№ 2206/5.12.2023г.
Гр. Пловдив, 05.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 909 по описа за 2023 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.М.И.,ЕГН**********,***,със съдебен адрес:***,адвокат В.Т.,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23
-3389-000066 от 21.03.2023г. по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП ,издадена от Г.А.
на длъжност *** към ОДМВР,06 РУ Пловдив, с която на И. е наложена принудителна административна
мярка-„временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“.
Иска се да
бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед,тъй като не
е извършено вмененото нарушение по чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП,а именно А.И. не
е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Оспорват
се фактическите констатации на контролния орган. Основното твърдение е, че не е
налице материалноправното основание за прилагане на
административна принуда.
Ответният административен орган – Г.А.
на длъжност *** към ОДМВР,06 РУ Пловдив, взима становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23 -3389-000066 от 21.03.2023г., подадена на
04.04.2023г ,в срока по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН
№ GA645205 / 21.03.2023 г.
От фактическа страна се основава на
това,че на 21.03.2023г в 17:20ч. в град Пловдив на улица „Ландос“
до номер 14, посока на движение юг-север,А.М.И. управлява лек автомобил марка „Мерцедес
ЦЛС350“ с регистрационен номер ****, чужда собственост, след употреба на
наркотични вещества или техните аналози - Амфетамин,
установено по надлежния ред с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен
номер ARRB - 0030 и тест касета ARRD - 0981. Лицето е тествано в сградата на
Шесто РУ Пловдив в 18:05ч-проба номер 150.Издаден е талон за изследване номер
0148339 и осем броя стикери номер А070767 .
Прието е ,че жалбоподателят е извършил виновно нарушение на
чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП-управлява ППС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.1 б. б от ЗДвП на А.М.И. ,при
възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е
прието, че „управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози“ и му е наложена принудителна административна мярка––
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца “."
Като доказателство по делото е прието
копие от съдебна химикотоксикологична/токсикохимична/експертиза по ДП № 183/2023г. по описа на Шесто
РУ-Пловдив,от която се установява,че от извършените изследвания на
предоставената биологични проби/кръв и урина/ от лицето А.М.И.,не се
установява присъствие на
наркотични/упойващи вещества.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
На съда е служебно известно,че към датата на
издаване на административния акт със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.на
Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.165 от ЗДвП и
чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР,
които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната
Областна дирекция на МВР.
Със
Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на
Директора на ОД на МВР – Пловдив и със
Заповед № 317з-11675/21.12.2021г. на Директора на ОД на МВР
– Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради
което и същата се приема за издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1 ,б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози
По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В случая Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23 -3389-000066 от 21.03.2023г., е
издадена на основание чл. 171, т.1, ,б „б“ от ЗДвП,
съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Материалноправните
предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1,б.“б“ ЗДвП,в конкретния случай ,е управление на ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като нарушението следва да бъде констатирано със
съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица.
Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява
юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз
основа на което се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП . Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на
главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта
на доказване е за административния орган.
В
случая необходимите материалноправните предпоставки за налагане на мярката –
управление на ППС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози,не са установени по категоричен начин в производството.
Напротив
,те се оборват от приетото доказателство по делото- съдебна
химикотоксикологична/токсикохимична/експертиза
по ДП № 183/2023г. по описа на Шесто РУ-Пловдив,като от същата е видно,че
на база на извършените изследвания на предоставените биологични проби/кръв и
урина/ от жалбоподателя И. , не се установява наличие на наркотични вещества
или упойващи вещества.
При това
положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ
спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се
явява постановена в нарушение на материалния закон. Не се доказва ,че И. да е управлявал ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози,в нарушение на чл.5,ал.3,пр.2 от ЗДвП.При така
установеното съдът намира за излишно да коментира доказателствата,представени
от жалбоподателя досежно твърденията му ,че живее и
работи като шофьор в Германия,както и какви вреди му е причинил оспорения
административен
Установеното
нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
При този
изход на делото ,на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в доказан
размер от 10 лева за заплатена ДТ,като доказателства за други разноски няма
представени по делото.Налично е единствено пълномощно на адвокат Т.,но не и
договор за правна защита и съдействие,за да се установи заплатено ли е
адвокатско възнаграждение и в какъв размер.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Административен
съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на А.М.И.,ЕГН**********,***,със съдебен адрес:***,адвокат В.Т.,
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23 -3389-000066 от
21.03.2023г. по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП ,издадена от Г.А.
на длъжност *** към ОДМВР,06 РУ Пловдив
ОСЪЖДА
ОДМВР-Пловдив да заплати на А.М.И.,ЕГН**********,***,със съдебен адрес:***,адвокат
В.Т.,разноски по делото в размер на 10/десет/лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/