за този
имот е записано трето лице – Харизан Р. Илиев, това също само по себе си не води до
извод, че ищците не са приели наследството или са се отказали от него с конклудентни
действия, още повече, че като титуляр на партида може да бъде записано и лице, което
5
не е задължително да е собственик, а може да е наемател или ползвател.
За да е налице отказ от наследство, същият следва да е изричен по смисъла на
чл. 52 вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН, респ. като последица от бездействието на наследника в
рамките на производството по чл. 51 от ЗН, в който случай се приема, че наследникът
е загубил правото да приеме наследството. Затова поради липса на данни по делото
ответниците да са се отказали, респ. да са загубили правото да приемат наследството
на починалия си съпруг, респ. да са се отказали от наследството на починалия абонат
на ВиК услуги за процесния водоснабден имот, следва презумпцията, че наследството
е прието от тях, независимо дали те живеят или не в имота /в горния смисъл е
определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик Теодора Нинова/. Отделно от това в показанията си ВиК отчетника заявява,
че при извършване на отчети в имота е намерила две момичета- вероятно дъщерите на
починалия наследодател.
От гореизложеното се налага извода, че ответниците са наследили
водоснабденият имот, притежаван преживе от техният наследодател на лично
основание и като негови наследници отговарят за задълженията за заплащане на
потребеното в наследения имот количество вода разделно. Същите като собственици
на имота, находящ се в сграда в режим на етажна собственост имат качеството на
потребители на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ,
независимо дали партидата се води или не на тяхно име. Доколкото имотът е бил
лична собственост на починалия наследодател, придобит от него чрез дарение всеки от
ответниците съобразно наследствената си квота - разделно по 1/3ид.ч. /чл. 5, ал. 1 вр.
с чл.9, ал. 1 от ЗН/ дължи заплащане на предоставените от ответното дружество ВиК
услуги, начислени за този период по цени, утвърдени от ДКЕВР въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено и разпределено по реда на чл. 23,
чл. 29 и чл. 31 от Общите условия вр. с чл. 30 и чл. 35 от Наредба 4/2004г. на МРРБ.
Общата стойност на потреблението за исковия период от 26.04.2022г. –
25.09.2023г. съгласно представените фактури възлиза в размер на 193.92 лв., т.е. по
64.64 лв. от всеки ответник съобразно равните квоти в съсобствеността. Ищецът обаче
претендира присъждане на общата сума в различно съотношение между ответниците,
несъответно на законовите им равни квоти, като претендира осъждане на преживялата
съпруга – първата ответница Ж. Б. Й. – сумата от 129,28 лв. – главница и от всяко от
ответниците деца С. Ш. Х. и Р. Ш. Х. – всеки по 32,32 лв. – главници. По делото не се
твърди, а и няма доказателства задълженията за потребената в имота вода за
процесния период, съгласно издадените от ищеца фактури да е платена или погасена
по друг начин. Това означава, че искът срещу първата ответницата следва да се уважи
до размера от 64.64лв., съобразно наследствената й квота, а в останалата част над този
размер до претендирания размер от 129.28 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен. По отношение на останалите ответници, доколкото заявените срещу
тях претенции са в по-малки размери от реално дължимите суми, исковете срещу тях
следва да се уважат изцяло за сумата от по 32.32 лв. за всеки от тях.
Поради неизпълнение на главното задължение в посочения в чл.30, ал. 2 от
общите условия на ищеца тридесетдневен срок от датата на фактуриране, основателна
се явява и претенцията на ищеца за осъждане на първата ответница да му заплати
мораторна лихва по чл. 42 от общите условия в размерите по чл. 86 от ЗЗД за забавено
плащане на присъдената в нейна тежест главница от 64,64 лв., считано от датата на
забавата, която в случая е начиная от 27.10.2022г. до 21.04.2024г. и след служебно
изчисление по чл. 162 от ГПК възлиза в размер на 4.36лв. В останалата част
6
претенцията за мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 64.64лв.,
дължима от първата ответница за периода от 27.05.2022г. до 26.10.2022г. и над
присъдения размер от 4.36 лв. до претендирания от 22.38 лв. се явява неоснователна и
следва да се отхвърли като такава.
С оглед гореустановения дължим размер на главницата, върху дължимата от
всеки ответник сума следва да се начисли и претендираната по чл. 86, ал.1 от ЗЗД
законна лихва за дължимото от ответницата на обезщетение за забавеното й плащане,
считано от подаване на исковата молба Върху присъдените размери на дължимите
главници следва да се начислят и претендираните обезщетения за забавеното им
заплащане в размер на законната лихва от предявяването на иска на 22.04.2024г. до
окончателното им изплащане.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта, с която
са отхвърлени исковете срещу ответниците в горепосочените части като вместо него
следва да се постанови ново, с което тези исковете да бъдат уважени съобразно
посоченото по-горе. В останалата част решението се явява правилно като краен
резултат и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 и чл. 80 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в
полза на въззивното дружество-ищец следва да се присъдят направените за двете
инстанции разноски в общ размер на 1384.14лв., изчислени съразмерно с уважената
част от исковете, както и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 400 лв. за
двете инстанции, които суми въззиваемите-ответници следва да бъдат осъдени да
заплатят по равно, разделно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 745 от 03.04.2025 г., постановено по гр. дело №
2515/2025 г. по описа на РС- Бургас, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3 за
осъждане на ответниците Ж. Б. Й. с ЕГН: **********, С. Ш. Х. с ЕГН: ********** и Р.
Ш. Х. с ЕГН: **********, тримата с адрес гр. Б., ж.к. "М. р." бл.**, вх.*, ет.*, ап. с.,
ДА МУ ЗАПЛАТЯТ разделно следните задължения за доставена, отведена и
пречистена вода в обект с абонатен № 809373 съгласно издадените през периода
26.09.2022г. – 25.09.2023г. фактури, както следва: Ж. Б. Й. – сумата от 64.64 лв. -
главница и сумата от 4.36 лв. –обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 27.10.2022г. – 21.04.2024г., С. Ш. Х. и Р. Ш. Х. – всеки по 32,32 лв. – главници,
ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на иска на 22.04.2024г.
до окончателното им изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ж. Б. Й. с ЕГН: **********, С. Ш. Х. с ЕГН: ********** и Р. Ш. Х. с
ЕГН: **********, тримата с адрес гр. Б., ж.к. "М. р." бл.**, вх.*, ет.*, ап. с. ДА
ЗАПЛАТЯТ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Влазимир Вазов“ № 3,
на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД разделно следните задължения за доставена,
отведена и пречистена вода в обект с абонатен № 809373 съгласно издадените през
периода 26.09.2022г. – 25.09.2023г. фактури, както следва: Ж. Б. Й. – сумата от 64.64
7
лв. - главница и сумата от 4.36 лв. –обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 27.10.2022г. – 21.04.2024г., С. Ш. Х. и Р. Ш. Х. – всеки по 32,32 лв. –
главници, ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на иска на
22.04.2024г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 745 от 03.04.2025 г., постановено по гр. дело №
2515/2025 г. по описа на РС- Бургас, в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Ж. Б. Й. с ЕГН: **********, С. Ш. Х. с ЕГН: ********** и Р. Ш. Х. с
ЕГН: **********, тримата с адрес гр. Б., ж.к. "М. р." бл.**, вх.*, ет.*, ап. с. ДА
ЗАПЛАТЯТ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Влазимир Вазов“ № 3
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП по равно разделно
направените пред двете инстанция разноски в общ размер от общо 1384.14лв., изчислени
съразмерно с уважената част от исковете и юрисконсултско възнаграждение пред двете
инстанции в общ размер от 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Тихомир Руменов Рачев
Не съм съгласен с извода на мнозинството, че е налице наследствено
правоприемство. Наследникът по закон на починало лице е само призован към
наследяване. Това означава, че в патримониума му е възникнало
самостоятелно непритезателно субективно право на наследяване.
Съдържанието на това право се състои във възможността титулярят му да
приеме наследството на починалото лице или да се откаже от него.
Упражняването на правото на наследяване, за да породи правни последици,
следва да стане по някои от предписаните в ЗН начини и в сроковете, посочени
в закона. Последиците от упражненото право на наследяване, в случаите на
изявена воля за приемане, са възникване на наследственото правоприемство,
т.е. преминаването на имуществото (правата, но и задълженията) на
наследодателя към наследника. От момента на приемането наследникът
отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, ако приемането е
направо, било ограничено – до размера на полученото наследство – ако е
приел по опис (чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗН). Начините за приемане на наследството
са посочени изчерпателно в ЗН. Съобразно отговорността на наследника те са
два – направо и по опис, а съобразно способа за приемане също са два –
изрично, с нарочно волеизявление до районния съд (чл. 49, ал. 1 ЗН, чл. 51, ал.
1, изр. 1 ЗН, чл. 61, ал. 1 ЗН), или с конклудентни действия (чл. 49, ал. 2 ЗН).
8
Чл. 48 ЗН не съдържа законова презумпция, по силата на която наследниците
по закон носят отговорността по чл. 60 ЗН от открИ.ето на наследството по
смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството. Начините за приемане на наследството са посочени в
закона и никой от тях няма приоритет пред останалите, нито се предполага, до
доказване на противното, да е налице. Кредиторът, който претендира, че
наследник на починал негов длъжник отговаря за задълженията на
наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на
длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. Член 48, изр. 1 ЗН изрично
постановява, че наследството (правата, но и задълженията) се придобива с
приемането му. Следователно без приемане наследникът не отговаря за
задълженията на наследодателя. От това следва, че фактическият състав,
който поражда отговорността на наследника на починалия длъжник, включва
освен юридическите факти, от които е възникнало кредиторовото вземане към
наследодателя длъжник, но и юридическите факти, от които е възникнало
правото на наследяване на наследника на починалия длъжник, както и факта
на упражняването на правото на наследяване. Кредиторът е този, който следва
да докаже благоприятния за него положителен факт на приемането на
наследството (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК). Ако той не може да стори това, законът
му е предоставил възможност да поиска по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН от
съда, пред който делото е висящо, определяне на срок на ответника наследник
на починал наследодател длъжник за вземане на становище дали приема
наследството на починалия длъжник, или се отказва. Другият вариант е да се
назначи управител на наследството по чл. 59, ал. 1 ЗН (ако способът по чл. 51
ЗН е невъзможно да бъде реализиран, например поради това, че не лицата не
могат да бъдат призовани лично). Ищецът, чиято е доказателствената тежест,
не е установил ответниците да са приели наследството на баща си, поради
което първоинстанционният съд правилно, при прилагане на последиците на
доказателствена тежест, е приел, че ответниците на отговарят за дълга.
Предвид всичко изложено, смятам, че решението на първата инстанция
следваше да бъде изцяло потвърдено.
________________________
Мл. съдия Тихомир Рачев
9